Решение по дело №14/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260213
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20211500500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260213

гр.Кюстендил, 23.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми септември две  хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                   ЕЛИСАВЕТА ДЕЯНЧЕВА

                                                                          

при участието на секретаря: Любка Н. като разгледа докладваното от съдия: Костадинова в. гр.д.№ 14/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Н.Д.Т., ЕГН **********,***, насочена против Решение № 260147/04.12.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2732/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт, РС – Дупница е изнесъл на публична продан недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1.1, съгласно Кадастралната карта и регистри на град Дупница, Кюстендилска област, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес по кадастрална карта: ********, ********, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68789.18.261, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 147,00 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма; над обекта: № 68789.18.261.1.2., приел е, че стойността на горепосочения имот е 41500.00 лева, както и че  получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: за Б.Н.В.-В. - 1/3 идеална част; за Н.Д.Т. - 1/2 идеална част и за Ц.Д. В. - 1/6 идеална част.          

Със същото решение Б.Н.В.-В. е осъдена да заплати на Н.Д.Т. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 762.80 лева, представляваща, съобразно правата й в съсобствеността, 1/3 от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижим имот, като за разликата над сумата от 762.80, до пълния предявен размер от 2070.00 лева, е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е Ц.Д. В.  да заплати на Н.Д.Т. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 381.40 лева, представляваща, съобразно правата й в съсобствеността, 1/6 от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижим имот, като за разликата над сумата от 381.40 лева, до пълния предявен размер от 1035.00 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. 

Със същото решение Н.Д.Т. е осъдена да заплати на Б.Н.В.- В. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сума в размер на 533.33 лева, представляваща обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за лишаване от ползването на собствената й 1/3 идеална част от процесния имот за периода от 01.05.2019г. до 01.09.2020г. вкл., като за разликата над сумата от 533.33, до пълния предявен размер от 5400.00  лева е отхвърлил иска, като неоснователен.

Във въззивната жалба се релевират доводи за необоснованост на обжалваното решение относно поделяемостта на процесния имот. Твърди се, че имотът е поделяем, ако делбата следва да се извърши „по колена“, което не е обсъдено от съда. Сочи се, че от събраните в производството доказателства е констатирано противоречие в реалната квадратура на процесния апартамент. По отношение на приетата претенция по чл. 346 от ГПК се оспорва заключението на вещото лице Т. като невярно по отношение на отразяването на извършени подобрения – ремонт на ел. инсталация, както и по  отношение на ремонт на отходните вреди, тъй като са налице неясноти и несъответствия в оценката на вложените материали.

По същество се иска отмяна на решението на Дупнишки районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно се иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което да бъде допусната делба на процесния имот „по колена“, като дела на ответниците се обедини в едно и се промени размерът на извършените подобрения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Й.Й.Г. – пълномощник на насрещната страна Б.Н.В. - В.. С отговора се заявява, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решението си,  като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност. Оспорват се като неоснователни твърденията във въззивната жалба относно възприетия от съда начин за прекратяване на съсобствеността и присъдените на ответницата Т. подобрения, извършени в имота, като се отбелязва, че с решението на съда са признати подобрения, които не са били извършени от нея. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал част от показанията на св. Т., но не е кредитирал показанията на св. Б.. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоистанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

            Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК  намира за установено следното:

            Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

            Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е  неоснователна. Съображения:

С влязло в сила решение № 338 от 19.06.2020г., постановено по настоящото дело на основание чл.34 от ЗС,  е допусната делба между Б.Н.В.-В., Н.Д.Т. и Ц.Д. В. на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1.1, съгласно Кадастралната карта и регистри на град Дупница, Кюстендилска област, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес по кадастрална карта: ********, ********, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68789.18.261, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 147,00 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма; над обекта: № 68789.18.261.1.2, при права в съсобствеността, както следва: за Б.Н.В.-В. -1/3 идеална част; за Н.Д.Т. -1/2  идеална част и за Ц.Д. В. -1/6 идеална част.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съдът е приел за разглеждане, на основание чл. 346 ГПК, претенция за извършени подобрения от ответницата Н.Д.Т., изразяващи се в извършени в имота строително-монтажни работи, възлизащи на общо 6210.00 лв.

В същото съдебно заседание Б.Н.В.- В. е предявила претенция срещу Н.Д.Т. за заплащане на обезщетение в размер на 5400.00 лв. за лишаване от ползване на собствената й 1/3 идеална част от имота в периода от 01.04.2019 г. до 01.09.2020 г., ведно със законната лихва.

