Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. ***,26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ХI-ти
гр.състав, в публичното заседание деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Петя Иванова като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №6167 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Х.А.Х.
против ГДИН по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр.
Ищецът
твърди извършено нарушение от „***“ на правото на равенство на ищеца в
третирането му по защитен признак „лично положение“. Искането му е да бъде
установено чрез съпоставяне на фактическото му положение в ******, настанен в
помещение №307 с това на лишените от свобода в ******, 11 група, като твърди,
че по отношение на него в ****** е осъществена дискриминация, изразяваща се в
предварително разпечатване на кореспонденцията в периода 15.03.2013г. –
15.10.2013г., а в ******лишените от свобода получават кореспонденцията до тях и
същата се разпечатва пред тях. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да установи нарушение на равенството в третирането му по защитен признак
„лично положение“. В подадена молба уточнение е заявил, че няма претенция за
присъждане на обезщетение. По делото е постъпил писмен отговор в едномесечния
срок, в който ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявената
искова претенция.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба. Твърди, че качеството му по лично положение е от мястото му на
раждане. Тъй като е роден в ***е следвало да изтърпява наказание в ******.
Твърди, че със Заповед е преместен да изтърпява наказанието си в ******.
Твърди, че ако е бил роден в гр.***е щял да изтърпява наказанието си в ******и
тогава писмата му нямало да бъдат отваряни.
Ответникът поддържа представения по
делото писмен отговор и твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Законът предвижда, че лицата,
които считат, че са неравностойно третирани биха могли да предявят иск за
установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са
се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация.
Такава възможност е предвидена за тези, които не претендират обезщетение за
вреди - те имат право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация
и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство
пред районния съд.
Ищецът претендира установяване
спрямо на него на дискриминационно отношение, причинено при изтърпяването на
наказание "доживотен затвор без замяна" в ***в гр.***, като ищецът
твърди, че е подложен на неравното третиране, изразяващо се нарушение на
тайната на кореспонденция чрез отваряне на получаваните за него писма и
предаване на тези за изпращане в отворен плик, с което е поставен в
по-неблагоприятно положение в ***в гр.*** в сравнение с останалите лишени от
свобода изтърпяващи същото наказание в ***гр.***, при същите условия и
обстоятелства.
Установява
се от представената по делото справка, че ищецът е осъден на доживотен затвор
без право на замяна на основание чл.196, чл.339, чл.116, чл.216 НК, както
началото на изтърпяване на наказанието е 17.03.2000г. при първоначално
постановен специален режим. Установява се от справката, че е изтърпявал
наказанието си в различни затвори, като на 15.03.2013г. е бил преведен в ******.
Не се спори, че през периода 15.03.2013г. – 15.10.2013г. е пребивавал в ******.
Не
се спори между страните, че през този период, както ищецът, така и други лишени
от свобода лица са получавали и изпращали кореспонденция в ******, където са
пребивавали.
Установява
се от показанията на свидетеля И.Р., че по време на престоя си в ****** през
периода март 2013 - октомври 2013г. както ищецът, така и останалите затворници,
включително свидетеля Р. са получавали кореспонденцията си в отворен плик и са
предавали такава също в отворен плик.
Установява
се от показанията на свидетеля, че по време на престоя си в
***гр.***и гр.***, в
периоди, различни от процесния, лицата изтърпяващи наказания „Лишаване от
свобода“ са получавали пощата си в затворени пликове и писмата са отваряни в
тяхно присъствие.
За да се установи налице ли е
дискриминация следва да се установи наличието на противоправен резултат при
упражняване на дейността, който резултат може да бъде в която и да е от
формите, очертани в ЗЗДскрр., което води до нежелано и по – неблагоприятно третиране,
независимо дали при упражняване на тази дейност са спазвани съответните
нормативни изисквания. ЗЗДискр.
цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в чл.4, ал.1
ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република ***е страна. Това по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва
да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Това, което е
относимо за едно лице, е относимо и за всички лица от определена група с оглед
личностните им качества при наличието на наказание "доживотен затвор"
или "доживотен затвор без замяна" (Решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
534/2012г., IV г.о., ГК).
Ищецът
сочи като признак на „лично положение“ неговото месторождение. Твърди, че ако е
бил роден в ***, щял да изтърпява наказанието си в ******, където писмата му са
отваряни в негово присъствие. Ако се приеме, че различното третиране е
обосновано от посоченото обстоятелство свързано с личността на ищеца, а именно
месторождението му, същият е следвало да докаже, че за разлика от другите
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на
замяна“, като роден в гр.***, той е бил поставен в по-неблагоприятно положение
от останалите, родени в други населени места. Факти в тази посока не са
наведени и доказателства не са представени по делото. Напротив, безспорно се
установи, че всички затворници, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ при
сходни обстоятелства, а именно в този период и в този затвор, независимо от
месторождението им, са получавали кореспонденцията си в отворени пликове. В
тази връзка ищецът не е доказал факти, навеждащи на извод за дискриминационно
отношение по отношение на него на основание посочения признак - месторождение.
По
смисъла на Закона за защита от дискриминация
се касае за недопустимост на разлика в третирането (различно отношение) при
упражняване на право от лица в относително сходно (сравнимо) положение по
признак, който е свързан с личността на тези, третирани по-неблагоприятно, без
разликата в третирането да е оправдана - за нея да няма цел и разумно
основание, разумна връзка на пропорционалност между различното третиране и
преследваната цел. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от ЕКПЧ.
Ищецът
не е доказал наличието на факти, че по отношение на него е налице пряка
дискриминация по признак „лично положение“ като роден в гр.***, спрямо
останалите осъдени на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на
замяна“. В хода на производството ищецът не представи доказателства и не
направи доказателствени искания за събиране на такива в подкрепа на твърденията
си, че през процесния период, други лишени от свобода, изтърпяващи такова
наказание на същото място, които не са родени в гр.***, са получавали
кореспонденцията си в затворен вид за разлика от него.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр, в производство за защита от дискриминация, след
като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа
на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Тоест,
за да намери приложение тази разпоредба, то страната, която твърди, че е жертва
на дискриминация трябва да докаже факти, от които може да се направи извод, че
е налице дискриминация, за да възникне
задължението за ответната страна да доказва обстоятелството, че правото на
равно третиране не е нарушено. Основната доказателствена тежест е възложена на
ищеца, който е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно
да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът
възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно,
че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението
от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.
Отделно
от това и отварянето на кореспонденцията на лишените от свобода, изтърпяващи
наказание в ****** не поставя тези лица в по-неблагоприятно положение от
останалите, на които кореспонденцията се дава в неотваряно състояние. За такова
по-неблагоприятно положение би могло да се говори, ако по делото са налице
доказателства или поне твърдения, подлежащи на доказване, че тази
кореспонденция е четена от служители на затвора. Такива доказателства не са
представяни, а и такива твърдения на се правени от страна на ищеца. В случая
правото на кореспонденция на лишените от свобода е регламентирано в чл.90 ЗИНЗС, чл.75 – чл.78 ППЗИНЗС.
Съгласно чл.86 ал.1 т.3 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция.
Начинът и редът за получаването и изпращането е посочен в чл.75 ППЗИНЗС, като
според чл.75 ал.2 получаваната и изпращана кореспонденция на лишените от
свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване
извършването на престъпления. Съгласно ал.3 на същия текст, писмата се
получават и изпращат в присъствие на служител от надзорно охранителния състав,
като няма регламентиране за отваряне на кореспонденцията. Не са представени
нито твърдения, нито доказателства кореспонденцията на лишените от свобода да е
четена от надзорно-охранителния състав.
С оглед изложеното, следва да се
приеме, че предявеният иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискр. от ищеца Х.Х., изтърпяващ за
процесния период от 15.03.2013г. до 15.10.2013г. наказание „доживотен затвор
без право на замяна“ в ****** следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, доколкото ищецът не е
доказал факти, въз основа на които може
основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация.
Относно
направеното искане за разноски от страна на ответника за юрисконултско
възнаграждение : Съобразно практиката на ВКС (Решение № 192/25.06.2014г. на ВКС по гр.д.№5663/2013г.,
IV г. о., ГК) нормата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. е
аналогична на чл.83 ГПК,
чл.359 КТ и др., съгласно
които разпоредби ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се
поемат от бюджета на съдебната власт. Правилата уреждат отношенията на ищците със
задълженията към Държавата, но не ги освобождават от задължението да
възстановят на насрещната страна по спора направените разходи, когато искът е
изцяло или частично неоснователен. В случая по
делото е изготвен писмен отговор, в съдебно заседание се е явил представил на
ответника и е взел становище, по делото е представено пълномощно от
11.09.2018г., поради което съдът счита, че с оглед изхода на делото, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрк.възнаграждение в
размер на 300 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният иск по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация от
Х.А.Х. ЕГН ********** против ***“, с адрес ***с искане да се признае за
установена пряка дискриминация в ***– ***, по отношение на Х.А.Х., ЕГН **********,
а именно че в периода 15.03.2013г. – 15.10.2013г. в качеството му на изтърпяващ
наказание "доживотен затвор без замяна", му е нарушено правото на тайна
на кореспонденцията чрез контролирането на същата като е предавана и приемана в
отворен вид от служителите на надзорно
охранителния състав на ****** в сравнение с лишените от свобода, които не са
родени в гр.***, изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор без право на
замяна“, при същите условия и обстоятелства през същия период.
ОСЪЖДА Х.А.Х.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***“, с
адрес *** юрк.възнаграждение в размер на 300 лева
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба чрез ***ски районен съд пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: