р
е ш е
н и е
№ 267
гр. Габрово,
17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
участието на секретаря Лидия Симеонова и прокурора ..., като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВ АНД № 129 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Х.С.Ш., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** – чрез
адв. П.С. от ГАК, против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ГБ1-2/27.01.2020
година на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” /РСПБЗН/ - Габрово, с което на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за
реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл. 265, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 63, т.1 във вр. с чл. 5, т.1
от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
В жалбата и пред настоящия състав
адв. С. моли за отмяна на атакувания санкционен акт поради неосъществяване на
вмененото на неговия подзащитен деяние и липсата на ясно и точно очертано от
АНО дължимо поведение от негова страна.
Началника на РСПБЗН-Габрово се явява и пледира за потвърждаване на
обжалваното Наказателно постановление поради доказаното извършване на
процесното деяние от страна на Х.Ш..
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган с оглед предоставените правомощия на Началника
на РСПБЗН-Габрово посредством разпоредбата на чл. 24, ал.2 от Наредба №
8121з-882 от 25.11.2014 г. за
реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол
Във връзка с извършване на проверка за спазване правилата за противопожарна
безопасност, на 14.11.2019 г. около 20:30 ч. служителите на АНО И.К. и Г.Д.
посетили автоснабдителна станция „Ш.”, стопанисвана от „Ш. Транс” ООД с
управител жалбоподателя, находяща се на бул. „Стефан Караджа” № 101 в гр.
Габрово. На място двете установили пълнене на битова газова бутилка от
колонката за зареждане на автомобили, осъществявано от работещия в обекта и
настоящ свидетел Е.Г.. И.К. и Г.Д. му обяснили забранения харкактер на
извършваното действие и му указали да се свърже със самия Х.Ш. във връзка с
проверката.
Същата вечер, около 21:15 ч., И.К. и Г.Д. за втори път посетили автоснабдителна
станция „Ш.” и констатирали, че свидетелят Е.Г. отново пълни находяща се в лек
автомобил „БМВ” с рег. № ЕВ 79 76 ВК битова газова бутилка от колонката за
зареждане на превозни средства.
Проверяващите установили също така и че в случая е извършено зареждане
на общо 35,3 литра газ /пропан-бутан/ на стойност 30,00 лева, като свидетелят Г.
им заявил, че при проведен разговор жалбоподателят му е указал да продължи да
зарежда битови газови бутилки въпреки предишната проверка. И.К. и Г.Д. описали
констатираното в Докладна от 15.11.2019 г., като за установеното нарушение по чл.
63, т.1 във вр. с чл. 5, т.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите свидетелят И.И. съставил в тяхно
присъствие АУАН № АУАН-ПБЗН-ГБ1-2-2/02.12.2019 година против жалбоподателя.
Същият не присъствал на актосъставянето въпреки надлежно получената покана. Въз
основа на цитирания АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на Х.Ш. на 28.01.2020 г., като на 04.02.2020 г. е подадена и
настоящата жалба срещу него.
По делото съдът разглежда за категорично доказани няколко обстоятелства, на
първо място това, че Х.Ш. е адресат на задължението по чл. 5, т.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014
г. да създаде организация за спазване правилата за пожарна безопасност и на
самата Наредба в качеството му на собственик и ръководител на надлежен обект - автоснабдителна
станция „Ш.”***. На следващ план ясен и недвусмислен е и текстът по чл. 63, т.1
от същата наредба, забраняващ пълненето на туристически и битови бутилки от
колонките за зареждане на автомобилни газови уредби на територията на
съответната автоснабдителна станция /бензиностанция/. А именно такова едно
действие е осъществявал служителят в посочения обект и настоящ свидетел Е.Г. на
14.11.2019 г. около 21:15 ч., както всъщност и малко преди това, което е пряко
възприето от извършилите надлежна проверка И.К. и Г.Д..
Спорно между страните е доколко в процесната бензиностанция от страна на
жалбоподателя е била създадена организация за недопускане на това конктено
виновно поведение и дали то е плод на самоволни действия на самия служител,
като според съда отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Представените в
подобна насока от страна защитата писмени доказателства – „Правила за
предпазване от експлозия” и Заповед № 12/01.10.2019 г., носещи подписа на Х.Ш.,
не могат да обосноват основателността на това възражение. Първият документ
въобще даже не касае сочената забрана, а вторият представлява само формален
опит на управителя да отхвърли своята лична отговорност, доколкото е издаден
пет години след влизане в сила на самата
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., чиито разпоредби от години видно от редицата приложени
санкционни актове системно не са се спазвали в обекта. Съдът категорично не
намира основания да кредитира показанията на свидетелите Бирсен Ченкова и Е.Г.,
бивши служители в автоснабдителната станция „Ш.”, очертаващи едва ли не пълното
незнание на управителя за извършваните самоволно и въпреки противопоставянето
му нарушения по чл. 63, т.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. Заявеното и от двамата е в явен
разрез с личните възприятия на И.К. и Г.Д., които категорично посочиха, че след
първата от двете развили се на 14.11.2019 г. проверки Е.Г. им е заявил, че Х.Ш.
изрично му е указал да продължи да зарежда битови газови бутилки. Дори и факта
на упорито извършване на тази дейност въпреки първото посещение на
проверяващите недвусмислено говори, че жалбоподателят не само е знаел за тази
дейност, но я е толерирал и подкрепял, доколкото житейски абсурдно е това да е
ставало само и единствено по усмотрение на който и да е служител в
бензиностанцията. Ето защо безспорен е изводът на съда, че Х.Ш. не само не е
създал организация за недопускане на нарушения по чл. 63, т.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014
г. на територията на
управлявания от него обект, нещо повече – безспорно е знаел за тяхното
осъществуване.
Липсва и сочения от защитата порок по
смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по-конкретно неяснота какво
точно е следвало да бъде поведението на жалбоподателя, за да не допусне
извършване на процесното нарушение. Разпоредбата на чл. 5, т.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014
г. адресира към
съответния собственик задължението да създаде организация за осигуряване на
пожарна безопасност и спазване изискванията на самата наредба, едно от които е
това да не допуска пълнене на битови гозави бутилки от колонките за зареждане
на автомобили. Няма как да изискваме максимално пунктуално описание на точните
дължими действия на задълженото лице за недопускане на нарушение по чл. 63,
т.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., които са елемент от самите правомощия на всеки
собственик, респ. ръководител. Мерките във всеки обект може да са различни с
оглед спецификата на извършваната дейност, но те трябва да насочени към
осигуряване на дължимия краен резултат, поради което не може да се търси
по-голяма описателна конкретизация на деянието от упоменатото в самия
подзаконов нормативен акт. В случая АНО коректно е посочил, че с виновно
бездействие е достигнато до нарушение по чл. 5, т.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г., като в хода на съдебното
следствие не бе оборено и възражението, че всъщност Х.Ш. е взел някакви реални
мерки за недопускане на нарушението – напротив, има доказателства за
насърчаване поведението на неговите служители. Ето защо съдът не намира основания
да постави негативен отпечатък върху описанието на коментираното деяние, което
е в синхрон със законовите императиви и правилата на логиката.
Въз основа
гореизложеното съдът намира процесното нарушение и неговия автор за изцяло и
категорично доказани и правилно документално закрепени. Коректно също така
административнонаказателна отговоронст спрямо жалбоподателя е потърсена по реда
на чл. 265, ал.1 от ЗВМР, разписващ наказание за ръководител на юридическо
лице, което не е изпълнило предвиденото в даден подзаконов нормативен акт свое
задължение. Същата в случая е оценена от АНО на 1 000 лева при установен диапазон от 200 до 2 000 лева, който размер обаче според настоящия
съдебен състав е необосновано завишен. Действително налице са данни и за
други предишни идентични деяния на жалбоподателя, вкл. и едно от същата вечер,
но въпреки това при фиксиране на санкция
следва да има както определена пропорционалност, така и съответна
градация. Въз основа гореизложеното съдът намира, че наложеното на Х.Ш. за това
деяние административно наказание „Глоба” следва да бъде редуцирано до размер от
700 лева, който съдът намира за възможно най-правилен и целесъобразен за
определяне в случая. Въз основа на този извод и атакуваното Наказателно
постановление подлежи на изменение посредством намаляване размера на наложената
на жалбоподателя „Глоба” на основание чл. 24, ал.2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол и чл. 265, ал.1 от ЗМВР от 1 000 лева на 700
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-ПБЗН-ГБ1-2/27.01.2020 година на Началника на на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” /РСПБЗН/ - Габрово, като намалява на 700 /седемстотин/ лева размера на
наложеното на Х.С.Ш., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, административно наказание „Глоба” на основание чл. 24,
ал.2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.
265, ал.1 от ЗМВР за нарушение по чл. 63, т.1 във вр. с чл. 5, т.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014
г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен
срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: