Р Е Ш
Е Н И Е № 153
гр. Р., 25.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гр. дело № 100 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Г.
твърди, че по щета № 210122/22.05.2013 г. и въз основа на влезли в сила
Решения, постановени по гр. д. № 8217/2013 г. на СГС, 13 с-в, в. гр. д. № 1019/2015 г. на САС и т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, по които дела
ответницата В.Й.А. участвала като трето лице – помагач на Г., изплатил на И.Н.Т.обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер на 168 771,41 лв. Сумата
била присъдена по повод настъпилата смърт на сина на И.Н.Т.- С.А.Т.вследствие
на ПТП от 30.03.2013 г., вина за настъпването на което имал Е.А.Е.– син на
ответницата, също починал при катастрофата. Твърди още, че с регресна покана поканил В.Й.А. да възстанови изплатеното от
Г., но тя не била погасила задължението си до настоящия момент, което го
мотивирало да подаде настоящата искова молба, с която иска същата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 168 771,41 лв.,
представляваща изплатено от него обезщетение по щета № 210122/22.05.2013 г.,
присъдено по влезли в сила Решения, постановени по гр. д. № 8217/2013 г. на
СГС, 13 с-в, в. гр. д. № 1019/2015 г. на
САС и т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й плащане. Претендира разноски за платена държавна такса съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
По реда и в
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата В.Й.А.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали № 6 от 30.03.2013 г.
/л.5/, от който се установява, че на 30.03.2013 г. на второкласен път в
землището на с. П., обл. Р. на път ІІ-52 в района на
км 1+500 е настъпило ПТП, при което е загинал С.В.Т., който се возел като
пътник на предната седалка в лек автомобил марка ***с ДК № ***, управляван от Е.А.Е.,
също починал при катастрофата.
Установява се от представената справка от базата данни
на Информационен център към ГФ /л. 7/, че за управлявания към момента на ПТП
лек автомобил с ДК № *** е била сключена задължителна застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" със „З.със
застрахователна полица № 05112001402060/30.05.2012 г., която е била прекратена
на 15.12.2012 г. поради невнесена вноска и за 2013 г. няма данни за такава.
Видно от
Удостоверение за наследници на Е.А.Е., поч. на
30.03.2013 г., приложено на л. 38 от делото, същият е оставил за свой единствен
законен наследник ответницата В.Й.А. – негова майка.
По делото е представено влязло в сила Решение от 16.12.2014 г., постановено
по гр. д. № 8217/2013 г. по описа на СГС, развило се с участието на ответницата
В.Й.А. като трето лице – помагач на Г., по което ищецът е бил осъден да заплати
на увреденото лице И.Н.Т.90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сина й С.В.Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2013
г., 3600 лв. държ. такса и 80 лв. разноски по сметка
на СГС и 2250 лв. адв. възнаграждение по реда на чл.
38 ЗА на адв. Ч.За събирането на тези суми е бил
издаден изп. лист в полза на И.Н.Т.от 5.03.2015 г.,
приложен на л. 21 от делото и образувано изп. дело №
№ 34/2015 г. по описа на ЧСИ № 853 КЧСИ с район на действие СГС, което се
установява от приложената на л. 20 ПДИ до ищеца. След наложен от ЧСИ запор
върху банковите му сметки същият заплатил общо сумата от 113 327,80 лв., от
които 90 000 лв. главница, 14406,40 лв. законна лихва и 8921,40 лв. разноски по
изпълнението, видно от л. 67 – л. 68 от делото.
Въз основа
на решение по гр. д. № 8217/2013 г. на
СГС, 13 с-в адв. С.Ч.се снабдил с изп.
лист от 31.08.2017 г., приложен на л. 35 от делото и образувал изп. дело № 1192/2017 г. на ЧСИ рег. № 840 на КЧСИ при СГС,
което се установява от приложената на л. 34 ПДИ до ищеца. По това изп. дело ищецът заплатил общо сумата от 2970,92 лв., видно
от платежно нареждане на л. 36, от които 2250 лв. по изп.
лист и 720,92 лв. разноски по изпълнението.
По делото е
представено Решение № 1435/3.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1019/2015
г. на САС /л.14 – л.16/, с което било потвърдено Решение от 16.12.2014 г.,
постановено по гр. д. № 8217/2013 г. по описа на СГС. Приложено е и Решение №
233/20.12.2016 г., постановено по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС /л. 17 – л. 19/,
с което ищецът е бил осъден да заплати на И.Н.Т.допълнително 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 30.03.2013 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2013 г. до окончателното
плащане, 1398 лв. разноски по делото, както и 1230 лв. държ.
такса по сметка на ВКС.
Въз основа
на решение по т. д. № 3586/2015 г. на
ВКС И.Н.Т.се снабдила с изп. лист от 30.01.2017 г.
/л. 27/ за допълнително присъденото й обезщетение и образувала изп. д. № 127/2017 г. по описа на ЧСИ рег. № 853 на КЧСИ с
район на действие СГС. На ищеца била изпратена ПДИ /л.26/, по която с платежно
нареждане от 13.03.2017 г. /л.28/ и от 14.03.2017 г. /л.33/ превел по сметка на
ЧСИ общо сумата в размер на 45 479,53 лв., от които 30 000 лв.
главница, 10 845,69 лв. законна лихва и 4633,84 лв. разноски по изпълнението.
Въз основа
на решението по т. д. № 3586/2015 г. на
ВКС И.Н.Т.се снабдила с изп. лист от 30.01.2017 г.
/л. 30/ за събиране на присъдените й разноски и образувала изп.
д. № 128/2017 г. по описа на ЧСИ рег. № 853 на КЧСИ с район на действие СГС, по
което след получена покана за доброволно изпълнение /л. 29/ ищецът платил общо
сума в размер на 2154,63 лв., от които 1398 присъдени разноски по изп. лист и 685,16 лв. разноски по изпълнението.
С платежни
нареждания от 8.02.2017 г., приложени на 24 и л. 25 от делото, ищецът заплатил
и дължимите суми за държавни такси и експертиза към СГС и ВКС, съответно в
размер на 3680 лв. и 1230 лв.
От
приложената на л. 39 – л. 40 регресна покана №
475/17.09.2018 г., получена от ответницата на 25.09.2018 г., се установява, че
ищецът поканил ответницата в едномесечен срок да му възстанови заплатената от
него сума в общ размер на 168 771,41 лв. относно щета № 21-0122/22.05.2013 г. като посочил
и банковата си сметка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Регресното право, вкл. това на Г., се урежда от закона, действал към момента на
неговото пораждане, а този момент е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска "гражданска отговорност". В случая това е датата на
ПТП - 30.03.2013 г., към който момент е действал КЗ (отм.). Правото да получи
обезщетение от Г. възниква за увреденото лице от момента на деликта,
съобразно действащата към този момент нормативна уредба, което обуславя
приложението на тази нормативна уредба и към регресното
право на ГФ към прекия причинител. Моментът на плащане на обезщетението е
свързан не с възникването, а само с изискуемостта на регресното
право.
По тези съображения съдът намира, че предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а не както е прието с доклада
по делото чл. 558, ал. 7 КЗ.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега
чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност г.да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение
за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг.
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. Следователно, възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на МПС от делинквента на територията на
Република България и 4./ делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Г.
в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288,
ал. 8 КЗ /отм./, т.е. притезанието на фонда възниква
на две отделни основания – суброгация в правата на
увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното
и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на
обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./.
От
представените по делото и подробно анализирани по-горе писмени доказателства – изп. листи, покани за доброволно изпълнение и платежни
нареждания, с които са наредени суми по сметката на ЧСИ по отделните
изпълнителни дела, се установява, че ищецът е заплатил принудително на
увреденото лице – майката на починалия от ПТП С.А.Т.- И.Н.Т.обезщетенията за
неимуществени вреди, причинени от виновното и противоправно
поведение на наследодателя на ответника, определени с решения, постановени по
гр. д. № 8217/2013 г. на СГС, 13 с-в и т. д.
№ 3586/2015 г. на ВКС, както и дължимите лихви върху тях. В
резултат на това е встъпил в правата на увреденото лице до размера на
заплатените обезщетения за вредите от деликта и
лихвите, а именно 120 000 лв. главница и 25 252,09 лв. лихв, т. е. установен е първият елемент на фактическият
състав на спорното материално право.
Ответникът в настоящото производство – В.Й.А. е участвала като трето лице
помагач на страната на Г. в развилото се исково производство пред СГС по гр. д.
№ 8217/2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. В този смисъл, в настоящото производство не подлежат на повторно
установяване елементите на осъществения деликт, в т.
ч.: фактът на настъпило ПТП, механизмът за настъпването му, противоправността,
вината на делинквента. В развилото се исково
производство, в което ответникът е имал качеството на трето лице - помагач на
ищеца, съдът е установил в мотивите на решението си, че именно наследодателят на
ответницата В.Й.А. – Е.А.Е., който е бил водач на МПС – лек автомобил Р.без
сключена застраховка "Гражданска отговорност", е извършил процесния деликт, а именно:
реализирано на 30.03.2013 г. ПТП на територията на Р България – на второкласен
път в землището на с. П., обл. Р., довело до смъртта
на С.В.Т., наследодател на И.Н.Т., като произшествието е причинено по
изключителна негова вина, както и че за увреденото лице е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание /непозволено
увреждане/. Поради изложеното, съдът намира, че вторият, третият и четвъртият
елемент от фактическия състав на спорното материално право се явяват установени
по делото.
Що се отнася до останалите платени и претендирани
от ищеца суми – за държавни такси и разноски в исковото производство и за
разноските в образуваните от увреденото лице изп.
дела, следва да се отбележи следното:
Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне и изплащане
на обезщетенията е производно от суброгационното му
право по ал. 12 на чл. 288 КЗ /отм./. Според текста на чл. 288, ал. 6 КЗ /отм./ фондът определя и изплаща обезщетения,
като чл. 273 се прилага съответно. В чл. 30, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на Г. е предвидено, че при смърт или телесни
увреждания на трети лица обезщетението се определя от експертна комисия към
фонда по правила, приети от Съвета, или по съдебен ред, а в чл. 31, ал.8 – че
управителният съвет определя и изплаща обезщетението. Това сочи на извода, че
обезщетенията, дължими от ГФ, се определят по два начина - от УС на ГФ въз
основа на заключение на експертна комисия, или от съда при условията на чл. 32
от Правилника - ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока по чл.
31, ал. 7 от Правилника, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на обезщетението. При нормативно уредената възможност
обезщетението да бъде определено по съдебен ред, като разноски по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./ следва да се приемат съдебно -
деловодните разноски, сторени от фонда – заплатените държавни такси и депозити
за вещи лица в исковото производство пред СГС и ВКС в общ размер на 4910 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лв. в производството пред СГС.
Отговорността на ГФ по чл. 288, ал. 1 КЗ произтича от
закона. Поради това, от момента на определяне на обезщетението от самия фонд
или от съда, възниква задължение за заплащането му на пострадалите лица. На
фонда не е предоставено право на избор дали да плати или не. г.не само е можел,
но и е следвало да плати доброволно присъдените с постановеното по гр. д. №
8217/2013 г. на СГС, 13 с-в решение суми /при съобразяване на
обстоятелството, че изп. лист е бил издаден по
невлязлото в сила решение на въззивния съд, което
решение обаче не е било обжалвано от негова страна/, както и допълнително
определеното обезщетение, присъдено с влязлото в сила на 20.12.2016 г. решение
на ВКС по т. д. № 3586/2015 г., а не да
изчаква образуването на изпълнителните производства /общо 4 на брой/ срещу
него, респ. натрупването на допълнителни разноски. Настоящият съдебен състав
намира, че тези разходи се понасят по правилата на изпълнителното производство
и са възложени в тежест на длъжника, т. е. на фонда. Да бъдат поставени в
тежест другиму – в случая на наследника на виновния водач, би означавало, че
фондът би черпил права от собственото си неправомерно поведение. Това не са
разходи, понесени за нуждите на определяне и изплащане на обезщетението по
смисъла на цитираната ал. 8 на чл. 288 КЗ /отм./. Като такива законът е признал
единствено разходите по щетата в производството, образувано пред ГФ, съответно
– в исковия процес, когато размерът на вредите и обезщетението за тях е предмет
на съдебно установяване. Поради това съдът намира, че извършителят на деликта, респ. неговият законен наследник – ответницата не
дължи заплащането на сторените от страна на ищеца разноски по изпълнителните
дела в общ размер на 14 961,32 лв., от
които 8 921,40 лв. по изп. д. № 34/2015, 720,92 лв.
по изп. д. № 1192/2017 г., 4 633,84 лв. по изп. д. № 127/2017 и 685,16 лв. по изп.
д. № 128/2017 г.
Като краен
резултат, съдът намира, че претенцията на г.е основателна за изплатената от
него главница от 120 000 лв., лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от дата 22.08.2013 г. до
датата на заплащането им от ищеца в общ размер на 25 252,09 лв. и 8 558,00 лв.
съдебни разноски в исковия процес – държ. такси и адв. възнаграждение в производствата пред СГС и ВКС, или
общо 153 810,09 лв., до който размер същата следва да се уважи, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 8.02.2019 г. до окончателното плащане на
задължението. В останалата част – до пълния предявен размер от 168 771,41 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноски са претендирани
само от страна на ищеца, които съгласно представен списък по чл. 80 ГПК
възлизат на 6 750,86 лв. внесена държ. такса. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да му заплати 6152,41 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Й.А.,
ЕГН ********** *** в качеството й на законен наследник на Е.А.Е.ДА
ЗАПЛАТИ на г.гр. С., ул. “***, представляван заедно от Изп. директори Б.М.и С.С.СУМАТА
от 153 810,09 лв. /сто петдесет и три хиляди осемстотин и десет лева и
девет стотинки/, представляваща сбор от изплатените от Г. обезщетения и лихви
върху тях за причинени неимуществени вреди на увреденото лице И.Н.Т.,
вследствие настъпило на 30.03.2013 г. ПТП, причинено виновно от Е.А.Е.с лек
автомобил Р.без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", както и разходи за определяне на обезщетението,
представляващи съдебно - деловодни разноски по гр. д. № 8217/2013 г. на СГС и
т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 8.02.2019 г. до окончателното й плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 153 810,09 лв. до
пълния предявен размер от 168 771,41 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Й.А., ЕГН ********** *** да заплати на г.гр. С., ул. “***,
представляван заедно от Изп. директори Б.М.и С.С.направените в настоящото производство разноски в размер
на 6152,41 лв. /шест хиляди сто петдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ съразмерно с уважената част от иска.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка
на Г. в Уникредит Булбанк АД, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: