Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/12.07.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16968 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с
правно основание чл.
240 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ от Ю.Б. АД, ЕИК *********, правоприемник на
"Б.П.Б." АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** за сумите представляващи изискуеми вземания по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA
съгласно искане - декларация за издаване на
международна кредитна карта VISA от 16.08.2006г.,
ведно с приложимите Общи условия за издаване и използване на международни
кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г. ,както следва:
-
9 175.24
лева -главница
за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019
г.;
-
2 337.59
лева -наказателна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019
г.;
-
97.33 лева -
банкови такси за периода от 01.12.2018 г.
до 16.10.2019 г.,ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че съгласно Искане-Декларация за издаване на международна кредитна
карта VISA от 16.08.2006 г., между „БАНКА ПИРЕОС" АД - Гърция (сега „БАНКА ПИЕРОС
БЪЛГАРИЯ" АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и Г.А.А., ЕГН **********, е сключен договор за издаване и обслужване на международна фирмена
кредитна карта VISA, по силата
на която Банката е предоставила на кредитополучателя чрез кредитната карта,
кредитен лимит в размер на 6 000 (пет хиляди) лева. Титулярът на
картата се е съгласил да заплаща такси и комисиони за издаването и използването
й, съгласно действащата за съответния период Тарифа за таксите и комисионите на
Банката. С подписването на същия, ответникът Г.А. се запознал с Общите условия
и е декларирал, че приема да бъдат прилагани във взаимоотношенията му с
Банката.
Ищецът излага, че съгласно Общите правила, неразделна
част от договора, използваната част от кредитния лимит се олихвява с годишен лихвен
процент, в размер на 14,75 %, като Банката е запазила правото си едностранно да
променя размера на лихвения процент в съответствие с измененията на местния и
международен кредитен пазар, както и при неизпълнение условията на договора. За
дата на падежа страните са определили 15-ия
ден след датата на извлечението, като са приели, че титулярът може да
погаси цялата дължима сума или част от нея, но не по-малко от минималната
погасителна вноска, която се изчислява като сбор от 10 % от сумата на извършените транзакции
плюс всички дължими лихви и такси към съответната дата. При настъпване на
падежа и неплащане поне на минималната погасителна вноска, страните са
договорили неустойка върху дължимата сума, която се начислява в размер на договорния лихвен процент плюс надбавка от 10 % /десет процента/ годишно. Твърди
се,че таксите които дължи титулярът на Банката са както годишна такса за
обслужване на карта в размер на 29 лева; такса месечно извлечение - 0.50 лева, такса при надвишаване на
кредитния лимит - 5% от сумата над разрешения кредитен лимит.
Ищецът
твърди, че на 06.02.2007г. между „Б.П.Б." АД и Г.А. е сключен Анекс към
договора, съгласно който считано от същата дата -
06.02.2007 г.,
разрешеният от Банката лимит се увеличава от 6000 лева на 10 000 лева, със срок на валидност на
картата 24 месеца и
годишен лихвен процент в размер на 16%. Годишната такса за обслужване е 39 лева.
Банката
сочи, че има право да прекрати договорните си отношения с титуляра и да обяви
картата за невалидна, в случай че картодържателят не е изплатил две
последователни месечни минимални вноски. В този случай цялото задължение на
картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо.
Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът,
чрез назначения от съда особен представител оспорва по основание и размер
исковете.
Счита, че
Искане-Декларацията, само по себе си не може да поражда задължения между
страните, каквито би породил сключен в писмена форма договор, липсата на писмен
такъв,
предпоставка за неговата нищожност. Сочи, че приложените към делото Общи условия
няма поставена дата, липсват подписи на страните.
Ответната
страна излага, че съгласно приложеният по делото Анекс от дата 06.02.2007г.
кредитният лимит за карта PIREUS VISA CLASSIC
№200609040019,
разрешен от Банката се увеличава от 6000 лв., на 10000лв., със срок на
валидност на картата 24 месеца, като счита, че договорните
взаимоотношенията между кредитополучателя и банката, по отношение на по горе
цитираната карта би следвало да приключат на 06.02.2009г.
,след изтичане на срокът за който е подписан Анексът. Възразява, че не става
ясно по категоричен начин, има ли преиздаване на кредитната карта, и ако е
преиздаване за периода от 2007г. до 2019г. колко пъти, липсват доказателства в
тази насока.
