ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-260876 03.06.2021г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание, проведено на трети юни две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Председател: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
Членове: 1.
Пламена ВЪРБАНОВА
2.
мл.с. Детелина ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова в.ч.гр.д. №108 по описа за 2021 г. на Бургаски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез юрисконсулт Весислав Генов против Разпореждане № 264853 от 30.10.2020г., постановено по частно гр. дело № 6651/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Б.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за плащане на задължения по Договор за кредит с № 2109502 от 18.10.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕООД, обезпечен с договор за поръчителство между заемодателя и „Ай тръст“ ЕООД от същата дата, за следните суми: сумата от 820,64 лева – договорна лихва за периода от 19.10.2019 г. до 31.10.2020 г., сумата от 339,36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 75,20 лева – административни разноски и 32,20 лева – обезщетение за забава върху сумата от 339.36 лева за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2020 г.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното разпореждане, като се излагат подробни съображения относно дължимостта на всяко едно от отхвърлените вземания. На първо място, жалбоподателят оспорва извода на БРС за нищожност на клаузата, уговаряща договорната лихва по кредита поради противоречие със закона, поради това, че същата била уговорена в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, както и защото имала за последица неоснователното обогатяване на кредитора и поставянето на потребителя в по – неблагоприятно положение спрямо другите заематели. Излага се становище, че процесният договор е валиден и изцяло съобразен с изискванията на Закона за потребителския кредит. Гаранция за защита правата на потребителя съставлява нормативно определения максимален праг на размера на ГПР, в който като задължителен компонент е включена договорната лихва. На следващо място се излагат доводи за неправилност на изводите на БРС относно неравноправност на клаузите, уговарящи възнаграждението за предоставяне на поръчителство, както и дължимост на претендираните административни разноски. В тази връзка се заявява, че длъжникът по свой избор и желание е сключил договора за поръчителство, като същият е могъл да избере да сключи договор за необезпечен кредит. Уговорката, на която почива претенцията за заплащане на сумата за административни разходи също според жалбоподателя е действителна, като тези разходи неправилно се възприемат от съда като разходи по усвояване и управление на кредита, а не като разходи, дължими с оглед допуснатото от длъжника неизпълнение на задълженията му договора за кредит.
Прави се искане за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и вместо него се иска да бъде постановено ново разпореждане по съществото на спора и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното производство.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото в първоинстанционното производство е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на "Ай тръст" ЕООД, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът Б.К.Г. да заплати на дружеството следните суми:
- сума в размер на 2600 лева - главница по Договор за кредит № 2109502 от 18.10.2019г., сключен с Кредисимо ЕАД, в качеството му на заемодател, ведно със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 75,20 лева - административни разноски за извънсъдебно събиране;
- сума в размер на 339,36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
- сума в размер на 820,64 лева – възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 19.10.2019г. до 31.10.2020г..
- сума в размер на 39,96 лева - лихва за забава по договора за кредит за периода от 01.12.2019г. до 09.10.2020г. и
- сума в размер на 32,20 лева - лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.12.2019г. до 09.10.2020г..
В заявлението се изложени обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания, а именно: сключен на 18.10.2019 г. между длъжника и трето лице - Кредисимо" ЕАД договор за кредит, с избрано обезпечение - договор за поръчителство; сключен на същата дата между заявителя, в качеството му на поръчител, и длъжника Б.К.Г. договор за поръчителство, както и сключен трети договор, също с предмет предоставяне на поръчителство, подписан между заемодателя Кредисимо ЕАД и поръчителя – заявител в заповедното производство „Ай тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което заемодателят поканил поръчителя да ги заплати. На 19.10.2020 г. поръчителят „Ай тръст“ ЕООД заплатил на заемодателя сумите, предмет на заявлението и уведомил длъжника за това. Претендира съдът да разпореди тези суми да бъдат заплатени от длъжника на поръчителя.
Към заявлението са приложени Общи условия за предоставяне на кредити на "Кредисимо" ЕАД; Договор за потребителски кредит № 2109502/18.10.2019 г. между "Кредисимо" ЕАД и длъжника и Приложение № 1 към него; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2019 г., сключен между "Ай тръст" ЕООД и Б.К.Г.; Приложение №1 към договора, както и Договор за поръчителство също от 18.10.2019 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд - Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2020г., постановено по частно гр. дело № 6651/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на което е разпоредил длъжникът Б.К.Г. да заплати на кредитора - "Ай тръст" ЕООД част от претендираните суми, а именно: сумата от 2600 лева - главница по Договор за кредит № 2109502 от 18.10.2019г., сключен с Кредисимо ЕАД и сумата от 39,96 лева - лихва за забава по договора за кредит за периода от 01.12.2019г. до 09.10.2020г, като съобразно уважената част от заявлението е присъдил разноски в общ размер на 102.80 лева, от които 52,80 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 264853 от 30.10.2020г., инкорпорирано в посочената по - горе заповед, съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст" ЕООД по чл. 410 от ГПК, в частта, в която се претендират останалите посочени по – горе суми, а именно: сумата от 820,64 лева – възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 19.10.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 75,20 лева - административни разноски за извънсъдебно събиране; сумата от 339,36 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата в размер на 32,20 лева - лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.12.2019г. до 09.10.2020г.
Бургаският окръжен съд, като прецени представените доказателства и изложените от жалбоподателя доводи, намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно - по отношение на претенцията за възнаградителната лихва, а в останалата част като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума в размер от 820,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.10.2019
г. до 31.10.2020г., съдът намира следното:
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В настоящия
случай, със заявлението по чл. 410 от ГПК се
претендират вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, обезпечен
с договор за поръчителство, сключен между небанкова финансова институция и
физическо лице, предмет на който е предоставянето на финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, което придава на длъжника
качеството на потребител по смисъла на и §13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Видно от представения Договор за потребителски кредит, страните са се договорили предоставената сума в размер на 2600 лева да бъде върната за срок от 24 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40,00 % и годишен лихвен процент (ГПР) – 48,21 %. Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 40.00%, след като формално ГПР е в законовите рамки - 50%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Поради изложеното, съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение против длъжника за сумата 820,64 лева, представляваща неизплатено задължение за възнаградителна (договорна) лихва за посочения в заявлението период - 19.10.2019 г. до 31.10.2020г. При това положение, съдът намира, че в тази й част депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане в тази му част и бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за посочената сума.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума в размер от 339.36 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:
Районният съд е отхвърлил заявлението относно това вземане, с оглед наличието на обоснована вероятност уговорката, от която произтича вземането да е неравноправна, т.е. на основание чл. 410, ал. 1 т. 3 от ГПК. В тази хипотеза, извършваната от съда преценка се извършва само въз основа на съдържанието на представения договор за кредит.
От клаузата на чл. 4 от договора за кредит, се установява, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид това, че в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума до няколко дни, то разликата от почти две седмици на срока на одобрението за кредит, на практика превръща сключване на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условия за получаването на кредита. Така е налице неравноправно третиране на потребителите с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
На следващо място, одобреният от кредитодателя поръчител е свързано с него лице, предвид това, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в рамките на заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за кредитора по договора за потребителски кредит. По този начин се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
В тази връзка, съдът приема за неоснователно твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство. Алтернативното изисквано обезпечение е банкова гаранция, каквато потребител имащ нужда от парични средства не би могъл да предостави.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2 т. 3 от ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 339,36 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед отхвърляне на заявлението относно главната претенция за сумата от 339,36 лева, то като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на сумата от 32,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение от 339,36 лева. В тази част подадената частна жалба също е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На трето място, Окръжен съд - Бургас намира, че заявлението за заплащане на сумата от 75,20 лева, представляваща стойността на извършени административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, също правилно е отхвърлено от районния съд поради съществуваща обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, от която произтича това вземане.
Претенцията за
сумата от 75,20 лева се обосновава с уговорените между страните клаузи на чл. 7
от раздел VI и чл. 2.6
от Раздел VIII от
Общите условия, предвиждащи задължение за кредитополучателя да заплати всички
разноски, свързани с изпълнението на договора, и правомощието на кредитора да
уведомява длъжника за забавата му, чрез водене на кореспонденция и т.н
В случая, претендираните от заявителя разходи за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности във връзка, с които се начисляват тези разходи не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като разходи, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.
Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима. Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 75,20 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
В допълнение, следва да се посочи, че по делото не се установи извършването на услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания, както и направени в тази връзка разходи. В самото заявление, кредиторът заявява, че уведомленията до длъжника по повод неизпълнението на задълженията по договора, са изпращани на посочена от него електронна поща. От това не става ясно как е формирана претендираната сума в размер на 75.20 лева, за която се сочи, че представлява стойност на реално извършени административни разноски.
С
оглед на изложеното, частната жалба по отношение на
претендираните суми за възнаграждение за
поръчителство /339.36 лева/, лихвата за забава върху тази сума /32,20 лева/ и административните
разноски за извънсъдебно събиране на задължението /75.20 лева/ се явява
неоснователна, а разпореждането на РС – Бургас в частта, в която същите са
отхвърлени- като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Жалбата
е основателна само досежно вземането за договорна лихва в размер на 820.64
лева, за което настоящият съд постанови да се издаде заповед за изпълнение.
Предвид това, следва да се присъди и допълнително държавна такса в размер на 16.41
лева, с оглед основателността на заявлението досежно това вземане и съдържащото
се в този смисъл искане в жалбата.
По отношение на искането за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатената държавна такса
във фиксиран размер от 15 лева, съдът с оглед частичното уважаване на жалбата и
оставянето й без уважение в друга част, намира, че не са налице основания за
присъждане на посочената такса в тежест на ответника-длъжник, поради което намира,
че не следва да присъжда разноски за въззивното производство.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение
не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 264853 от 30.10.2020г., постановено по частно гр. дело № 6651/2020г. по описа на Районен съд - Бургас , с което съдът е оставил без уважение заявлението на "Ай тръст“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Б.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за плащане на задължения по Договор за кредит с № 2109502 от 18.10.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕООД, обезпечен с договор за поръчителство между заемодателя и „Ай тръст“ ЕООД от същата дата, в частта относно сумата от 820,64 лева – договорна лихва за периода 19.10.2019 г. до 31.10.2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, представлявано от управителя Ива Шаламанова, против Б.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 820,64 лева (осемстотин и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода 19.10.2019 г. до 31.10.2020 г. по Договор за кредит с № 2109502 от 18.10.2019г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното дружество от „Ай тръст“ ЕООД – в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от същата дата, както и за сума в размер на още 16.41 лева (шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки)- държавна такса по ч.гр.дело № 6651/2020г. по описа на Бургаския районен съд, съразмерно на уважената част от заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264853 от 30.10.2020г., постановено по частно гр. дело № 6651/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.