Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №9126 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.49 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от К.М. М., ЕГН**********, *** против С.В.И.-Д.,
ЕГН**********,***, в която твърди, че на 03.10.2017г. около 14.00 часа в гр. ***,
на ***, непосредствено пред ***, от покрива на сградата с височина около 15
метра, била изпусната празна кофа с мистрия в нея, като същата паднала върху
главата на ищцата. От удара тя приклекнала и усетила остра, пронизваща болка в
главата. Първи на помощ ѝ се притекли управителката и работниците от
закусвалня - ***След като се поуспокоила, се обадила на майка си и веднага се
отправили към „Бърза помощ“ - гр.***. Твърди, че от прегледа се установило
наличие на голям хематом на главата и травма на дясното рамо. Било ѝ
извършено венозно вливане на „Манитол” с цел разнасяне на хематома, като била
консултирана, че е добре да се направи и скенер на главата. Твърди, че
междувременно ѝ направили снимка на раменната става, тъй като имала
охлузване и болка в дясно рамо, като заключението било, че липсват
рентгенологично доловими травматични
костни увреди. Твърди, че на същата дата, след заплащане от нейна страна на
такса ѝ било направено изследване със скенер /образна диагностика/ и била
насочена за консултация към неврохирургия и ортопед. След като ѝ
извършили прегледи и направили вливане на 350 мл. Манитол била освободена за
домашно лечение с основна диагноза МКБ S060 - мозъчно сътресение. Твърди, че за
инцидента още по време на престоя ѝ в болницата, дежурен лекар от Спешна
помощ уведомил полицията, и по информация са изпратени двама полицаи, които да
издирят кой е извършвал строително-ремонтни работи на ***. Твърди, че на
04.10.2017г. посетила Клиника по ортопедия и травматология при „УМБАЛ- Д-р
Георги Странски” -*** за преглед, след който ѝ се поставила диагноза и ѝ
бил издаден медицински протокол с изх.№376/04.10.2017г. за освобождаване от
учебни занятия - за 10 дни, считано от 04.10.2017г., тъй като е ***в ***-***.
Твърди, че на същата дата посетила и д-р Д., ***към катедра по съдебна медицина
и деонтология при МУ-***, който отново извършил преглед и издал медицинско
удостоверение №628 от 2017г. Твърди, че след няколко дни, като се съвзела от
случилото се, посетила *** и потърсила жената, която ѝ била оказала
помощ, за да ѝ разкаже какво знае за случая. Твърди, че това, което са
видели тя и работниците от закусвалнята, е че от покрива на сградата до техния
обект е полетяла празна кофа с мистрия, която е ударила ищцата по главата.
Твърди, че по тяхна информация са се извършвали ремонтни дейности по покрива
същия ден и не е било обезопасено пред сградата. Твърди, че сградата, от която
е паднала кофата върху нея е с административен адрес - гр.***, ***, като,
лицето й е на пл.” ***”. Твърди, че след инцидента с нея от сградата е слезнал
мъж с работни дрехи, който е искал да провери какво се е случило и кой е
пострадал. От третия етаж, където се помещава фирма „***” ООД са изпратили
жена, която е поставила две кофи на мястото на инцидента и е упътвала
минаващите хора да заобикалят мястото на инцидента. Твърди, че мястото е
посетено от двама полицаи, които отново са посетили закусвалня „***” за
станалия с ищцата инцидент и са отишли да търсят собственика на сградата за
събиране на повече информация. Твърди, че на следващият ден пред сградата на
пл.”***” е поставена сигнална лента във връзка с извършвани на покрива
строително - ремонтни дейности. Твърди, че към настоящият момент все още
изпитва болки в областта на тила на главата. Твърди, че в резултат на
получената травма претърпяла и търпи и понастоящем болки и страдания. Тези
страдания са както във физически аспект така и в психологически. Твърди, че
поради травмата и болките, които изпитва, не е пълноценна за себе си. Твърди,
че въпреки желанието ѝ, сега не може да се занимава с много от
дейностите, с които се занимавала преди, а именно да спортува. Твърди, че с
протокол изх. №1 от 21.11.2017г. е освободена за часовете по физическо за
учебната 2017г./2018г. Твърди, че при направена устна справка в Имотен регистър
при Агенция по вписванията се установило, че сградата е собственост на ***С.В.И.
- Д. ЕГН **********, с адрес *** , която е и ***на „***” ООД, с адрес за
кореспонденция и дейност гр. ***, ***. Твърди, че в резултат на станалия с нея инцидент,
в следствие на виновното поведение от страна на ответника и неговите служители,
изразяващо се в неизпълнение на задължението, при извършване на
строително-ремонтни дейности по определен обект строителната площадка да бъде
обезопасена. Твърди, че това включва редица дейности, чрез които се гарантира
безопасността както на строителите, така и на съседните сгради и съоръжения, и
на преминаващите в близост хора, животни и превозни средства, съгласно Наредба
№ 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни дейности. Твърди, че в
следствие на инцидента претърпяла както имуществени така и неимуществени вреди.
Излага съображения, че съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съгл. чл. 49, този който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Твърди, че претърпяла
следните имуществени вреди: за извършела образна диагностика /скенер/ заплатила
сума в размер на 80 лева. Твърди, че претърпените неимуществени вреди оценява
на 4000 лева. Моли, на основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД
ответника С.В.И. - Д. ЕГН ********** с адрес *** да бъде осъдена да плати на
ищцата: Сумата от 80 лева ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за извършена образна
диагностика /скенер/, претърпени от ищцата в резултат на станалия с нея
инцидент на 03.10.2017г., при който получила мозъчно сътресение, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане; Сумата от
4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди —
болки и страдания /физически и душевни/, претърпени от ищцата в следствие
станалия с нея инцидент на 03.10.2017г., при който получила мозъчно сътресение,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането
до окончателното ѝ изплащане. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че
исковете са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Твърди, че
нито в лично качество, нито като представител на трето юридическо лице е
възлагала работа на “мъж с работни дрехи", за който в исковата молба се
твърди, че на 03.10.17 год. около 14 часа е "извършвал ремонтни работи по
покрива на сградата с административен адрес гр.*** ***, от която е паднала
кофа. Признава, че има право на собственост на имота находящ се на третия етаж
на сградата, находяща се в гр.*** ***, но не е изключителен собственик, тъй
като 1/4 от описания имот е собственост на С.Л.Д.. Счита, че няма основание да се претендира
обезщетение за нанесените имуществени и неимуществени вреди на ищцата при
хипотезата на чл.49 от ЗЗД, тъй като не е възлагала на който и да е
извършването на “ремонтни работи по покрива на сграда, находяща се в гр.*** ***".
Счита, че не би могло да се
претендира присъждането на обезщетение при хипотезата на чл.50 от ЗЗД, което да
се обосновава на факта, че притежава 3/4 ид.ч. от "третия етаж на
сградата, находяща се в гр,*** ***", тъй като в исковата молба се твърди,
че увреждането е станало от "празна кофа с мистрия в нея".
По делото е
конституирана С.Л.Д. ***, ЕГН ********** като трето лице помагач на страната на
ответника С.В.И.-Д..
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от Лист
за преглед в СО № 049106/03.10.2017г. и допълнителните листи към него/л.8-10 от
делото/,че К. М. на дата 03.10.2017г. в 14,45 часа е посетила СО при УМБАЛ
Г.Странски-*** и го е напуснала в 15,30 часа. Поставена е основна диагноза „мозъчно
сътресение“. Снета е анамнеза, че „днес, вървейки по улицата, получава удар по
главата от кофа, изпусната от строителен обект, в близост до централното тото в
гр.***. Наличен е голям подкожен хематом на главата и травма на дяно рамо.
Полиция уведомена.“ При прегледа е установен подкожен хематом на главата и
дясната раменна става. От назначената лицева и профилна краниография е
установено,че липсват рентгенологично доловими данни за травматични увреждания
в обхванатите от графиите костни структури. Назначена е терапия с Манитол.
Видно от Медицински протокол изх.№
376/04.10.2017г., издаден от УМБАЛ Г.Странски-*** е посочено, че поради
Контузио капитис, Комоцио церебри, контузио умеро-скапуларис декстра,
екскорацио регио клавикуле декстра, в резултат на травма на главата и дясно
рамо на дата 03.10.2017г., К. М. е освободена от учебни занятия от
04.10.2017г., за 10 дни.
От Искане/Назначение на образна диагностика-2
броя/л.12-15 от делото/, се установява, че липсват рентгенологично доловими
костни травматични уврежди на дясна раменна става, както и на шийни прешлени.
От Рецептурна бланка от 03.10.2017г. е видно, че
на К. М. е предписан Аулин по 1 прахче, при болка.
