Решение по дело №217/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

             №                                     2021 г., гр.Варна

 

                 В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 18.02. 2021 г.,в състав :

                                 Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове    :      Евелина Попова

                                                          Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Владислав  Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  217  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Община Варна , против решение № 260535/ 10.12.2020 г. по НАХД № 2700/2020 г. по описа на ВРС, с което е   отменено   издаденото от зам. кмета на Община Варна НП № 219/22.05.2020 г.    С развити в жалбата доводи за   наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, се иска  отмяна на въззивното решение и  постановяване на друго такова за  потвърждаване  на НП, както  и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Б..       

        Ответникът Д.А.М.   изразява в  съдебно заседание становище  за оставяне в сила на обжалваното решение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.    

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка  , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя  е   основателна.

          С обжалваното НП е наложена на ответника на  основание чл. 178е от ЗДвП глоба  в размер на 50 лв. за нарушение на чл.94, ал.3   от ЗДвП, а именно : затова, че на 21.04.2020 г. около 14.30 ч. в гр. Варна, като водач на МПС - лек автомобил „Хонда“ с рег.№ В ****ВР е паркирал автомобила върху тротоар на  ул.“Л. Заменхов“ № 28а , с което създава пречки за преминаването на   пешеходците.   

          За да  отмени  обжалваното НП, районният съд  е приел , че същото е издадено в нарушение на чл.57 , ал.1, т.5 от ЗАНН, с което  е допуснато съществено нарушение на  процесуалните правила – липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението.

          Касационният съд намира ,че въззивното решение е постановено при наличието  на заявеното  касационно  основание  по чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, тъй като НП е отменено при доказано виновно извършване на деянието от настоящият ответник и  при липсата на допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила.  

          Както правилно е посочено в касационната жалба, за състава на адм. нарушение по чл.178е от ЗДвП  не е необходимо описанието на деянието в НП да съдържа всички релевантни за нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП факти – за процесуалната законосъобразност на НП е достатъчно  да бъде описано, че съответно МПС е паркирано в населено място на тротоар извън разрешените за това места. Действително, направеното в НП описание  на деянието страда от посочените в мотивите на въззивното решение недостатъци – описано е ,че автомобилът е паркиран върху тротоар, с което създавал пречки за преминаването на пешеходците,  без обаче да е посочено дали паркирането е осъществено извън разрешените за това места. Същевременно, за разлика от описанието на деянието в НП , описанието в АУАН не страда от същите недостатъци  - в него ясно е записано, че автомобилът е паркиран върху тротоар без разрешение от собственика или местната администрация. Съобразно тези обстоятелства, касационният съд намира, че  действително е налице допуснато  в НП процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което обаче не е съществено. За да е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК – ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, необходимо е описанието на деянието да е непълно, неточно или  неясно  в  степен правеща го неразбираемо и поради това създаващо невъзможност за адекватно упражняване на правото на защита. В конкретния случай, подобна неразбираемост не е налице – като се има предвид описанието на деянието в АУАН съчетано с това в НП , отнесено към цитираната разпоредба на чл. 178е от ЗДвП, то достатъчно  ясно е за наказаното лице , че вмененото му нарушение се изразява в паркиране на автомобила върху тротоар на неразрешено място. Именно наличието или липсата на разрешение за паркиране върху тротоар представлява релевантния  за нормата на чл.178е от ЗДвП факт , като установяването на положителен такъв , т.е. наличието на разрешение е в доказателствена тежест на наказаното лице. В хода на въззивния процес , факти за наличието на разрешение не са установени , а напротив -  районният съд е приел за установено, че автомобилът на въззивника е бил паркиран на тротоар, като на мястото не е имало обозначителна табела указваща възможността за спиране/паркиране. В съответствие с гореизложеното и тъй като несъществените  процесуални нарушения не представляват  основания за отмяна, то обжалваното НП се явява процесуално и материално законосъобразно, т.е. като е отменил законосъобразното НП  вместо да го потвърди, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон  налагащо отмяна на постановеното от него решение.  

          След отмяната и при решаване на спора по същество от касационния съд в съответствие с изискването на чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд като взе предвид, че с НП е наложена глоба в  минималния предвиден в разпоредбата на чл.178е от ЗДвП размер, намира че НП следва да бъде потвърдено.

          При този изход на делото, заявената с жалбата претенция на  касатора за заплащане на разноски  за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна съгласно чл. 63 , ал.5 от ЗАНН – налице е осъществено  процесуално представителство от юрисконсулт Б..  Доколкото в касационната жалба, а и в съдебно заседание не е уточнено от страна на последния дали претенцията касае разноски за две съдебни инстанции, то такива следва да бъдат  присъдени  само за касационното производство. Съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , ответникът следва да  заплати на касатора разноски в  размер на 80 лв.  

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                          Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ    решение № 260535/10.12.2020 г. по НАХД № 2700 /2020  г. по описа на ВРС , с което е отменено издаденото от зам. кмета на Община Варна   НП № 219/22.05.2020 г.  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от зам. кмета на Община Варна  НП № 219/22.05.2020 г. , с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложена на Д.А.М. глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН ********** ***  да заплати на Община Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                             ЧЛЕНОВЕ  :