Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2165 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.07.2019 г. по гр.дело № 41394/16 г., СРС, ГО, 90-ти
с-в е осъдил Й.П.С., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК******* сумата от 12 154,94 лв., представляваща
допълнително начислени задължения /корекции/ за цени на електроенергия за
периода 05.06.2015г. до 01.03.2016г. за клиентски номера 300037488813, 300037489308, 300048579574, 300048579475,
300048579376, 300064686623, 300048662817,
300064686425, 300037488021, 200064686558, относно имоти, находящи се в
гр.София, ул.“*******“, начислена с Фактури №
**********/10.03.2016г.,**********/12.03.2016г.,**********/03.12.2015г.,**********/12.03.2016г.,**********/03.12.2015г.,**********/03.12.2015г.,**********/03.12.2015г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,01844000025/11.03.2016г.**********/30.11.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г., **********/08.09.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.07.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. Осъдил
е Й.П.С., ЕГН ********** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК******* сумата от 1236,20 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Й.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.И. от САК,
със съдебен адрес: ***, офис-партер с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи,
че неправилно районният съд е приел, че ищцовото дружество е спазило
изискванията за наличие на предвиден в ОУ ред за уведомяване на потребителите
при неточно отчитане на потребената ел.
енергия, поради което за ищеца било налице право да коригира едностранно
сметката на ответника. В конкретния случай не е изпълнен фактическия състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови
ОУ. Представените по делото ОУ са били последно изменени през 2010г., т.е преди
влизането в сила на чл.98 а, ал.2 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./ С обжалваното решение съдът не е изложил мотиви
по отношение на извършеното от ответника оспорване на процесния констативен
протокол. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че електромерите
са били монтирани в ел.табло, находящо се извън границите на недвижимия имот,
за който се отнасят горецитираните клиентски номера. Счита, че в хода на
производството не са събрани
доказателства, от които да е видно, че към датата на извършване на проверката,
действително е било налице изменение в схемата на свързване. Това не се установява и от назначената по
делото СТЕ, тъй като вещото лице е работило въз основа на констативни
протоколи, поради което неговите констатации не почиват на преки впечатления.
По делото е безспорно установено, че ответникът не е бил уведомен за
съставените констативни протоколи. Прави извод, че те са съставени при
нарушение, изразяващо се в неспазване процедурата по съставянето и връчването
им. Ето защо, съставения протокол не представлява официален документ и не се
ползва с формална и материална доказателствена сила. Цитираната от СРС норма на
чл.47 от ПИКЕЕ е отменена от ВАС с решение 1500/06.02.2017 г. по адм. д. №
2385/2016 г., а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС,
ІV отделение, са отменени и разпоредбите на чл.48 , чл.49, чл.50 и чл.51 от
ПИКЕЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да се произнесе по съществото на спора, като бъде отхвърлен
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото
дружество „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт В.И.оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящето производство във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
доспустимо, а по отношение на неговата правилност, СГС приема следното:
От фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл.98 а, ал.2, т.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ във вр. с
чл.51 от ПИКЕЕ от „Ч.Е.Б.“ АД
срещу Й.П.С., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 12 154,94
лв., представляваща допълнително начислени
задължения /корекции/ за цени на електроенергия за периода 05.06.2015г. до
01.03.2016г. за
клиентски номера300037488813,300037489308,300048579574,300048579475,300048579376, 300064686623,
300048662817, 300064686425, 300037488021, 200064686558, относно имоти находящи
се в гр.София, ул.“*******, вх.“А“ и „Б“, начислена с Фактури № № **********/10.03.2016г., **********/12.03.2016г.,**********/03.12.2015г.,**********/03.12.2015г.,**********/03.12.2015г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,**********/11.03.2016г.,01844000025/11.03.2016г.,**********/30.11.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,**********/08.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че с Констативни
протоколи при извършени проверки на средствата за търговско измерване, отчитащи
потребената електроенергия в обекти на ответника са установени извършени
промени в схемата на свързване, вследствие на което консумираната електроенергия
не е била отчитана и заплащана, поради което в съответствие с нормативните
изисквания заложени в ЗЕ и ПИКЕЕ осъществил корекции на сметките на ответника
за роцесния период, за което ответникът бил уведомен по реда на чл.17, ал.2 от
ОУ.
