Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     гр. Сливница, 12.01.2024 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на трети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. МАРКОВА

 

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 358 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС от Д.А.А. срещу Г.М.К., К.М.К., Н.Й.К., С.А.М., В.М.К., А.Й.Д., М.Й.А., Г.К.А., Н.К.К., П.Т.А., Л.И.А., Н.М.Ц. (обявен за отстъстващ с решение № 118/ 18.10.2017 г. по гр.д. № 559/17 г. по описа на РС – гр. Сливница и заместен в процеса от наследника си отв. К.Ц.), Ц.Й.Б., К.Н.Ц., М.Р.М., В.Р.Ч., П.Б.Г., Г.Б.А., Д.С.Й. и М.С.П..

Ищецът твърди, че заедно с ответниците са собственици по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция на следния недвижим имот, намиращи се в с. Хераково, Софийска област: поземлен имот с идентификатор 77246.145.57 по КК на селото, одобрена със заповед № РД – 18-30/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: мах. „Троян – в двора“, с площ от 9 230  кв.м., с номер по предходен план 145057, при граници съгласно скица: имот 77246.145.16, имот 77246.145.12, имот 77246.145.37, имот 77246.145.4, имот 77246.145.42, имот 77246.145.40, имот 77246.145.2, имот 77246.145.32, имот 77246.145.36. Посочено е в исковата молба, че с решение № 09 от 18.04.1996 г. и решение № 3309 / 16.07.2004 г. на ОСЗ – Божурище е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. Г. върху имоти с № 145003 и № 145041, от които два имота е образуван процесния, както е отбелязано в представената скица №  Ф 04572/2015 г. По силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 19, том I, н.д. № 17/2016 г. ищецът придобил от част от наследниците на А. Г. правото на собственост върху общо 873/1728 ид.ч. (или 1746/3456 ид.ч.) от имота. Отделно като наследник на А. Г., ищецът притежава 63/3456 ид.ч. от имота. Ответниците като наследници на А. Г. притежават останалите 1647/3456 ид.ч. от имота. Отразено е в исковата молба, че А. Г. е починал през 1935 г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. Л.а и седемте си деца, част от които са продали на ищеца своите идеални части от имота. След смъртта си през 1996 г., съпругата на А. Л. е оставила за наследници своите деца, без К. Л., който е син на А. Л. от предишен брак. При това положение наследниците на последния наследяват общо 6/48 ид. части от имота, а наследниците на всяко едно от останалите шест деца наследяват по колена по 7/48 ид.ч. Тъй като страните не могат да прекратят съсобствеността си върху имота доброволно, ищецът моли същият да бъде допуснат до делба при квоти 1809/3456 ид.ч. за него и 1647/3456 ид.ч. общо за ответниците.

В едномесечния срок от получаването на исковата молба ответниците В.К., лично и като пълномощник на П.Я., С.А.М., Н.Й.К., В.М.К., А.Й.Д., Н.К.К., Г.К.А., М.Р.М., В.Р.Ч., П.Б.Г., Г.Б.А., Г.М.К. и К.М.К., са депозирали писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който заявяват, че исковата молба е нередовна, описаният в нея недвижим имот не съответства на представените писмени доказателства, същият не е идентифициран и няма направени доказателствени искания в тази насока, а по същество считат иска за неоснователен. Изразяват готовност за постигане на спогодба.