По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза от вещото лице инж. Е. Л., от която се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот е 41 500 лева, както и че имотът може да се раздели на два самостоятелни жилища: дял първи с площ 67.3 кв.м. на стойност 25 623 лв. и дял втори с площ 41.7 кв.м. на стойност 15 877 лв.

 По делото е приета и съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.Т. относно стойността на извършените в процесния имот ремонтни дейности, представляващи трайни подобрения и увеличичаващи стойността на същия. Вещото лице счита, че стойността на подобренията е в общ размер на 2288.40 лв., от които: подмяна на ел. табло-95.00 лв.; смяна на тръба за отходни води в кухнята-80.00 лв.; замазка и поставяне на фаянсови плочки на пода на кухнята-212.00 лв.; шпакловка на стени и тавани в хола-485.40 лв.; подмяна на дървена с РVС-дограма и „обръщане“ с гипсокартон в хола-578.00 лв.; извършен ремонт в банята (поставяне на корито за душ-кабина, фаянсови и теракотени плочки)-457.00 лв.; смяна на душ-батерия в банята-95.00 лв.; поставяне на тоалетна чиния и казанче в тоалетната-140.00 лв.; полагане на фаянсови и теракотени плочки в тоалетната-146.00 лв. Според вещото лице останалите извършени в имота ремонтни дейности- боядисване на стени, смяна на ел. контакти, меки връзки и сифони, са текущи ремонти и не представляват подобрения.

По делото са разпитани свидетелите Н.К.Б. и С.В.Т.. Свидетелката Б., която живее на етажа над процесния, заявява, че в жилището е сменен  един прозорец. Свидетелят Т. твърди, че е помагал на Н.Т. и съпруга й при ремонта на процесния имот.  И описва подобренията, които са извършени.

Пред окръжен съд относно подеяемостта на имота е приета нова съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Е.Т.. В същото вещото лице е обсъдило варианта, който вещото лице Е. Л. е разработило за оформянето на два самостоятелни обекта и е посочило, че за първия самостоятелен обект с площ 67.3 кв.м. санитарните помещения са на неподходящо място- извън същинската жилищна част, както и че е необходимо изграждането на кухня. Стойността на необходимите преустройства е 2 940 лв., а стойността на обекта е 25 623 лв., т.е. стойността е висока и не е икономически изгодно. Вторият самостоятелен обект с площ от 41.7 кв.м. няма пряк достъп до имота, а през терасата, много капиталовложения  са необходими за проект и изграждане на санитарен възел, че реалната квадратура на обитаемата част се намалява, че оформеният имот не е функционален, тъй като се намалява достъпа от светлина, няма достъп до мазето откъм имота. Стойността на необходимите преустройства е 7 515 лв., а стойността на обекта е 15 877 лв., т.е. висок и не е икономически изгодно. Вещото лице Т. е разработила свои два варианта за оформяне на два самостоятелни обекта, като входа на двата обекта е през съществуващата стълбищна клетка, както и достъпа до мазетата е също  през съществуващата стълбищна клетка. Едното жилище е с площ 52.2 кв.м., то е с по- малка площ, а преустройството на съществуващия имот и оформянето на нов самостоятелен обект е свързано с много средства. Стойността на необходимите преустройства е 8 605 лв., а стойността на обекта е 19 874 лв., т.е. висок и не е икономически изгодно. Второто жилище е с площ 41.7 кв.м., но обособяването му е свързано с много капиталовложения за проект и изграждане на санитарен възел, както и реалната квадратура се намалява значително. Стойността на необходимите преустройства е 7545 лв. Според вещото лице и в двата варианта носещи стени не се премахват, но разходите по преустройствата са значителни.

            С обжалваното решение  процесният имот е изнесен на публична продан, тъй като  районен съд е приел, че  е неподеляем, което се установява и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

            Окръжен съд  намира, че избраният  от районен съд способ  за ликвидиране на съсобствеността, а именно изнасяне на имота на публична продан е законосъобразен. Действително основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това означава, че ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, делбата следва да бъде извършена така, че всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Този основен принцип може да бъде реализиран както чрез теглене на жребие, така и посредством извършено по реда на чл. 353 ГПК разпределение на имотите от съда. Изборът на способ за извършване на делбата, се обуславя не само от съотношението между броя на съделителите и броя на имотите - предмет на делбата, нито само от съпоставяне на стойността на имотите с обема от притежавани от съделителите права. В случая посочените способи за приключване на делбата са неприложими. Съображения:

С влязло в сила съдебно решение е допуснат до делба самостоятелен обект- жилище с площ 147 кв. м. Съгласно изискванията на чл.39, ал.2 от ЗС и чл.203 от ЗУТ съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Двата критерия - "значителност на преустройствата" и "неудобства, по-големи от обикновените", следва да се преценяват съвместно. Значителни са преустройствата, които надхвърлят 10 - 15 % от стойността на преустройвания обект. Цифрата на посочените проценти не е абсолютна, а само ориентировъчна, като във всеки конкретен случай тя следва да се съпостави и с други обстоятелствата – напр. дали не се предвижда сериозна промяна в първоначалния архитектурен проект на сградата, като например промяна в предназначението, премахване на стени, прокарване на отоплителна и водопроводна инсталация, предполагащи значителни технически трудности, специални материали и механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Когато се извършва преценка дали преустройствата са значителни в определени случаи може тяхната стойност да се съпостави с делбения имот в неговата цялост - сграда и дворно място, стига мястото да не е значително по-скъпо от самата сграда- Решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., I г. о., ГК. В настоящия случай от заключението на вещото лице Е.Т. се установява, че за обособяване на двата дяла и по двата варианта- на в.л. Е. Л. и на Е.Т. са необходими значителни средства- по варианта на Е. Л. за първият самостоятелен обект с площ 67.3 кв.м. стойността на необходимите преустройства е 2 940 лв., а за втория самостоятелен обект с площ от 41.7 кв.м. -7 515 лв. По варианта на Т. за първия самостоятелен обект с площ 52.2 кв.м.стойността на необходимите преустройства е 8 605 лв., а за втория самостоятелен обект с площ 41.7 кв.м.- 7545 лв. Отделно от това за обособяването на отделните обекти е необходимо проектирането и изграждането на нови  В и К инсталация и ел. инсталация, а в някой случай, за да бъдат спазени строителните правила и норми е необходимо  изграждане на стени за оформяне на пространство за кухненски бокс или санитарен възел. Съпоставяйки стойността на необходимите  преустройствата със стойността  на преустройвания обект, както и необходимостта  от изграждане на нови В и К и ел. инсталации, нови стани с оглед обособяването на нови помещения, настоящият състав на съда счита не могат да бъдат образувани нови самостоятелни жилища, така че същите да бъдат разпределени по колена. Предвид изложеното съдът намира, че избраният от районен съд способ за приключване на делбата е правилен.

Съдът намира, че решението на районен съд е правилно и в частта, в която е отхвърлен искът за подобрения за разликата над сумата от 381.40 лева до пълния предявен размер от 1035.00 лева. От заключението на вещото лице Т. се установява, че стойността на извършените в процесния имот ремонтни дейности, представляващи трайни подобрения и увеличили стойността на същия, е в размер на общо 2288.40 лв., от които: подмяна на ел. табло-95.00 лв.; смяна на тръба за отходни води в кухнята-80.00 лв.; замазка и поставяне на фаянсови плочки на пода на кухнята-212.00 лв.; шпакловка на стени и тавани в хола-485.40 лв.; подмяна на дървена с РVС-дограма и „обръщане“ с гипсокартон в хола-578.00 лв.; извършен ремонт в банята (поставяне на корито за душ-кабина, фаянсови и теракотени плочки)-457.00 лв.; смяна на душ-батерия в банята-95.00 лв.; поставяне на тоалетна чиния и казанче в тоалетната-140.00 лв.; полагане на фаянсови и теракотени плочки в тоалетната-146.00 лв. Други доказателства  относно стойността на подобренията не са събрани, а доказателствената тежест е на претендиращия ги, а именно въззивницата Т..

            По изложените съображения решението на районен съд е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

            С молба от 20.10.2021 г. вещото лице Е.Т. е уведомила съда, че не му е доплатено окончателното определеното му от съда възнаграждение в размер на 508 лв. Съдът констатира, че с определение от 28.09.2021 г. е определил окончателен размер за възнаграждение на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, като е задължил въззивницата Т. да довнесе в едноседмичен срок разликата от 508 лв. Същата, в указания срок не е представила доказателства за внесеното възнаграждение, поради което  сумата следва да се изплати на вещото лице от бюджета на съда, а на  основание чл.77 от ГПК въззивницата Т. следва да бъде осъдена да я заплати в полза на бюджета на съда.

            С оглед на изложеното съдът постанови решението си.       

            Воден от горното, окръжният  съд

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №260147/04.12.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. №2732/2019 г. по описа на същия съд.

На вещото лице инж. Е.Л.Т. да се изплати от бюджета на ОС- Кюстендил възнаграждение в размер на 508 лв. /разликата между окончателното възнаграждение и първоначално определеното/.

ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ОС- Кюстендил на основание чл.77 от ГПК сумата от 508 лв., поета от бюджета на съда за изплащане на възнаграждение на вещото лице

            Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                         2.