РЕШЕНИЕ
Номер 74 25.04.2023г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав,
на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 234 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Приста консулт“ ООД, ЕИК 117645113, представлявано от В. С. Т., със съдебен адрес *** против Решение № 260214/ 30.04.2021 г., постановено по АНД № 2276/2020 г. на Районен съд – Русе, с което е изменено Наказателно
постановление № СС-26-ДНСК-92/19.11.2020 г., издадено от заместник – началника на Дирекция
„Национален строителен контрол“ София. С наказателното
постановление, за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с
чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и във връзка с чл. 143 (отм.), ал. 1, т. 2 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
30 000 лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 (изм.) от ЗУТ. С обжалваното решение размерът на наложената имуществена санкция е намален на
5 000 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, както и за противоречие
с материалния и процесуалния закон. Иска решението да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът се представлява от
адв. Е.Д.,***, надлежно упълномощена, която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски по представен списък. Представя писмени бележки.
Ответникът – заместник - началник на Дирекция „Национален строителен контрол“
(ДНСК) София, се представлява от главен
юрисконсулт Цв. С., която иска отхвърляне на жалбата като неоснователна по причина, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Поддържа изцяло представения писмен
отговор на касационната жалба, като посочва, че основният спор по делото е
разрешен с Решение № 1398/08.02.2023 г. по адм. д. 12212/2021 г. на ВАС. Безспорно е установена категорията на строежа,
като е потвърдена заповедта за отмяна на разрешението за строеж. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе пледира за неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави
обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е
процесуално допустима.
Съдът посочва, че
производството по настоящото дело е спряно с протоколно определение,
произнесено в открито съдебно заседание на 29.09.2021 г. до решаване с
влязъл в сила съдебен акт на спорния въпрос по адм. дело № 112/2021 г. по описа на Административен съд - Силистра. С Решение № 1398/08.02.2023 г. по адм. д. 12212/2021 г. на
ВАС е оставено в сила Решение № 94/13.10.2021 г. по адм. дело № 112/21 г. по описа на Административен съд – Силистра, с
което е оставена в сила Заповед № ДК-11-СС-1/20.07.2020 г. на Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Силистра. С цитираната
заповед е отменено Разрешение за строеж № 24/ 01.07.2020 г., издадено
от главния архитект на Община Тутракан, заедно с инвестиционен
проект за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 83524.50.36, по КККР на с. Шуменци,
местност „Айвалък“, Стопански двор. С посоченото решение на ВАС безспорно се доказва, че строежът е втора категория.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна
по следните причини:
С Наказателно постановление № СС-26-ДНСК-92/19.11.2020 г.,
издадено от заместник –
началника на ДНСК София отговорността на касационния
жалбоподател е ангажирана затова, че в комплексен доклад изх. №
276/19.11.2018 г. „Приста консулт“
ООД неправилно
е определило строежа като пета категория, който проект отговаря на
основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и предложило на
главния архитект на Община Тутракан инвестиционния проект да бъде съгласуван и
одобрен по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗУТ и да бъде
издадено Разрешение за строеж, съгласно чл. 184 от ЗУТ. Дружеството е действало като консултант по Договор № П-1194/15.11.2018 г., сключен с
„АА-фарма“ ЕООД, гр. Тутракан. Съгласно този договор, „АА-фарма“ ЕООД е възложило на “Приста консулт” ООД да изготви
оценка за съответствието на инвестиционен проект със съществуващите изисквания
към строежите, за строеж „Завод за биотор чрез компостиране“ в ПИ с
идентификатор 83524.50.36, местност „Айвалък“, землище с. Шуменци, общ. Тутракан, обл. Силистра. Неправилната квалификация на строежа от страна на консултанта е установена при
служебна проверка на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУТ от служители на РДНСК Силистра. В резултат на проверката е установено, че в Комплексен доклад изх. № 276/19.11.2018 г. “Приста консулт” ООД неправилно квалифицирало и вписало категорията на
строежа като пета, вместо като втора, съобразно чл. 137, ал. 1, т.2, б. “г“ от ЗУТ съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци и
закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно
запечатване с горен изолиращ екран и чл. 4, ал. 4, във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи. Прието е от актосъставителя, че при изпълнение на функциите си на консултант по смисъла на
чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съгласно
Удостоверение № РК-0600/18.04.2016 г. на Началник ДНСК, с
Комплексен доклад изх. № 276/19.11.2018 г. “Приста консулт” ООД е дало положителна
оценка за съответствие с основните изисквания за строежите на инвестиционен проект за строеж „Завод за биотор чрез компостиране“ в ПИ с
идентификатор 83524.50.36, местност „Айвалък“, землище с. Шуменци, общ. Тутракан, обл. Силистра, в нарушение на
изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т. 7, във връзка чл. 169, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 143 (отм.), ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като дружество консултант не е поискало и липсва към проекта положително становище от органите по
пожарна безопасност и защита на населението, което е задължително за втора категория строеж. Въз основа на съставения АУАН, заместник-началника на ДНСК София като
административнонаказващ орган издал процесното наказателно постановление, с
което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 (изм.) от ЗУТ наложил на “Приста
консулт” ООД имуществена санкция в
размер на 30 000 лева.
