МОТИВИ към Присъда № 260068/10.12.2020г.
по НОХД 4838/2020г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
Д.К.Г. с ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за това, че:
В периода от 01.02.2020г. до 04.05.2020г. включително,
в гр.***, област ***, в условията на продължавано престъпление, с три деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 203, издадена на 16.12.2019г.
въз основа на решение № 3611/2019г. по гр. дело № 9522 по описа на PC - *** за
2019г., като приближил Галя Петрова Г.и жилището й на разстояние по-малко от
100 метра и извършил прояви на домашно насилие спрямо нея, както следва:
- За времето от около 14:00 часа 01.02.2020г. до 02.02.2020г,
включително в гр.***, област *** не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие № 203, издадена на 16.12.2019г. въз основа на решение № 3611/2019г. по
гр. дело № 9522 по описа на PC - *** за 2019г., като приближил Галя Петрова Г.и
жилището й находящо се в гр.***, ж.к.“***“, бл. 464, вх. А, ет. 1, ап. десен на
разстояние по-малко от 100 метра и извършил прояви на домашно насилие по
отношение на Галя Петрова Г.- многократно искал от нея да му предостави парични
средства;
- На 03.05.2020г., около 20:00 часа, в гр.***, област *** не изпълнил
заповед за защита от домашно насилие № 203, издадена на 16.12.2019г. въз основа
на решение № 3611/2019г. по гр. дело № 9522 по описа на PC - *** за 2019г.,
като приближил Галя Петрова Г.и жилището й находящо се в гр.***, ж.к. “***“,
бл. 464, вх. А, ет. 1, ап. десен на разстояние по-малко от 100 метра;
- На
04.05.2020г. в гр.***, област *** не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие № 203, издадена на 16.12.2019г. въз основа на решение № 3611/2019г. по
гр. дело № 9522 по описа на PC - *** за 2019г., като извършил актове на
икономическо и физическо насилие по отношение на Галя Петрова Грозева,
представляващи домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН - настоявал
да му предостави парични средства и я бутал по лицето – престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371 т.2 НПК
подсъдимият Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен, освобождаването му от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а НК в размер на 1000
лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. З.Б.
- БАК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин,
както и че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК. Акцентира
върху смекчаващите отговорността обстоятелства, като счита, че
административното наказание „Глоба“ следва да е в минимален размер.
Подсъдимият Г. заявява, че се придържа
към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за
последна дума заявява, че моли за минимално наказание и съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.К.Г. с ЕГН **********
е роден на ***г***. Той е българин, с българско гражданство, основно
образование, неженен, безработен, с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване
гр. ***, ул. „***“ №1.
Подсъдимият бил
осъждан за престъпления от общ характер с общо 6 съдебни акта, като с
Определение по НЧД № 3045/2010г. на РС-***, в сила от 16.07.2010г., всички
осъждания били групирани в една група и му било наложено едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено
с изпитателен срок от три години. В изпитателния срок подсъдимият не извършил
друго престъпление, поради което и на 16.07.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1,
т. 1 НК настъпила реабилитация по право за осъжданията му.
Свидетелката Г.Г.живеела в жилище,
находящо се в гр.***, ж.к. „***“, бл.№ ***/актуална номерация бл.№ 64/, вх.А,
ет.1, ап. десен, задно със своята майка - св. Д.К.и сина си - подсъдимия Д.Г..
През последните месеци на 2019г. подс. Г. често се държал агресивно и
упражнявал домашно насилие спрямо майка си. Насилието се проявявало по различен
начин, но най-често той искал пари от нея, а когато не получавал започвал да се
кара, да я бута и ударя по тялото. През този период насилието от обвиняемия
спрямо св. Г.зачестило. Поради тази причина тя подала молба до PC - *** с
искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу домашно насилие и
налагане на мерки по отношение на обвиняемия по реда на Закона за защита от
домашно насилие. В тази връзка било образувано гр. дело № 9522 по описа на съда
за 2019г. Въз основа на решение № 3611/16.12.2019г., постановено по
горепосоченото гражданско дело и подлежащо на предварително изпълнение, съдът
разпоредил издаването на заповед за защита и такава била издадена на
16.12.2019г.
Със заповедта се налагали различни
мерки за защита на св. Г.Г.от домашно насилие. Една от мерките се изразявала в
забрана за подс. Д.Г. да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра жилището на
св. Г.с адрес гр.***, ж.к. „***“, бл.№ ***/актуална номерация бл.№ 64/, вх.А,
ет.1, ап. десен. Наред с това съдът задължил подсъдимия да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на св. Г.Г.. С издадената заповед и
въведените с нея ограничения подсъдимият бил изрично запознат на 10.01.2020г.
Независимо от това и след този момент той не спазвал наложените му забрани и
въведени задължения да преустанови упражняването на домашно насилие.
В следобедните часове на 01.02.2020г.
подс. Д.Г. решил да посети жилището, обитавано от майка му и отново да иска
пари от нея. Около 14:00 той отишъл пред входната врата на апартамента, находящ
се на горепосочения адрес. По това време св. Г.се намирала там. След
продължително звънене и тропане тя му отворила вратата и той влязъл вътре,
обещавайки, че този път няма да създава проблеми. Не след дълго обаче, подсъдимият
започнал да иска пари от майка си. Той бил толкова настоятелен, че дори я карал
да изтегли паричен кредит и да му предостави получената сумата. Тъй като св. Г.изпитвала
съжаление към сина си тя не уведомила органите на реда за случващото се, а
вместо това му позволила да пренощува в апартамента. На 02.02.2020г., около
08:00 часа, след като се събудил, обвиняемият продължил с актовете на домашно
насилие и отново започнал да иска при от св. Грозева. След като му обяснила, че
не разполага с парични средства, подсъдимият започнал да настоява да вземе пари
на заем от някои съседи или да му набави по друг начин. По време на престоя си
там, макар да не я удрял, подсъдимият посягал към св. Г.и я обиждал. Убедена,
че насилието на което е подложена от сина си няма да бъде преустановено, без
съдействие от правоохранителните органи, тя подала сигнал на ЕЕН 112, на който
се отзовали полицейски служители от 04 РУ при ОД МВР - ***.
На 03.05.2020г. подс. Д.Г. отново
решил да отиде в апартамента, където живеела св. Грозева, находящ се на
горепосочения адрес. Около 20:00 часа той се намирал пред жилището и отново
започнал да звъни на звънеца и да тропа по вратата. В този момент св. Г.се
намирала там. Тя знаела, че синът й няма да си тръгне и звъненето, и тропането
ще продължат докато не му отключи. След като го допуснала в апартамента подсъдимият
се изкъпал и нахранил, а след това легнал да спи. На следващия ден -
04.05.2020г., още със събуждането си, около 06:30 часа, подс. Г. решил да иска
пари от майка си. Той отишъл при нея и след като я събудил й поискал някаква
парична сума. Тогава св. Г.го уведомила, че не може да му осигури парични
средства, но въпреки това подсъдимият не приел отговора и продължавал да
настоява. Заявил й, че ако действително няма пари, то следва намери начин и да
му ги набави. Тогава св. Г.го подканила да напусне апартамента, но вместо това,
вече ядосан от отказа й да му даде пари той проявил спрямо нея физическа
агресия като започнал да я бута по лицето. Случващото се изплашило св. Г.и тя
решила да сигнализира органите на реда. За да не ядоса още повече подсъдимия,
заради това че уведомява полицията, тя го излъгала, че излиза да търси пари.
Щом напуснала апартамента подала сигнал на ЕЕН 112. На адреса пристигнали
полицейски служители, които установили подс. Г. в жилището, което нямал право
да приближава на по малко от 100м.
За горните случаи били образувани две
досъдебни производства (ДП № 283/2020 г. по описа на 04 РУ-*** и БП № 64/2020г.
по описа на 04 РУ-***), които в последствие били надлежно обединени с
постановление на наблюдаващия прокурор (л. 39 от ДП).
С постановление от 06.08.2020 г. Г.
бил привлечен като обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на
служебен защитник разказал подробно за инкриминираните събития и изразил
съжаление за случилото се.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Г. самопризнание, което се
подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показания на свидетелите: Г.Г.(л. 25; л. 29-30 и л. 47-48 от ДП); Ж.К.(л. 27 от ДП); П.И.(л.
28 от ДП); Д.К.(л. 31 и л. 49 от
ДП); Г.М.(л. 50 от ДП) и С.Т.(л. 51 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 11-13 от съдебното
производство); заповед за задържане на лице (л. 17 от ДП); копие от Решение №
3611/16.12.2019г. по гр. д. № 9522/2019 г. на РС-*** (л. 33-35 от ДП); съдебна
заповед № 203/16.12.2019 г. (36 от ДП); протокол за предупреждение (л. 37 от
ДП) и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 66 от
ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Г. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 296, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
Престъплението е насочено
срещу правосъдието, като засяга обществените отношения, гарантиращи
изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания.
На първо място от обективна
страна, съдът счита, че първото изискване на закона, а именно - да има издадена
заповед за защита от домашно насилие, е налице. Това е така, доколкото видно от
приобщеното по делото Решение № 3611/16.12.2019г. по гр. д. № 9522/2019 г. на
РС-***, компетентният първоинстанционен съд е издал Съдебна заповед за защита
по Закона за защита от домашното насилие, с която е наложил на св. Г.мярка за
незабавна защита, като е задължил подсъдимият Г. да се въздържа от домашно
насилие спрямо нея и му е забранил да приближава на по-малко от 100 метра
жилището,местоработатаи местата за социални контакти и отдих на същата.
Въпросната заповед е влязла в сила на 27.12.2019г., като към 01.02.2020г. до
04.05.2020г. все още не е била преустановила правното си действие.
Изпълнителното деяние на
престъплението е формулирано като „не изпълни” заповедта. Законодателят е
инкриминирал всяко едно поведение (действие или бездействие) на дееца, което
обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения съдебен
акт. В конкретния случай заповедта въвежда задължение на подсъдимия да не доближава
майка си на по-малко от 100 метра, както и да се въздържа от актове на домашно
насилие спрямо нея. Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно
насилие” е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай с
действията си по влизане в жилището на св. Грозева, настойчивото и упорито „изнудване“
да му предостави финансови средства и бутането й по лицето, подсъдимият
безспорно не е изпълнил и двете забрани на съдебната заповед. Същия не само е
доближил непосредствено пострадалата, но и е извършил спрямо нея нов акт на
домашно насилие (под формата на психическо и физическо такова), поради което и
по мнение на настоящия състав, поведението му безспорно изпълва със съдържание
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
На последно място трите
деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен, правилно са били
квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по смисъла на
чл. 26, ал.1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време - в рамките на около три месеца и осъществяват състава на едно и също
престъпление. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл.
Обстановката, при която са извършени и трите деяния също е сходна – Г. без да
бъде поканен е отишъл до жилището на майка си и след като е бил пуснат да влезе
е осъществил спрямо нея акт на психическо и/или физическо насилие. И при трите
деяния Г. е знаел, че по силата на съдебната заповед му е забранено да
доближава майка си и да извършва спрямо нея актове на домашно насилие, като второто
и третото деяние се явяват от субективна и обективна страна продължение на
първото.
От субективна страна деянията са
извършени от Г. с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна
на подсъдимия, че БРС е издал валидна съдебна заповед за незабавна защита от
домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие
спрямо майка му, както и му забранява да я доближава на по-малко от 100 метра,
като той е предвиждал, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще
наруши заповедта, но от волева страна същият е искал да наруши забраните.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до три години или „Глоба” до пет хиляди лева.
В конкретния случай,
съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК. Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги,
когато са налице, предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност,
съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че в
случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК - подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
Това е така, доколкото в случая са налице и останалите законово предвидените
предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
подсъдимият не е неосъждан (както стана дума той е бил реабилитиран, който факт
заличава последиците от осъждането и кара съда да го третира именно, като
неосъждан) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, нито са налице множество престъпления (съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2010 г. на ОСНК на ВКС, ограниченията по
чл. 78а, ал. 7 от НК, касаещ множество престъпления не са приложими тогава,
когато става въпрос за престъпление извършвано при условията на чл. 26 от НК).
В разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се
отчете фактът, че няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви,
извън деянията за които вече е бил реабилитиран (същевременно настоящият състав
счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл. 78а НК). На следващо място подс. Г. е в затруднено
материално положение (видно от приложената от него декларация в ход на
досъдебното производство). Той е оказал пълно съдействие на разследващите и е
изразил съжаление за постъпките си, които факти също следва да се оценят в
положителна светлина.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита факта, че се касае за три отделни
деяния, включени в продължаваното престъпление.
Всичко това кара съдът
да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на
подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита,
че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху Г. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
По делото няма сторени разноски. На основание чл. 190,
ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати единствено сумата от 5,00 лева по
сметка на РС-***, представляваща държавна такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
По веществените
доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.