РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. И.
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. И., ЕГН: **********,
подадена чрез особения представител адв. А., против Решение № 1669 от
04.10.2021 г., постановено по гр. дело № 17120 по описа на РС – Пловдив за
2020 г., което е признато за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателят дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *****, сумата
от 893 лева – главница, представляваща стойност на предоставена
медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, по време на
болничния му престой, продължил от 16.07.2018 г. до 17.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 28.08.2020 г., до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4671/ 31.08.2020 г., по ч.гр.д. № 11040/2020 г. по описа на РС – Пловдив, като
е осъден жалбоподателят да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД сумата
от 530 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото и
заповедното производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така
1
постановеното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
че ответникът е бил надлежно уведомен преди извършването на
манипулацията за целите и естеството на лечението, разумните алтернативи и
очакваните резултати, както и за стойността на медицинската интервенция,
както и че в процесния случай не е налице изключението, предвидено в чл.
82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Искането към въззивния съд е за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с
което да се отхвърли изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадена от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против А. М. И. искова молба, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал.
2 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 893 лв., представляваща стойност на
предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по
клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни
заболявания“, по време на болничния му престой, продължил от 16.07.2018 г.
до 17.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 28.08.2020 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4671/31.08.2020 г. по ч.гр.д. №
11040/2020 г. по описа на РС – Пловдив. В исковата молба се твърди, че на
16.07.2018 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът
бил хоспитализиран във втора клиника по хирургия. Твърди се, че ответникът
бил хоспитализиран в клиниката на 16.07.2018 г., в 19.50 ч., с приемна
диагноза „*****“ по Клинична пътека № 74 „Диагностика и лечение на
заболявания на хепотобилиарната система, панкреаса и перитонеума“, чиито
2
изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор
за медицинските дейности от 2018 г. Лечението се осъществило и
приключило с окончателна диагноза „Друга неуточнена чревна
непроходимост“ по КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни
заболявания“. Изготвена била епикриза, в която били описани извършените
диагностични и терапевтични процедури, и лечението на пациента
приключило. Последният бил изписан на 17.07.2018 г. преди изтичане на
минималния болничен престой от 2 дни съгласно изискванията на клиничната
пътека, като към момента на напускане на болничното заведение били
извършени всички диагностични и терапевтични процедури и клиничната
пътека била завършена. В исковата молба се твърди, че към датата на
постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното му лечение,
както и към датата на изписването му, ответникът бил неосигурен по смисъла
на ЗЗО, поради което на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО е следвало да заплати
сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената
клинична пътека, която била в общ размер на 893 лева, съгласно ценоразписа
на болничното заведение. Твърди се още, че на 07.10.2019 г. ищецът изпратил
покана за доброволно плащане до пациента, получена от А.И. на 09.10.2019
г., но до настоящия момент сумата не била заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявения иск като неоснователен. В отговора не се
оспорва, че на 16.07.2018 г. ответникът постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, както и извършването на посочените в исковата молба
медицински услуги и изследвания. Поддържа се, че в деня на изписването –
17.07.2018 г., на ответника не бил издаден първичен счетоводен документ,
който последният да е подписал и приел. Такъв бил представен едва с
исковата молба – „Сметка на пациента“ от 14.08.2018 г., но той не съдържал
нито име и фамилия на лекаря и подпис, нито печат, нито пък подпис на
пациента. Посочва се, че в представената от ищеца декларация липсвали
данни за това ответникът да е бил уведомен, че е с прекъснати
здравноосигурителни права, както и за това да е бил уведомен за цената на
услугите, които следва да заплати с оглед на факта, че е с прекъснати
здравноосигурителни права.
От фактическа страна по делото не се спори, че на 16.07.2018 г.
ответникът е постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. От
представената медицинска документация се установява, че след преглед в
спешния кабинет към болницата е насочен към лечебно заведение за
болнична помощ. На същата дата ответникът е приет във „Втора клиника по
хирургия“. В периода на хоспитализацията той е лекуван по клинична пътека
№ 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“. Между
страните по делото не се спори, че спрямо него са проведени в пълен обем
медицинските процедури и изследвания по посочената клинична пътека,
което се установява и от представената по делото медицинска документация.
Ответникът е напуснал болничното заведение на 17.07.2018 г. преди изтичане
3
на минималния болничен престой, указан в пътеката. Същият е изписан с
диагноза съгласно представената по делото епикриза „Друга и неуточнена
чревна непроходимост“. При изписването си той е подписал информирано
решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в
болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране.
Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът заплащането
на оказаната му медицинска помощ. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36
месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ, а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната
им медицинска помощ. Съгласно чл. 52, ал. 2 от същия закон неосигурените
лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от
лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и
други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. В случая се установява от
приложената по делото справка от НАП, че в периода на болничния си
престой ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, което
обстоятелство не е оспорено от него в хода на производството.
Неоснователно е възражението, че в случая е налице изключението по чл. 82,
ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят
медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни
състояния. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се
установява, че при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина
е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично
заведение, поради което същият е насочен за прием във „Втора клиника по
хирургия“ при ищцовото дружество. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, предвиждаща, че държавата поема разходите по оказване
на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране.
Предвид посочената правна уредба, според настоящата съдебна инстанция
безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на пациента до
неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното
отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако
пациентът е здравноосигурен, и от самия пациент, ако последният е с
прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите
вноски, какъвто е настоящия случай. Ирелевантно за дължимостта на цената
на оказаната медицинска помощ е обстоятелството дали и кога за нея е
издадена фактура или друг счетоводен документ. Още повече, че от страна на
ищцовото дружество не се твърди забава на плащането до подаване на
заявлението за издаване на заповед, съответно не се претендира обезщетение
за забавено плащане.
По делото е представена декларация за информирано съгласие за
4
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури, видно от която ответникът е декларирал, че е информиран за
диагнозата и характера на заболяването и за курса на лечение, както и че е
запознат с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на
клиничната пътека, по която е постъпил, и с ценоразписа на медицинската
помощ и услуги, предоставяни от ищеца, като е приел да заплаща същите в
случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от
бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране. С оглед на така
декларираното от ответника, следва да се приеме, че ищцовото дружество е
изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл.
86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът дължи заплащането на
стойността на оказаното му лечение по клинична пътека № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, възлизаща на 893
лв. Тази стойност се установява по безспорен начин от приложения по делото
ценоразпис на болницата на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, утвърден със заповед на изпълнителния директор на
лечебното заведение.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК се
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
разноски за възнаграждение за особен представител за производството пред
въззивната инстанция в размер на 300 лв. Тъй като жалбоподателят,
представляван от особен представител, не е заплатил държавна такса за
образуване на въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК същият
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС – Пловдив сумата от 25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1669 от 04.10.2021 г., постановено по гр.
дело № 17120 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН: **********, да заплати на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, ЕИК: *****, сумата от 300 лв., представляваща сторени пред
5
въззивната инстанция разноски за възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6