В хода на
административнонаказателното производство, началникът на РДНСК Силистра е издал
Заповед № ДК-11-СС-1/20.07.2020 г., с която отменя Разрешение за строеж №
24/01.07.2020 г., издадено от главния архитект на Община Тутракан, заедно с
инвестиционен проект за процесния строеж. Тази заповед е обжалвана от „АА фарма“
ЕООД.
В резултат на развилите се съдебни производства, с Решение № 1398/08.02.2023 г.
по адм. д. 12212/2021 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 94/13.10.2021 г. по
адм. дело № 112/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е
оставена в сила Заповед № ДК-11-СС-1/20.07.2020 г. на Началника на РДНСК
Силистра.
Страните не спорят по установената
фактическа обстановка.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че от формална страна
обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е
надлежно описано в наказателното
постановление, както и
доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството, на соченото
основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба. Приел е, че обжалваното наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. За да измени размера на наложената санкция,
първоинстанционният съд е приел, че е настъпила промяна в законодателството,
която предвижда по-ниски долна и горна граница на размера на санкцията, поради което, новият закон е по-благоприятен от стария и
следва да се приложи. Приел е, че доколкото волята на административнонаказващия орган е била да наложи санкцията
в минималният размер на действащата тогава санкционна норма, то следва да се определи санкцията в минимален размер - 5 000 лева.
Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни, като в касационната жалба не са изложени възражения, различни от
тези, с които е сезирана районната инстанция. Възраженията на касатора относно: компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган;
задължението на консултанта да съгласува и одобри инвестиционния проект след
представяне на положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на населението; задължението на
консултанта да определи категорията на строежа; неправилното категоризирането
на птичите фекалии и процесите на тяхната преработка до биотор; наличието или
отсъствието на третиране на отпадъци са подробно обсъдени от първата
инстанция и настоящия съдебен състав намира същите за правилни и съответни на
материалния закон, поради което не е
необходимо да преповтаря същите. В касационната
жалба се сочи, че обжалваното съдебно решение противоречи на процесуалния закон, но твърдението е бланкетно и нескрепено с доказателства.
Касационният съд счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН предвид характера на обществените отношения,
които се охраняват – правилното определяне на категорията на строежа е от значение за правилното изграждане и впоследствие функциониране на бъдещия завод. Отделно от това, при такива промишлени предприятия
винаги следва да се съблюдават строго правилата и нормите на пожарната
безопасност и безопасността на населението от
екологична гледна точка.
По въпросите за съставомерността на нарушението, липсата на
допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението,
касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК
препраща към мотивите на въззивното решение, които
възприема изцяло.
Предвид гореизложеното, касационният съд счита, че на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, оспореното решение на Районен
съд - Русе е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, искането на
касационния ответник за присъждане на разноски в настоящото производство е основателно само в частта за настоящата инстанция. Видно от обжалваното съдебно решение, първата инстанция е присъдила юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева в полза на ответника. Съгласно чл. 65, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение
на 120 лева, за заплащането на които следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260214/30.04.2021 г., постановено по АНД № 2276/2020 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Приста консулт“
ООД, ЕИК *********,
представлявано от В. С. Т., със съдебен адрес *** да заплати на Дирекция „Национален строителен контрол“ София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 (сто и двадесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.