Възразява,
че липсва изявление от стана на кредитора, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Прави
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, считано от
Анексът който е подписан на 06.02.2007г. за срок от 24месеца, срокът от който
започва да тече давността е 06.02.2009г.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
Видно
от Искане-Декларация за издаване на кредитна карта
PIRAEUS VISA GOLD от 16.08.2006 г.
Пиреус Банк е издало на ответника по делото – Г.А., кредитна карта VISA. Приложени са Общи условия на
Банката, за които лицето декларира в искането, че се е запознало.
Видно
от допълнително споразумение от 06.02.2007г. към договор 200609040019, считано
от 06.02.2007г. кредитния лимит е увеличен от 6000 лв. на 10 000 лева.
Съдът
не кредитира заключението по изготвената и приета от съда ССЕ, тъй като същата не
е изготвена при анализ на първични счетоводни документи, а единствено по данни
изпратени от банката по е-мейл на вещото
лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настъпването
на последиците от Искане-Декларация за издаване на кредитна карта PIRAEUS VISA GOLD от 16.08.2006 г.
между Пиреус Банк и ответникът по делото – Г.А. са поставени в зависимост от
едно бъдещо и несигурно условие – ищецът да предостави на ответника кредитна
карта, ведно с документи, съдържащи конкретните условия на кредит и процедура
за активиране на картата. С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи наличието на тези факти лежи върху ищеца
при условията на пълно и главно доказване, като в настоящия случай доказването
не е проведено успешно.
Обстоятелството,
че в счетоводството на ищеца са отразени и осчетоводени транзакции с процесната
кредитна карта не е основание да се заключи, че между страните е възникнала
облигационна връзка по договор за заем, след като липсват доказателства за
предаването на пластиката на ответника и за обстоятелствата по активирането й.
По делото
не са представени никакви доказателства за получаване на банковата карта от
клиента – ответник по исковете .
Обстоятелството,
че кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на ответника, е била
активирана, не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е
извършено именно от картодържател Г.А..
За да се установи този факт е необходимо най-напред да се установи, че
въпросната карта е предадена в държане именно на това лице.
Още
повече в случая се касае за период 01.12.2018 г. до 16.10.2019
г., към които момент следва да е налице преиздаване на кредитна карта. Липсата
на конкретно договорени условия между ищеца и ответника, обуславя и липсата на
установен конкретен срок на валидност на издадената кредитна карта, за да се
установи именно през процесния период, каква конкретна карта е била издадена и
получена от Г.А.. Съответно при действието на представените от ищеца ОУ, раздел
VІІ, валидност на картата и срок на договора и прекратяване, то евентуално издадената
съобразно представен Анекс от 06.02.2007г. карта е изтекла още през 2008г.,
респективно договорът прекратен.
Заключението
на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че кредитът е усвоен се
основава на данните, предоставени му от ищцовото дружество. Не би могло да се
приеме, че именно ответникът Г.А. дължи връщане на тези суми, тъй като липсват
доказателства ищецът да му е предоставил кредитната карта.
Гореизложеното
дава основание съдът да приеме за недоказано възникването и съществуването на
валидна облигационна връзка между страните по договор издаване и обслужване на
международна кредитна карта VISA, което прави
твърдението на ищеца за неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника за неоснователно. Липсата на главен дълг предпоставя
неоснователността на иска за присъждане на наказателна лихва и лихва за забава.
С оглед
на това предявените от ищеца обективно съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 997,25 лв., от внесения депозит
от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Ю.Б. АД, ЕИК *********, със седалище ***, /правоприемник
на "Б.П.Б." АД/ срещу Г.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на сумата от 9 175.24 лева, главница за период 01.12.2018 г. до 16.10.2019
г. по договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта VISA, сключен между Г.А.А. и Банка Пиреус България АД, съгласно искане -
декларация за издаване на международна кредитна карта VISA
от 16.08.2006г., ведно с приложимите Общи условия за издаване и използване на
международни кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г., сумата от 2 337.59 лева, наказателна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019 г.
и сумата от 97.33 лева, представляваща банкови такси за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019
г.,в представляващи
изискуеми вземания, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. В.Н.Б., възнаграждение
в размер на 997,25 лв. (деветстотин
деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) за осъществено
процесуално представителство, в качеството му на особен представител на Г.А.А., ЕГН **********, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: