Р Е Ш Е Н И Е
№ 1442
гр. Пловдив,25 юли 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение,
осемнадесети състав в съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 562 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.А.П./М. А.П./, ЕГН **********
***, чрез пълномощник адв. У., против Заповед № ЗРИ-660/16.12.2021 г., издадена
от Кмет на район „Източен“, Община Пловдив, с която е наредено да се премахне
преместваем обект, представляващ „Метален павилион за търговска
дейност/продажба на закуски“, административно определен под № 17, приблизителни
размери 4,00м. х 2,00м., поставен върху имот публична общинска собственост с
идентификатор 56784.554.503 по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана
на кв. „Дружба“, с административен адрес ул. ***“, гр.Пловдив. Навеждат се
твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието й
с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при нейното издаване, с оглед на което
се иска отмяната й от съда. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът – Кмет на район „Източен“, Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител по пълномощие счита жалбата за неоснователна,
а оспореният акт – за правилен и законосъобразен.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лицето, което е
поставило и ползва обекта, предмет на оспорения индивидуален административен
акт, при наличието на пряк и непосредствен правен интерес, и в предвидения за
това 14-дневен срок, поради което и се явява процесуално допустима.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед е наредено да се премахне
преместваем обект „Метален павилион за търговска дейност/продажба на закуски“,
административно определен под № 17, приблизителни размери 4,00м.х 2,00м.,
поставен върху имот публична общинска собственост с идентификатор 56784.554.503
по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв. „Дружба“, с
административен адрес ул. ***“, гр.Пловдив.
Заповедта е издадена въз основа констатациите в
Констативен акт № 144 от 21.05.2021 г., съставен от длъжностни лица на
администрацията, които са онагледени и в приложената към акта схема, като са
възприети изцяло същите. Застъпени са твърдения, че обектът представлява
преместваем обект по см. на чл. 56 ЗУТ и павилионът е поставен върху имот
общинска публична собственост без разрешение за поставяне и ползване - нарушение
на чл. 57а, ал.1, т. 1 до т. 7 от ЗУТ и чл. 46, ал 1, т. 1-8 от Наредбата за
разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и
елементите на градското обзавеждане на територията на
Община-Пловдив/НРППОУТДОДЕГОТОП/. Актът е връчен на 07.06.2021г. чрез залепване
на екземпляр от него на обекта и на таблото на район „Източен“. Срещу същия не е
постъпило възражение и на 16.12.2021г. е издадена обжалваната заповед. Като
правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена нормата на чл.
57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.
46, ал. 6 от посочената наредба.
По делото е прието заключение по СТЕ, без възражение
от страните, заключението на което съдът кредитира като логично и
последователно и съответно на събрания доказателствен материал. В него вещото
лице е обследвало на място разполагането на въпросния павилион, размери и
конструкция, състоянието му и закрепването към земята. Изследван е въпросът,
свързан с начина и дейностите по отстраняването му от мястото и дали може да се
сглоби на друго място и дали е бил предвиден в плана към момента на
поставянето.
Тук следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Видно от текста на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ компетентен да
издаде заповед за премахване на обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ е Кметът на
Общината. Обжалваната заповед е издадена от кмета на район „Източен“, Община
Пловдив, упълномощен със заповед № 21ОА-1418/10.06.2021 г. от Кмета на
Община-Пловдив. Изводът е, че органът-издател на обжалваната заповед, е редовно
упълномощен от кмета на Община-Пловдив. Компетентността на кмета на общината да
издава заповеди по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ не е изключителна и правомощията могат
да бъдат предоставяни на други длъжностни лица от администрацията, поради което
съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия.
Съдът приема, че неспазване на 7-дневния срок за
издаване на заповедта по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, считано от връчване на
констативния акт, не е съществено процесуално нарушение. Същият срок не е
преклузивен и издаване на заповед след този срок не я прави незаконосъобразна
на това основание, тъй като сроковете по АПК за издаване на административни
актове не се прилагат тук, с оглед на това, че ЗУТ е специален по отношение на
АПК закон.
Констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е акт с две
основни функции в административното производство – сезираща и доказателствена.
Както следва от разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, констативният акт сезира
административния орган да издаде заповед за премахване, но същевременно се явява
и доказателство за наличие на обстоятелствата по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, както и
за осъществените от длъжностните лица процесуални действия, чрез които са
установени релевантните за производството факти и обстоятелства. Макар че
констативният акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ е основен акт във фазата на
производството по издаване на акта по ал.3, той е процесуален акт по смисъла на
чл. 21, ал.5 от АПК, поради което пороците при съставянето му, не рефлектират
върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на
процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на
заповедта по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв, води
до неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1,
при които се премахват обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ, се
установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ
в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл. 223,
ал.2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в администрацията на
всяка община (район). В конкретния случай, видно от констативен акт № 144/21.05.2021 г., същият е съставен от инж. М.Стойнова – гл.инженер при район
„Източен“, община-Пловдив, с участието на инж. Кр.Попов - гл.експерт „ИП“ при
района и инж. Велина Карова - ст.специалист „УТ и КС“ при район „Източен“,
община-Пловдив. Във връзка с компетентността на служителите, съставили КА,
съдът счита за нужно да се уточни, че разпоредбите на чл. 223, ал.2 и чл. 57а,
ал.2 от ЗУТ не дават възможност на кмета на общината да определя длъжностните
лица, компетентни да съставят констативни актове по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ,
доколкото предвид изричната законова разпоредба на чл. 223, ал.2 от ЗУТ, това
са само служителите за контрол по строителството в администрацията на
съответната община.
От гореизложеното следва извод, че в производството по
издаване на заповедта, са спазени процесуалните правила.
Фактическите основания за премахване – в случая това
по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ – са установени с констативен акт № 144/21.05.2021
г., съставен в отсъствие на собственика на обекта или негов представител, но е бил
надлежно съобщен, факт, който не е спорен по делото, така е била осигурена
възможност на адресата му да участва в производството.
На следващо място не се установява явно противоречие
между отразената в заповедта фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението. От една страна следва да се има предвид, че евентуалното
неправилно посочване в административния акт на правното основание не налага във
всички случаи извод за неговата незаконосъобразност. При наличие на фактически
установявания относно приложимостта на конкретна материалноправна норма, непосочването
й като действително /вярно/ правно основание, е формално нарушение, което не
може да обоснове само по себе си извод за незаконосъобразност на
административния акт. От друга страна, хипотезите по т.1 и т. 2 от ал.1 на чл.
57а ЗУТ са ясно очертани. Те визират поставяне на преместваем обект, без
разрешение и правно основание. При безспорното установяване, че павилионът е поставен
в отклонение на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 46, ал. 1,
т. 1 и т. 2 и чл. 46, ал. 6 от НРППОУТДОДЕГОТОП към 21.05.2021 г., жалбоподателят
е разположил павилиона без издадено разрешение за поставяне, фактически се
обосновава и хипотезата по чл. 57а, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУТ.
Съотнасяйки изложените в заповедта фактически
основания, квалифицирани по чл. 57а, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 46, ал. 1,
т. 1 и т. 2 и чл. 46, ал. 6 от НРППОУТДОДЕГОТОП към събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в случая са спазени материалноправните
предпоставки за издаване на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ кметът
на общината въз основа на констативен акт, съставен от служителите на
общинската администрация, издава заповед за премахване на обектите по чл. 56,
ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ. В ал.1 на чл. 57а от ЗУТ са визирани изчерпателно хипотезите,
при които последната намира приложение. За да е законосъобразна издадената
заповед по реда на цитираната правна норма, на първо място е необходимо
наличието на обект от категорията на посочените в чл. 56, ал.1 /преместваеми
обекти за търговски и обслужващи дейности/ или чл. 57, ал.1 от ЗУТ /рекламни,
информационни и монументално-декоративни елементи/, които се поставят по ред,
установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал.1 от ЗУТ.
В конкретния случай предмет на заповедта е павилион от
метална конструкция с площ от 8 кв. м., отговарящ на дефиницията по § 5, т.80
от ДР на ЗУТ, поради което попада в обхвата на обектите по чл. 57, ал.1 от ЗУТ.
Не е предвиден в действащия ПУП-ЗРП и няма одобрявани схеми за разполагане. В
този смисъл е и заключението по СТЕ.
Изискванията към преместваемите обекти, редът и
условията за тяхното поставяне, са регламентирани с Наредбата за разполагане на
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община-Пловдив. Текстовете на Наредбата
са приложими в случая. Посочването на текстове от Наредбата като правно
основание за издаване на акта в случая не е съществено процесуално нарушение,
доколкото изрично в констативния акт като условие за премахване на
съоръжението, е посочено, че са нарушени чл. 57а, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУТ. Не
се променят направените изводи за законосъобразност на обжалваната заповед и от
представените по делото договор за покупка на павилион от 03.09.1995г. и
разписка за заплатена електроенергия. Първият документ е свързан със
собствеността на описания обект в него и не доказва поставяне на преместваемия
обект след съгласуване от общинската администрация и при наличие на валидно
правно основание, а вторият документ касае заплащане на ползван консуматив,
което също не валидира местопоставянето на обекта.
Като краен извод от казаното се налага, че обжалваната
заповед е законосъобразна и като такава жалбата срещу й следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на спора, ответникът има право на
разноски, но такива не са поискани, затова съдът не дължи произнасяне по
въпроса.
Водим от горното, Административен съд-Пловдив, Първо
отделение, 18-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.П./М. А.П./, ЕГН ********** ***,
против Заповед № ЗРИ-660/16.12.2021 г., издадена от Кмет на район „Източен“,
Община Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/