Ответницата Л.И.А., чрез пълномощника си адв. К. от САК, също е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заявява, че оспорва иска за делба и счита същият за неоснователен. Посочва, че на място процесният имот не съществува във вида, отразен на представената към исковата молба скица и не представлява земеделска земя. Твърди, че имотът е разделен на дворни места и е застроен. Родителите на тази ответница са владели явно, безспорно и непрекъснато дворно място, което изцяло попада в процесния имот, като през 1960 г. са построили в северната част жилищна сграда, в която след смъртта им останала да живее сестра й Н. Цанева, а след нейната смърт и понастоящем там живеят племенниците й Ц.Б. и К.Ц.. През 1976 г. по силата на устна уговорка ответницата А., майка й и сестра й разделили дворното място на две части, като тази ответница продължила да ползва южната част с площ от около 500 кв.м. През 1977 г. тя и съпругът й построили жилищна сграда с РЗП 70 кв.м., която до прекратяването на брака им през 1985 г. ползвали като вила, а впоследствие ответницата продължила да живее в къщата, обработва градината, засадила е овощни дървета. Поддържа, че повече от 40 години владее дворното място спокойно, явно и непрекъснато и е придобила тази част от имота на основание давностно владение. Твърди, че на представената от ищеца скица не фигурира път, който преминава през цялата дължина на имота от север на юг и е единственият й достъп до имота, който при неизключването му при разпределяне на дяловете би довело до изключителни затруднения тази ответница, която е с 92 % намалена трудоспособност. При тези съображения ответницата моли владяната от нея част от имота да не бъде допускана до делба. Прави искане за събиране на гласни доказателства и допускане на съдебно-техническа експертиза.

Доколкото делбеното производство цели ликвидирането на съсобствеността върху конкретни вещи и между определени лица, страните в него имат еднаква процесуална роля и качеството на ищец или ответник се определя единствено от това кой е поел инициативата за съдебното предявяване на правото на делба. Ето защо съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест страните в делбеното производство, следва да установят, че са съсобственици на вещите, чиято делба претендират да бъде извършена, като квотите на съсобственост се определят служебно от съда.

Ето защо, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 ГПК страните в делбеното производство, следва да установят, че са съсобственици на вещите, чиято делба претендират да бъде извършена, като квотите на съсобственост се определят служебно от съда.

В хода на процеса, на 30.10.2017 г. е починала ответницата М.Й.А. и на нейно място, като ответници, са конституирани наследниците й В.В.К. и П.Б.Я..

В хода на процеса, на 07.11.2017 г. е починала и ответницата П.Т.А. и на нейно място, като ответници, са конституирани наследниците й Д.А.А. и Н.А.С..

В хода на процеса, на 28.07.2019 г. е починал ответникът Д.С.Й., като на негово място, като ответници в производството, са конституирани наследниците му – Т.Д.С., С.Д.С. и Й.Н.Й..

В хода на процеса, на 15.09.2019 г. е починал ответникът Г.К.А., като на негово място, като ответници в производството, са конституирани наследниците му – К.Г.К. и Д.Г.К..

В хода на процеса, на 03.04.2021 г. е починал ответникът К.Г.К., като на негово място, като ответник в производството, е конституиран наследникът му А.К.А..

В съдебно заседание ищецът Д.А.А., чрез процесуалния си представител адв. А., заявява, че разполага с документ за собственост на част от процесния имот и на практика тази част представлява дворно място, застроено от него, като тази част погрешно е възстановена като земеделска земя. Твърди, че по негово искане е започнала процедура по изменение на КККР, засягащо процесния имот и с предмет – нанасяне на неговия имот като самостоятелен такъв. Ищецът посочва, че от издаденото от главния архитект на Община Божурище удостоверение за търпимост на сградите в имота, е видно, че възстановеният като нива процесен имот всъщност попада в границите на строителния полигон на м. „Каракачан“ на с. Хераково, одобрени с Решение № 84/1987 г. на ИК на ОНС-София, което решение е в сила и днес. Границите на строителния полигон не са показани от Община Божурище при изработване на КВС и затова имотът погрешно е възстановен като земеделска земя. Ищецът заявява, че на основание чл. 232 от ГПК, оттегля предявения иск за делба на процесния имот, тъй като от извадка от КККР е видно, че територията, върху която попада имотът, вече се води не като земеделска, а като урбанизирана територия/за друг вид застрояване. Моли, в случай, че останалите съделители не възразяват, съдът да прекрати производството по делото. Не възразява съдът да се произнесе по предявения от ответницата Л.И.А. установителен иск.

В съдебно заседание ответницата Л.И.А. се представлява от адв. К., която не възразява срещу така направеното искане от ищцовата страна, но моли съдът да разгледа предявения от доверителката й установителен иск.

