Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/03.05.2018 г.
Административен съд - Монтана, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми
април ,през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря……...Д.Димитрова и с участието на прокурора……...К.Цветкова………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№186/2018г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С решение от 22.02.2018г., постановено по АНД
№59/2018г.по описа на РС-Монтана е изменено наказателно постановление №12-000997/22.12.2017г.на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на „Б*** С*** “АД ,гр.С***
,в качеството му на работодател е
наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1
от КТ за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ,като е намален размерът на имуществената
санкция от 2500лв. на 1500лв.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от „Б*** С*** “АД, гр.С*** ,с искане да се отмени решението на
съда,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се
представлява и не взема становище.
Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”гр.Монтана,чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно
и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна.
Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна,по
изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният съд е правилно
и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в
настоящето производство е съставен акт
за установяване на административно нарушение №12-000997/08.12.2017г.
и наказателно постановление№12-000997/22.12.2017г.
за това,че при извършена проверка на 21.11.2017г.на място ,по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца –Производствена база в
гр.Монтана е установено,че дружеството в качеството си на работодател,представлявано
от М*** П*** М*** не е изпълнило задължително предписание №3 ,дадено с Протокол
от извършена проверка изх.№08147/17.10.2017г. а именно: работодателят да
изплати на заетите в предприятието 80 лица/ по поименен списък от ведомостта/ уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за м.юли 2017г.,пропорционално на
отработеното време в пълен размер ,със срок на изпълнение -15.11.2017г. ,с което
е нарушил чл.415,ал.1 от КТ ,за което му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500лв. Нарушението е констатирано с протокол от проверка
на 11.10.2017г.Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Монтана е правилно и
законосъобразно.За да потвърди,съответно измени наказателното постановление,съдът
е приел,че факта на нарушение е доказан с всички допустими писмени и гласни
доказателства ,при което правилно е ангажирана административнонаказателна
отговорност на дружеството.Този негов извод се споделя от настоящта касационна
инстанция с оглед установената практика и по други сходни дела.Безспорно е
установено по делото ,че дружеството
,представлявано от М*** П*** М*** не е изпълнило задължително
предписание №3 ,дадено с Протокол от извършена проверка,изх.№08147/17.10.2017г.,а
именно: работодателят да изплати на заетите в предприятието 80 лица/ по
поименен списък от ведомостта/уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа за м.юли 2017г.,пропорционално на отработеното време в пълен размер ,със
срок на изпълнение на предписанието -15.11.2017г.Липсват доказателства по делото да са изплатени възнагражденията на работниците във
фирмата за м.юли 2017г.,както изисква посочената разпоредба и към настоящия
момент,при което правилно и законосъбразно
е санкционирано дружеството.В този смисъл неприложим е и чл.415в от КТ,поради фактът ,че не са налице и кумулативните предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно.Правилно е намален размерът на имуществената
санкция от съда ,при спазване изискванията на чл.27,ал.2 от ЗАНН, изводите на
съда кореспондират на доказателствата по делото ,при което решението на съда ,с
което е изменено наказателното
постановление на минимума за това нарушение ,се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от
22.02.2018г., постановено по АНД №59/2018г.по описа на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.