№ 61
гр. Враца, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело №
20211400900141 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД
от Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана по пълномощие
от адв.П.К. от САК, срещу ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2021г. около 19.35ч. на
кръстовището между ул."***" и ул."***" в гр.Бяла Слатина, при управление
на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "С-220" с рег.№ЕН *** КТ
водачът И. Н. П. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата,
като при приближаване на пешеходна пътека не пропуснал и блъснал
преминаващи по нея пешеходци и не съобразил поведението си с наличието
на такива. Сочи се, че при произшествието е загинал пешеходецът Б. С. П. и
на ищцата са причинени телесни повреди, като по случая е образувано ДП
№106/2021г. на РУ-Б.Слатина и пр.пр.№389/2021г. на ОП-Враца.
Твърдението на ищцата е, че причина за настъпването на
произшествието са допуснати от водача И.П. нарушения на правилата за
движение и че е налице причинна връзка между деянието му и настъпилите
смърт и телесни повреди. Твърди се също, че л.а."Мерцедес" е имал при
ответника сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за срок от 21.09.2020г. до 21.09.2021г. и на 02.04.2021г.
ищцата е предявила пред него застрахователна претенция за изплащане на
1
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но по образуваната
щета в законоустановения срок такива не са й изплатени.
Нататък в исковата молба се твърди, че ищцата е живяла на съпружески
начала с починалия Б. П. близо 32 години, двамата имали щастлив семеен
живот, изградили дълги и хармонични отношения и създали седем деца.
Двамата живеели в обич и разбирателство, подкрепяли се, били познати като
добро семейство и отговорни в грижата за децата си родители и били винаги
заедно. Ищцата твърди също, че загубила мъжа до себе си в момент, в който
най-много се нуждаела от неговата подкрепа, че той много й липсва и че
покрусата от смъртта му предизвиква морални страдания и скръб, които ще я
съпътстват през целия й живот. В исковата молба се сочи, че починалият Б.
бил на 53 години, бил деен и работлив човек, в добро здравословно
състояние, бил опора за съпругата и за децата си, за които се грижел
всеотдайно.
В исковата молба се твърди, че при произшествието ищцата е получила
фрактура на дясна бедрена кост с рана с кос ход по предно-латерална част на
дясна ТБС, полифрагментна фрактура на крилото на десен сакрум със
засягане на 1, 2 и 3 сакрални отвора, полифрагментни фрактури на горните и
долните рамена на двете пубични кости, увреден далак, вътрешен кръвоизлив
с опасност за живота, множество наранявания и охлузвания по главата и
тялото, психически стрес и свързана с него астма. Сочи се, че след инцидента
ищцата е откарана в ЦСМП-Бяла Слатина, а след това в "МБАЛ-Христо
Ботев"-Враца, направени са й спешни изследвания и прегледи и на
12.03.2021г. е извършена спешна операция с голяма сложност. На 23.03.2021г.
ищцата е изписана с препоръки за контролни прегледи и рехабилитация, а на
01.04.2021г. е приета по спешност в МБПЛР "Сердика"-София с оплаквания
от болки в оперирания крак, ограничен обем на движение и др. и след
проведена физиотерапия и рехабилитация на 14.04.2021г. е изписана.
Ищцата твърди, че в резултат от получените увреждания търпи силни
болки и страдания, възстановяването й не е приключило, тя не се чувства
добре физически и емоционално, постоянно разчита на чужда помощ заради
продължаващите силни болки в крака, докато преди произшествието била в
отлично здравословно състояние.
Следващото твърдение на ищцата е, че във връзка с проведеното й
лечение е направила разходи в размер на 2 940лв. за заплатени медицински
2
услуги.
По описания начин е обоснован правния интерес на ищцата да предяви
частичен иск за сумата 25 500лв., част от сумата 180 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Б. П.,
частичен иск за сумата 25 500лв., част от сумата 200 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от получените
телесни увреждания, и иск за сумата 2 040лв. – обезщетение за имуществени
вреди за направените разходи за лечение. Обезщетенията се претендират
ведно със законната лихва от 15.03.2021г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си адв. И.М. ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който признава, че пред него ищцата е предявила
застрахователна претенция, изискано е представянето на допълнителни
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ и заради неизпълнението на това изискване е
било невъзможно произнасянето му по претенцията. Според ответника
изложеното прави предявените искове недопустими. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като обстоятелствата, на които се позовава
ответникът, са такива по съществото на спора.