В съдебно заседание ответницата Н.К. се представлява от адв. З., която изразява становище, че производството следва да се прекрати, поради факта, че искът, който е предявен е недопустим, с оглед предмета на делба. Алтернативно, моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да присъди на доверителката й направените разноски. Заявява, че не се противопоставя съдът да уважи претенцията на ответницата Л.А..

В съдебно заседание ответникът А.К.А. се представлява от адв. Христова, която се противопоставя срещу оттеглянето на иска. Изразява становище, че, предвид заключението на вещото лице, а именно: че в процесния имот се намират три сгради в режим на търпимост, същите трябва да бъдат допуснати до делба.

Останалите ответници – редовно призовани, не се явяват, не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От удостоверение за наследници изх. № 14/11.03.2015 г., издадено от Кмета на с. Хераково, община Божурище /лист 9-16 от делото/, както и от удостоверение за наследници изх. № 18/02.04.2015 г., издадено от Кмета на с. Хераково, община Божурище /лист 17-21 от делото/, удостоверение за наследници изх. № 138/20.02.2017 г., издадено от Община Костинброд /лист 22-24 от делото/, удостоверение за наследници изх. № УГ01-12779/10.11.2017 г., издадено от Столична община, Район „Н.“ /лист 55 от делото/, удостоверение за наследници изх. № 1223/14.11.2017 г., издадено от Община Костинброд /лист 131 от делото/, удостоверение за наследници изх. № 1217/09.10.2019 г., издадено от Община Костинброд /лист 216 от делото/, удостоверение за наследници изх. № 78/04.08.2020 г., издадено от ГРАО – с. Хераково при Община Божурище /лист 331 от делото/ и удостоверение за наследници изх. № 343/22.06.2021 г., издадено от Столична община, район „Триадица“ /лист 587 от делото/, се установява, че ищецът Д.А.А. и ответниците Г.М.К., К.М.К., Н.Й.К., С.А.М., В.М.К., А.Й.Д., Н.К.К., Л.И.А., Ц.Й.Б., К.Н.Ц., М.Р.М., В.Р.Ч., П.Б.Г., Г.Б.А., М.С.П., П.Б.Я., В.В.К., Н.А.С., С.Д.С., Т.Д.С., Й.Н.Й., Д.Г.К. и А.К.А., както и лицата: М.П.К., Н.А.С., Д. В.Х., Р. Д.К., И.К.З., Т.К.З., Д.П.С., Н.М.А.,А.И.А., М. И.В,П.Г.А.И Б.Г. Л., са наследници на: А. Л. Г., починал на 25.04.1935 г.

По силата на решениe с № 09/18.04.1996 г. на ПК – Божурище е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. Г. върху следния недвижим имот:

НИВА с площ от 7,743 дка, находяща се в землището на с. Хераково, общ. Божурище, местност „…..“, четвърта категория, съставляваща имот № 145003 по картата на землището, при граници: имот № 145002, имот № 024012, имот № 024013, имот № 145004, имот № 145037, имот № 145012, имот № 145016 и имот № 145032.

С решениe № 3309/16.07.2004 г. на ОСЗ – гр. Божурище, влязло в законна сила на 19.01.2005 г. /издадено в изпълнение на чл. 18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ, допълващо и изменящо решение № 09/19.04.1996 г./, е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. Г. върху следния недвижим имот:

НИВА с площ от 1,491 дка, находяща се в землището на с. Хераково, общ. Божурище, местност „ТРОЯН“, четвърта категория, съставляваща имот № 145041 по картата на землището, при граници: имот № 145040, имот № 144036, имот № 145042 и имот № 145003.

В скица № Ф04572/12.08.2015 г. на имот № 145057, находящ се в землището на с. Хераково, изработена от инж. В. Д. - „ИНТЕРФЕЙС“ ЕООД – Габрово и заверена от инж. П. В. – началник на ОСЗГ – Божурище, е отбелязано, че имот № 145057 е образуван от имотите 145003 и 145041, както и че новообразуваният недвижим имот представлява НИВА с площ от 9.233 дка, четвърта категория, находяща се в м. „ТРОЯН-В-ДВОРА“, при граници: имот № 145040, имот № 144036, имот № 145042, имот № 145004, имот № 145037, имот № 145012, имот № 145016, имот № 145032 и имот № 145002. В скицата като собственици са вписани наследниците на А. Л. Г., въз основа на Решение по чл. 18ж /1/ ППЗСПЗЗ № 09/19.04.1996 г. и Решение по чл. 18ж /1/ ППЗСПЗЗ № 3309/16.07.2004 г.

Видно от н.а. № 19, том I, н.д. № 17/2016 г., на 26.01.2016 г. ищецът Д.А.А. е закупил от съсобствениците М.П.К., Н.А.С., Д. В.Х., Р. Д.К., И.К.З., Т.К.З., Д.П.С., Н.М.А.,А.И.А., М. И.В,П.Г.А.И Б.Г. Л., техните собствени общо 873/1728 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 9,233 дка, IV категория, находяща се в землището на с. Хераково, община Божурище, местност „..“, представляваща имот № 145057 по картата на землището и поземлен имот с идентификатор 77246.145.57 по КККР с адрес на имота: мах. „Троян – в двора“, с площ от 9 230  кв.м., с номер по предходен план 145057, при граници съгласно скица: имот 77246.145.16, имот 77246.145.12, имот 77246.145.37, имот 77246.145.4, имот 77246.145.42, имот 77246.145.40, имот 77246.145.2, имот 77246.145.32, имот 77246.145.36.

Видно от удостоверение № ТС-1153-(1)/28.05.2020 г., издадено от Община Божурище /лист 689 от делото/ е, че поземлен имот с идентификатор 77246.145.57 по КККР е идентичен с имот № 145057 по КВС на землището на с. Хераково и съгласно Решение № 84/11.08.1987 г. на ИК на ОНС – София, същият попада в границите на строителен полигон на „Каракачан махала“ на с. Хераково.

Видно от писмо изх. № ПО-10-274-1/14.09.2021 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – София област /лист 694 от делото/ е, че на основание чл. 50, ал.6 от ППЗОЗЗ може да се счита, че ПИ с идентификатор 77246.145.57, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон, представлява урбанизирана застроена територия, както и че промяна на функционалното предназначение и на регулационните отреждания за този имот се извършва по реда на ЗУТ.

По делото е представена и скица-проект № 15-214353/28.02.2022 г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор: 77246.145.57 и сгради с идентификатори: 77246.145.57.3, 77246.145.57.2, 77246.145.57.1, които са в режим на търпимост (съгл. удостоверение за търпимост рег. № ТС-2947/1/30.11.2021 г., издадено от главния архитект на Община Божурище.

По делото са разпитано свидетелите В. С. М. и Г. С. Г., които сочат, че част от процесния имот, с площ от около 400-500 кв.м., представлява дворно място, което от 1975 г. се ползва от ответницата Л.А.. Свидетелят М., който е бивш съпруг на ответницата А. твърди, че в имота на бившата му съпруга има построена сграда – вила, която той е строил, с площ от около 35-36 кв.м., като грубият строеж бил завършен през 1977 г. Сочи, че след развода им през 1985 г. ответницата А. е останала да живее там, като си ползва дворното място и си сади градина. Твърди, че мястото им е било дадено от бащата на ответницата А., за да си построят в него вила, като никой не е възпрепятствал ползването на имота. Посочва, че от запад имотът на ответницата Л.А. граничи с този на сестра й, а след него се намира къщата на ищеца Д.А.. И двамата свидетели твърдят, че процесният имот никога не е бил земеделска земя.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че от извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот не представлява земеделска земя, нито нива по НТП, както е отразено в кадастралната карта, както и че в границите на процесния имот се намират отделни дворни места с огради и сгради. Вещото лице отбелязва, че в процесния имот са видими четири самостоятелни имота със сгради в тях. Сочи, също така, че при извършения оглед на място е установил, че от север е налична ограда, която не съвпада с имотната граница по КК, от запад са налични частични огради, частично съвпадащи с имотната граница по КК на процесния имот, от юг – не са налични материализирани граници, а от изток – са налични частични огради, частично съвпадащи с имотната граница по КК на процесния имот. В заключението си вещото лице посочва, че в процесния имот изцяло попада имотът на ответницата Л.А., който не е нанесен в кадастралната карта, но е ограден с ограда от мрежа на бетонни и дървени колове от четирите си страни, като в имота се намира и двуетажна жилищна сграда. Сочи, че е съществувал път за достъп до имота, който владее ответницата Л.А., но към настоящия момент ползването на същия е възпрепятствано от поставена ограда.