Ответникът Й.П.С., ЕГН ********** в срока за отговор на иска по чл.131 ГПК, е
оспорил същия с твърдението, че не е страна по сочените
в исковата молба договори за доставка и покупко- продажба на електроенергия, че
на цитираните дати са били осъществявани проверки на адрес гр.София, ул.“*******,
в която сграда обекти притежават повече от едно лице, че разпоредбите на чл.47-
51 ПИКЕЕ са отменени от ВАС с решения от 06.02.2017г. и 21.02.2018г., поради
което не е налице правно основание за ищцовото дружество да извършва корекция
на сметките на ответника, че след като
ищцовото дружество не е изменило общите си условия след изменението на
чл.98а ЗЕ през 2012г. не завършен фактическия състав пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметки на потребителите, че проверките и констативните
протоколи не са осъществени при спазване на нормативните правила и от надлежно
упълномощени от Министъра на енергетиката длъжностни лица съгласно чл.78 и
чл.80, ал.1 ЗЕ, че проверяваният
трафопост е собственост на ответника, както и разпределителната мрежа ниско
напражение, защото ищцовото дружество не го е изкупило и по тази причина то
незаконосъобразно начислява в цената на доставената електроенергия и разходи за
пренос по мрежа ниско напрежение.
По делото е прието като писмено доказателство искане от Й.П.С. до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, от което се
установява, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с № 300048662817, относно имот находящ се в
гр.София, ул. „*******, вх.А, ап.4. Съгласно Разрешение за ползване №
1166/22.08.2001 г., сградата на ул. „*******е въведена в експлоатация,
ползването й е разрешено, считано от 22.08.2001г., а инвеститори на този строеж
са били Р.Н.С., Е.Н.Н., Н.С.Н., Т.К.И.-Д., Б.Я.Б., Р.Н.Б., П.Й.С., В.Г.С. както
и ответникът Й.П.С..
Същият, разпитан по реда на чл.176 ГПК сочи, че той
е бил строител на цялата сграда и 100 % инвеститор в строежа на цялата сграда.
От писмените доказателства не се установява, че ответникът Й.П.С.
е прехвърлил правото си на собственост върху отделните обекти в сградата в
ползата на други физически или юридически лица, нито че е собственик на
трафопост и на разпределителната мрежа ниско напражение. От извлечение от
Договор за доброволна делба от 17.09.2001г. не се установява кои точно са
всички обекти, които са били предмет на делбата и как са поделени между съделителите,
но се установява, че в полза на ответника е учредено вещно право на ползване
върху неустановени обекти попадащи в дял първи от договора. Това не се
установява и от справка от имотния регистър по персоналната партида на
ответника. От нея е видно само, че през 2012г. между Й.С., В.С.и П.С. е бил
сключен договор за доброволна делба, относно апартаменти в процесната сграда №
7, 17, 3, 15, 8, 10, 14, 5, 22, 14,20, 22, 26, 24, 19, 25, 16, 4 и други
ненадлежно индивидуализирани обекти в нея, като не е видно, как точно те са били поделени между страните по договора. По делото са приложени Констативни протоколи от 02.09.2015г.,
25.11.2015г. и 01.03.2016г., от които се установява, че при извършени проверки
на посочените в протоколи дати в гр.София, ул.“Прибойница“ №4-6 на средствата
за търговско измерване, при първата проверка е констатирано, че относно абонат
с кл. номера 300037488813,300037489308,300048579574,300048579475,300048579376,300064686623,
300048662817, 300064686425, 300037488021, 200064686558 липсва електромер и е
направено присъединение без средство за търговско измерване/СТИ/, при втората е
установена липсата на пломбата на щита
на ел.таблото, направени са присъединения без
средство за търговско измерване/СТИ/, които присъединения са свързани с
електромери, нерегистрирани в масивите на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. При третата проверка
осъществена на 01.03.2016г. било констатирано, че отново са направени присъединения без средство за търговско
измерване/СТИ/, като единият край на проводника е свързан с към изходяща
фазова клема на входящ предпазител и преминава през електромери, които не са
регистрирани в масивите на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Тези факти са били установени и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Димитров,
Иванов, Марков и Петрова, които настоящата инстанция също кредитира.
Приложени са Предложение за корекция на
сметка, Уведомления от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, Известия за доставяне, фактури, приложения
към фактурите и писмо от „Ч.Е.Б.“ АД, от които се установява, че на основание
раздел IX, чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ ответното дружество е доначислило за
периода 05.06.2015г. до 01.03.2016г.
на ответника Й.П.С. в качеството му на клиент на електроенергия в имоти
находящи се в гр.София, ул.“*******, вх.А и Б съответстващи на клиентски номера
300037488813, 300037489308, 300048579574, 300048579475, 300048579376,
300064686623, 300048662817, 300064686425, 300037488021, 200064686558 на база
половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектите са
свързани с електроразпределителната мрежа сумата от 12 154,94 лв. До ответника
на адресите на обектите, за които се отнася корекцията са били изпратени писма,
с които последният е следвало да бъде уведомен за корекцията. Писмата не са
били връчени на ответника, защото никой не ги е получил. С известия за
доставяне от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД са били изпратени до ответника С. уведомления ведно
със съставените констативни протоколи, които също не са получени от него или
негов представител.
В Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД одобрени с решение на ДКЕВР от
26.04.2010г. е предвидено в съответствие с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6
ЗЕ, какъв е редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В частност, в чл.17, ал.2
от Общите условия е посочено, че продавачът изготвя справка за дължимите суми и
в седемдневен срок уведомява потребителя за сумите, които дължи.
По делото е било прието
заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, съгласно което на процесния адрес
е изграден трафопост 10 KV-2x630 KVA и кабели средно напрежение, който
е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване от 22.08.2001г. Изградена е и
кабелна мрежа ниско напрежение, която достига до три разпределителни касети на
границата на имота, от тях са изтеглени кабели до електромерните табла, които към момента на извършване на проверките са
се намирали във входа на сградата, а понастоящем са пред входовете. Констатираните
нарушения представляват присъединяване без
средство за търговско измерване/СТИ/ и промяна в схемата на свързване на
измервателната система. Изчисляването на корекцията на сметката на ищеца е
извършено съгласно чл.48, ал.1, т. 1,
б.“б“ ПИКЕЕ при правилно осъществени математически пресмятания, съгласно
утвърдени от КЕВР цени и тарифни зони валидни за потребителя. Това е
фактическата обстановка правилно установена от СРС.
От правна страна:
Въззивната инстанция приема, че между страните е налице валидно
облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия,
като приложим е ЗЕ при новите изменения. От отговорите на поставените
въпроси на ответника по реда на чл.176 ГПК, в които същият признава неизгоден
факт, се установява, че той е бил 100 % инвеститор и строител на сградата,
поради което я е придобил след построяването й. Ответникът не е ангажирал доказателства,
че в процесния период не е бил собственик на обектите в сградата, по отношение
на които е била извършена корекция на сметките, съответно не е бил потребител по отношение на тях.
Съгласно чл.4 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ищцовото
дружество, потребител на ел. енергия за битови нужди е ФЛ-собственик или
ползвател на имот, присъединен към елекроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство, което ползва ел. енергия за домакинството си.
С изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1,т.6 във
връзка с чл.98 а, ал.2,т.6 от Закона с
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на първо време, законова
делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на правилата е
установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа енергия- редът за
уведомяване на крайния потребител за извършената по тези правила корекция. По
силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира, противно на
твърденията във възивната жалба. В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015
г. по т.д. № 1650/14 г. на ВКС, І ТО. От страна на ДКЕВР са били
приети такива правила на 14.10.2013 г.,
обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. Тези
правила имат характера на нормативни административни актове по смисъла на
Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83,
ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат задължителен характер за
всички негови адресати. Доколкото те са нормативен акт, то и при прилагането им
от ответника не се касае за „договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При
наличието на нормативен акт, Директива 93/1З ЕИО от 05.04.1993г. не се прилага
с оглед чл. 1, ал. 2 от същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от
ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011 г./., според който разпоредбите на глава шеста от Закона
-чл. 143 и сл. от ЗЗП не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които
отразяват законови и подзаконови разпоредби.
С Правилата се прие възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от Правилата предвижда
възможност на ответника за корекция
на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, б) нарушения в целостта и/или
функционалността на измервателната система, в) добавяне на чужд за
системата елемент- и трите, установени при проверката,
извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ.
В чл.48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на
средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната
мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни,
като при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия
се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия
се изчислява като една трета от максималния ток на средството за
търговско измерване при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско
измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1.б./. Разпоредбата на чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията.
Със
задължителната практика по чл.290 ГПК-решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.
д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено
по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО
са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени
условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК (определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. №
2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО). В решение № 118 от 18.09.2017 г. по
гр.д. № 961/2016 г. на ВКС на РБългария, постановено по реда на чл.290 ГПК и
задължително за съдилищата, е посочено, че съставът споделя приетото в решение
№ 111 от 17.07.2015 г. по т.д. 1650/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. и приема,
че по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.
98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ за периода
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна
процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско
измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48,
ал.1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна
работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно с изменението на ЗЕ
/обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното
количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на
потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта
електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекцпонната
процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция,
за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след
влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ не
намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ
съдебна практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия
период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа
енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана
електроенергия за минал период. Направен е извод, че крайният снабдител на
електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1,
т.б и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и
след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.201 Зг./
В чл.47-51 от ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората
хипотеза е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете
хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора
и потребителя, или от двама свидетели. Втората група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение
целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд
елемент. Тези обстоятелства предполагат наличието на външна намеса, при която
се променя схемата на свързване, както е и в настоящия казус. Тази промяна води
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 104/16.08.2016 г.,
по т. д. № 1671/2015 г.на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, за
защита на обществения и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден съответен, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в измервателна
система, то е свързано с посегателство върху измервателната система,
собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се владее и
стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на
представител на полицията, който на основание чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ задължително
присъства на проверката. Това прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
Въззивната инстанция приема, че в
разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера. С оглед на
това и на основание чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ процесните констативни протоколи за
установяване намесата в измервателната система следва да се съставят в
присъствието на органите на полицията и да са подписани от тях, което императивно изискване е спазено. Ето защо КП-ли
съставляват официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че към момента
на извършване на проверката разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ не е била отменена с
решение № 1500/06.02.2017 г., по
адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБългария, с което петчленен състав-І колегия е
отменил ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. С решение от 08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. е оставено в сила решение от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017
г. на ВАС, четвърто отделение, с което са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51
от ПИКЕЕ. Тази отмяна има действие за напред предвид процесуалния характер на
цитираните норми, а и предвид обстоятелството че те имат характер на нормативни
административни актове по смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК.
От КП-ли, СТЕ и показанията на свидетелите, настоящата
инстанция намира, че по делото е било установено промяна на схемата за
свързване на измервателната система на потребителя с кл. 300037488813,
300037489308, 300048579574, 300048579475, 300048579376, 300064686623,
300048662817, 300064686425
300037488021, 200064686558 и в съответствие
с чл.48, ал.1, т. 1, б.“б“ ПИКЕЕ ответното дружество е изчислило размерът на
корекцията на сметката на ищеца за периода от 90 дни преди датата на
проверката.
Относно твърдяното от ответника оспорване на
процесните констативни протоколи, че същите не са съставени от длъжности лица,
упълномощени от Министъра на енергетиката съгласно чл.80, ал.1 ЗЕ, то
настоящата инстанция намира, че в отговора на исковата молба формално
ответникът е заявил, че оспорва процесните констативни протоколи да са съставени
от длъжности лица, упълномощени от Министъра на енергетиката съгласно чл.80,
ал.1 ЗЕ, според който текст за
резултатите от проверката контролните органи съставят протокол, към който
прилагат събраните данни, документи и обяснения.
Въззивната инстанция намира, че в процесния случай „Ч.Е.Б.“
АД е изпълнило изискването на чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и в ОУ, като с
разпоредбите на чл.17 и чл.49 от тях, е регламентиран редът и условията за
уведомяване на потребителите при корекции на сметки.
Изводът е, че ответникът е спазил процедурата по извършена едностранна корекция на
законово основание и корекцията е била извършена съгласно разпоредбите на
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ.
Дори и да се приеме, че това не е така и е налице непълнота в тези
разпоредби, то същата следва да бъде запълнена при прилагане правилото на
чл.183 от ЗЗД, така като е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. №
2991/2018 г. на ГК, ІІІ ГО, ВКС. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване / решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.
50417/2016 г. на
Първо Г. О. на ВКС/.
Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98 а,
ал.1, т.6 от ЗЕ не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. В процесния казус, на основание чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през
исковия период следва да се приеме, че през исковия период
начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената
електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен.
Предвид изхода
на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С определение
от 14.11.2019 г. по гр.д. № 41394/2016 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС,
ГО, 90 състав е отхвърлил молбата на Й.П.С., подадена чрез пълномощника му адв.И., с която се иска да
бъде изменено в частта за разноските решение №
157241/03.07.2019г., постановено
по гр.д.№.41394/2016г. по описа на Софийския районен съд.
Определението е обжалвано с частна жалба от Й.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Н.И. от САК, със съдебен адрес: ***, офис-партер с мотиви, че
определеният от съда депозит за допуснатата
и приета СТЕ в размер от 600 лв. е прекомерен, като е прекомерно и
присъденото юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Моли съда да
отмени постановеното определение и да бъде изменено първоинстнацционното
решение в частта на разноските. Претендира присъждане на разноски за
производството по чл.248, ал.3 ГПК за държавна такса от 15 лв.
Ответникът
по частната жалба „Ч.Е.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника В.И.оспорва същата
като неоснователна с мотиви, изложени в депозирания по делото отговор на
частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
производството по чл.248, ал.3 ГПК.
СГС намира
частната жалба за процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Настоящият съдебен състав не
споделя поддържаното от жалбоподателя становище, че определеният от СРС размер на депозит за вещо лице от 350 лв, а не както се твърди от 600 лв., за съдебно-техническа експертиза е прекомерен и не съответства на
сложността и спецификата на поставените въпроси. Разпоредбата на чл.19 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за в писването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица въвежда
принципа за възмездност на труда на вещото лице. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от същия нормативен
акт предвижда, че възнаграждение на експерта не се изплаща, когато заключението
му не е прието по причина, за която той отговаря. По аргумент за противното от
горния текст, в хипотезите, когато заключението не е прието по причина, стояща
извън обхвата на поведението на вещото лице, възнаграждение за положения труд се дължи. В настоящия казус, вещото лице е изпълнило добросъвестно поставената му
задача, депозирало е заключение в законния срок, като го е защитило в проведено
съдебно заседание. Затова и възнаграждение за вещо лице се дължи, доколкото по делото има обективни
данни за положен труд и изготвено в цялост заключение. Настоящият съдебен
състав намира, че определеният от първоинстанционния съд депозит за вещо лице е съобразен с
посочените в нормата на чл. 23 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. критерии, като
не е налице отклонение от
така установените нормативни изисквания. СГС намира, че определеният размер отговоря на обема
и сложността на поставените задачи.
Доводите на
жалбоподателя за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение също са неоснователни. Когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда и не подлежи на доказване-чл.78, ал.8 от ГПК. В случая посочената
разпоредба е приложима в
редакцията й ДВ, бр.8 от 2017 г. вр. чл.37 от
ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, където е определен
размер от 100 до 300 лв. Предвид обстоятелството, че настоящето производство се отличава с фактическа и правна сложност и с
оглед релевираните от ответника множество оспорвания, то определеният размер на
юрисконсултсокото възнаграждение в горната граница от 300 лв., е определен
правилно.
Относно претенциите и на двете
страни за присъждане на разноски в производството по чл.248, ал.3 ГПК, то разноски в това производството не се дължат. Съгласно нормата на чл. 81 ГПК, с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.
Определението по чл. 248 ГПК няма характер на акт по чл. 81 ГПК, тъй като с
него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско
дело или свързано с него частно производство.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.07.2019 г. по гр.д.
№ 41394/2016г. на СРС, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Н.И. от САК, със съдебен адрес: ***, офис-партер да заплати на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника В.И.направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните, а в частта, в
която има характер на определение, в едноседмичен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №2165/2020 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде потвърдено като
правилно решението от 03.07.2019 год., постановено по
гр.дело №41394/2016 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, с
което са уважени предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Й.П.С. искове, квалифицирани от
първоинстанционния съд по чл. 98а, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр.
с чл. 51 ПИКЕЕ.
Съгласно § 1, т. 2а /нова – ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. В случая считам, че въз основа на събраните по делото
доказателства не може да бъде формиран несъмнения и категоричен извод, че
ответникът има качеството на битов клиент и че между страните съществуват
облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за битови
нужди в процесните самостоятелни обекти в сградата, находяща е в гр.София,
ул.“Прибойница“ №4-6, респ. за обема на правата на ответника върху тези имоти
/от значение за пределите, в които може да бъде ангажирана договорната му
отговорност/. Установяването на посочените правопораждащи спорните права факти
е било в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това за
ответника „Ч.Е.Б.“ АД по принцип не е възникнало
потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена електрическа енергия от ответника
Й.П.С., поради следните съображения:
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на
чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на
ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на
ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.
Следователно считам, че правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.
В изпълнение на новата разпоредба на
чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год., отм., бр. 35 от 30.04.2019 год./, в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на
потребителите“ в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били
са действащи към момента на извършване на проверката на процесното средство за
търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на ищеца.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,
съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на закона.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД
не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето
правно естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва
задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било установено в предходните редакции на
закона и в заварените от новата уредба общи условия на ответното дружество
/които са приети като доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-059 от 07.11.2007 год. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от
26.04.2010 год. на ДКЕВР и за които не се спори по делото, че са били
публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи
условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е
регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на
нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени
и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно
общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана
със ЗЕ/, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест считам, че ищецът не е изпълнил законоустановеното си
задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респективно, че не е осъществен
фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при
неправилно/неточно отчитане или неизмерване на потребената електрическа
енергия.
Ето защо обжалваното решение на СРС
следваше да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.
СЪДИЯ: