Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1129 от 28.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети
юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Л. и прокурора Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 1171 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 273 от 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 5632 по описа за 2019 г. на
Районен съд Бургас, с което е потвърдено НП № 19-0769-005389/31.10.2019 г.,
издадено от началник група при
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на М.К.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Касаторът оспорва съдебно
решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и иска отмяната му и
отмяна на НП, с което е санкциониран. Поддържа, че не е осъществил деянието
виновно, тъй като към датата на извършването му не е знаел за служебно
прекратената регистрация на автомобила по реда на чл.143, т.15 от ЗДвП, тъй
като не е бил уведомен за това от сектор „ПП“, а липсата на вина изключва
административно-наказателната му отговорност.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването
ú.
Ответникът – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас,
ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 10.05.2019 г. около 08.15
ч. в гр.Бургас, на бул. „Демокрация“ до дом № 61 по посока на движение: бул. „Стефан
Стамболов“ управлявал л.а БВМ 318 с рег.№ А0869КН, негова собственост като при
извършена справка било установено, че МПС е с прекратена регистрация служебно
на 31.01.2019 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, и за извършването му касаторът е санкциониран на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
За
да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел за установено
по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че на посочените
в НП дата и място М.К.К. е управлявал лек автомобил със служебно
прекратена регистрация на 31.01.2019 г. поради неизпълнение на задължението му
като собственик да регистрира МПС в двумесечен срок от неговото придобиване. Съдът
е обосновал извод, че М.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение, за което правилно е била ангажирана отговорността
му на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно
предвидените в закона наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС,
всяко в законоустановения минимален размер, който не може да бъде намален от
съда.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че за М.К.
е възникнало задължение да регистрира закупения от него автомобил, което той не
е изпълнил в законоустановения срок, с оглед на което регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система,
като не е предвидено задължението да се уведомява новият собственик на
автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят
регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от
другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от
законодателя срок, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината. В качеството си на
собственик и водач на МПС, К. е бил длъжен да познава закона и да предвиди
последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в
двумесечен срок от неговото придобиване. В този смисъл, следва да се приеме, че
касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност на основание чл.175, ал.3, предл.1. Да се приеме обратното, би
означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи
права от него, което е недопустимо.
Възраженията
на касатора, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца ще му създаде сериозни затруднения предвид заеманата от него длъжност и
местонахождението на работното му място, и че дори може да бъде причина за
оставането му без работа, са били повдигнати и пред районния съд, който ги е
отхвърлил като недоказани и неоснователни. Настоящият касационен състав изцяло
споделя мотивите на районния съд, че така посочените от касатора факти не са от
категорията обстоятелства, които да
отличават случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени нарушения от същия вид, респективно - които да обуславят извод за
маловажност на случая и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Тези факти не могат да
доведат и до отпадане на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, тъй като същото е предвидено от законодателя кумулативно (едновременно)
с налагането на наказание „глоба“. За съда не съществува и възможност да намали
размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ под установения в
закона минимум от 6 месеца.
По
изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха
касационни основания за неговата отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – Бургас, петнадесети състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 273 от 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. №
5632 по описа за 2019 г. на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.