По отношение поделяемостта на процесния имот, становището на вещото лице е, че, тъй като процесният имот е отразен като нива с площ от 9230 кв.м., съгласно чл. 72 от ЗН при съставянето на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, т.е. от процесния имот не могат да се образуват повече от три дяла от по три декара и то при условие, че се осигури достъп до южните дялове /тъй като към момента до процесния имот има достъп единствено по северната му граница/, както и при условие, че се съобрази наличието на сградите и оградите вътре в процесния имот. Вещото лице отбелязва, че, ако се установи, че процесният имот е урбанизирана територия, минималните площи и лица са според ЗУТ, които са осезаемо по-малки.

Вещото лице посочва в заключението си, че дворното място, което владее ответницата е с площ от 432 кв.м., а двуетажната жилищна сграда в същото е със застроена площ от 37 кв.м. /основна двуетажна сграда – 31 кв.м. и едноетажна пристройка към западната фасада – от 6 кв.м./.  

Според заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза в процесния имот са налични над осем сгради, като само три от тях са нанесени в кадастралната карта – 77246.145.57.1, 77246.145.57.2 и 77246.145.57.3, които са в режим на търпимост според приложеното удостоверение. Вещото лице сочи, също така, че от направения оглед на място е установил, че в границите на процесния имот – ПИ 77246.145.57, е налична електроразпределителна мрежа и всяка една от сградите е захранена с електричество, а канализация липсва за всички имоти в територията на строителния полигон – „Каракачан махала“, включително и за процесния.

Разпоредбата на  чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок за предявяване на възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои имоти. Възражението на ответник – съделител за придобиване на делбения имот по давност, по същество е възражение против включването му в делбата по смисъла на  чл. 342 ГПК, което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК относно преклудиране на възраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в общия исков процес (така Решение № 51/02.06.2016 г. по гр. д. № 68/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.).

Ответницата Л.А. твърди, че на място, процесният имот не съществува във вида, отразен на представената към исковата молба скица и не представлява земеделска земя. Сочи, че имотът е разделен на дворни места и е застроен. Заявява, че родителите й са владели явно, безспорно и непрекъснато дворно място, което изцяло попада в процесния имот, като през 1960 г. са построили в северната част жилищна сграда, в която след смъртта им останала да живее сестра й Н. Ц., а след нейната смърт и понастоящем там живеят племенниците й Ц.Б. и К.Ц.. Твърди, че през 1976 г., по силата на устна уговорка между нея, майка й и сестра й, дворното място било разделено на две части, като тя /ответницата А./ продължила да ползва южната част с площ от около 500 кв.м. Сочи, че през 1977 г. тя и съпругът й построили жилищна сграда с РЗП 70 кв.м., която до прекратяването на брака им през 1985 г. ползвали като вила, а впоследствие тя продължила да живее в къщата и да обработва градината, като засадила и овощни дървета. Поддържа, че повече от 40 години владее дворното място спокойно, явно и непрекъснато и претендира, че е придобила тази част от имота на основание давностно владение.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на лицето, което се позовава на давност, е да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, като е държал вещта като своя. Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението.

С ТР № 1/2012 г. гр. София, 6 август 2012 г. на ВКС, са внесени разяснения относно прилагането на тази презумпция, понеже прилагането й за някои случаи противоречи на нейната същност и би довело до презюмиране на нещо, което обикновено не се наблюдава. Прието е в ТР, че владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца, поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части, обаче, съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение и следователно е житейски по-логично съсобственикът да е само държател относно чуждите идеални части. Развито е в ТР, че случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, то намерението му за своене се предполага. Когато, обаче, основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Изрично е посочено в ТР, че при основание за упражняване на фактическата власт наследяване /като общо правоприемство/, то презумпцията е оборена. Съсобственикът, който се позовава на давност, следва да докаже главно и пълно, че е държал вещта /ид. части от нея, собственост на другите наследници/ като своя. Това е така, понеже владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. В тези случаи, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Това са действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.

В общия случай, съсобственикът, който се позовава на давност, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, поне 10 години, като е държал вещта като своя /презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена/.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че ответницата Л.А. има правен интерес да предяви установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, извън настоящото делбено производство, срещу същите лица, за частта от процесния имот, която владее, тъй като при успешното му провеждане би се стигнало до различен резултат и различна, и по-интензивна защита от тази, до която ще се стигне при уважаването на възражението за собственост по чл. 342 от ГПК, направено от същата в делбеното производство. Това е така, защото съдът по делбеното дело, във фазата по допускането на делбата, не се произнася по възражението в диспозитива на своето решение. Резултатът от уважаването на самото възражение е отхвърлянето на иска за делба. Влязлото в сила решение, с което е уважен иск за собственост, формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали ищецът е собстевеник на вещта. Докато влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск за делба, поради уважаване на възражение на ответник, че е изключителен собственик, формира сила на пресъдено нещо за липсата на съсобственост между страните по делото, а не дали страната, направила възражението е собственик /в този смисъл: Решение № 192/11.01.2018 г. по ГД № 639/2017 г. на ВКС, I г.о./.

От друга страна, настоящият съдебен състав, като взе предвид представения н.а. № 98, том I, дело № 167/1994 г., с който ищецът е признат за собственик по давностно владение и наследство върху дворно място с площ от 3460 кв.м., находящо се в строителния полигон на с. Хераково, махала „Каракачан“, Софийска област, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 100 кв.м. и гараж със застроена площ от 40 кв.м. ъи инициираната от него процедура по изменение на КККР с нанасяне на собствения му имот кат самостоятелен такъв (видно и от скица-проект № 15-1398213/01.12.2022 г., издадена от СГКК – Софийска област), както и заявеното в о.с.з. на 03.04.2023 г. от процесуалния му представител оттегляне на иска по реда на чл. 232 от ГПК, намира, че за него не е налица  правен интерес от воденето на иска за делба, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Н.К.К., Л.И.А. и А.К.А. претендираните от същите разноски, направени в хода на производството.

Останалите ответници не са претендирали присъждане на направени от тях разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 77246.145.57 по кадастралната карта на с. Хераково, одобрена със Заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в м. „Троян-в двора“, с площ от 9230 кв.м., с номер по предходен план 145057, при граници на имота, съгласно скица: имот 77246.145.16, имот 77246.145.12, имот 77246.145.37, имот 77246.145.4, имот 77246.145.42, имот 77246.145.40, имот 77246.145.2, имот 77246.145.32 и имот 77246.144.36, предявен от Д.А.А. с ЕГН ********** срещу Г.М.К. с ЕГН **********, К.М.К. с ЕГН **********, Н.Й.К. с ЕГН **********, С.А.М. с ЕГН **********, В.М.К. с ЕГН **********, А.Й.Д. с ЕГН **********, Н.К.К. с ЕГН **********, Л.И.А. с ЕГН **********, Ц.Й.Б. с ЕГН **********, К.Н.Ц., ЕГН **********, М.Р.М. с ЕГН **********, В.Р.Ч. с ЕГН **********, П.Б.Г. с ЕГН **********, Г.Б.А. с ЕГН **********, М.С.П. с ЕГН **********, П.Б.Я. с ЕГН **********, В.В.К. с ЕГН **********, Н.А.С. с ЕГН **********, С.Д.С. с ЕГН **********, Т.Д.С. с ЕГН **********, Й.Н.Й. с ЕГН **********, Д.Г.К. с ЕГН ********** и А.К.А. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** направените от същата разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждание в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати на Л.И.А. с ЕГН ********** направените от същата разноски в настоящото производство за депозити за вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати на А.К.А. с ЕГН ********** направените от същия разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждание и за депозит за вещо лице, в размер общо на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: