РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Кюстендил, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7040/12.07.2023
г., депозирана от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател
на Управителния съвет, чрез юрк И. против Л. Е. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. *****, п. к. ****, обл. ******, общ. *******, ул. “******“ №**, вх. „*“, ет.
*.
Конституираното с Определение № 1299/30.10.2023 г. трето лице –
помагач на страната на ищеца ФДР – „Бруната България“ ООД не е
депозирало отговор в указания му едномесечен срок.
В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на
собственик до месец ноември 2019 г. и вещен ползвател след тази дата на
топлоснабден имот с административен адрес: гр. *****, п. к. ****, обл.
******, общ. *******, ул. “******“ №**, вх. „*“, ет. *, бил клиент на
„Топлофикация - София“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
1
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Заявява се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлоенергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които
се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за
електро и водно регулиране. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него Общите условия са
влезли в сила. Посочва се, че видно от приложеното към исковата молба
извлечение от сметки за аб. № 204230, ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период като не е погасил
задълженията си. За процесните вземания било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.02.2023 г., по което
било образувано ч. гр. д. № 765/2023 г. по описа на КРС.
Заявява се още, че на основание чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/
относно сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на
ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Бруната България“ ООД. Сумите за
топлоенергия за процесния имот се начислявали от „Топлофикация София“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно приложените
изравнителни сметки сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела.
С оглед горното е отправено искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
1 181, 88 лева, от които 1 004, 58 лева главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 22.02.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128, 22 лева за периода
16.10.2020 г. до 13.02.2023 г., 41, 70 лева главница за дялово разпределение
за периода от м. 01.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
22.02.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7, 38 лева за
периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г. Претендират се и направените
съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че претенциите са неоснователни,
тъй като не е клиент на „Топлофикация - София“ ЕАД по смисъла на чл. 153
ЗЕ. Позовава се на забраната на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите за доставка на стоки или предоставянето на услуги на
2
потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
Заявява, че не е собственик на посочения имот, но имал учредено право
на ползване върху същия. Посочва, че в жилището няма и никога не е имало
отоплителни тела за парно, а единствено през 1984 г. е дал съгласието си
тръбите, чрез които се осъществява доставката на топлинна енергия в
сградата, да преминат през имота му при условие, че няма да ползва парно.
Изрично заявява, че не е потребявал топлинна енергия, няма топлинни уреди
и жилището му не е присъединено към парната инсталация.
Ответникът заема категоричната позиция, че не е длъжник на ищцовото
дружество и прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните
вземания. Отправено е искане до съда да отхвърли изцяло предявените от
„Топлофикация - София“ ЕАД искове като неоснователни, недоказани и
незаконни.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. *****, п. к. ****,
обл. ******, общ. *******, ул. “******“ №**, вх. „*“, ет. *, от началото на
процесния период – 05.2019 г. до 19.11.2019 г. е бил собственост на
ответника, по силата на договор за дарение, обективиран в НА №178, том I,
рег. №18995, дело 174 от 2014 г. / л. 18 - 19/, а след тази дата Л. С. е негов
вещен ползвател, съобразно уговореното в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 19.11.2019 г. / л.
15- 17/, с което на ответника е учредено вещно право на ползване от
приобретателя на имота.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект. Конституираното по делото трето лице помагач –
„Бруната България“ ООД извършва съответното за района, в който се намира,
процесният имот, дялово разпределение, установено от приложения по
делото доказателствен материал.
По делото е разпитан като свидетел Г. Б.. Същият заявява, че бивш
съсед на ответника, познава процесното жилище и никога в него не била
изграждана вътрешна парна инсталация, включително отклонения, аншлуси,
нито били монтирани радиатори. Съществуващите тръби в това жилище
единствено обслужвали съседните апартаменти. Допълва се, че свидетелят
има спомени както към момента на топлофицирането на сградата, от 1984 г. и
по-късно, така и скоро преди разпита в съдебно заседание посетил имота на
3
ответника и възприел продължаващата липса на радиатори и т.н. в него.
Свидетелят сочи, че вертикалните щрангове, намиращи в банята били
топлоизолирани, за да са елиминира топлоотдаването им. Съдът изцяло
кредитира показанията на този свидетел, тъй като те в пълна степен
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
По делото е назначена и приета, като обективно изготвена съдебно-
техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Б. Й.. В заключението на
същата се сочи, че претендираната сума е изведена по прогнозни сметки от
третото лице-помагач, поради наличието на отоплително тяло тип „щранг-
лира“ в банята на жилището, а по-късно сумата била изравнявана по
утвърдени технически стандарти и според утвърдени цени на топлинната
енергия. Вещото лице е извършило посещение на процесния имот и е
установило, че сградата, в която се намира той, е топлоснабдена, но в
конкретния апартамент липсват монтирани отоплителни тела.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице
М. В., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено. В същото се сочи, чeна 20.02.2023 г. за процесния имот била
внесена сума в размер на 1 182, 87 лв., с която изцяло били погасени всички
претендирани от ищцовото дружество суми, включваща главница, лихва,
дялово разпределение и лихва. В проведеното съдебно заседание на
31.05.2024 г., при изслушване на вещото лице ответникът и процесуалният му
представител оспориха обстоятелството С. или някой друг да е платил
задълженията преди предявяване на исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът установява на база приобщения
по делото доказателствен материал, включително съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза и разпита на един свидетел.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422
ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по
чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на
установителния иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК се определя от
идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно
което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т. к. са заявени в срок от лице -
4
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение
по реда на чл. 414 от ГПК.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в процесния имот.
Същото основание за вземането е посочено и в заявлението пред заповедния
съд.
В настоящия случай ответникът няма качеството потребител, респ.
клиент на топлинна енергия.
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответникът в случая оспорва наличието на първата предпоставка.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други), без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
5
В конкретния случай не може да се приеме, че апартаментът е
топлоснабден, тъй като в него съгласно посоченото от вещото лице Б. Й. и
свидетелят Г. Б. липсват отоплителни уреди, които да са част от вътрешна
парна инсталация. Обстоятелството, че в банята на апартамента е налична
„щранг-лира“, която има транспортна функция по отношение на съседните
жилища, за която ответникът е положил усърдие и материали, за да я изолира,
така че същата да не топлоотделя, води на извод, че ответникът не потребява
стоки и услуги, доставяни от ищеца.
Дори и да се приеме, че потенциално ответникът е ползвал в някакви
съвсем ограничени параметри топла вода в процесния период, то исковете
отново са неоснователни, с оглед установеното в счетоводната експертиза, че
преди завеждане на исковата претенция претендираните задължения изцяло
са били погасени. Ищцовото дружество в нарочна молба до съда иска
изслушване и приемане на експертизите, а ответникът оспорва да е престирал.
Несъгласието от страна на ответника, че претенциите са заплатени или
незнанието от негова страна кой е платил, не могат да оборят констатацията
на вещото лице, че налично заплащане на претендираните суми. Ищцовото
дружество не оспорва заключението на вещото лице, поради което за съда е
безалтернативно да приеме, че претенцията е погасена чрез плащане преди
иницииране на съдопроизводството.
Ето защо, на посочените основания, съдът ще отхвърли изцяло
ищцовите претенции, като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат единствено на ответната страна. Представен е своевременно списък за
разноски по чл. 80 от ГПК – л. 189 от делото. От изброените суми съдът ще
присъди, тези които представляват разноски сторени от страната – чл. 78 от
ГПК, поради което претенцията ще бъде уважена за 620 лв. – платени
адвокатски възнаграждения, 222, 50 лв. – платени депозити по експертизи и
30 лв. – внесен, но неизплатен депозит за свидетел ще бъдат възстановени от
бюджета на съда. Останалите суми, посочени като разходи на процесуалния
представител, не се следват.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор и И. Е. – председател на Управителния съвет,
установителни искове – за признаване за установено в отношенията между
страните, че Л. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, п. к. ****, обл.
******, общ. *******, ул. “******“ №**, вх. „*“, ет. *, има задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД за консумирана топлинна енергия за
апартамент, с адрес:гр. *****, п. к. ****, обл. ******, общ. *******, ул.
“******“ №**, вх. „*“, ет. *, в размер на в общ размер на 1 181, 88 лева, от
които 1 004, 58 лева главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 22.02.2023 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 128, 22 лева за периода 16.10.2020
г. до 13.02.2023 г., 41, 70 лева главница за дялово разпределение за периода
от м. 01.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.02.2023 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 7, 38 лева за периода от
05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател
на Управителния съвет, да плати на Л. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, п. к. ****, обл. ******, общ. *******, ул. “******“ №**, вх. „*“, ет. *,
сума в размер на 842, 50 лв. /осемстотин четиридесет и два лева и 50 ст./ -
разноски в първоинстанционното производство.
ДА СЕ възстанови от бюджета на Районен съд–Кюстендил на Л. Е. С.,
ЕГН **********, сума в размер на 30 лв. /тридесет лева/ - внесен депозит за
призоваване на свидетел, която не е изплатена на последния.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – ФДР „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ №85.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7
8