Ответникът оспорва предявените искове, както и твърдението на
ищцата, че процесното ПТП е настъпило от действието на водача И.П., както
и твърдения механизъм на произшествието. Насрещното твърдение на
ответника е, че причина за настъпването на произшествието са субективните
действия на ищцата и на другите участници в движението – пешеходците.
Ответникът прави възражение, че е възможно ищцата да е съпричинила
вредите чрез поставянето си в риск, тъй като според ответника тя и Б. П. са се
движели неправилно по пътното платно, за което е съставен АУАН от
08.03.2021г. и е образувано ДП №248зм/106/08.03.2021г.
Исковете са оспорени и по размер, за който ответникът твърди,че е
прекомерно завишен, и определянето му не съответства на критерия на чл.52
ЗЗД. Оспорена е и претенцията за лихва, както и иска за имуществени вреди.
Чрез пълномощника си адв.К. ищцата е подала допълнителна искова
молба, в която се оспорват възраженията на ответника във връзка с механизма
на произшествието и вината на водача на лекия автомобил, както и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка
се развиват правни съображения. Ищцата поддържа всички свои твърдения,
3
въведени с исковата молба, и излага съображенията си във връзка с
претенцията за присъждане на законна лихва.
Чрез адв.М. ответникът е подал допълнителен отговор, в който
поддържа твърденията и възраженията си, въведени с първоначалния. Според
ответника той не се е произнесъл по предявената застрахователна претенция в
законоустановения тримесечен срок, тъй като ищцата не е представила
допълнително изисканите от нея документи.
По искане на ищцата и на основание чл.214, ал.1 ГПК в съдебно
заседание е допуснато изменение на предявените искове за неимуществени
вреди съответно на сумите 180 000лв. за вредите, настъпили в резултат от
смъртта на Б. П., и на сумата 200 000лв. за получените от ищцата телесни
повреди.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С исковата молба е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 17.03.2021г., от който е видно, че на 08.03.2021г. в гр.Бяла
Слатина, около 19.35чл. на кръстовището между улиците "***" и "***" е
настъпило ПТП, причинено от водача И. Н. П. при управление на
л.а."Мерцедес С-220" с рег.№ЕН *** КТ след употреба на алкохол и с
концентрация на такъв в кръвта от 1.44 промила, като при произшествието е
причинена смъртта на Б. С. П. и телесни повреди на ищцата и на още едно
лице. Като вероятна причина за произшествието е посочено "умишлени
действия от страна на водача П.".
Представена е епикриза на "МБАЛ-Христо Ботев"АД-гр.Враца, от която
се установява, че ищцата е приета там на 09.03.2021г. с диагноза "S72.20
Субтрохантерна фрактура, закрито", с посочени данни от анамнезата: открита
полифрагментна диафизарна фрактура на дясна бедрена кост с рана с кос ход
по предно-латералната част на дясна тазобедрена става, полифрагментна
фрактура на крилото на десен сакрум със засягане на 1, 2 и 3 сакрални отвора,
полифрагментни фрактури на горните и долните рамена на двете пубични
кости". На 12.03.2021г. ищцата е претърпяла операция за открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация и на 23.03.2021г. е изписана.
Представена е епикриза на МБАЛ за продължително лечение и
рехабилитация "Сердика"-гр.София, от която е видно, че ищцата е постъпила
4
на лечение на 01.04.2021г. и е изписана на 14.04.2021г.
С ЕРТЕЛК №0778/23.09.2021г. на ищцата е определена 100% трайна
неработоспособност без чужда помощ за срок от една година.
Ищцата е представила допълнително епикриза на МБАЛ "Авис-
Медика"ООД-гр.Плевен, от която се установява, че е приета за
рехабилитация на 03.05.2022г. и е изписана на 10.05.2022г.
С исковата молба е представена фактура за заплатена от ищцата сума
400лв. за медицински транспорт с линейка от гр.София до гр.Бяла Слатина,
договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, в размер на 2
520лв., фискален бон за заплатени 20лв. за медицински услуги и фактура за
заплатени 1 700лв. в полза на МБПЛР "Сердика".
Представена е съдебно-медицинска експертиза на трупа на Б. С. П.,
изготвена по ДП №106/2021г. на ОДМВР-Враца.
От представените две писма на ответното дружество е видно, че по
молби на ищцата от 29.03.2021г. и от 26.04.2021г. за определяне на
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. П. и за вреди от
претърпени телесни увреждания е образувана щета, като е посочено, че не е
налице основание за уважаване на претенциите, а от ищцата е поискано
представяне на влязла в сила присъда и други доказателства.
За установяване на причините за настъпване и за механизма на
процесното ПТП по делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
В заключението се сочи, че произшествието е настъпило в гр.Бяла
Слатина на кръстовището между ул."***" и ул."***ска" в тъмната част на
денонощието и в протокола за оглед няма данни за наличие на спирачни
следи от аварийно спиране на лекия автомобил "Мерцедес", управляван от
И.П.. Настъпили са два удара, при първия от които скоростта на движение на
автомобила е била 56 км/ч, а при втория – 70 км/ч., а опасната зона на спиране
– съответно около 40 метра и 56 метра. Пешеходците са имали техническа
възможност да видят и възприемат светлините на фаровете на автомобила в
момента, в който същият е излязъл от двор на ул."***ска", южно от
кръстовището с ул."***", в което е влязъл, и с маневра в посока кръстовището
се е насочил към същото със скорост от 0 км/ч до достигане на такава от 50
км/ч. в момента на удара. От техническа гледна точка пешеходците са имали
5
възможност да видят движещия се автомобил от около 18-20 метра.
Вещото лице приема, че след излизането си от двор на ул."***ска"
автомобилът се е насочил към кръстовището с ул."***" и при достигане на
мястото на удара със скорост от около 50 км/ч с предна челна част е ударил
пешеходеца Б. П., като в резултат от този удар тялото на пешеходеца е
повдигнато нагоре, попаднало е върху предния капак на автомобила,
отхвърлено е напред пред него и е паднало вляво на пътното платно. След
удара лекият автомобил е продължил движението си по ул."***ска" в обратна
посока, направил е обратен завой и отново се е насочил по улицата в обратна
посока към падналия на платното пешеходец. В този период ищцата се е
приближила до падналия Б., навела се е над него и в този момент
автомобилът повторно е преминал през тялото на последния, като
едновременно с това е блъснал и тялото на ищцата.
Заключението на вещото лице е, че причина за настъпването на
процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а."Мерцедес",
който не се е движел със скорост, осигуряваща му възможност за спиране на
кръстовището, и не е осигурил необходимата странична дистанция при
заобикаляне на пешеходеца Б. П. при първия удар и е блъснал и ищцата при
втория.
Вещото лице приема, че двамата пешеходци не са имали техническа
възможност да предотвратят настъпването на произшествието чрез
освобождаване на коридор за движение на лекия автомобил.
При съпоставяне на разстоянието на видимост, на което се е намирал
лекият автомобил от пешеходците /около 18-20 метра/ в момента, в който
същият е тръгнал със скорост от 0 км/ч с осигурена осветеност напред пред
него с включени къси светлини, осигуряващи видимост от около 40 метра
напред, вещото лице прави извод, че от техническа гледна точка водачът му е
имал възможност да възприеме пешеходците като опасност за възникване на
ПТП от момента, в който се е качил в автомобила, като е имал и техническа
възможност да предотврати произшествието още в началния момент на
тръгване – чрез движение с по-ниска скорост с възможност да спре на
кръстовището, на което са се намирали пострадалите пешеходци и
придружаващите ги деца.
Допусната е и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение страните не оспорват.
6
Вещото лице се произнася, че при произшествието ищцата е получила
открито многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, което е причинило
трайно затруднение на движението на крайника. Получила е също счупване
на кръстцовата кост в дясно и счупване на горни и долни рамена на двете
срамни кости, което е причинило трайно затруднение на движението на двата
долни крайника. Следващото увреждане на ищцата са хеморагични
контузионни огнища в главния мозък с развитие на левостранна хемипареза
на горен ляв крайник, което й е причинило трайно затруднение на
движението му.
В заключението се сочи, че на ищцата е проведено оперативно,
медикаментозно и рехабилитационно лечение с продължителност повече от
един месец. Оперативната процедура в областта на долния крайник е била с
голям обем и сложност, срокът за възстановяване е от порядъка на 10-12
месеца и възстановяването е протекло с усложнения и няма да е налице пълно
възстановяване.
При личния преглед на ищцата вещото лице е установило, че към
момента здравословното й състояние не е добро и по отношение на
функциите на крайниците й са налице трайни неблагоприятни последици,
изразяващи се във функционална немощ в областта на горен ляв и двата
долни крайника с неблагоприятна прогноза.
Вещото лице се произнася, че направените от ищцата разходи по
представените платежни документи, с изключение на касовата бележка, са
били необходими да нейното възстановявяне.
В съдебно заседание вещото лице ортопед-травматолог обяснява, че
хеморагичните контузионни огнища в главния мозък на ищцата са довели до
левостранна хемипареза на горния ляв крайник, която се изразява в слабост,
нарушение на захвата на ръката и невъзможност да се обслужва с нея. Друго
усложнение е ограничението на движенията на долния десен крайник в
резултат от многофрагментното счупване на дясната бедрена кост.
Становището на вещото лице е, че тези усложнения ще останат за постоянно,
тъй като при възстановяването се получават сраствания и контрактури на
мускулите, което води до намален обем на движенията им. Парезата на
горния крайник е вследствие на контузия и кръвоизлив в главния мозък и
остава като дефинитивно, т.е. постоянно последствие – парализа. При
прегледа вещото лице е установило, че ищцата се придвижва самостоятелно,
7
но приема, че в бита и ежедневието си тя ще има затруднения, тъй като в
резултат от парализата на горния ляв крайник тя няма да може да изпълнява
домакинските си задължения и да полага физически труд ефективно.
Походката на ищцата е накуцваща в резултат от слабост на мускулатурата и
на движението на съседните стави, като атрофията е следствие от получените
травми, а подобрение на последната е хипотетично възможно в продължение
на 2 години.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. Е. П. е съседка на ищцата от 34 години и двете са в близки
отношения. П. свидетелства, че откакто познава ищцата, тя и Б. живели
заедно в един дом и в общо домакинство и двамата имат седем деца, които
също живеели с тях. Отношенията между тях били много добри, те били
хубаво семейство и се разбирали. Свидетелката е заявила, че парите в
семейството изкарвал основно Б., но и ищцата понякога работела сезонно в
чужбина. След катастрофата П. отишла със съпруга си в Бърза помощ, където
на едното легло лежал мъртвият вече Б., а на другото била ищцата в
неадекватно състояние. Около 10 дни ищцата била в болница във Враца, а
след това била закарана в дома на майка си в с.***, тъй като близките й не
искали да разбере за смъртта на Б.. Свидетелката се грижела за ищцата, която
била неподвижна и в много тежко състояние. След около 20 дни ищцата била
закарана на лечение в София, където разбрала от лекарите за смъртта на Б. и
била в шок. Когато се прибрала в Бяла Слатина, ищцата било неадекватна и
неподвижна, не можела да спи. Според показанията на свидетелката едва след
3 месеца ищцата започнала да се движи с проходилка и това продължило
около една година, като по-късно се придвижвала с патерици, а накрая с
бастун. Според св. П. и в момента ищцата не може да се движи сама и с нея
постоянно трябва да има човек, тъй като има болки и не може да пази
равновесие, лявата й ръка е парализирана и тя не може да се самообслужва,
не може да излиза на слънце, защото получава главоболие и главозамайване,
изпитва болки в крака и в ръката и не може да измине повече от 10 крачки.
Според П. ищцата все още не може да понесе смъртта на Б., ходи всеки ден на
гроба му и плаче, споделя, че не може да преживее загубата и че вече няма
кой да изкарва пари за изхранването на семейството. П. свидетелства, че в
момента за ищцата се грижат децата й, но тя вече не е същия човек, споделя,
че сънува кошмари, не може да спи и приема успокоителни лекарства. Докато
8
преди смъртта на Б. ищцата била весел човек и двамата се събирали с
приятели по празници, сега в такива случаи тя започва да плаче.
Св. Р. М. живее на съпружески начала с един от синовете на ищцата
повече от 15 години и дава показания, че тя и Б. били добри хора и добро
семейство близо 34 години, подкрепяли се във всичко, били сплотени,
изслушвали децата си и им давали съвети. Парите в семейството изкарвал
основно Б.. М. дава показанията за вечерта на катастрофата, когато били
заедно шест човека от семейството. Свидетелката познава водача на
автомобила И., който предизвикал катастрофата, и дава показания, че той
отишъл да прибере жена от съседна къща, бил много пиян, двамата се карали,
той започнал да я бие и дърпа и затова шестимата се опитали за я защитят. И.
се качил в колата и потеглил с висока скорост, а останалите били пред къщата
и се втурнали да предпазят децата. След като набрал скорост, И. минал през
тротоара, на който бил Б., а след това направил завой, отново набрал скорост
и се върнал. Всички се затичали към Б., за да му помогнат, и тогава
автомобилът блъснал и ищцата и я отхвърлил на 10 метра. Екип на Бърза
помощ транспортирал пострадалите, но Б. починал, а ищцата била на съседно
легло и не реагирала. М. свидетелства, че ищцата била транспортирана с
линейка в болница във Враца, а след изписването й я закарали при майка й в
с.***, като първоначално не знаела за смъртта на Б.. Тя непрекъснато питала
за него и очите й се насълзявали, защото вероятно подразбирала, че близките
й я лъжат. Когато й казали за смъртта му, ищцата започнала да пищи и да
скубе косата си, след което близките на ръце я занесли на гроба му. В този
период ищцата била напълно неподвижна, на легло и с памперси, а по-късно
била транспортирана с линейка в болница в София за лечение. Около месец и
половина ищцата изпитвала силни болки и всеки път при споменаването на
името на Б. започвала да плаче. След изписването от болница ищцата била
закарана в Бяла Слатина и тогава с проходилка и с чужда помощ успявала
леко да се придвижва. Това продължило до седмия-осмия месец, след което
ищцата започнала да се движи с патерици с помощта на двама човека и това
продължило да навършването на една година след инцидента. М. дава
показания, че в момента ищцата се придвижва с помощта на бастун, но може
да измине едва 30-40 метра, тя продължава да накуцва, походката й е
изкривена, а ръката й е парализирана, заради което не може да върши нищо в
домакинството. Свидетелката заявява, че и в момента не вижда промяна в
9
ищцата, че погледът й е все така празен, очите й са все насълзени и когато
близките й се съберат да празнуват, тя е винаги на гробищата, а на всяка от
стените в стаята й са закачени снимки на Б.. Преди инцидента ищцата била
усмихнат и лъчезарен човек и усмивката не слизала от лицето й, семейството
се събирало редовно по празници, но сега нищо не е същото и няма никакви
признаци състоянието й да се подобри, тя всеки ден ходи на гроба на Б. и
седи там с часове, като засажда цветя във формата на сърца. Близките на
ищцата понякога ходят да я прибират от гробищата и я заварват, седнала на
гроба на Б. да гали снимката на паметника.
По искане на ответника като свидетел е разпитан причинителя на
произшествието И.П., който дава показания, че вечерта на 08.03.2021г.
употребил алкохол и отишъл да прибере детето си от дома на своята съпруга,
с която тогава били разделени. П. твърди, че бил нападнат, но не помни името
на човека, който го направил, както и че тогава дошли и още хора, които го
били и откраднали от него златен пръстен и ланец. Твърди също, че взел
детето си и побягнал към колата, бил целия в кръв и много уплашен,
първоначално тръгнал назад и чул удар отзад. Тогава П. тръгнал напред, но
върху колата били хвърляни предмети, които счупили предното и
страничните стъкла, и нищо не се виждало. Твърдението на свидетеля е, че не
е видял човека, когото ударил, както и че на мястото на удара нямало тротоар.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по
повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:
От доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че
на 08.03.2021г. в гр.Бяла Слатина при управление на лек автомобил след
употреба на алкохол И. Н. П. е предизвикал ПТП с пешеходци, сред които Б.
П. и ищцата. Първият е починал, а ищцата е претърпяла множество телесни
повреди. От заключението на автотехническата експертиза, обсъдено във
връзка с неоспорения от ответника констативен протокол за ПТП и от
показанията на св.М., се установява, че виновен за произшествието е водачът
П., чието поведение има белезите на умисъл, тъй като е увеличил рязко
скоростта и е блъснал пешеходеца Б. П., след което е направил обратен завой,
отново е набрал скорост и повторно е връхлетял върху пешеходците, като при
втория удар отново е преминал през тялото му и е блъснал и ищцата.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата и
Б. П. са живели на съпружески начала повече от 30 години и имат общи деца.
10
От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че при произшествието
ищцата е получила множество тежки увреждания, претърпяла е сложна
операция, продължително време е била в болница, след което в продължение
на близо година лечението й е продължило в домашни условия. По делото е
доказано, че ищцата е с трайно намалена работоспособност, едната й ръка е
парализирана, а функцията на долните й крайници е нарушена и това
състояние е необратимо. Събрани са доказателства за направени от ищцата
разходи за лечение.
Възражението на ответника за наличие на принос на пострадалите за
настъпване на произшествието остана недоказано.
По делото липсва спор, че лекият автомобил, управляван от И.П., е имал
при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и че процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Ищцата е представила доказателства за това, че е предявила пред
ответника претенции за определяне и изплащане на застрахователни
обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Б. П.
и от получените телесни увреждания, както и за имуществени вреди от
направени разходи за лечение. Такива обезщетения не са изплатени.
Изложеното дава основание за извода, че основанието за ангажиране на
отговорността на застрахователя е доказано.
По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Б. П.:
С Постановление №5/24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС е признато право на
обезщетение за неимуществени вреди на лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Включването на това лице в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях
отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, и е
справедливо при установени действително претърпени вреди.
Събраните по делото гласни доказателства дават основание на съда да
приеме, че между ищцата и загиналия при произшествието Б. П. е
съществувала силна духовна и емоционална връзка в продължение на повече
11
от 30 години, същите са живели като съпрузи в сговор и взаимна подкрепа и
са създали и отгледали седем деца. Смъртта на спътника й е причинила на
ищцата неимоверни болки и страдания и я е лишила от опората, която е имала
в негово лице. Следва да се приеме, че ищцата е материално легитимирана да
получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на
най-близкия й човек, като по критерия на чл.52 ЗЗД справедливият размер на
същото се определя на сумата 150 000лв., в който предявеният иск следва да
бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска за неимуществени вреди от претърпените от ищцата телесни
повреди:
По делото се установи по безспорен начин, че в резултат от процесното
ПТП ищцата е получила множество и сериозни увреждания, претърпяла е
сложна операция и е била лекувана продължително време в болнични
заведения и в домашни условия, като възстановителният период е продължил
близо една година и в него тя е търпяла интензивни болки и страдания, както
и ограничения в придвижването и неудобства в бита. Установи се също, че в
резултат от получения от удара кръвоизлив в главния мозък при ищцата е
налице трайно осакатяване на лявата ръка, която ще остане парализирана до
края на живота й, а вследствие получените счупвания на кости ще останат
трайни усложнения в движенията на долните крайници. Тези увреждания,
получени в активна и трудоспособна възраст, са от естество да влошат
завинаги качеството на живот на ищцата и да я лишат от възможността да
полага труд и да се самообслужва. Обсъдени съвкупно, тези обстоятелства
дават основание на съда да приеме за справедливо за претърпените
неимуществени вреди в резултат от получените телесни увреждания ищцата
да бъде обезщетена със сумата 150 000лв., в който размер искът следва да
бъде уважен.
Представените писмени доказателства дават основание за извода, че
основателен и доказан е и искът за имуществени вреди, претърпени от
ищцата от направени разходи за лечение, в размер на 2 940лв.
На основание чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ обезщетението за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на Б. П. следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021г. до
окончателното му изплащане, а обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди в резултат от получените телесни увреждания – ведно със
12
законната лихва от 27.07.2021г. до окончателното им изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-
Враца държавна такса в размер на 12 117.60лв., както и направените за сметка
на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 300лв.
При този изход на делото съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. от САК
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 7 588.80лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на
342.61лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 150
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Б. С. П., починал при ПТП на 08.03.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 150 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от телесни
повреди, и сумата 2 940лв., представляваща имуществени вреди от направени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
27.07.2021г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в останалата част като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 12 117.60лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски
за експертиза в размер на 300лв.
ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат П.К. от САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 7 588.80лв.
ОСЪЖДА Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на ЗК"Лев
Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски по
компенсация в размер на 342.61лв.
13
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
14