Р Е Ш Е
Н И Е
№ 105
гр. Несебър, 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 76 по описа
на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба във фазата по допускането й.
Предявен е иск за
делба от Н.И.Г. срещу Б.Д.Г. на самостоятелен обект, представляващ жилище в гр.
Несебър, ул. „Х.К.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, със застроена площ от 51.15 кв.
м., състоящ се от две стаи, кухня, санитарно помещение, входно антре, тераса,
ведно с избено помещение № ** от 11,75 кв. м. и принадлежащите ид. части от
общите части и от правото на строеж, с идентификатор *****.***.**.*.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър. Ищцата твърди, че
двамата с ответника, с нотариален акт № 55 от 13.10.2004г. на нотариус С.А.,
придобили собствеността върху апартамента. Сочи, че дяловете на всеки от тях са
по ½ идеална част от имота. Навежда, че на 30.08.2017г. чрез акт на
домашно насилие ответникът я принудил да напусне жилището. Твърди, че в момента
той живее сам в имота, а тя е наемател на друг имот. С тези доводи от съда се
иска да допусне имота до делба при равни дялове. Отправя се претенция по чл.
344, ал. 2 ГПК за заплащане на месечно обезщетение за лишаване от ползване на
имота, от датата на връчване на исковата молба – в размер на 165 лв.,
представляващо половината от наема за имота.
От ответника Б.Д.Г. е подаден отговор, в който се оспорва твърдението, че той е принудил
ищцата да напусне имота. Акцентира се върху обстоятелството, че решението в
производството по домашно насилие не е влязло в сила. Претенцията по чл. 344,
ал. 2 ГПК се оспорва като преждевременно предявена и неоснователна. Оспорва се
размерът на претендирания наем. Ответникът твърди, че не е възпрепятствал
ищцата да ползва имота, не я е лишил от достъп до него, тя разполага с ключ от
апартамента и по всяко време би могла да го ползва. Заявява, че няма да
възпрепятства съвместното ползване на имота. Отправя искане
за допускане до делба на процесния имот при равни квоти. Моли претенцията по
чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. ** ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба при
равни квоти между ищцата и ответника на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.*.** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представляващ жилище в гр.
Несебър, ул. „Х.К.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, със застроена площ от 51.15 кв.
м., състоящ се от две стаи, кухня, санитарно помещение, входно антре, тераса,
ведно с избено помещение № ** от 11,75 кв. м. и принадлежащите ид. части от
общите части и от правото на строеж. В тежест на ищцата е да докаже твърденията си за възникване на съсобственост между
страните по отношение на посочените от тях имоти при посочените квоти.
От нотариален акт № **, том XIV, рег. № **** от 13.10.2004г. на нотариус С.А. (на л. 4 – л. 5 от делото)
се установява, че ищцата и ответника чрез покупко-продажба, при равни части за
всеки от тях, жилище – апартамент
№ ** в гр. Несебър, ул. „Х.К.” № **, вх. 1, ет. 2, ап. **, със застроена площ
от 51.15 кв. м., състоящо се от две стаи, кухня, санитарно помещение, входно
антре, тераса, ведно с избено помещение № ** от 11,75 кв. м. и 2,90 % идеални
части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж, при
съседи за жилището: изток – коридор, запад – улица, север – апартамент № 26, юг
– тревна площ, отгоре – апартамент № 35, отдолу – апартамент № 15 и съседи за
избеното помещение: тревна площ, коридор, изба № 11 и изба № 13. Видно от
представената по делото скица № 15-******-28.02.2018г., издадена от СГКК гр.
Бургас (на л. 58) апартамент № ** представлява самостоятелен обект с
идентификатор № *****.***.**.*.** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1,
площ: 51,15 кв. м., с прилежаща част: избено помещение № ** от 11,75 кв. м.,
ведно с 2,90 % от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *****.***.**.*.**, под обекта: *****.***.**.*.**и над
обекта: *****.***.**.*.**
Между страните не се спори, че
във връзка с инцидент от 30.08.2017г. между тях се води дело за закрила от
домашно насилие, с инициатор Н.И.Г.. По делото е постановено Решение № 138 от
15.09.2017г. по гр.д. № 803/2017г. по описа на Районен съд Несебър, което към
момента не е влязло в сила и с което молбата за домашно насилие е уважена, като
спрямо Б.Г. са наложени мерки по ЗЗДН. От показанията на св. и. (брат на
ищцата) се установява, че по повод на този инцидент Н.Г. напуснала жилището,
което обитавала заедно с ответника. Към момента живее на квартира и заплаща
наем, а след като напуснала апартамента нямала достъп до него, тъй като
оставила вещите си, вкл. и ключа си в апартамента. Самото предаване на вещите
се осъществило на по-късен етап, със съдействието на процесуалните представители
на страните, като от показанията на св. и. се установява, че багажът на ищцата
бил оставен в коридора на сградата, от където тя го взела. Достъп до жилището
не бил предоставен от ответника на ищцата за вземане на багажа.
От
изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 59 – л. 60)
се установява, че размерът на пазарния наем на процесния имот е от 330 лв. на
месец. При определяне на наема вещото лице е отчело спецификите на имота и
извършеното в него преустройство, след което в апартамента няма тераси, а
достъпът до кухнята се осъществява през дневната и приобщената тераса. Отчетено
е и, че на всеки етаж в сградата е изграден коридор от 40 метра и по него са
разположен вратите на общо 7 бр. апартаменти, а процесният апартамент е
последен и трябва да се пресече целият коридор, за да се стигне до него.
При тези данни може да се направи
извод, че ищцата и ответникът са собственици на по ½ идеална част от
процесния имот по силата на договор за покупко-продажба.
Налага се извод, че е налице съсобственост
между съделителите върху посочения в исковата молба имот при квоти от по 1/2
идеални части за всеки от тях. Ето защо искът за делба е основателен и обектите
следва да бъдат допуснати до делба.
По отношение на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
съдът намира следното:
В доказателствената тежест на ищцата е да докаже, че
ответникът използва изцяло имота
към настоящия момент, като възпрепятства или ограничава ищцата да
ползва общата вещ, съобразно правата й, както и размера на претенцията
си.
По делото не се спори, а и от показанията на св. И. се установява, че от
края на август 2017г. ищцата е напуснала обитаваното до този момент от нея и
ответника общо жилище, което е и предмет на делбата. Причина за напускането е
нанесен върху ищцата побой от ответника, във връзка с който е образувано и
цитираното по-горе дело за домашно насилие. Не се спори, че към момента целият
имот се ползва еднолично от ответника.
Основното възражение на ответника за неоснователност на претенцията се
свежда до твърдение, че той не възпрепятства ответницата да ползва апартамента,
съобразно квотата й в съсобствеността. Във връзка с това възражение следва да
се има предвид, че по делото безспорно се установява наличието на конфликт
между страните, настъпил на 30.08.2017г. Вярно е, че към момента по този
конфликт не е постановен влязъл в сила съдебен акт, но от показанията на св. и.
се установява, че в резултат на конфликта ищцата напуснала имота, без да вземе
свои вещи, вкл. и ключ от него. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
вкл. и след преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед неговата вероятна
заинтересованост от изхода на делото поради обстоятелството, че е брат на
ищцата и че срещу него са подавани жалби в прокуратурата от ответника. Въпреки
това изнесените данни съответстват и на твърденията на процесуалния
представител на ответника, че вещите на ищцата са й предадени в по-късен момент
със съдействието на процесуалните представители на страните. Т.е.
обстоятелството, че ищцата не е взела своите вещи се потвърждава и от
твърденията на самия ответник. Както е прието в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС лично ползване на
вещта е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, вкл. и
чрез държане на ключа от вещта. В случая в исковата молба е инкорпорирана
покана за достъп до имота, но въпреки декларативно посоченото в отговора на
исковата молба от ответника, че няма да препятства ищцата да ползва имота, няма
данни от негова страна да й е предоставен ключ за него. Т.е. обективното
поведение на ответника продължава да е насочено към ползване на цялата вещ.
Извън изложеното следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че общо ползване на вещта е и обективно
невъзможно поради самото естество на отношенията между страните. Налице са
достатъчно данни, че между тях е възникнал конфликт, който е бил и причина Н.И.
да напусне жилището. Т.е. между страните са възникнали отношения на
нетърпимост, във връзка с които е образувано и висящо към момента производство
по защита от домашно насилие. Налага се извод, че ограничаването на ищцата да
ползва имота съобразно правата си произтича и от самото поведение на ответника,
във връзка с което тя е напуснала имота и във връзка с което по настоящото дело
са събрани доказателства – показанията на св. и.. Дори при липсата към момента
на влязло в сила решение за защита от домашно насилие, то по настоящото дело са
събрани самостоятелни доказателства, които насочват към извод, че спрямо ищцата
е осъществен побой от ответника. Именно това негово поведение, преценявано през
призмата на чл. 344, ал. 2 ГПК, води до извод, че с действията си той е
ограничил възможността на ищцата да ползва имота и към момента съвместното
обитаване на жилището от двамата е неприемливо.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
предявената претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е доказана по основание. При това
положение спорен по делото остава въпросът за размера на обезщетението. В
съдебната практика и правната теория се е наложило разбиране, че размерът на
обезщетението по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК се определя като част (равняваща
се на съответната квота на ищеца в съсобствеността) от средния пазарен наем на
общата вещ. В този смисъл са поставените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения
– напр. Решение № 416 от
20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/20** г., IV г. о., ГК. В тази връзка съдът напълно кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза, според което средната месечна наемна цена на процесния апартамент е
330 лв. Както посочи вещото лице оценката е направена при съблюдаване
характеристиките на апартамента и като са взети предвид различните сезони от
годината. Впрочем и ищцата изразява съгласието си с тази оценка, като в хода по
същество от нея се претендира сума, съобразена със заключението на вещото лице.
Следователно в полза на ищца, съобразно квотата й в съсобствеността (от
½ идеална част) следва да се присъди обезщетение за лишаване от ползване
в размер от 165 лв. на месец (1/2 от 330 лв.).
Съдът намира за
неоснователна претенцията на процесуалния представител на ищцата обезщетението
да бъде присъдено от датата на връчване на исковата молба. По реда на чл.
344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови какви суми ще следва да
бъдат заплащани между съделителите срещу ползването до приключване на делбеното
производство. Така определените суми уреждат отношенията им по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение
само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство.
Следователно един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползването на имота винаги само занапред,
т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в
сила. В такъв смисъл е
напр. Определение №
1009 от 26.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 666/2010г., II г. о., ГК. Ето защо претендираните суми
следва да бъдат присъдени за периода от влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците Н.И.Г., ЕГН **********,*** и Б.Д.Г., ЕГН **********,***, на следния имот:
самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.**.*.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, представляващ жилище – апартамент № ** в
гр. Несебър, ул. „Х.К.” № **, вх. 1, ет. 2, ап. **, със застроена площ от 51.15
кв. м., състоящо се от две стаи, кухня, санитарно помещение, входно антре,
тераса, ведно с избено помещение № ** от 11,75 кв. м. и 2,90 % идеални части от
общите части на сградата и съответните части от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.**.*.**, под обекта: *****.***.**.*.**и
над обекта: 51500.502.10.1.37, при следните дялове:
- за Н.И.Г. – 1/2 идеална част;
- за Б.Д.Г. – 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА Б.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплаща на Н.И.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от по 165 лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ½ част от съсобствения недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.**.*.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, представляващ жилище – апартамент № ** в
гр. Несебър, ул. „Х.К.” № **, вх. 1, ет. 2, ап. **, със застроена площ от 51.15
кв. м., считано от
влизане в сила на настоящия съдебен акт, до окончателното извършване на
делбата.
Решението в частта му относно
допускане на делбата може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис, а в частта му с характер на определение по чл. 344, ал.
2 ГПК - с частна жалба пред
Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: