Мотиви към присъда № 73 от 18.06.2019
г., постановена по НЧХД № 355/ 2016 г. по описа на Районен съд – П..
Постъпила е тъжба, и уточнение на
тъжба, от Г.З.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.С.Г., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК, за това че:
1. На 13.08.2016 г. в дома на С.Д. в с.Б. е казала обидни думи на тъжителката Г.З.Д.
в нейно присъствие,
а именно: „крадла, парцал, боклук, кучка, мръсница, ако не те беше взел брат
ми, щеше да си стара мома...”;
2. На 23.08.2016 г. между 11.00-12.00 часа пазарувайки в местния магазин,
намиращ се в центъра на с.Б., е обвинила тъжителката Г.З.Д., „че е откраднала парите,
представляващи спестяванията на С.Д., че е присвоила парите от продажбата на
добитък на С.Д., и че е откраднала нот.акт от къщата на С.Д.”;
3. На 23.07.2016г. около 11.00-11.30 часа в с.Б. в дома на С.Д. е казала обидни
думи на тъжителката Г.З.Д. в нейно присъствие „кучко, шарлатанке, защо си дошла
в домът на баща ми, аз казах ли ти да не стъпваш тук парцал такъв...”;
4. На 23.09.2016г. в с.Б. след обяд към 14.30 часа В.С.Г. е казала обидни
думи по адрес на тъжителката Г.З.Д., а именно: „грозница, ако не беше брат ми,
същата да е останала стара мома, кучко и боклук...”;
5. На 08.09.2016
г. по гр.дело № 448/2016г. на РС-П. в обстоятелствената част на исковата молба,
В.С.Г. е обвинила тъжителката Г.З.Д. в следното: „че е присвоила спестяванията
на С.Д., че е присвоила парите от продаденият добитък на С.Д.....”.
В съдебно заседание тъжителката Г.З.Д.,
чрез повереника си адвокат Л.С. от САК, поддържа тъжбата си и моли подсъдимата да
бъде призната за виновна по внесените обвинения и да й се наложи съответното наказание.
В съдебно заседание тъжителката Г.З.Д., чрез повереника си адвокат Л.С. от САК,
моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимата В.С.Г. в съдебно
заседание заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновна и не желае
да дава обяснения по случаите. В съдебно заседание на 18.06.2019 г. подсъдимата
В.С.Г. моли да бъде призната за невинна по внесените обвинения срещу нея и да й
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Адвокат
А.М. от САК – упълномощен защитник на подсъдимата, пледира Г. да бъде призната
за невинна по внесените обвинения срещу нея и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Съдът,
след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, ведно с
доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа страна:
Тъжителката
Г.З.Д. и подсъдимата В.С.Г. са в роднинска връзка. Подсъдимата е сестра на
Алекси Добринов, който е съпруг на тъжителката. До лятото на 2013 г.
тъжителката и семейството й живеели в село Б., Софийска област, в дома на
свекър й С.Д. и отношенията им били добри. След лятото на 2013 г. отношенията
им се влошили, поради което тъжителката и семейството й напуснали село Б. и се
установили да живеят в гр. Сливница, като идвали в селото през летния сезон и
отглеждали плодни и зеленчукови насаждания в двора на свекър си. От лятото на
2013 г. отношенията между тъжителката и подсъдимата също се влошили по повод
къщата в село Б., пари и грижата за С.Д., като в тази връзка имали многократни
конфликти и скандали.
На 13.08.2016 г. тъжителката
и семейството й посетили село Б., към 10 часа сутринта отишли в къщата на С.Д.,
където в двора отглеждали насаждения, за да ги полеят. С тях била и
свидетелката Евгения Милкова Димитрова – кума на тъжителката. Свидетелят Алекси
Добринов пуснал водата да полива и в този момент от къщата излезли баща му С.Д.
и сестра му В.Г., при което възникнал конфликт между тъжителката и подсъдимата,
двете се скарали за къщата в с. Б. и за пари. Подсъдимата В.Г. нарекла на висок
глас тъжителката Г.Д. „крадла, парцал, боклук и ако не я е взел брат й, щяла да
е стара мома“. Тъжителката се
почувствала унизена и уязвена от думите на подсъдимата, тъй като се ползвала с
добро име и авторитет в обществото и в село Б., където живеят родителите й, и
не възприемала този начин на отношение между роднини, а и изобщо като отношение
към нея. По повод станалия конфликт между двете, тъжителката три
пъти звъняла на телефон 112 в разстояние на пет часа, за да търси съдействие от
полицията и след последното позвъняване служители на РУ – П. се отзовали на
сигнала. В приложената прокурорска преписка № 796/ 2016 г. на Районна прокуратура
– П., образувана по жалба на Алекси Добринов срещу С.Д. по повод имуществени
спорове между тях, се съдържат и писмени материали за възникналия конфликт
между тъжителката и подсъдимата на 13.08.2016 г. – взети са писмени обяснения от
тъжителката, от подсъдимата, от Алекси Добринов и от С.Д.. Писмените обяснения
от Минка Иванова Шарлопова и от Лукан Йорданов Луканов нямат отношение към
случая.
На 23.08.2016 г. тъжителката
и семейството й отново посетили село Б., отседнали в дома на майката на
тъжителката. С тях била и свидетелката Евгения Милкова Димитрова. Около обяд
майката на тъжителката отишла да пазарува в местния магазин, намиращ се на центъра в село Б. и чула подсъдимата да
обвинява тъжителката „че е откраднала парите, представляващи спестяванията на С.Д.,
че е присвоила парите от продажбата на добитък на С.Д., и че е откраднала
нот.акт от къщата на С.Д.”. Тези обвинения много разстроили тъжителката, тя
изпаднала в криза, вдигнала кръвно, изпаднала в пред диабет и се наложило да
посещава лекари.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите Евгения
Милкова Димитрова и Алекси Симеонов Добринов, дадени в с.з. на 13.02.2019 г.
/л.58-л.60/ и писмени доказателства – прокурорска преписка № 796/ 2016 г. на
Районна прокуратура – П.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите – очевидци Евгения Милкова Димитрова и
Алекси Симеонов Добринов като последователни и непротиворечиви, тъй като същите
установяват само факти и обстоятелства, които те лично са възприели. Съдът
счита, че тези свидетели независимо от близките им роднински или други
отношения със страните по делото, установяват
категорично, последователно и безпротиворечиво случилото се между тъжителката и
подсъдимата на 13.08.2016 г. и на 23.08.2016 г. в село Б. при описаната
фактическа обстановка, при които на първата дата подсъдимата е казала на висок
глас в присъствието на тъжителката думите „крадла, парцал, боклук
и ако не я е взел брат й, щяла да е стара мома“, а на втората дата в местния
магазин в центъра на селото подсъдимата е обвинила тъжителката „че е откраднала
парите, представляващи спестяванията на С.Д., че е присвоила парите от
продажбата на добитък на С.Д., и че е откраднала нот.акт от къщата на С.Д.”. Тези
свидетели установяват категорично пред съда, че думите са били казани от
подсъдимата ясно и на висок глас към тъжителката, и са били възприети от всички
присъстващи на място. В тази насока техните показания
кореспондират и със събраните писмени доказателства по делото, съдържащи се в
приложената прокурорска преписка № 796/ 2016 г. на Районна прокуратура – П.. Видно
от представената характеристика на подсъдимата В.С.Г. /л.70/, че същата е с
много добри характеристични данни и се ползва с добро име сред колегите,
съседи, приятели и обществото. Видно от свидетелство за съдимост № 382/ 19.03.2019
г. на Бюро „Съдимост” при Районен съд гр. П., че В.С.Г. няма минали осъждания.
/л.69/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на
внесените обвинения за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1
от НК срещу подсъдимата В.С.Г..
Съдът намира за доказано от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че при
описаната фактическа обстановка в тъжбата, и уточнение на тъжба, че подсъдимата
е извършила от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 146,
ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК. Установи се по делото, че на 13.08.2016 г. в дома на С.Д. в с.Б. подсъдимата В.С.Г. е казала обидни думи
на тъжителката Г.З.Д. в нейно присъствие, а именно: „крадла, парцал, боклук,
кучка, мръсница, ако не те беше взел брат ми, щеше да си стара мома...” и на 23.08.2016 г. между 11.00-12.00 часа пазарувайки в местния магазин, намиращ
се в центъра на с.Б., подсъдимата В.С.Г. е обвинила тъжителката Г.З.Д. „че е откраднала парите,
представляващи спестяванията на С.Д., че е присвоила парите от продажбата на
добитък на С.Д., и че е откраднала нот.акт от къщата на С.Д.”. Горните изводи
на съда се основават на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Изводите на съда се основават на показанията на свидетелите – очевидци Евгения
Милкова Димитрова и Алекси Симеонов Добринов, които са в роднински или други
близки отношения със страните, заинтересовани лица в процеса са в една или
друга степен, но техните показания са последователни и непротиворечиви, кореспондират
помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни и
кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. Съдът
намира, че тези свидетели установяват в показанията си какво точно се е случило
между страните по делото на 13.08.2016 г. в дома на С.Д. в село Б., и на
23.08.2016 г. в местния магазин, находящ се в центъра на село Б.. В тежест на
частния тъжител е да докаже внесеното обвинение с тъжбата, което съдът намира
за доказано в настоящия процес, по тези два пункта на обвинението.
От обективна страна изпълнителното деяние на „обидата“ е извършено чрез действия, изразяващи се в
изричането на обидните
думи „крадла, парцал, боклук, кучка, мръсница, ако не те беше взел брат ми,
щеше да си стара мома...”, които са казани в присъствието на тъжителката, като тези думи са унизителни за честта и
достойнството й. По този начин подсъдимата в недопустима от закона форма е изразила негативното си отношение към тъжителката, тъй като използваните думи, които съгласно
общоприетите морални норми на човешкото общуване, имат обективно унизителен
характер. Казаните думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката, изхождат директно от подсъдимата. Престъплението е довършено, тъй като унизителните
думи за честта и достойнството са възприети от тъжителката.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и е целяла
настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимата е изразила по
един непристоен начин негативна оценка за личността на тъжителката, с което е унизила честта и достойнството й.
Установи се, че тъжителката не
е провокирала подсъдимата
и не е отвърнала веднага със същата обида на подсъдимата, за да може да намери приложение института на
реторсията. Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
подсъдимата и незачитане
от нейна страна на установените норми в обществото
за зачитане честта и достойнството на всеки човек, както и влошените отношения между страните по
повод на пари и имоти.
От обективна страна изпълнителното деяние на „клеветата“ е извършено чрез действия, изразяващи се в обвиняването на тъжителката „че е
откраднала парите, представляващи спестяванията на С.Д., че е присвоила парите
от продажбата на добитък на С.Д., и че е откраднала нот.акт от къщата на С.Д.”.
По този начин подсъдимата е приписала извършването на
престъплението „кражба“ от тъжителката, налице е неистинност на това обвинение
спрямо тъжителката, в което целта е въздействие над общественото мнение за
засегнатото лице, формиране на негативно обществено мнение за тъжителката, че
тя е извършила „кражба“ от свекър си и уронване на нейния авторитет пред
обществеността в село Б.. Престъплението
е довършено, тъй като приписаното престъпление „кражба“ е възприето от присъстващите хора в
местния магазин и по – късно е станало известно на тъжителката.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл, като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и е целяла
настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимата е обвинила тъжителката, че е извършила „кражба“ от свекър си и е уронила
нейния авторитет пред обществеността в село Б.. В настоящето производство не се доказа истинността на приписаното
престъпление. Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимата и незачитане от нейна страна на установените норми в обществото, както и традиционно влошените
отношения между страните от няколко години.
Като многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимата,
много добрите характеристични данни за нейната личност и липсата на данни за
други укорими прояви. Съдът не
констатира наличие на оттегчаващи отговорността
обстоятелства.
Авторството на деянията и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на
извършването се доказват по един безсъмнен начин, подкрепени от събраните
доказателства по делото. Ето защо, след като са осъществени съставите на
престъпленията „обида“ на 13.08.2016 г. и „клевета“ на 23.08.2016 г., следва да
се ангажира отговорността на подсъдимата и следва да й се определи справедливо
наказание.
По отношение наказанието на подсъдимата В.С.Г..
За престъплението, извършено от подсъдимата по
чл. 146, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева, когато е умишлено. Подсъдимата
е с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни, липсват данни за
други укорими прояви и няма причинени от престъплението имуществени вреди. При
определянето на наказанието съдът взима предвид ниската обществена опасност на
дееца и на деянието, общественоопасните последици, начина на извършването,
имотното състояние и доходите на подсъдимата, както и многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, много добрите
характеристични данни и липсата на данни за други укорими прояви. Ето защо
съдът прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК и налага наказание на
подсъдимата „глоба“ в размер на 500.00 лева
/петстотин лева/,
което е към минимума по закон,
справедливо и съответно е на тежестта на извършеното деяние и на обществената
опасност на дееца. По този начин санкциите ще изиграят ролята си за
превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за
индивидуална и генерална превенция.
За престъплението, извършено от подсъдимата по
чл. 147, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказания „глоба” от три хиляди
до седем хиляди лева и „обществено порицание“, когато е умишлено. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, с
много добри характеристични данни, липсват данни за други укорими прояви и няма
причинени от престъплението имуществени вреди. При определянето на наказанието съдът
взима предвид ниската обществена опасност на дееца и на деянието,
общественоопасните последици, начина на извършването, имотното състояние и
доходите на подсъдимата, както и многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни и
липсата на данни за други укорими прояви. Ето защо съдът прилага разпоредбата
на чл. 55, ал. 2 от НК и налага наказание на подсъдимата „глоба“ в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, което е към
минимума по закон и „обществено порицание”, чрез
поставяне на присъдата на информационното табло в Кметство на с.Б., Софийска
област, което
наказание е справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на
обществената опасност на дееца. По този начин санкциите ще изиграят ролята си
за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за
индивидуална и генерална превенция.
Налице са предпоставките на чл.
23, ал. 1 от НК, поради което съдът допуска кумулация на така наложените по-горе
наказания на подсъдимата В.С.Г., като определя едно общо наказание за горните
две престъпления, най-тежкото от двете, а именно: „глоба“ в размер на 1500.00
лева /хиляда и петстотин лева/ и „обществено порицание”, чрез
поставяне на присъдата на информационното табло в Кметство на с.Б., Софийска
област.
По отношение на
останалите пунктове на обвинението за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 147, ал. 1 от НК срещу подсъдимата В.С.Г. ***, на
23.09.2016г. в село Б. и на 08.09.2016г. по гр.дело № 448/2016г. на РС-П., съдът счита, че пред настоящата инстанция тъжителката не ангажира
доказателства по тези три пункта на обвинението, поради което съдът признава
подсъдимата за невинна и я оправдава по тези обвинения. Следва да се има
предвид, че в тежест на частния тъжител е да докаже внесеното обвинение с
тъжбата по тези три пункта, което съдът намира за недоказано в настоящия процес,
а признанието на подсъдимата в с.з., че тя е написала исковата молба по гр.дело
№ 448/2016г. на РС-П., не е достатъчно за нейната виновност, тъй като присъдата
не може да се основава само на нейното самопризнание съгласно чл. 116, ал. 1 от НПК.
По отношение на
разноските.
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата В.С.Г.
следва да заплати на тъжителката Г.З.Д. направените разноски по делото в размер
на 350.00 лева /триста и петдесет лева/.
Водим от горното Районен съд – П.
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: