№ 306
гр. С. , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103197 по
описа за 2021 година
Предявена е молба с правно основание чл. 30 ЗЗакрД.
Молителят Дирекция “Социално подпомагане” С. твърди в молбата си, че от
родителите на непълнолетното дете К. Н. АС. била известна само неговата майка Н. АС. Г..
Спрямо детето през 2008 г. била предприета мярка за закрила и то било настанено в
семейството на неговата - по - Валентина Г. с решението по гр.д. № 549 по описа за 2008 г.
на ДРС, като мярата била продължена с решението по гр.д. № 519 по описа за 2010 г. на
ХРС, поради трайно пребиваване на майката извън пределите на Б.. В хода на работа по
случая през ноември 2020 г. -та по - декларирала в ДСП Д., че повече не може да полага
грижи за внука си, т.к. не била в добро здравословно състояние, а той живеел при майка си,
която от своя страна през януари 2021 г. депозирала при молителя заявление за връщане на
това й дете в нейното семейство, т.к. разполагала с възможности да полага грижи за него.
При извършеното актуално социално проучване било установено, че майката в момента
живеела в Б. в собствено жилище в незаконната част на квартал -, което представлявало
описаната в молбата постройка. При водените с нея разговори споделила пред социалните
работници, че независимо, че повече от 15 години живеела извън страната, не била
прекъсвала контактите със сина си, като редовно си говорили по телефона, а когато се
прибирала в Б. прекарвали заедно времето й в страната, което било потвърдено и от детето.
При проучването било установено още, че след завръщането си в страната през декември
2020 г., майката полага непосредствени грижи за сина си и притежавала необходимия
родителски капацитет и подкрепа на близките да продължи и занапред да полага адекватни
грижи за детето си в своето семейство. В този смисъл била и изготвената оценка от
1
ЦОП/КСУДС С.. Гореизложените обстоятелства и целите на ЗЗакрД наложили издаването
на заповед от 30.03.2021 г. на директора на ДСП Д., с която било прекратено настаняването
на детето в семейството на неговата - по - и то било върнато в семейството на своята майка
до произнасяне на съда с решение по чл. 30 ЗЗакрД. Искането е да се прекрати
постановената с решението по гр.дело № 519 по описа за 2010 г. на Х. районен съд мярка за
закрила спрямо непълнолетното дете, поради отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1
ЗЗакрД и връщането му в семейството на неговата майка по административен ред.
Непълнолетното дете К. Н. АС., действащо със съгласието на своята майка Н. АС. Г.,
заемат становище за уважаване на молбата.
Присъстващият в заседанието прокурор при Районна прокуратура С. дава заключение
за основателност на молбата и уважаването й.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след подаване на
молбата факти, от значение за същата, намери за установено следното:
Непълнолетното дете Кирил Нашев А. е родено на - г. в -, като от родителите му е
известна само неговата майка Н. АС. Г. (л. 3). Същото дете е било последователно
настанявано в семейството на неговата - по -, като мярка за неговата закрила, по съдебния
ред на чл. 26 ЗЗакрД – първоначално с влязлото в сила на 12.06.2008 г. решение по гр.д. №
549 по описа за 2008 г. на Д. районен съд, а след това с влязлото в сила на 16.07.2010 г.
решение по гр.д. № 519 по описа за 2010 г. на Х. районен съд, с което същото дете е
настанено в семейството на тази негова - до навършване на пълнолетие (л. 7). Видно от
мотивите на тези решения, причина за настаняването му извън семейството му са
обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД - заминаването на неговата майка извън
страната и изоставянето на това й дете на грижите на същата негова - по - - В.С. Г.. На
25.11.2020 г. обаче, последната е заявила, че не може да полага грижи за това дете, което
живее при своята майка в С., а последната е подала на 05.01.2021 г. и заявление за поемане
грижите върху същото в нейното семейство (л. 8-9). При извършеното по този повод
актуално социално проучване е установено, че майката на това дете не е прекъсвала
връзката си с него, като на 24.12.2020 г. трайно се е завърнала в страната и същото дете
живее при нея, като тя разполага с нужните родителски умения и желание да полага
адекватни грижи за това си дете, видно от социалния доклад (л. 15). Тези обстоятелства са
мотивирали изготвилите този доклад социални работници да препоръчат прекратяване на
настаняването на това дете в семейството на неговата - по - и връщането му в това на
неговата майка (л. 15). Тези обстоятелства са наложили и издаването на представената по
делото заповед от 30.03.2021 г. на директора на ДСП Д., с която временно, по
административния ред на чл. 30, ал. 2 ЗЗакрД, е прекратено настаняването на това дете в
семейството на неговата - по - и същото е върнато в семейството на неговата майка до
произнасяне на съда с решение по чл. 30 ЗЗакрД (л. 16). Други релевантни доказателства
няма представени по делото.
2
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че молбата за
прекратяване настаняването на непълнолетното дете в семейството на неговата - по - е
основателна и следва да се уважи. Според чл. 10, ал. 1 ЗЗакрД, всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и защита
на неговите права и интереси. В случая, поради заминаване на майката на това дете в
чужбина и изоставяне на грижите за същото на нейната майка и - по - на това дете, на
основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, същото е било настанено извън семейството на неговата
майка - в семейството на неговата - по -, по съдебния ред на чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД – последно
с посоченото решение на ХРС. Неговата майка обаче се е завърнала трайно в страната през
декември 2020 г. и заявила желание за прекратяване на това му настаняване и връщането му
в семейството й, в което то се отглежда от завръщането й в страната, а при извършеното по
този повод актуално социално проучване е установено, че същата разполага с възможности
да полага необходимите грижи за него. Тези обстоятелства обуславят извода, че е отпаднало
основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД за настаняването на това дете извън семейството,
което от своя страна представлява основание по чл. 29, т. 6 ЗЗакрД за прекратяване на това
му настаняване. Ето защо съдът намери, че молбата за прекратяване настаняването му в
посоченото семейство на неговата - по - е основателна, тъй като безспорно в интерес на
същото дете е то да бъде отглеждано в семейството на неговата майка с оглед осигуряване
на реална възможност за неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановеното с решение № 137 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 519 по описа
за 2010 г. на Х. районен съд - настаняване на непълнолетното дете К. Н. АС., с ЕГН
**********, в семейството на неговата - по - – В.С. Г., с ЕГН **********, с адрес -, поради
отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в 7 - дневен срок
от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3