№ 628
гр. Пазарджик, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20255200100135 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от Н. Н. Азис, ЕГН **********, с
адрес:***, против Върховен касационен съд,с която е предявен иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00лв.
В искова молба ищецът твърди да е извършено съществено нарушение
на правото на ПЕС като сочи,че с Решение № 1003 от 09.07.2019 г. по гр. д. №
4941 / 2018 г. на VIII състав на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен
предявения от ищеца , Н. А., изтърпяващ наказание "***" в *** против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София иск с правно основание
чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от
Закона за защита от дискриминация - за приемане за установено, че в периода
от 14.04.2014г. до 04.07.2018г. ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, е извършила нарушение на чл.2 ал.3, във връзка с
чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка дискриминация по
признака „лично положение“, изразяващо се в поставена мрежа на прозореца
на килията му, която спирала въздухообмена и прави сянка и за осъждане на
ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия
/нарушения/, като неоснователен. Основните доводи в подадената пред РС
Пазарджик искова молба били, че в другите затвори, в които е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода, в това число и в ***, за разлика от ***,освен
решетки на прозорците му,затворническата администрация не е поставяла
мрежа,каквато била поставена от затворническата администрация на ***, като
било налице неравно третиране между ищеца и другите лишени от свобода
1
изтъпяващи наказанието лишаване от свобода/ *** в зоните за повишена
сигурност в други пентенциарни заведения,което неравно третиране
представлявало дискриминация, основана на признака "лично положение".
Решението на Районен съд Пазарджик е потвърдено с Решение № 408 от
08.11.2019 г. по в. гр. д. № 699 / 2019 г. на IV състав на Окръжен съд –
Пазарджик, а решението на въззивната инстанция не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 758 от 10.11.2020 г. по гр. д. № 1132 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение
Основно мотивите на съдилищата в РБ, в това число и в посочените по-горе
съдебни актове, по отношение на признака „лично положение“ за лицата
изтърпяващи наказанието „***“/ „лишаване от свобода“ в различните
пентенциарни заведения са в насока, че не следва да бъдат сравнявани
досежно различно и по-неблагоприятно третиране на лишените от свобода в
зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си,
тъй като „ законодателят не го бил предвидел изрично сред предвидените
дискриминационни признаци по смисъла на разпоредбата на чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр.“ Това е и основна постановка в актовете на ВКС, като последна и
окончателна съдебна инстанция по този вид дела.
Ищецът счита, че тези постановки в посочените актове са в съществено
противоречие с посочените общностни норми , по изложени в молбата от
30.04.2025г.,депозирана за отстраняване на нередовности на исковата молба,
съображения.
Твърди се,че ответникът- ВКС, приема, че различното третиране на
лишените от свобода в различни затвори не е предвидено , като
дискриминационен признак по чл. 4 от ЗЗащита от Дискриминация, тъй като
макар ищецът да е осъден от български съд, прилагащ едни и същи
нормативни актове на територията на РБ и изпълнението на наложените
наказания да е по един и същ нормативен акт, респективно подзаконов такъв,
но в различни пенетенциарни заведения, статута, структурата и организацията
на които заведения са регламентирани също от един и същ нормативен акт, не
е дискриминиционен признак, тъй като били налице „сходни обстоятелства“
между всички изтърпяващи наказанията. По нататък в константната съдебна
практика на ВКС се стига до извод, че за да може да се обоснове извод за
наличие на дискриминация по признаците в чл. 4 от закона, трябва да се
2
направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва
на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в
същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними
сходни обстоятелства и то само в едно и също пентенциарно заведение. В
същото време, ВКС е наложило постановката, че по - неблагоприятно
третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо
заведение изтърпяват наказанието си не било сред предвидените в чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява
дискриминация по признака лично или обществено положение. Предвид
установения в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража/ЗИНЗС/ и правилника за неговото приложение режим, положението на
ищеца, и това на осъдените на лишаване от свобода за определен срок в
затвора не е сходно и не може да се сравнява за целите на ЗЗДискр. Във връзка
с това е прието, че режимът в местата за лишаване от свобода, както и
ограниченията и лишенията, на които са подложени осъдените, е различен за
осъдените на *** и тези, които са осъдени на лишаване от свобода за
определен срок, както и е различен в затворническите заведения в цялата
страна, поради което тези изводи са в нарушение на цитираните в ИМ, съюзни
норми, както и в противоречие с Решение № 14/1992г. на Конституционния
съд на РБългария. В същото съдебно Решение на Конституционния съд е
посочено, че равенството на гражданите пред закона е формулирано като
конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и
държавата. Прието е, че този принцип е общ за цялата правна система на
РБългария, като е посочено, че:„Равенството пред закона означава
равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото
им третиране от държавната власт“ .
Нормите, който са нарушение според ищеца са Член 2 от ДЕС:
Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на
свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на
зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които
принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в
общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията,
толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените
и мъжете.;
3
Член 18 от ДФЕС (предишен член 12 от ДЕО):
В обхвата на приложение на Договорите и без да се засягат специалните
разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на
основание гражданство.
Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с
обикновената законодателна процедура, могат да приемат правила, с които да
забранят тази дискриминация.
и чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС:
Член 20 Равенство пред закона
Всички хора са равни пред закона.
Член 21
Недискриминация
1. Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на
пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични
характеристики, език, религия или убеждения, политически или други
мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние,
рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните
особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на
гражданството.
С оглед на гореизложеното, ищецът поддържа, че с константната си практика
ответникът по настоящето производство ВКС, нарушава забраната за
недискриминация в цитираните разпоредби, нарушението е съществено и от
него безспорно произтичат поддържаните неимуществени вреди за А..
Формулирано е искане са осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в общ размер на 30 000,00 лева, представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната
правораздавателна дейност на ответника, ведно със законната лихва, считана
от 10.11.2020г.- датата на постановяване на Определение № 758 от 10.11.2020
г. по гр. д. № 1132 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение до
окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна оспорва иска като недопустим и неоснователен.
4
Съдът счита,че е родово и местно компетентен да разгледа и реши правния
спор,с който е сезиран.
Следва да се изиска и приложи към настоящето дело гр.д.№4941/2018г.на
ПРС.
Следва да се укаже на ищеца,че носи тежестта да докаже претърпените от
него неимуществени вреди ,за което до момента не сочи доказателства.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните и окръжна прокуратура гр.Пазарджик.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане иска,предявен от Н. Н. Азис, ЕГН **********, с
адрес:***, против Върховен касационен съд,с правно основание чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000,00лв.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към настоящето дело гр.д.№4941/2018г.на
ПРС.
Следва да се укаже на ищеца,че носи тежестта да докаже претърпените от
него неимуществени вреди ,за което до момента не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца,че носи тежестта да докаже претърпените от него
неимуществени вреди ,за което до момента не сочи доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 15.10.2025г.от 10,00ч.,за
която дата и час да се призоват страните и Окръжна Прокуратура
гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5