№ 760
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520101239 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл.86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с
ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
вземане на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2194/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, против
ответника В. В. В. с ЕГН:********** за сумата от 633.60 лева, дължими
съгласно фактура №**********/01.04.2017г., фактура
№**********/01.05.2017г., фактура №**********/01.06.2017г., фактура
№**********/01.07.2017г. и фактура №**********/01.08.2017г., ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда на основание чл.78 от ГПК да осъди ответника да заплати на
„Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
1
разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лева, от които
25,00 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лева и
изплатен адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС (300,00 лв.
без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли
2020 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който изрично заявява признание на исковете по смисъла на чл.237, ал.1 от
ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства
между ответника и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № ********* от 29.10.2014 г.
Съгласно Договора на потребителя е предоставен мобилен номер
******.
Допълнително споразумение № ********* от 11.02.2016 г. към
договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 11.02.2016 г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ****** влиза в
сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 39.99
лв. с вкл. ДДС или 33,32 лв. без вкл. ДДС).
- Договор за мобилни услуги № ********* от 24.07.2016г.
Съгласно договора на потребителя е предоставен мобилен номер
********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 7,99 лв. с вкл.
2
ДДС (6,65 лв. без ДДС). Допълнително споразумение № ********* от
27.02.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 27.02.2017г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ****** влиза в
сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 20,99
лв. с вкл. ДДС или 17,49 лв. без вкл. ДДС), а на потребителя е предоставено
мобилно устройство. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
473.57 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. З, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се
задължава да заплати двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
20.59 лв. С вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от
ответника В. В. В. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат
следните условия:
за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги №********* от 29.10.2014 г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 27.02.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 24.07.2016 г.;
за мобилното устройство - условията, договорени в Договор за лизинг
от 27.02.2017 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр.
фактури, издадени в периода м. април 2017 г. - м. август 2017 г.: фактура №
**********/01.04.2017 г., фактура № **********/01.05.2017 г., фактура №
**********/01.06.2017 г., фактура № **********/01.07.2017 г. и фактура №
**********/01.08.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
3
него и клиента.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България" ЕАД и ответника В. В. В., при
условията на които е ползван процесния номер ****** и **********, по вина
на потребителя - поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура
№ **********/01.08.2017 г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 446.62 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски мобилно устройство в
общ размер на 391.21 лева с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ****** - преди 27.02.2019 г.; за номер ********** -
преди 24.07.2018 г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина
на потребителя - поради изпадането му в забава, са уредени от страните в
следните клаузи: за номер ****** - в раздел IV, т. 4 от Допълнително
споразумение № ********* от 27.02.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за номер ********** - в чл. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.07.2016 г. Съгласно посочените клаузи,
които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка
за номер ****** е в размер на 358,80 лв., което вземане в настоящото
производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е
размер на 52,47 лева.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка
за номер ********** е в размер на 88,12 лева, което вземане в настоящото
производство се претендира частично. Претендираната неустойка за номера е
размер на 19,98 лева.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
4
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. За мобилно устройство, чието ползване е
предоставено с Договор за лизинг от 27.02.2017 г., предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер 391.21 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 463.66 лева.
Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на
ответника спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури
към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 633.60
лева.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД беше
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на
което беше образувано ч.гр.д. № 2194/2019 г. и беше издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение за заявените суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
5
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на
чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния
да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника за паричните
суми посочени в обстоятелствената част на исковата молба и представляващи
неплатени в срок далекосъобщителни услуги.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.
София направените разноски в общ размер на 770,00 лева, от които по 25,00
лева внесени държавни такси по заповедното и исковото производства и
адвокатски хонорари в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, по заповедното и
исковото производства, определени съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 68
от 31 юли 2020 г.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. В. с
ЕГН:********** от гр.Русе, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София за сумата от 633.60 лева, дължими съгласно фактура №**********
/01.04.2017г., фактура №********** /01.05.2017г., фактура №**********
/01.06.2017г., фактура №********** /01.07.2017г. и фактура №**********
/01.08.2017г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1030 /18.04.2019г.
по ч.гр.д. № 2194/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор България”
ЕАД гр.София, направените деловодни разноски в общ размер на 770,00
лева, от които по 25,00 лева внесени държавни такси по заповедното и
исковото производства и адвокатски хонорари в размер на по 360,00 лева с
вкл. ДДС, по заповедното и исковото производства, определени съгласно
Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г.
Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при
направено признание на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7