РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Бургас, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. С.ов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря М.а Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500194 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 467 от 29.03.2023г.,постановено по гр.д.
№1300/2022 г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ Й. Т. П. с ЕГН-**********
със съдебен адрес: гр. Б.,ул. “А. К.“№ *,ет. * – адв. М. да заплати на „Сити
Билд Груп“ЕООД с ЕИК-********* със съдебен адрес: гр. Б., ул. "В. Л." №
**,ет. *, офис ** - адв. С. К. сумата от 3 000 лева,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - уронване репутацията на дружеството в
резултат на извършени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“,ведно със
законната лихва за забава върху главницата,считано от 18.08.2022г.до
окончателното и изплащане,като е ОТХВЪРЛИЛ иска над присъдения размер
от 3 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева - частично заявена от
общо дължима сума от 200 000 лева.
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено в обжалваната част
като неправилно и необосновано. Изложени са подробни оплаквания за
това,че изложените мотиви,част от които са цитирани в жалбата,са
неконкретизирани и необосновани по отношение твърдяното противоправно
поведение на ответницата. Изтъква се,че БОС не е посочил в коя конкретно
публикация и фраза,от коя дата и страница от делото се визира
прекратяването на договора с бащата на ответницата и се подчертава,че такъв
текст няма в представените по делото разпечатки от Фейсбук. В тази връзка
се сочи,че съдът е формирал изводите си,че ответницата е излагала мнение
1
относно прекратяването на договорите на баща и ,въз основа на
предположения,а не на установени по делото факти.Прави се довод,че
излагането на мнение за факти,както е приел БОС,не представлява
противоправно поведение ,което да обуслови отговорността по чл.45 ЗЗД.
Освен това,в мотивите на решението си БОС не е посочил в какво се изразява
накърняването на престижа на въззиваемия и по какъв начин са констатирани
вредоносните последици,конкретният обем на вредите,за които се претендира
обезщетение и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдяното неправомерно поведение и вредоносния резултат.Счита,че
противно на приетото от БОС,по делото не е било доказано нито уронването
на престижа на въззиваемия,нито претърпени от същия вреди. Изложени са
правни аргументи относно обезщетяването на юридическите лица за
неимуществени вреди и критериите за тяхното определяне,като се изтъква,че
по отношение на тях са неприложими моралните категории чест и
достойнство,болки и страдания,а за юридическите лица критериите следва да
имат имуществен характер и израз.Ищецът по делото не е доказал да са
намалели продажбите му,да е претърпял загуби в търговския оборот,които да
са били повлияни от уронване престижа на дружеството,а дори
процесуалният представител на дружеството е направил признание в
последното съдебно заседание,като е заявил,че апартаментите най-вероятно
са продадени.Установяването на факта на продажбата на визираните в
исковата молба апартаменти,за които въззиваемият твърди,че е имал откази
от сключени договори е пряко относим към въпроса дали дружеството е
претърпяло вреди.Изтъква се,че по делото са били ангажирани доказателства
за това,че апартаментите са продадени,а отказите на двамата свидетели по
делото да закупят апартаменти не е повлиял негативно на търговската
дейност на дружеството,защото веднага е сключил нови договори.Освен
това,ищецът не само,че не е претърпял вреди,а и е реализирал по-високи
печалби,предвид политиката му самият той да се отказва от сключените
договори и след това да сключва нови договори за същите имоти с други
купувачи на доста по-високи цени.Това означава,че твърдените откази от
сделки в исковата молба са в съответствие с политиката на дружеството
самото то да се отказва от сделките. Тези факти не са били обсъдени от
окръжния съд и не са взети предвид при постановяване на решението му,а те
имат пряко значение за това дали въззиваемият е претърпял някакви
вреди,които са една от кумулативните предпоставки на фактическия състав на
чл.45 ЗЗД. На следващо място се прави оплакване,че БОС неправилно не е
допуснал доказателственото искане по чл.190 ГПК за представяне на
предварителните договори за продажба на имотите от ищцовото дружество с
мотив за неотносимостта им към спора,като са изложени съображения в
подкрепа на становището,че същите са относими. Въззивницата прави същото
доказателствено искане пред въззивния съд. В жалбата се изтъква също,че
окръжният съд не е установил причинно-следствената връзка между
неправомерното поведение и вредоносния резултат,като счита,че отказът на
св. Н. и св. М. да сключат договори с ищцовото дружество не е установено по
безспорен начин да е свързан с твърдени действия на ответницата. Направен е
подробен анализ на събраните по делото доказателства,като се сочи,че
същият води до извод за неосъществен фактически състав на чл.45
ЗЗД,противно на приетото от БОС.
2
Моли решението на БОС да бъде отменено в обжалваната част, като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и в тази част.
Претендира разноски.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане
на нови доказателства във въззивното производство при условията на чл.266
ал.3 ГПК,които са оставени без уважение от въззивния съд.
С представения писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило
въззивната жалба,излагайки становище за неоснователността и. Посочва,че
първоинстанционният съд е приел правилно и законосъобразно,че ищецът,в
качеството си на юридическо лице може да претендира обезщетение за
неимуществени вреди;с действията си-извършени публикации във Фейсбук
ответницата е уронила престижа на дружеството;при съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства следва да се приеме,че има такива
публикации и техен автор е ответницата;публикациите имат негативен и
клеветнически характер и може да се приеме,че нарушават правата на
дружеството и са навредили на неговия имидж;публикациите във Фейсбук са
довели до отказ на други лица да закупят имоти в същата сграда,предвид
твърденията в социалната мрежа,че има нещо нередно и се касае за схема и
измама. Въззиваемото дружество напълно споделя изводите на съда,като
счита,че същите са обосновани от събраните доказателства,на които е
направен подробен анализ в отговора. Счита за неоснователни всички доводи
и възражения на ответницата,а по въпроса за правото на юридическите лица
на обезщетение за неимуществени вреди се позовава и на съдебно решение
№29 от 10.03.2020г.по гр.д.№1690/2019г.на ВКС,четвърто г.о. Изтъква се,че
всички изрази,с които дейността на дружеството е била квалифицирана като
„порочна“,сключилите договори като „потърпевши“,а самото дружество като
„участник в схема“ представляват клеветнически,като е изразявано невярно
негативно мнение за дейността на дружеството и правилно Окръжният съд е
приел,че те следва да се квалифицират като неправомерно поведение на
ответницата. Не приема за издържана тезата,че ако всички имоти са
продадени,то това автоматично означавало,че престижът и доброто име на
дружеството не са засегнати,тъй като по делото са били ангажирани
показанията на двамата свидетели,които са заявили,че са били повлияни от
публикациите и са се отказали от сключване на договори с дружеството.Дори
и договори да са сключени с други лица,това няма как да промени извода,че
доброто име на дружеството е било накърнено, клиентите се отказват от
договорите си и това безспорно в краткосрочен и дългосрочен план води до
загуби за дружеството.Дори да са налице договори за същите обекти,те няма
как да се сключат при същите условия,тъй като дружеството уговаря
условията си индивидуално с всеки клиент.В тази връзка въззиваемата страна
се противопоставя на искането по чл.190 ГПК,направено и във въззивната
жалба,като сочи,че сключването на договори няма никакво отношение към
релевантните на спора факти,като е достатъчно установяването на факта,че
има клиенти,отказали се от сключване на договори,повлияни от
публикациите.Счита за нелогичен и анализът на показанията на св. Н. и св. М.
Като неоснователни са оспорени и всички останали доводи в
жалбата,включително и в т.2.4 и в т.3.Намира за абсолютно несериозно
твърдението,че причината за завеждането на настоящото дело е притискане
3
на страната по друго дело,което към момента тя не е спечелила,а е изгубила
на две инстанции. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Пред Окръжен съд-Бургас ищцовото дружество „Сити билд груп“
ЕООД е предявило иск срещу ответницата Й. Т. П. като е твърдяло,че е
претърпяло неимуществени вреди – уронване престижа и репутацията на
дружеството,настъпили в резултат на извършени от ответницата П.
публикации в социалната мрежа „Фейсбук“,в които е квалифицирала законни
действия на дружеството,извършени при стриктно спазване на сключения
договор между дружеството и бащата на ответницата,като
„измама,схема,нередност и т.н.“. Ищецът е твърдял,че изявленията на
ответницата са неверни/клеветнически/ и са довели до откази на клиенти да
сключат договори за продажба на апартаменти,повлияни от информацията в
социалните мрежи ,която е породила в тях страх да не бъдат измамени.
Ищецът е претендирал осъждането на ответницата да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди,претърпени в резултат на разпространените от
ответницата клеветнически твърдения за дружеството,извършено в периода
22.02.2022г.-03.03.2022г.,с което е навредила на доброто име на дружеството
и му е причинила неимуществени вреди в общ размер от 200 000 лева,от
която сума е претендирана частично сумата от 50 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху главницата,считано от 18.08.2022г.до
окончателното и изплащане.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД,както
правилно е приел и БОС в решението си.Първоинстанционният съд е
разгледал и се е произнесъл по така предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
БОС е приел,че ищецът в качеството си на юридическо лице и търговско
дружество може да претендира неимуществени вреди,настъпили в резултат на
действия на ответницата.
На съда е известно,че с Определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр.д. №
3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК ВКС е спрял
касационното производство и е предложил на Общото събрание на
гражданската и търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно
решение по въпроса: „Допуска ли обективното ни материално право
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо
лице?“,тъй като по този въпрос е формирана противоречива съдебна практика.
По този въпрос настоящият въззивен съдебен състав споделя
становището в установената и дългогодишна безпротиворечива съдебна
практика, обективирана в редица съдебни актове на касационната
инстанция,в която се приема,че липсва законно основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице/търговец/,защото
то има само имуществени права. В този смисъл са Решение № 197 от
19.02.1997 г. по гр. д. № 250/1995 г. на ВКС, IV ГО , Решение № 457 от
13.05.2009 г. по гр. д. № 1116/2008 г. на ВКС, I ГО, Решение № 47 от
10.09.2010 г. по т.д. № 625/2008 г. на ВКС, II TO и др. Съдът споделя
становището,че уронването на престижа и репутацията на
4
търговеца,увреждането на доброто му име и разколебаването на доверието в
неговата лоялна търговска практика,принципно подлежи на обезщетяване,но
само ако противоправното поведение на ответника е станало причина за
настъпване на вреди,отразили се в имуществената сфера на търговеца. Тези
вреди за юридическото лице-търговец са имуществени,а не неимуществени,
тъй като неимуществени вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД може да бъдат
причинени само на физическо лице,тъй като засягат моралната лична сфера
на човешката личност/психика,душевност,емоции/.
Настоящият въззивен съдебен състав намира,че съдебната практика на
ВКС,която е в обратния смисъл, в преобладаващата си част не е относима към
търговските дружества,а към юридическите лица с нестопанска цел и в
частност- религиозни организации.Неубедителен е доводът,че след като в
чл.45 ЗЗД е посочено,че всеки е длъжен да поправи вредите,виновно
причинени другиму,то следва извод,че и за юридическите лица не е
изключена възможността да търсят и получат обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди.Да,законът не ограничава възможността на
юридическите лица-търговци да търсят съдебно репариране /поправяне на
причинените им виновно вреди,но тези вреди за търговските дружества могат
да бъдат само имуществени. Целта на създаването и функционирането на
търговското дружество е реализиране на търговска печалба,поради което
последици от непозволено увреждане като накърняване на репутация,добро
име и др. рефлектират и засягат изцяло имуществената сфера на дружеството-
водят до отлив на клиенти,откази за подписване на договори и др.,а оттам - до
намаляване на печалбите или реализиране на загуби за увредения
търговец.Вредата от непозволено увреждане за търговеца е винаги
имуществена.
Като е приел обратното и е присъдил в полза на ищеца-търговско
дружество обезщетение за претърпени неимуществени вреди, БОС е
постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт,който следва да се
отмени в частта,с която съдът е уважил предявения от ищеца „Сити билд
груп“ЕООД иск. Искът следва да се отхвърли и в тази му част като
неоснователен,поради липса на установени неимуществени вреди,претърпени
от търговското дружество „Сити билд груп“ЕООД.
С оглед изхода от въззивното обжалване право на присъждане на
разноски във въззивното производство възниква за въззивницата П.,която е
направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и за
държавна такса-60 лева.
С решението на БОС са присъдени разноски на ответницата П. в размер
на 1656.20 лева,след компенсация с дължими на ищеца разноски. Предвид
отхвърлянето на иска и в уважената му от БОС част,на ответницата П. следва
да се присъдят допълнително 373.80 лева,представляващи разликата между
присъдения размер и пълния размер на разноските от 2030 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ съдебно решение № 467 от 29.03.2023 г., постановено по гр.
дело № 1300/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд в ЧАСТТА, с която
съдът е ОСЪДИЛ Й. Т. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„А. К.“ № *, ет. * - адв. М. да заплати на „Сити Билд Груп“ ЕООД с ЕИК
********* със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, офис ** - адв. С.
К. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - уронване репутацията на дружеството в резултат на
извършени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 18.08.2022 г. до окончателното
й изплащане и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Сити Билд Груп“ ЕООД с
ЕИК-********* със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, офис ** -
адв. С. К. за осъждане на Й. Т. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „А. К.“ № *, ет. * - адв. М. да заплати на „Сити Билд Груп“ ЕООД сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - уронване репутацията на дружеството в резултат на извършени от
ответницата П. публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ в периода
22.02.2022 г. - 03.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Билд Груп“ ЕООД с ЕИК-********* със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „В. Л.“ № **, ет. *, офис ** - адв. С. К. да заплати на Й.
Т. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. К.“ № *, ет. * - адв.
М. сумата от 1060 лева, представляваща разноски, направени от Й. П. във
въззивното производство и допълнително разноски, направени в
производството пред Бургаски окръжен съд в размер на сумата 373.80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните, пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6