Установява се от Медицинско удостоверение за пред
съд № 628/2017г., че на 04.10.2017г. е извършен преглед на К. М., която е
съобщила, че на 03.10.2017г. е ударена от паднала от строеж кофа. Установено е,
че на тилната издатина, в окосмената част на главата има червеникаво-кафяво
охлузване с диаметър 4 см. При прегледа други травматични увреждания не са
установени. Уврежданията са в резултат на тъпи травми и могат да бъдат
причинени по начин и време, както съобщава- удар от паднала кофа. Така
описаните увреждания са причинили болки и страдания.
Видно от Лист за преглед на пациент/л.67 от
делото/ и приложения към него фискален бон, на К. М. е извършен преглед от д-р О.на
дата 03.10.2017г., в 17,30 часа, който е поставил диагноза: Контузио капитис,
контузио церебри. За прегледа е заплатена сумата от 80,00 лв.
От КТ-Изследване от 03.10.2017г. е видно, че от
исзледваноте на К. М., на скенираните нива не се изобразяват огнищни
инфилтративни лезии в мозъчния паренхим. Ветнрикулни отдели на ликворната
система-със срединно разположение и запазен капацитет. Липсва
компресионно-дислокационен синдром. Базални ядра, мозъчен ствол и околостволови
цистерни- с нормален КТ образ. Вермис и малко-мозъчни хемисфери- б.о.
Понтоцеребчрални ъгли-свободни. Свободни субарахноидни, епи и субдурални просттранства.
От 3Д реконструкциите и на костен прозорец, не се визуализират костни лезии.
Направен е извод, че липсват КТ данни за черепно-мозъчна травма.
По делото е представен и Протокол изх.№
1/21.11.2017г., издаден от медицинска комисия от ДКЦ ***ООД, който обаче, след
зизискването му в оригинал, от ДКЦ ***ООД.
Видно от Писмо № 316000-115300/03.04.2018г. и
Писмо №339100-5025/08.06.2018г, съдът е уведомен, че произшествието с ищцата на
03.10.2017г. е посетено от ***Е.Ц. и П.Б.. Във връзка с местопроизшествието
няма установени изготвени докладни записки от посетилите произшествието
инспектори. Не са образувани преписки.
Не се спори между страните и се установява от
Нотариален акт № 88, том 2, рег.№ 1814, дело 229/2013г. на ***Г.Б., че С.В.И.-Д.
е придобила по възмезден начин правото на собственост на индивидуално обособени
обекти на правото на собственост в сграда, находяща се в гр.***, ул.Дойран 71.
Не е спорно между страните, че към датата на придобиването, тя е била в брак с Л.Д..
Съдът кредитира показанията на св.Е.И.Ц., П.Ф.Б., С.
З.Р. и Т.Д.Г. като логични, взаимнокореспондентни, непротивореви,
незаинтересовани и в съответствие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на
03.10.2017г., в гр.***, на пл.*** ***, от покрива на сграда, находяща се до магазин ***, е паднала кофа с
малко строителен материал в нея и мистрия, която кофа е ударила по главата К. М..
Тя е била много изплашена и стресирана, но тя е казала, че е по-добре и не са
извикали на място спешна помощ. Св.Р. и св.Г. са установили, че тя има рана на
главата. Помогнали ѝ, дали ѝ вода и тя си тръгнала. След около час
и половина- два, на мястото са отишли полицаите Е.Ц. и П.Б., които са били насочени от св.Р. и Г., че кофата е паднала
от сградата, находяща се на пл.*** ***, но входа ѝ е отзад от другата
улица, където са се извършвали строителни дейности на покрива. След инцидента,
от сградата е слязла жена, която е поставила друга кофа и е останала да
предупреждава хората, за да не се случи и друг инцидент. По предположение на
св.Р., тя е служител, а не собственик. При св.Р. е отишъл и строителния
работник, който си е търсел кофата. След случилото се, на св.Р. се обадило по
телефона лице, което се представило като адвокат и питало, дали тя е пратила
полицаите и дали тя е казала, че жената е собственик на сградата. На другия
ден, след инцидента, района е бил обезопасен.
При посещението на двамата полицейски инспектори на посоченото
местопроизшествие, те не са установили нищо, не са изготвили докладни записки и
не образувана преписка по случая. Те са били изпратени по сигнал за паднала
кофа от покрива. Пострадало лице не е имало при пристигането на полицаите, а
една жена им е обяснила, че е паднала кофа от покрива на сградата. След
упътването, те се качили в сградата, на последния етаж, но там нямало никой.
Съдът дава вяра на показанията на св.В.Б.В.като
преки, логични и в съответствие с останалите по делото доказателства. От
тях се установява, че на св.В., след
процесния инцидент се обадила адв.Е.М., тъй като св.В. 12 години е работила в
Инспекция по труда и е проверявала сектор строителство. Адв.М. я попитала, как
може да бъде проверено, дали е извършван ремонт или строителна дейност на
сграда, намираща се в центъра на гр.***. Св.В. ѝ обещала да провери. Адв.М.
ѝ обяснила за коя сграда става дума и тя се сетила, че е проверявала
многократно покойния Л.Г., с когото се познават лично. Св.В. се обадила на Л.Г.,
който ѝ казал, че няма проблем и да отидат на другия ден при него. На
другия ден адв.М. взела св.В. и отишли в офиса, в сградата, на третия етаж. Л.Г.ги
посрещнал и св.В. го запознала с адв.М.. Те започнали да водят разговор, при
който той заявил, че за инцидента е разбрал от полицията и веднага е разпоредил
да се обезопаси обекта за да не стане друг инцидент. Заявил, че по покрива
трябва да се подмажат някакви части, цигли и да се изчистят улуците, тъй като
те били пълни от екскременти на гълъби. Заявил, че той е наел хора за това и
винаги им е напомнял да внимават. Казал, че това нещо го правят всяка година. В
хода на разговора, той заявил, че е закупил със жена си други етажи от
сградата, направили са ремонт и са ги отдали под наем. В сградата на някой от
етажите има и общински самостоятелни имоти. Адв.М., заявила, че не желае да се
стига до съд, а да се постигне споразумение. Той казал, че ще говори с
юристите, но скоро след това е починал. Той бил поел ангажимент да плати
обезщетение. Л.Д. е заявил, че той е
възложил работата на строителния работник. Св.В. не знае дали този работник е
нает външен такъв или е работник на строителната фирма, собственост на Л.Д., но
счита за нелогично, тъй като той дълги години се занимава със строителство, да
е наел външна фирма или самонаето лице. На разговора освен св.В., адв.М. и Л.Д.,
не е присъствало друго лице.
От обясненията на С.В.-Д. по реда на чл.176 ГПК се
установява, че не е възлагала работа на строителен работник по покрива на
процесната сграда, включаваща датата 03.10.2017г.
Съдът възприема заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза като, обективно, обосновано, безпристрастно и
компетентно. От него се установява, че на К. М. е причинена контузия на главата
с наличие на охлузване и хематом в тилната, окосмена част, както и контузия в
областта на дясната раменна става и охлузване в областта на дясната ключица,
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. Уврежданията са травматични и
отговорят да са получени по начин и време, както съобщава- от удар от паднала
от сграда кофа. Причинено е болки и страдания. Поставена е и диагноза мозъчно
сътресение и е назначено обезболяващо лечение. Ищцата е освободена поради
главоболие от физически упражнения. Причинени са болки и страдания с временно и
неопасно за живота разстройство на здравето- възможно около месец-два. Що се
отнася до главоболието, то може да продължи и повече, но то само по себе си е
субективно явление.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.49 ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да е основателна претенция за присъждане на
обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския
деликт-противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в
причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до
ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на
съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод
извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от
15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице
следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на
работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени и имуществени вреди от виновното действие на строителен работник,
нает от ***С.В.-Д. за ремонт на покрива на сграда, находяща се в гр.***. Ищцата
твърди, че ответницатта е отговорна за действията на наетия строителен
работник, тъй като тя му е възложира работата.
Съдът намира, че не се установява наличето на един от
елементите на фактическия състав на безвиновната отговорност на възложителя на
работата по реда на чл.49 ЗЗД. Възлагането
е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което
изпълнението е подчинено на възложителя. Няма възлагане, когато няма отношения
на зависимост между възложителя и изпълнителя на работата. Възлагането на работата
следва да се извършва в интерес на възложителя. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия, с които е причинено пряко деликтно увреждане – т. нар. деликтна
отговорност. При деликтната отговорност едва с причиняване на вредата се
поражда облигационна връзка, чиято цел е да заличи една нежелана промяна в
правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на вредата задължение
да я поправи. Отговорността за чужди действия или бездействия има обезпечително
- гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица. Отговорността за възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е
производна от извършения деликт, което значи, че възниква, доколкото е налице
виновно противоправно поведение на извършителя. Обемът на отговорност за
възложителя, не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност на
причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени от работници или служители на възложителя при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност,
която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод
изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо да се персонифицира
прекия причинител на увреждането. Установяване нарушението на правилата, които
регламентират осъществяване на дейността е достатъчно, без да е необходимо да се установи и
конкретното физическо лице – делинквент. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува
и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
подлежащите правила за извършване на възложената работа - от значение е, че е
действал при или по повод възложената работа.
По делото не се установи, ***да е възлагала работа по
извършване на строителни дейности по покрива на процесната сграда. Обратно, от
ангажираните по делото доказателства- показанията на св.В. се установи, че Л.Д.
е признал, че е възложил на строителен работник работа по ремонт на покрива на
сградата и почистване на улуци. Отделно от това, не се установи и кое е лицето, извършвало
строителната дейност и изтървало кофата, поради което по делото не са събрани
доказателства за конкретния начин възлагане на работата и дали това възлагане е
такова по смисъла на чл.49 ЗЗД, или възлалагането на работата е по силата на
договор за изработка. При възлагането е
налице отделяне на собствената работа и изпълнението ѝ чрез друго лице,
което възлагане отсъства при договора за изработка, тъй като изпълнителят
действа самостоятелно и на свой риск срещу заплащане на възнаграждение./
Решение №
139 от 1.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 204/2011 г., II т. о., ТК/. Ищцата се позовава на факта, че ***е собственик на
индивидуално обособени обекти в процесната сграда, от който факт извежда, че
следва тя да е възложила работата, тъй като е в нейн интерес да бъде поправен
покрива на сградата. По делото се установи, че сградата е етажна собственост,
където собственици на самостоятелни обекти в нея са и други лица, включително
Община-***, съгласно показанията на св.В.. Сам по себе си факта на притежаване
на правото на собственост върху процесната сграда е ирелевантен към предмета на
предявената претенция. Той може да бъде само индиция за лицето, което има
интерес да възложи работата на
строителния работник, но в тежест на ищеца е да докаже този факт по безспорен
начин, при условията на пълно и главно доказване. След изричното уточнение на
исковата молба от ищцата по делото е видно, че предявения иск е с правно
основание чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД, тъй като тя се позовава на виновното и
противоправно поведение на лицето, на което твърди, че ***е възложила работата.
Липсват твърдения, че вредите са произтекли от притежаваната от ***вещ-
посочения недвижим имот. Видно е от исковата молба, че вредите са произтекли от
падналата кофа, за която не се твърди да е собственост на ответницата.
При тези правни изводи, за липса на един от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск- възлагане
на работата, при която ищцата твърди, че е
претърпяла вреди, съдът намира, че не следва да се обсъжда наличието или
липсата на останалите предпоставки.
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав, не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника по делото на основание чл.49 ЗЗД и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция. Своевременно е направено възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В производството по делото е приет и разгледан иск с правно
основание чл.49 ЗЗД, а не както се твърди от процесуалния представител на
ответницата- два иска- с правно основание чл.49 ЗЗД и с правно основание чл.50 ЗЗД. След дадени указания от съда, ищцата е уточнила предявения иск и е
посочила, че претендира претърпени вреди от виновното и противоправно поведение
на лице, на което ***е възлажила работата. Липсват твърдения в исковата молба,
отвеницата да е собственик на кофата, която е паднала и е нанесла вреди на
ищцата по делото. Още от исковата молба е видно, че липсват два обективно
кумулативно съединени иска, а е предявен само един, за който обаче са изложени
противоречиви твърдения. Минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 515,60 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Делото не се отличава с правна и
фактическа сложност. Същото обаче е протекло в 4 открити съдебни заседания и
поради това, на основание чл.7, ал.8 от посочената наредба при защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. В представения списък по чл.80 ГПК е посочено, че
платеното възнагражение за предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е в
размер на 680 лв. Предвид изложеното
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв., колкото
се претендира и има доказателтва, че е платено за разгледания иск с правно
основание чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.М. М., ЕГН**********, *** против С.В.И.-Д., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4080,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди в размер на
4000 лв. и 80 лв. имуществени вреди от паднала върху ищцата кофа на дата 03.10.2017г.
от сграда, находяща се в гр.***, ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К.М. М., ЕГН**********,
*** да плати на С.В.И.-Д., ЕГН**********,*** сумата от 680 лв. направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: