Решение по дело №7333/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2124
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330207333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2124
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 563079- F588409,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр.ал.1 ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност
на НП, а именно неправилно приложение от административно наказващия
орган на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
При извършена служебна проверка на 15.01.2021 г. в ТД на НАП
Пловдив се установило, че "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ******* като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило
установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на
чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2020 г. -
31.12.2020 г. до 14.01.2021 г. включително.
Справката - декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС не е подадена
към момента на съставяне на АУАН.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена
документация.
Следва да се отбележи и че изложената фактическа обстановка по
не се оспорва с жалбата.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ И
ПРОЦЕСУЛАНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №
ЗЦУ 1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
2
АУАН е съставен в присъствието на законния представител на
наказаното лице, поради което в максимална степен е гарантирано правото
му на защита.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е допуснато на
15.01.2021г., установено е при извършената проверка на същия ден,
АУАН е издаден на 4.02.2021г., а НП - на 25.02.2021г., тоест преди
погасяване на административно-наказателната отговорност на дружеството по
давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр.ал.1 ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма, като наложената
санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради което по-
нататъшни съображения по този въпрос не се дължат.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
3
вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-
ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за
подобен вид нарушения, по следните аргументи.

На първо място следва да се посочи, че забавата в изпълнението на
законовото задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е
категорична, че именно наличието на обективни причини, които са
възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните
белези на маловажния случай.
В тази връзка не може да се счете за такава обективна извинителна
причина- изтъкваната в писменото възражение срещу АУАН, а именно
внезапно заминаване на счетоводителката за чужбина . Счетоводното
отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл,
той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било
лично, било чрез обслужваща счетоводна фирма. Лошата съгласуваност в
действията на обслужваното предприятие и обслужващата счетоводна
фирма и особеностите на техните вътрешни договорни отношения обаче по
никакъв начин не могат да оправдаят неизпълнението на вменените в закона
задължения от търговеца, още повече, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. В случай
на установена небрежност от страна на обслужващата счетоводна фирма това
би било основание наказания субект да търси обезщетение за вреди по
гражданско правен ред, но не може да доведе до отпадане на
административно наказателната отговорност.

Действително нарушението е отстранено доброволно. Това обаче,
видно от представения от жалбоподателя „Протокол за приемане на данни“
е станало едва на 02.03.2021г., повече от месец и половина след изтичане на
определения срок за това. Този период на забава в никакъв случай не може да
се възприеме за незначителен. Нещо повече периодът на забава реално
4
надхвърля един цял данъчен период по ЗДДС. Тоест липсва един от
основните белези на маловажния случай, а именно своевременност на
отстраняване на нарушението.
От особено значение е и обстоятелството, че отстраняването на
нарушението не е станало по собствена инициатива на наказаното лица, а
едва след получаване на нарочна покана от НАП за явяване за съставяне на
АУАН, и то цял месец след съставяне на АУАН и което е по-важно цяла
седмица след издаване на самото НП. Тоест липсва и още един характерен
белег на маловажния случай, а именно доброволната проява на собствена
инициатива за отстраняване на нарушението, което би било индикация, че
целите на ЗАНН могат да се постигнат и без реално налагане на санкция.
В тази връзка следва да се съобрази трайната практика на
Административен съд Пловдив, която е категорична, че за маловажен на
нарушение по чл. 125 ЗДДС може да се говори при забава равняваща се на
няколко дни, но със сигурност по-малка от един месец (какъвто е
данъчния период по ЗДДС) и то ако нарушението е отстранено по
собствена инициатива, още преди връчване на покана за съставяне на
АУАН. В процесния случай вече се каза, че нарушението е отстранено едва
след издаване на НП.
В този изричен смисъл Решение № 2290 от 24.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1976 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2235 от 19.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2026 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2203 от 17.11.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2206 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2148 от 12.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2102 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив,, Решение № 1899 от 21.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1897 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1884 от 18.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1814 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.

В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, която приема, че не може да се говори за маловажен случай,
ако забавата надхвърля 1 месец и нарушението не е отстранено по
собствена инициатива.
Така Решение № 2231 от 19.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2104 / 2021 г. на
5
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1758 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1512 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 478 от 20.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3763 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1391 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1176 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1458 от 13.07.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1304 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив.

Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи
път.
На първо място това отразяване е съобразено от наказващия орган,
който е наложил наказание в минимален размер.
Което е по-важно обаче, това отбелязване се опровергава от самите
възражения на жалбоподателя и от представените от него самия писмени
доказателства.
Така във възражението срещу АУАН, подадено лично от управителя, се
съдържа признанието, че дружеството е допуснало аналогични
нарушения и за месеците предхождащи процесния, като справки
декларации и отчетни регистри освен за месец Декември, не са подадени и за
месеците- Септември, Октомври и Ноември 2020г.
Това признание от възражението намира пълна подкрепа и в
представените от самия жалбоподател писмени доказателства в откритото
заседание.
Посоченото води на извод, че макар деецът да не е наказван до този
момент с влязло в сила НП, същият се явява системен нарушител на
правилата за отчетността по ЗДДС, което не позволява приемане на случая
за маловажен.

Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че
в случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат освен
самото деяние изразяващо се в бездействие.
6
На следващо място следва да се отбележи, че съставът на чл. 125 ЗДДС
има комплексен обект на защита, като обслужва не само обществените
отношения свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но
и обществените отношения свързани с правилното отчитане на
извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния
поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета и
осведомеността на правните субекти за финансовото състояние на
техните съконтрахенти. Поради това и не може да се възприеме доводът, че
обществените отношения, предмет на защита не били реално накърнени.

Не може да доведе до извод за маловажност на случая и
обстоятелството, че дружеството имало нулев оборот. Това е така,
доколкото съгласно императивната разпоредба на чл. 125, ал.4 от ЗДДС
справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или
възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило
внос за този данъчен период.
В този смисъл, ако нарушителят е смятал трайно да не извършва
търговска дейност, същият е следвало да се подложи на производство по
доброволна дерегистрация по ЗДДС. След като не е предприел такава, той
безусловно дължи подаване на справки декларации и отчетни регистри.
В този изричен смисъл Решение № 1758 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1512 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 478 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3763 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.

Действително към настоящия момент търговецът е дерегистриран по
ЗДДС. При съобразяване на съдържанието на представените от самия
жалбоподател Протокол № 16000000/04.01.2021г. и Акт за дерегистрация №
160992100093526 се установява, обаче, че дерегистрацията не е била
доброволна, а служебна на основание чл. 176, т.3 ЗДДС –поради системно
неизпълнение на задълженията по данъчното законодателство. Само
посоченото всъщност се явява и самостоятелно основание да не се приложи
чл. 28 ЗАНН.

7
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска
степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.
Нещо повече наложената санкция, според настоящия състав е даже
занижена предвид разкритите особености на деянието и дееца, но не може да
бъде завишена от съда, поради забраната за влошаване положението на
жалбоподателя.

По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетел;
-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна,
като основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 500
лева, без лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с ниския
материален размер от водене на делото.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 563079- F588409,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр.ал.1 ЗДДС.

ОСЪЖДА "ЛОГИ-ТРАНС Е2010" ЕООД, ЕИК ******* да
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Националната Агенция по приходите
сумата от 80 лева, представляващи деловодни разноски по делото пред
Районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9