Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261980
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесети първа година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1914 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
иск по чл. 439 от ГПК, от Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Д. против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Шести септември" №
250 за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от
2263.68 лева – главница ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.04.2014 г., до окончателното й изплащане; сумата от
211.85 лв. – обезщетение за забава за периода 31.12.2011 г. – 28.02.2014 г.;
сумата от 49.51 лв. – разноски за заплатена по производството държавна такса и
сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, до размера на наследствения
и дял от ½ ид. част от имуществото на И.К.Г., за които вземания
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5955
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. за 2014 г. и за принудителното
събиране на които е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № .... –
..............., за 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата
е наследник на И.Г., починал 28.12.2014 г. По изп. лист от 19.06.2014 г. е образувано изп. дело ..../2017
г. при ... на .... Ищцата е конституирана по него като длъжник в качеството и на наследник на Г..
По изп. дело на 20.06.2017 г. е изпратено ПДИ. На 06.06.2017 г. е
насрочен опис. Същия не се е състоял. Вземането е погасено по давност текла в
периода 19.06.2014 г. -19.06.2019 г., когато делото е прекратено. През
септември 2019 г. е образувано ново такова при ЧСИ ....... По него е изпратена
ПДИ на 23.01.2020 г. и е наложен запор върху трудово възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва
иска. Заявява, че в заповедното производство не е подавано възражение, поради
което се е преклодирало такова касаещо
обстоятелства преди издавена на изп. лист. По това основание е образувано изп.
дело ..../2017 г. при ... на .... По него са осъществени действия прекъсвали
давността-с молбата за образуване; 05.07.2017 г.-молба за извършване на изп.
действия; на 25.07.2017 г. връщане на изп. лист.; през 2019 г.-образуване на
ново изп. дело, което не е прекратено към момента.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените изпълнително дело № ..../2019 по описа на ЧСИ .........., peг. № .... в КЧСИ; изп.
Дело ..../2014 г. на ... на ...; ч. гр. дело № 5955/2014 по описа на ПРС е
видно, че по заявление на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД от 14.04.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4438/30.04.2014 г.
против И.К.Г. за сумите от 2263.68 лева – главница за периода 07.10.2011 г.-03.03.2014 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.04.2014 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 211.85 лв. – обезщетение за забава за
периода 31.12.2011 г. – 28.02.2014 г.; сумата от 49.51 лв. – разноски за
заплатена по производството държавна такса и сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа издаден на 19.06.2014 г. изпълнителен лист по заповедта на 06.02.2017 г. е образувано изп. Дело № ..../2017
г. против И.Г. за събиране на вземанията. В молбата е поискано извършване на
изпълнителни действия. На 08.07.2019 г. делото е прекратено поради перемпция. На
16.09.2019 г. възоснова на същия изпълнителен лист е образувано ново изп. Дело ..../2019
г. на ЧСИ ...... за събиране навземанията, като е поискано извършване на
изпълнителни действия. На 24.10.2019 г. по делооте наложен запор на трудово
възнаграждение на ищцата.
От изготвеното
заключение от 17.05.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че от страна на ищцата
са постъпили плащания по изп. дело ..../2019 г. в размер от 1036,47 лв.
Предвид така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на ответника спрямо наследодателя на ищеца, както и, че въз основа на тях е
образувано изпълнително дело през 2017 г., което е прекратено, а в последствие
и ново такова през 2019 г.
Предвид
разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че
спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност
по отношение на процесните вземания в период след възникването им
до момента на предявяване на иска и както се сочи от ищеца- 19.06.2014 г.
-19.06.2019 г.
Тъй като
вземанията по изпълнителния лист са за дължими суми за доставена питейна вода, които имат характер на
периодични плащания (ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС) и за лихва за забава, следва да се има предвид, че те попадат в хипотезата
на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Доколкото в
процесния случай се касае за вземания установени със заповед за изпълнение и
издаден възоснова на нея изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК, не е налице прекъсване на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на
изпълнителния лист. Тъй като в молбата на взискателя от 06.02.2017
г. се посочва изпълнителен способ за събиране на вземането, следва да се приеме, че на същата дата е настъпило прекъсване. Следващо
такова е настъпило и на 16.09.2019 г. при образуване на изп. дело ..../2019
г. на ЧСИ ...... преди изтичане на период по дълъг от три години.
Съобразно
с това съдът намира, че в периода 19.06.2014 г. -19.06.2019 г. вземанията не са се погасили по давност поради което
иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца разносик не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят притендираните такива в размер от 220 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д. против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – бул. „Шести септември" № 250 иск за признаване за установено,
че ищеца не дължи на ответинка сумата от 2263.68 лева – главница ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.04.2014 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 211.85 лв. – обезщетение за забава за
периода 31.12.2011 г. – 28.02.2014 г.; сумата от 49.51 лв. – разноски за
заплатена по производството държавна такса и сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, до размера на наследствения и дял от ½ ид. част от
имуществото на И.К.Г., за които вземания дружеството се е снабдило с
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5955 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХІ гр. с. за 2014 г. и за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № .... – ..............., за
2019 г.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
„Шести септември" № 250 сумата от 370 лв. (триста и седемдесет лева)
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