№ 7023
гр. С., 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110154987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. Д. П. срещу Т. Д. П. с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 11/12 идеални части от недвижим имот
– апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*******************, и адрес: С., кв. „Г.Д“, ул. „К.В“, бл. ******** ведно с
прилежащото зимнично помещение с площ 5,94 кв.м. и 1,147 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж, поради наследяване по
завещание и давностно владение – за 1/12 част признат с констативен
Нотариален акт № ************* г., том I, рег. № ****, нот. дело № ****** г.
на нотариус Т.М, а за 10/12 част – със саморъчно завещание на Д.П.Д от
07.09.2015 г.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са признати с Нотариален
акт № ************* г., том I, рег. № ****, нот. дело № ****** г. на нотариус
Т.М за собственици на по 1/12 идеална част от процесния апартамент и
прилежащите му зимнично помещение и идеални части от общите части на
сградата. Твърди се, че собственик на останалата част от апартамента е бил
Д.П.Д, който е починал на 20.01.2020 г. Излагат се твърдения, че със
саморъчно завещание от 07.09.2015 г. последният е направил завет в полза на
ищеца за собствените си 10/12 (5/6) идеални части от апартамента. Твърди се,
че ответникът претендира от ищеца по гр. дело № 3414/2022 г. на Районен съд
– Р. обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от процесния имот. Излага
твърдения за изгонване на наемател от ответника.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – Т. Д. П., с който
1
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че ищецът е
собственик на 1/12 идеална част от спорния апартамент по силата на
констативен нотариален акт, както и че бащата на страните е бил собственик
на 10/12 идеални части от същия апартамент. Оспорва се завещанието, по
силата на което със завет е прехвърлен апартамента на ищеца, като се твърди,
че не е подписано от завещателя. Ако завещанието е действително, възразява,
че с него е накърнена запазената част от наследството на ответника. Иска
отхвърляне на иска.
В съдебното заседание страните поддържат доводите то исковата молба
и отговора, като претендират разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 13 от делото в препис Удостоверение за
наследници с изх. № 1-399/24.01.2020 г. на Община Р. страните по делото са
братя и са синове на починалия на 20.01.2020 г. в Р. Д.П.Д, който към датата
на смъртта си е бил вдовец.
Безспорна между страните е констатацията, направена в представения на
лист 16 – 17 от делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № ************* г., том Ι, рег.
№ ****, нот. дело № ****** г. на нотариус Т.М с № *** от регистъра на
Нотариалната камара, че всеки от страните е собственик на по 1/12 идаелна
част от недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор *******************, и адрес: С., кв. „Г.Д“, ул.
„К.В“, бл. ******** ведно с прилежащо зимнично помещение без посочен
номер с площ 5,94 кв.м. в същата сграда, както и 1,147 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в която
е построена. Не се спори също така, че собственик на останалите 10/12
идеални части е бил бащата на страните Д.П.Д към датата на смъртта си.
Съгласно представено на лист 27 от делото Удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/03.08.2022 г. на данъчната служба на район „Т.“
данъчната оценка на спорния имот е 44 200,70 лева.
Съгласно представено на лист 72 – 73 от делото в препис Саморъчно
завещание от 07.09.2015 г. на Д.П.Д същият е завещал на ищеца своите части
от описания в предходния абзац имот. Съгласно протокол от 16.10.2015 г. (на
лист 21 от делото) това завещание е било представено от завещателя лично на
нотариус Р.Л с № *** от Регистъра на Нотариалната камара с район на
действие – Районен съд – Р., като от отбелязване върху преписа се установява,
че е вписано като акт № 72, том X с вх. № *************** г. в Службата по
вписванията – С..
Съгласно заключението на почерковата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 18.09.2024 г. (на лист 190 от делото), а в писмен вид –
на лист 175 – 187 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на работа, а страните не оспорват,
2
текстът и подписът в завещанието са изпълнени саморъчно от завещателя.
По отношение на наследствената маса на бащата на страните се
установяват следните имоти:
Съгласно неоспорен от страните представен в препис на лист 76 – 77 от
делото Нотариален акт № 184/27.05.2022 г., том I, рег. № 1629, нот. дело №
123/2022 г. на нотариус А.М с № *** от регистъра на Нотариалната камара и
район на действие – Районен съд – Р., страните по делото като наследници са
продали недвижими имот – апартамент с площ 93 кв.м., с идентификатор
*******.***1.1.1 и административен адрес: Р., кв. „Д.“ 2, ул. „К.“ № ******,
ведно с изби, 1/2 идеална част от тавана и място под стълбището в сградата,
както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, както и два гаража в същия имот с идентификатори
*******.***1.1.3 (с площ 15 кв.м.) и *******.***1.1.4 (с площ 13 кв.м.).
Съгласно неоспорен от страните представен в препис на лист 78 от
делото Нотариален акт № ************ г., том IV, рег. № *****, нот. дело №
554/2020 г. на нотариус Р.И с № *** от регистъра на Нотариалната камара и
район на действие – Районен съд – Р., ищецът по делото като наследник е
продал на ответника идеалната си 1/2 част от недвижими имот – нива с площ
30 001 кв.м. в землището на село Г., община Л. обл. Р., в местността
„Пунарджик“ и идентификатор 17066.25.37.
Съгласно неоспорен от страните представен в препис на лист 114 – 115
от делото Нотариален акт № 177/17.06.2008 г., том II, рег. № ****, нот. дело №
******* г. на нотариус Ж.Г с № *** от регистъра на Нотариалната камара и
район на действие – Районен съд – Р., бащата на страните е признат за
собственик на недвижими имот – нива с площ 656 кв.м. в землището на Р., в
местността „А.“ и идентификатор **************.
По делото е представен на лист 126 от ответника и договор за аренда на
друг поземлен имот, който е посочен от бащата на страните, и се намира в
землището на с. Г., но никоя от страните той да е бил на наследодателя към
датата на смъртта му, поради което съдът не го взема предвид. Представеният
на лист 133 от ответника нотариален акт от 25.08.2016 г. също е такъв, с който
наследодателят продава свой недвижим имот приживе, поради което няма
отношение към претенциите на страните по настоящото дело. Тези документи
са послужили по делото на вещото лице по почерковата експертиза, поради
което съдът няма да ги обсъжда отделно.
Съгласно заключението на оценителната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 22.01.2025 г. (на лист 252 от делото), а в писмен вид –
на лист 240 – 248 от делото, което не е оспорено от страните, а съдът
кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на
изчисление, към момента на смъртта на бащата на страните – 20.01.2020 г.,
пазарната стойност на имотите в наследствената маса е била:
– на спорния по настоящото дело имот – апартамент в С., и
прилежащите му части – 189 659 лева;
– на етаж от къща в Р. с прилежащите му части от сградата – 132 362
3
лева;
– на гараж към последната описана къща в Р. с площ 13 кв.м. – 7310
лева;
– на гараж към последната описана къща в Р. с площ 15 кв.м. – 6335
лева;
– на земеделски имот в Р. с площ 656 кв.м. – 6951 лева, и
– на земеделски имот в землището на с. Г. с площ 30 001 кв.м. – 45 716
лева,
или общата оценка на всички имоти е 388 333 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е установителен иск за признаване на право на собственост,
получено по завещание, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 16, ал. 2 ЗН. Ответникът възразява за неавтентичност на завещанието –
основание за нищожност по чл. 42, б. „а“ ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН,
както и за накърняване на запазената му част от наследството съгласно чл. 30
ЗН.
Искът се уважава, ако съдът установи, че ищецът е станал собственик по
завет на идеалните части на баща си, като тежестта да се установи
автентичността на завещанието се носи от ищеца, но искът може да бъде
отхвърлен при установяване, че това завещателно разпореждане накърнява
запазената част на ответника – 1/3 от имуществото на завещателя съгласно чл.
29, ал. 1 ЗН.
Между страните не се спори, че ищецът е собственик на 1/12 идеална
част от апартамента, за който се води делото, както и че бащата на страните е
притежавал 10/12 идеални части от същия. Не се спори и че е налично
завещание на бащата на страните, което има само едно разпореждане – завет в
полза на ищеца на целия му дял от апартамента в С..
С оглед на неоспореното заключение на вещото лице по делото съдът
намира, че завещанието не е нищожно на соченото от ответника основание –
написано от друго лице, и е годно по принцип да прехвърли собственост на
ищеца.
Остава да се установи дали същото накърнява запазената част на
ответника от наследството на баща му. В случая и двете страни по делото са
наследници по закон, поради което за разглеждане на това възражение не е
необходимо ответникът да е направил приемане на наследството по опис – чл.
30, ал. 2 ЗН не се прилага между наследници от еднакъв ред.
При това положение бащата на страните е имал разполагаема част от
наследството си 1/3 от наследствената маса по аргумент за противното от чл.
29, ал. 1 ЗН. Доколкото никоя от страните не твърди дългове на наследството
или да е правила разходи за увеличаването му, нито се оспорват дарения от
наследодателя, то съгласно чл. 31 ЗН наследствената маса се състои само от
установените недвижими имоти, или същата е на стойност 388 333 лева.
4
Следователно разполагаемата част от наследството на бащата на страните е
била 1/3 от последната сума, или 129 444,33 лева.
Направеният в полза на ищеца по делото завет от баща му е за 10/12
идеални части от имот на стойност 189 659 лева, или идеална част на стойност
158 049,17 лева, т.е. той накърнява запазената част от цялото наследство (и на
двамата братя) с разликата между последната сума и стойността на запазената
част от наследствената маса, или 28 604,84 лева. Следва обаче да се има
предвид, че в настоящия случай и двете страни по делото са наследници със
запазена част като деца на починалия. Поради това от половината от
запазената част от 2/3 от наследството е запазена в полза на ищеца по делото
като задължителен наследник, т.е. ощетяването на ответника не е с 28 604,84
лева, а само с половината от тази сума. Такова ощетяване обаче безспорно е
налице.
При това положение съдът следва да поправи това ощетяване съобразно
императивното правило на чл. 36 ЗН, тъй като предмет на завета е недвижим
имот. В случая, тъй като и двете страни по делото са наследници с право на
запазена част, се прилага чл. 36, ал. 2 ЗН и завещанието се намалява чрез
отмяна, а не чрез уравняване в пари (в този смисъл и практиката на Върховния
касационен съд – Решение № 18/21.01.2025 г. по гражданско дело №
4857/2022 г., ΙΙ ГО, и цитираното там Решение № 48/25.02.2013 г. по
гражданско дело № 715/2012 г., Ι ГО). Съгласно указанията, дадени в
цитираните актове, настоящият съд следва първо да направи преценка дали
ищецът може да запази завета, като това е възможно, ако завещаното е на
стойност, равна или по-малка на сбора от разполагаемата част от наследството
– 129 444,33 лева, и стойността на запазената част на ищеца по делото, срещу
когото се противопоставя възражение за запазена част, която също е
129 444,33 лева (половината от цялата запазена част от наследството). В
случая сборът от разполагаемата част и запазената част на ищеца е 258 888,66
лева, поради което съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН той следва да задържи изцяло
завещания му имот на стойност (на завещаната част) 158 049,17 лева.
Това обаче не означава, че ответникът не е ощетен. Доколкото съгласно
чл. 5, ал. 1 ЗН страните по делото наследяват поравно като деца на
наследодателя, завещаното на ищеца над разполагаемата част от 129 444,33
лева накърнява дела на ответника от запазената част. Както беше посочено,
стойността от апартамента, която е част от запазената част от наследството –
28 604,84 лева, следва да се разпредели между задължителните наследници –
децата на починалия. В случая това са двамата братя – страни по делото,
поради което всеки от тях има право на по половината от тази стойност, или
по 14 302,42 лева. Тъй като ищецът е получил не само полагащите му се
14 302,42 лева, а и частта на ответника на тази стойност, то ищецът следва да
възстанови запазената част на брат си – ответника, като бъде осъден да
заплати на последния сумата от 14 302,42 лева.
Следователно, доколкото ищецът има право да запази за себе си
завещания имот, то искът му следва да се уважи, но ищецът следва да бъде
осъден по възражението на ответника за запазена част да плати на последния
5
14 302,42 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (143 746,75 лева (стойността
на незасегнатата от запазената част на ответника част от апартамента) от общо
предявен размер от 158 049,17 лева (пълната стойност на апартамента), или
90,95 %) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (9,05 %) на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 1200 лева – депозит за вещо
лице; 405,17 лева – държавна такса (платено е в повече, върху цялата данъчна
оценка на имота, а не върху 11/12, но ответникът не може да бъде товарен с
други разноски); 36 лева – такса за вписване на искова молба, и 1650 лева –
адвокатски хонорар по договор от 26.09.2022 г. (на лист 232 от делото), който
съдържа и разписка за плащане, поради което следва да му се присъдят от
признатите общо 3291,17 лева разноски пропорционално на уважената част от
иска 2993,32 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 600 лева – депозит за вещо
лице, и 1500 лева – адвокатски хонорар по договор от 09.11.2023 г. (на лист
116 от делото), който съдържа и разписка за плащане, поради което следва да
му се присъдят от признатите общо 2100 лева разноски пропорционално на
отхвърлената част от иска 190,05 лева.
За пълнота следва да се посочи, че ответникът не предявява насрещен
иск за възстановяване на запазената си част от наследството, а упражнява
потестативното си материално право по чл. 30, ал. 1 ЗН. Това право може да се
използва чрез различни правни средства – вж. в тази насока П., В. Оценяем ли
е искът за възстановяване на запазена част от наследството?, правен портал
„Предизвикай правото“, 18.06.2023 г., достъпен на 18.04.2025 г.,
https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/otseniaem-li-e-
iskat-za-vazstanoviavane/ , като няма пречка според настоящия съдебен състав
това да стане по реда на възражението (както могат да се упражнят и други
потестативни права, напр. възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД
или за разваляне на такъв по чл. 87, ал. 2 ЗЗД). Поради това и съдът приема,
следвайки и В., П. Запазена част в наследството. Юбилейно изд. С., 2023, ИК
„П.В“, с. 159, че е налице оспорване на завещанието в полза на ищеца (като
част от основанието на заявения от ищеца иск за собственост) чрез възражение
на ответника за намаляване на завещание, което, доколкото е допустимо по
иск за делба, няма основание да не е и по такъв по иск, предявен по общия
исков ред. Доколкото става дума за възражение, такса за предявяването му не
се дължи, както и окончателна такава, предвидена в чл. 10 Тарифата за
таксите, събирани от съдилищата по ГПК, само за възражение за подобрения.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. П. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 16, ал. 2 ЗН и чл. 79, ал. 1 ЗС,
по отношение на Т. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: Р., ул. „Д.В“ №
**********, че П. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: Р., ул. „Ф.С“ №
************, е собственик на 11/12 идеални части от следния недвижим
имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с площ
75,31 кв.м., и идентификатор *******************, и адрес: С., кв. „Г.Д“,
ул. „К.В“, бл. ******** ведно с прилежащото зимнично помещение без номер
с площ 5,94 кв.м., и 1,147 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот, по завет и давностно владение – за
1/12 част признат с констативен Нотариален акт № ************* г., том I,
рег. № ****, нот. дело № ****** г. на нотариус Т.М с № *** от регистъра на
Нотариалната камара, а за 10/12 част – със Саморъчно завещание на Д.П.Д от
07.09.2015 г., вписано като акт № 72, том X с вх. № *************** г. в
Службата по вписванията – С., като по възражението на ответника
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 36, ал.
2 ЗН запазената част на Т. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: Р., ул. „Д.В“ №
**********, от наследството на починалия на 20.01.2020 г. негов баща Д.П.Д,
с ЕГН: **********, накърнена за 14 302,42 лева със завет на 10/12 идеални
части от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент с площ 75,31 кв.м., и идентификатор *******************, и
адрес: С., кв. „Г.Д“, ул. „К.В“, бл. ******** ведно с прилежащото зимнично
помещение без номер с площ 5,94 кв.м., и 1,147 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, направен със
Саморъчно завещание от 07.09.2015 г., вписано като акт № 72, том X с вх. №
*************** г. в Службата по вписванията – С., в полза на П. Д. П., с
ЕГН: **********, и адрес: Р., ул. „Ф.С“ № ************, като
ОСЪЖДА по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗН П. Д. П., с ЕГН: **********,
и адрес: Р., ул. „Ф.С“ № ************, да плати на Т. Д. П., с ЕГН:
**********, и адрес: Р., ул. „Д.В“ № **********, сумата от 14 302,42 лева
(четиринадесет хиляди триста и два лева и 42 стотинки) – стойност на
накърнената със завета по Саморъчно завещание от 07.09.2015 г., вписано
като акт № 72, том X с вх. № *************** г. в Службата по вписванията –
С., запазена част от наследството на починалия на 20.01.2020 г. негов баща
Д.П.Д, с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. П., с ЕГН: **********, и
адрес: Р., ул. „Д.В“ № **********, да плати на П. Д. П., с ЕГН: **********, и
адрес: Р., ул. „Ф.С“ № ************, сумата от 2993,32 лева (две хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и 32 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. П., с ЕГН: **********,
и адрес: Р., ул. „Ф.С“ № ************, да плати на Т. Д. П., с ЕГН:
**********, и адрес: Р., ул. „Д.В“ № **********, сумата от 190,05 лева (сто и
деветдесет лева и 5 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8