Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 2026/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Б.Б. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б.
с ЕГН **********, С.С.Б. с ЕГН **********, В.С.М. с ЕГН ********** и Н.Г.М. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 100000 лева за всеки от ищците, представляваща
дължимо обезщетение за обезвреда на
претърпените от ищцитe неимуществени вреди от смъртта на техния брат,
респективно внук В.Б.Б., починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило
на 03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Б.Д.Б., обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №23114003108244/ 19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД,
валидна до 18.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането – 03.01.2015г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му
е наложено наказание по нохд № 684/2015 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по
което е влязла в сила на 18.07.2015 г. Отговорността
на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания
от виновния водач автомобил, обективирана в полица №23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД, валидна до
18.12.2015г. Внезапната загуба е довела до множество страдания и затруднения за
ищците, скръбта им е неутешима. Ищцата С.Б. е сестра на починалия, живели са в
едно домакинство и са били в изключително близки и топли отношения. Останалите
ищци са негови възходящи от втора степен, до момента на смъртта му са
поддържали почти ежедневно изключително близки отношения. Изложен е анализ на
приложимо европейско законодателство и практика на СЕС в контекста на съображенията
за намиращата се в противоречие с него разпоредба на чл.493а КЗ, въвеждаща
лимит на отговорността на застрахователите. Счита се, че посочената разпоредба
е неприложима към процесния застрахователен договор на основание пар.22 от ПРЗ
от действащия КЗ, поради сключването му на 19.12.2014г. при действието на КЗ
(отм.).
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на иска поради липса на активна
процесуална легитимация с твърдения, че между починалия и ищците не е изградена
особено близка и трайна житейска връзка и че същите не търпят значителни
морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП и изключителната вина на
застрахования водач. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, който е пътувал без предпазен колан, в
резултат на което тялото му се е движило свободно в купето на автомобила,
изхвърлено е извън МПС и е затиснато от него. В случай, че бе спазил правилата
на ЗДвП, починалият не би получил травми, несъвместими с живота. Приносът на
починалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение
съразмерно на доказания процент на съпричиняване. Размерът на обезщетенията се
оспорва като прекомерно завишен и противоречащ на принципа на справедливост по
чп.52 от ЗЗД. Поддържа се, че за този кръг наследници в пар.96 от ЗИДКЗ е
установен нормативен лимит на обезщетението от 5000 лева. Застрахователят не е
бил поставен в забава и не дължи лихва върху обезщетенията, като се оспорва
началният момент, от които същата се претендира. В условията на евентуалност се
прави възражение за погасяването на лихвите с изтичане на кратката тригодишна
давност.
В срока по чл. 372, ищците депозират
допълнителна искова молба, в която
репликират възраженията на ответника. Считат, че е недопустимо да се
преразглеждат въпросите, свързани с механизма на ПТП, при наличието на влязла в
сила присъда. Излагат, че наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на наследодателя им също е безспорен елемент от присъдата.
Оспорват релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Размерът на
претенцията е съобразен с принципа по чл.52 от ЗЗД и лимита на отговорността на
застрахователя. Отговорността на застрахователя за дължимите от деликвента
лихви от момента на увреждането произтича от чл.223, ал.2, вр. чл.226, ал.2,
изр. първо от КЗ (отм.).
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло
становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Счита, че въпросът
за съпричиняването не попада в обхвата на задължителната сила на присъдата по
чл.300 от ГПК.
В с.з. страните, чрез процесуални представители,
поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.
Контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
материалите по приобщеното НOХД № 684/2015 г. по описа на ВOС, че с влязла в сила на 18.07.2015г. Присъда №62/02.07.2015г. обвиняемият Б.Д.Б. е признат за виновна за
това, че на 03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова
кула“, обл.Варна, при управление на МПС – л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, нарушил правилата
за движение: чл.21, ал.2, вр. чл.1 от ЗДв. и с това по непредпазливост причинил
смъртта на В.Б.Б., ЕГН **********, починал на 03.01.2015г.
Починалият В.Б.Б.,
ЕГН ********** е брат на ищцата С.Б.Б. с ЕГН **********
и внук на останалите ищци, видно от представеното
удостоверение за родствени връзки.
Не е спорно между страните, че л.а. „БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, управляван от Б.Д.Б., е
бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №23114003108244/19.12.2014г., сключена с “ОЗК-Застраховане“АД, със срок на действие от 19.12.2014г. до 19.12.2015г., прекратена на 07.07.2015г.
Предвид
релевираното от ответника възражение за съпричиняване е проведена комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, от заключението на която
се установява, че наследодателят на ищците В. Банков е седял на задна седалка в
процесния автомобил, като няма технически данни да е бил с обезопасителен
колан. В конкретния случай автомобилът е със силна деформация на задна лява
част, в резултат на която се е деформирала рамката на багажната врата и
последната се е отворила – повреда при удара на заключващия механизъм на задна
багажна врата. В резултат на удара няма увредени предни лява и дясна врати,
няма нарушаване целостта на предно обзорно стъкло, откъдето следва, че
изпадането на пътници е било през багажната врата. Във вътрешността на купето
при задна седалка е заснет в неизползвано техническо състояние предпазният
колан на задна дясна седалка и разместване на облегалната част на задна
седалка. При констатираното деформиране на задна лява част на автомобила,
телата от задна седалка е следвало да се придвижват инерционно към сближение с
вътрешността на купето от задна лява част, а впоследствие при втория удар към
гърбовете на облегалните части на предните две седалки. Няма наранявания по
тялото на починалия, които да свидетелсват за наличие на правилно поставен
предпазен колан. При използване и правилно поставяне на предпазен
обезопасителен колан пътниците от задна седалка в процесния автомобил е нямало
да напуснат обема на автомобилното купе. В конкретния случай обезопасителното
действие на коланите е следвало да предотврати изпадане на телата от автомобила
през багажната врата, а така също и сближението с облегалките на предните
седалки при настъпилия втори удар. Правилно поставеният предпазен колан би
задържал В. Банков на мястото му. Травмите, които е получил, са след изпадането
му от купето на автомобила. По купето в горната му част няма деформации, които
да свидетелстват за получена при удар в него черепно-мозъчна травма.
За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства
чрез разпит на свид. Росица Б., в родствени връзки с ищците – майка на С.Б., снаха на С.Б. и
дъщеря на В.М. и Н.М.. От показанията на
свидетелката се установява, че двете й деца са били изключително привързани
един към друг, израснали са заедно. След като разбрала, че брат й е починал, ищцата С.Б. изпаднала в шок и се наложило
лекарите да я свестяват. Впоследствие се затворила в себе си и до ден-днешен
общуването ѝ с деца е трудно. Не желае да говори за случилото се. Между В.
и останалите ищци също имало изградена силна емоционална връзка, тъй като по
време на израстването си детето е прекарвало дори повече време с тях, отколкото
с родителите си. За тях загубата е изключително тежка и непреодолима. Ищцата С.Б. е помагала активно в отглеждането на В. и поддържали
ежедневни контакти, тъй като жилищата на двете семейства били в общ двор.
Другите му баба и дядо Н. и В. също се грижели за него в бебешка възраст, а
след това детето ги е посещавало поне три пъти месечно.
При тази фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция на договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, установена в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ
(отм.), със сключването на същата застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. В процесния случай, за да бъде уважен прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на
елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), както следва:
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Наред с горното съгласно постановките, възприети с ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС
№5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Освен това с ТР №1/2018г. е
приетото, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС №4/1961г. и №5/1969г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
От събраните по делото гласни доказателства по несъмнен
начин се установи съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка между
ищците и техния родственик В. Банков, както и
претърпените от тях продължителни душевни болки и страдания от неговата смърт.
Неопроверганите показания на разпитания свидетел, установяват, че ищцата С.Б. и починалият й брат са съжителствали в общо домакинство и
въпреки крехката им детска възраст помежду им е съществувала духовна и
емоционална близост. Внезапната загуба на брат й се е
отразило в негативен план на психика на ищцата и е довела до нарушения в
социалната й адаптация. От друга страна от свидетелските показания се
установява, че между останалите ищци и починалия приживе е съществувала
привързаност аналогична на тази между родители и деца, тъй като те са се
грижили за своя внук още от ранна детска възраст, отглеждали са го съвместно с
родителите му, като с ищцата С.Б. са имали домакинство в общ имот. Установява
се още, че ищците – възходящи на починалия от втора степен, са преживяли
изключително тежко загубата на своя внук, като и понастоящем тъгата им не е
отминала. С оглед изложеното съдът приема, че освен формалната връзка на
родство между ищците и починалия e била установена трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците са претърпели
морални болки и страдания от смъртта на своя родственик, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Налага се изводът,
че в случая са налице предпоставките на предвиденото в ТР №1/21.06.2018г. изключение за присъждане на
обезщетение на лице от разширения семеен кръг.
На следващо място по делото е безспорно, че към датата на
процесното ПТП по отношение на л.а. „БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА е имало
действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водачът
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно
събитие, както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск. Постановената
от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като
причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо се налага изводът, че искът
за заплащане на обезщетение по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ е доказан по
основание.
Размерът на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване принципа на
справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на
телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпяните във
връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия и пр.
Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника, че е налице лимит на
обезщетението от 5000 лева по чл. 493а КЗ във връзка с § 96КЗ. Действително за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г.,
отговорността по отношение на разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер
от 5000 лева. Независимо от материалноправния характер на разпоредбата, същата
намира приложение и спрямо настоящата искова претенция, предявена на
06.12.2019г., с оглед изричната темпорална норма на § 96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на
КЗ, с която й е придадено обратно действие. Въпреки изложеното настоящият състав на съда намира, че разпоредбата
на § 96КЗ противоречи на общностното право и по-конкретно чл.1 §2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС, поради което приложението й е дерогирано от действието на
норми от по-висш порядък. С решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда
на Европейския съюз е прието, че член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Доколкото в
законодателството не е предвидена презумпция за претърпяване на неимуществени
вреди, същите подлежат на установяване при условията на пълно и главно
доказване с всички допустими доказателствени средства – свидетелски показания,
писмени доказателства за извършени медицински прегледи и манипулации и за закупени
медикаменти, както и със съдебни експертизи – медицинска, психологична,
психиатрична и пр. В случая по делото не се твърди и не се установява в
причинна връзка със застрахователното събитие при ищците да се е проявила
симптоматика на психиатрично заболяване или психично разстройство. Липсват данни за влошаване на общото
здравословно състояние на ищците вследствие на преживяната загуба. Няма
приложена медицинска документация за поставена психиатрична диагноза като
депресия, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство,
посттравматично стресово разстройство, разстройство в адаптацията и др. Не е
предприето доказване за проведена психиатрична терапия и/или медикаментозно
лечение на депресия, тревожност, безсъние и т.н., или за необходимост от
провеждането на такава. Ангажираните гласни доказателства не са информативни
относно обективните измерения на психичното състояние на ищците след
инцидента. Свидетелят е лаконичен по отношение на интензитета на негативните
емоционални преживявания на ищците. Следва да бъде съобразено, че преценката по справедливост не може
да се основава на човешки предположения
за обичайните за тези случаи страдания.
От друга страна следва да се отчете вида на
родствената връзка между ищците и починалия, както и че същите са участвали
активно в живота му, включително с непосредствени грижи по отглеждане и
възпитание по отношение на ищците – възходящи от втора степен. Смъртта поставя
край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга най-големи, ето
защо за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок
размер на обезщетение, спрямо този за претърпени телесни увреждания. Нормално и
житейски обосновано е да се приеме, че загубата на брат е сред най-тежките
загуби за едно дете, независимо от възрастта на последното. От друга страна
внезапната и ненавременна смърт на малолетно дете, несъмнено поражда усещане на скръб и тъга у неговите прародители, тъй
като притовиречи на естествения ход на човешкия живот и обичайната
приемственост в поколенията.
С оглед изложеното справедливото обезщетение по чл.
52 ЗЗД следва да бъде определено в размер на 40 000 лева за ищцата С.Б.Б., при отчитане
на възрастта й към момента на настъпване на увреждащото деяние (9 години) и спецификите
на детската психика при осъзнаване и преработване на травмите. По отношение на
ищцата С.С.Б. обезщетението следва да бъде определено в размер на 45000 лева,
предвид събраните данни, че активно е участвала в отглеждането на своя внук и е
съжителствала с него в общ имот, което обуславя по-силен интензитет на
душевните страдания от загубата. По отношение на ищците В.С.М. и Н.Г.М., които
са живяли в отделно домакинство и са полагали регулярни, но не и ежедневни
грижи за В., обезщетението следва да бъде определено в размер на 35000 лева. Присъждане на обезщетения в по-голям
размер предполага наличие на сериозна психична травма, каквато по делото не се
установява.
При
този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия от ПТП. Както е прието в съдебната практика
/Определение № 138/16. 03. 10 г. по т. д. № 93/10 г., ІІ г. о. на ВКС/, когато
малолетното дете допринесе за настъпването на резултата, следва да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, независимо от невъзможността то да
действа разумно и виновно. Според
дадените в ТР № 88/1962 г. и в т.7 на ППВС № 17/1963 г. разрешения,
последователно прилагани в трайната практика на ВС и ВКС, за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
е от значение единствено наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на увредения. В
случая от допуснатата комплексна СМАТЕ се установява, че
наследодателят на ищците, който
се е намирал на задната дясна седалка на участвалия в произшествието лек
автомобил, е бил без поставен предпазен колан. Вещите лица са категорични, че
при поставен обезопасителен колан фаталният изход не би настъпил. По тези
съображения посоченото по-горе обезщетение следва да бъде намалено на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалия, който при
пътуването си в процесния автомобил не е изпълнил задължението си по
чл.137а ЗДП да постави предпазен колан, с какъвто моторното превозно средство е
било оборудвано. При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. Вината на водача на МПС е много по-значителна, тъй като той е
по-отговорен за действията си при управление на техническо средство –
автомобил. Това боравене с техника, което носи потенциална опасност, ангажира в
по-висока степен отговорността на водачите на МПС при нарушение на правилата за
движение, отколкото нарушението на пътниците, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан. От друга страна в качеството си на родител и законен представител
на детето застрахованият водач се явява и лице, упражняващо родителски контрол.
Грижите на родителите относно въздържането на детето от вредоносни действия се
изразява в предварителни мерки, които те са длъжни да вземат. Съдът счита, че неизпълненият
родителски дълг, изразяващ се в неупражнен контрол при поставянето на
обезопасителен колан, е спомогнал за настъпване на вредоносния резултат. При
изложените доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме
в по-малък дял, поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено
с 1/8.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта и след приспадане на определения процент
съпричиняване, сумата, която ответникът следва да заплати на ищците е 35000
лева за ищцата С.Б.Б.,
39375 лева за ищцата С.С.Б. и по
30625 лева за ищците В.С.М. и Н.Г.М..
Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери и отхвърлени за
разликата до претендираните по 100000 лева за всеки от тях.
По отношение на претенциите за законна лихва, следва да се
има предвид, че отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), е
тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане. Ето
защо на ищците се дължи законна лихва върху обезщетението от датата на
увреждането - 03.01.2015г., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е
настъпила изискуемостта на вземането. С оглед обаче направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение
на претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на деликта, съдът
следва да присъди на ищеца законна лихва върху присъдените главници за периода
след 06.12.2016г. - три години преди предявяване на иска, като отхвърли иска за
присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 03.01.2015г. до
05.12.2016г., като погасен по давност.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител
на ищците следва да бъде присъдена сумата от 3231.27 лева, представляваща
възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ, съразмерно с
уважената част от исковете.
По направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно
отхвърлената част от иска, като в тежест на ищците следва да се възложи сумата
от 7955.04 лева от претендираните общо 12036 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар с вкл.ДДС (11436 лева) и депозити за вещи лица (600
лева), на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 5425
лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК върху уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ на
С.Б.Б. с
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител
Р.В.Б. с ЕГН **********, сумата от 35000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
брат В.Б.Б., починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило на
03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Б.Д.Б., обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД, валидна до
18.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 35000 лева до 100000 лева и за заплащане на
законна лихва върху главницата за
периода 03.01.2015г. до 05.12.2016г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ на
С.С.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 39375 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
внук В.Б.Б., починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2015г.
на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Б.Д.Б., обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД, валидна до
18.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 39375 лева до 100000 лева и за заплащане на
законна лихва върху главницата за
периода 03.01.2015г. до 05.12.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ на
В.С.М. с
ЕГН **********, с адрес *** Христов“45, ет.5, ап.34, сумата
от 30625 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия
внук В.Б.Б., починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило на
03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Б.Д.Б., обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД,
валидна до 18.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 30625 лева до 100000 лева и за заплащане на
законна лихва върху главницата за
периода 03.01.2015г. до 05.12.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Г.М. с
ЕГН **********, с адрес *** Христов“45, ет.5, ап.34, сумата
от 30625 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
внук В.Б.Б., починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2015г.
на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Б.Д.Б., обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД,
валидна до 18.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 30625 лева до 100000 лева и за заплащане на
законна лихва върху главницата за
периода 03.01.2015г. до 05.12.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ на
В.Й.Н. с
ЕГН **********, сумата от 3231.27 лева, представляваща
възнаграждение за предоставената от него на ищците С.Б.Б. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б.
с ЕГН **********, С.С.Б. с ЕГН **********, В.С.М. с ЕГН ********** и Н.Г.М. с
ЕГН ********** от гр.Варна, безплатна правна помощ по т.д. №2026/2019г. на ВОС, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Дуржавата по Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски Окръжен
съд, сумата от 5425
лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.Б. с ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, м. „Св. Никола“ 105А, ет.5, ап.11, С.С.Б. с ЕГН **********, с
адрес ***, В.С.М. с ЕГН ********** и Н.Г.М. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Св.София“7, сумата от 7955.04 лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: