Р Е Ш Е Н И Е    

№ 165

 

гр.Разград, 12 ноември 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА    

                                                                    МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №161 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК  във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ипокредит“ ООД, гр. Горна Оряховица против Решение № 177/ 23.06.2021г., постановено по АНД № 68/2021г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В - 0050525/07.12.2020 г.  на Директора на Регионална дирекция при Комисията за защита на потребителите (КЗП)- Варна, с което на дружеството на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата и депозираното писмено становище твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Претендира и за заплащане на деловодни разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което твърди,че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 01.09.2020г. служители на КЗП и ОД МВР извършили проверка в офис на „Ипокредит“ ООД, находящ се в гр. Разград, бул. „България №16, където се предоставяли потребителски кредити по реда и при условията на ЗПК. Свидетелката А. Т. (актосъставител) се представила за потенциален потребител и поискала информация относно условията, при които може да получи потребителски кредит в размер на 2 000лв. със срок на погасяване от 1 година. Служителката ( св. А. Т.) й обяснила, че лихвите са високи и ако изтегли кредит от 2 000 лв. за една година ще трябва да върне приблизително 4 000 лв., като на месец ще плаща вноска приблизително от 300 лв., а ако погаси предварително задължението си, лихва ще се начислява само за времето, което е изминало. При разговора служителката използвала таблица и калкулатор, но не предоставила стандартен европейски формуляр (СЕФ) с преддоговорна информация за кредит от 2000 лв. със срок на погасяване 1 година. Албена Ташева  обяснила, че ще попита и на други места и напуснала обекта, но веднага след това се върнала, легитимирала се и обяснила какъв е предметът на проверката.  Едва тогава й е предоставен СЕФ, но празна бланка, в която не са посочени  относимите условия по кредита съобразно заявеното желание. Тези факти са отразени в приложения по  делото КК. Въз основа на тях контролният орган е приел, че с противоправното си поведение кредиторът е извършил нарушение на  чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПК и срещу него е съставен АУАН бл.№ К-0050525/09.09.2020г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000 лв. С решението си Разградски районен съд  е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.

АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото  административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.

Неоснователно е оплакването на касатора, че НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗПК наказателните постановления за установени нарушения по този закон се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП, с която оправомощава Х. М. М.- директор на РД на КЗП да налага административни наказания и да издава наказателни постановления по ЗПК. Следователно е налице надлежно оправомощаване на органа, издал процесното НП и оплакванията в тази насока са недоказани.

Неоснователно е и възражението, че в случая актосъставителят е  пострадало лице и е бил длъжен съгласно нормата на чл.51, ал.1, б.“а“ от ЗАНН да се отведе и да не участва при разглеждането на административнонаказателна преписка. В ЗАНН не се съдържа легално определение кои лица са пострадали от административното нарушение, поради което с оглед препращащата норма на чл.84 от ЗАНН следва да се прилагат съответните разпоредби от НПК.  Според разпоредбата на чл.74, ал.1 от НПК "пострадал" е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Като трайно се приема, че само претърпените преки и непосредствени вреди от престъплението, но не и косвените, обуславят качеството "пострадал" по смисъла на НПК. В случая актосъставителят се е представил като евентуален потребител, но всички негови действия са насочени към установяване дали се спазват законовите изисквания от кредитора, те са в кръга на службата му и произтичат от вменените му функции по контрол.

Наред с това вмененото нарушение не е резултатно и законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат за съставомерност на деянието. По своя характер това нарушение е формално, тъй като е достатъчно да се установи, че кредиторът не е предоставил дължимата преддоговорна информация по предвидения от закона ред. Следователно, в случая не могат да се идентифицират преки и непосредствени вреди, настъпили от административното нарушение. Въз основа на така изложените съображения настоящата инстанция приема, че  актосъставителят не се явява пострадало лице по смисъла на закона и съответно не е имал задължение да се отведе от участие в административнонаказателното производство. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложени са и съответните законови разпоредби.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник е длъжен да му предостави своевременно, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя под формата на стандартен европейски формуляр (СЕФ), който следва да е в писмен вид, на хартиен носител и по съдържание да съответства на Приложение №2 към ЗПК  (чл. 5, ал. 2 от ЗПК). В случая това задължение  не е изпълнено, поради което правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на кредитора на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за извършеното от него нарушение. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

В тoзи смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е  валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 100 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177/23.06.2021г., постановено по АНД № 68/ 2021г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА  „Ипокредит“ ООД, гр. Горна Оряховица да заплати на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите- Варна сумата от 100 (сто) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                           2./п/