Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 27.01.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2478 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Радост и здраве – И.Г.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Тополица, против решение № 1168 от 03.11.2020 г. постановено по АНД № 3340/2020 на РС – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 507613- F539747/22.04.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на едноличния търговец, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се подробни съображения, според които решението на районния съд е неправилно. Твърдят се съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Не била налична разлика в касовата наличност. АНО не изследвал произхода на средствата в касата. Не било ясно също за изпълнение на кое задължение бил санкциониран търговецът. Сочат се предпоставки а приложение на чл.28 от ЗАНН. Не се сочат доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 507613- F539747/22.04.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Радост и здраве – И.Г.“, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е ангажирана отговорността му. Размерът на санкцията бил правилно определен, тъй като не били налице данни, извършеното нарушение да е довело до неотразяване на приходи, поради което потвърдил наказателното постановление. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че при извършена проверка на 24.02.2020 г. на търговски обект – сергия, находящ се в гр. Бургас, ОП Краснодар, стопанисван от ЕТ „Радост и здраве – И.Г.“ било установено, че съгласно дневен финансов отчет „Х“, отпечатан от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство, разчетената касовата наличност в брой е в размер на 41 лв. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект, съгласно представен опис на паричните средства е в размер на 81,04 лв.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. Т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател възразява, че проверяващите не изследвали произхода на средствата, които формирали разликата в касовата наличност, а именно дали се касае за оборот от дейността на търговеца от същия ден, друг ден или сумата е с друг произход. Това възражение е неоснователно. Хипотезата на нарушената правна норма не установява условия, като ден на постъпване на сумите или произход, при наличието на които търговецът да има възможност да избира дали да изпълни соченото в диспозицията действие или не, респективно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС не установява условия, въз основа на които да бъде извършена преценка за освобождаване или ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Нормите са императивни – вменяват задължение и предвиждат санкция за неизпълнение. Налице е единствено изискване за отразяване във фискалното устройство на извеждане или въвеждане на съответната сума, без значение произходът или моментът на придобиване. Такива действия не са установени при конкретната проверка.
Неоснователни са и останалите възражения на касационния жалбоподател. Не са налице съществени процесуални нарушения. Оспореният съдебен акт е постановен въз основа на всички доказателства събрани по делото. Съдът е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което от своя страна е било санкционирано с правилната правна норма – чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което счита, че същите не следва да се преповтарят.
Не е било нарушено и правото на защита на дружеството, тъй като същото е имало възможност да обоснове защитна теза и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Правилно е приложена административнонаказателната разпоредба, тъй като по делото не са налични данни, а и не се твърди от АНО нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Имуществената санкцията е определена в предвидения минимум. Не са налице и предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на обществените отношения, защитата на които се гарантира.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1168 от 03.11.2020 г., постановено по НАХД № 3340/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.