№ 853
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509791 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20111299 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 6640 по описа за
2020 г. СРС, ГО, 64-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, предявен от В. ЕМ. М., ЕГН ********** срещу С. у. „Свети К.
О.“, за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със
заповед № РД 25-1 от 09.01.2020г., допълнена със заповед № РД 25-
2/15.01.2020г. и заповед № РД 25-3/22.01.2020г. на ректора на С. у. „Свети К.
О.“.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца пред СРС – В. ЕМ. М.. Излагат се доводи за неправилност, поради
неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът сочи, че първата
инстанция не е съобразила установените по делото факти, чрез събраните
доказателства, че в случая не е налице възстановяване на предишната работа.
Ищцата не се е явила да заеме работата, на която е била възстановена, за да се
приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. В случая е налице
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ,
1
в който случай, която и да е от страните не дължи предизвестие. Не е налице
нарушение на трудовата дисциплина и наложеното от работодателя
дисциплинарно наказание не намира законова опора. Обосновава правен
интерес за оспорване законността на уволнение с излагане на доводи за
вписано основание за уволнение в трудовата й книжка, както и с оглед
момента на прекратяване на трудовото правоотношение – с изтичане на
двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ или с получаване на заповедта за
уволнение от 09.01.2020 г., както и с оглед защита на данъчните й и
осигурителни права, върху които влияе трудовото правоотношение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което искът за отмяна на уволнението като
незаконно бъде уважен. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника С. у. „Свети К. О.“, в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение. Счита, че решението на СРС е правилно и
съобразено със закона. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, съдът намира
следното:
Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС и по нея
не се спори от въззивника – ищец.
2
Настоящата инстанция намира за установено в производството, че
ищцата е била заета по безсрочно трудово правоотношение при ответника на
длъжността „главен инспектор администрация на факултет“ в Стопанския
факултет. Страните не спорят и се установява, чрез събраните пред първата
инстанция доказателства, че със заповед № РД 25-10/12.09.2019г. на ректора
на Софийски у., връчена на 13.09.2019г., на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Преди подаване на искова молба в
съда за оспорване законността на това уволнение / подадена до СРС искова
молба с вх. № 202408/20.09.2019г./ със заповед № РД 25-11/18.09.2019г. на
ректора на Софийски у. е „анулирана“ заповед № РД 25-10 от 12.09.2019г.
Установено е, че заповед № РД 25-11/18.09.2019г. е изпратена чрез куриер и е
получена от ищцата на 24.09.2019г. В отговор, на 25.09.2019г. ищцата
уведомила работодателя, че вече е завела искова молба на 20.09.2019г. за
оспорване на уволнението, наложено със заповедта от 12.09.2019г., като едва
след това – на 24.09.2019г., е получила заповедта за „анулиране“ на заповед за
уволнение № РД 25-10/12.09.2019г.
Последвала кореспонденция между страните, с която ответникът
уведомил ищцата, че от момента на получаване на отменителната заповед
трудовото правоотношение е възстановено и я призовал на 26.09.2019г. и
29.10.2019г. да се яви на работа.
В отговор ищцата възразила, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № РД 25-10/12.09.2019г., която е оспорена по съдебен
ред.
Страните не спорят и се установява, че на основание чл.193, ал.1 КТ с
писмо с изх. № 93- В – 528/04.12.2019г. работодателят - ответник е поискал
обяснения от ищцата относно причините за неявяването й на работа за
периода 16.10.2019г. – 19.11.2019г., вкл. и към датата на исканите обяснения.
В писмените си обяснения, дадени с писмо с вх. № 93- В-
528/23.12.2019г., ищцата е изложила, че считано от 16.09.2019г., когато е била
уволнена, е освободила работното си място и че е невъзможно да бъде
прекратяван отново трудов договор, който вече е бил прекратен.
Със заповед № РД 25-1/09.01.2020г. на ректора на Софийски у., връчена
на 13.01.2020г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Изложени са мотиви, че в периода 16.10.2019г. – 19.11.2019г.,
3
вкл. към датата на издаване на заповедта ищцата не се е явявала на работа и
не е изпълнявала трудовите си задължения без правно основание. Заповедта е
допълнена със заповед № РД 25-2/15.01.2020г. за изплащане на ищцата на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, още и със заповед № РД 25-3/22.01.2020г., в
която се посочва, че ищцата дължи на работодателя обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ.
За да отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, СРС е приел, че
ищцата е възстановена на предишната работа след извършеното уволнение
със заповед № РД 25-10/12.09.2019г. и отмяната на последната от
работодателя със заповед № РД 25-11/18.09.2019 г. преди сезиране на съда с
искова молба на 20.09.2019 г. Приел е, че ищцата е била задължена да се яви
на работа след узнаване на издадената на основание чл.344, ал.2 КТ заповед
от работодателя, а именно след 24.09.2019 г. С оглед това, съдът е приел, че
на основание чл.344, ал.2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени
заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя
пред съда.
Решението на съда е неправилно. Правните изводи на първата
инстанция принципно съответстват на закона и практиката по прилагането
му, но нормата на чл. 325, ал.1, т. 2 КТ, вр. с чл. 345, ал. 1 КТ не е приложена
точно към установените по делото релевантни за спорното право факти.
Според указанията на чл.345, ал.1 КТ, работник или служител се
възстановява на предишна работа в случаите, когато работодателят го е
уволнил и:
- с влязло в сила съдебно решение, с което заповедта за уволнението е
била призната за незаконосъобразна и работникът или служителят е бил
възстановен на предишната си работа, или
- работодателят сам е отменил заповедта за уволнение, както в случая
(чл.344, ал.2 КТ).
В тези случаи работникът или служителят, който е възстановен, има
право да заеме предишната си работа, ако:
- трудовото му правоотношение е било безсрочно, или
- трудовото му правоотношение е било срочно, но срокът не е изтекъл.
В този случай работникът или служителят има право да заеме предишната си
работа само за периода до изтичане на срока по трудовото правоотношение.
4
Това е негово потестативно право, а не задължение, както неправилно е приел
работодателя и каквито изводи е формирал първоинстанционният съд. С
уважаване на иска, респ. с отмяна/оттегляне на заповедта за уволнение от
работодателя/ за ищеца възниква потестативното право да се върне на
предишната работа, с чието упражняване ще се възстанови трудовото
правоотношение по начина, по който е съществувало преди
незаконосъобразното му прекратяване.
С оглед дадените разяснения с ТР № 3 от 02.12.2021 г. по тълк.д. №
3/2019 г., ОСГК на ВКС, двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345,
ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или
служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено
от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение
срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг
начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да
се върне на работата, на която е възстановен.
Посредством систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.345, ал. 1
КТ се извежда изводът, че постановяването на конститутивно съдебно
решение, с което се уважава искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. заповедта на
работодателя по чл.344, ал.2 КТ, не завършва сложния фактически състав на
възстановяване на уволнения работник или служител. Конститутивният ефект
на постановеното решение от съда/заповедта на работодателя е обусловено от
настъпването на едно условие – възстановеният работник или служител да се
яви, за да заеме предишната си работа, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Пропускането на двуседмичния
срок без уважителна причина ще преклудира възможността за възстановяване
на трудовото правоотношение и ще създаде предпоставки за настъпване на
прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ.
Както е посочено и в цитираното тълкувателно решение разпоредбата
на чл. 345, ал. 1 КТ урежда по императивен начин началния момент, от който
тече срокът за постъпване на уволнения работник или служител на
предишната работа – от получаване на съобщението за
възстановяване. Разпоредбата е приложима и в случаите, в които по реда на
чл.344, ал. 2 КТ работодателя по свой почин е отменил заповедта за
уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
5
Отмяната на заповедта за уволнение може да доведе и до възстановяване на
работника или служителя на предишната работа, ако страните по трудовото
правоотношение имат желание за подобен изход.
Законодателят е уредил, че денят на получаване на съобщението по чл.
345, ал. 1 КТ е отправният момент, от който започва да тече преклузивният
срок. Посоченото законодателно решение не е случайно. Датата на
получаването на съобщението, изпратено от съда, следва да се отбележи
изрично, което внася яснота в правното положение на страните по повод на
възстановяването на трудовото им правоотношение. Тълкувайки разпоредбата
на чл. 345, ал. 1 КТ, може да се направи изводът, че законодателят е възприел
този начин на уведомяване като най-сигурен, поради възможността ясно и
безспорно да се установи датата на получаване на нарочното съобщение,
която се явява и началният момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Чрез събраните в производството доказателства се установява, че
съобщение по чл.345, ал.1 КТ е изпратено от работодателя-ответник на
ищцата на 26.09.2019г., когато я е призовал да се яви на работа. Последното е
получено от ищцата на 27.09.2019 г. /л.14 от делото на СРС/. При така
установеното преклузивният срок по чл.345, ал.1 КТ изтича на 11.10.2019 г.
като при липса на упражнено право от страна на работника/служителя за
възстановяване на предишната работа са създадени предпоставки за
настъпване на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2, предложение
второ КТ за трудовото правоотношение. Ето защо, считано от 12.10.2019 г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие, от
която и да е от страните по договора и независимо от субективното им
отношение за това от кога започва да тече срокът по чл. 345, т. 1 КТ.
Връчването след това на заповед за прекратяването на трудовото
правоотношение има констативен характер.
Извършеното след този момент уволнение със заповед № РД 25-
1/09.01.2020г. на ректора на Софийски у., връчена на 13.01.2020г., с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на
работа на основание чл.195, ал.1 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.126, т.1 КТ е
незаконно. Към този момент не е налице задължение на ищцата да се явява на
работа, както неправилно е приел СРС, доколкото от нейна страна не е
упражнено правото на възстановяване на предишната работа. Изложените
6
подробни доводи от въззивника в посочения смисъл съдът намира за
основателни. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Поради разминаване изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ уважен като основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на
1740.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по представен списък.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20111299 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 6640 по
описа за 2020 г. СРС, ГО, 64-ти състав, с което е отхвърлен като
неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, предявен от В. ЕМ. М., ЕГН
********** срещу С. у. „Свети К. О.“, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнение, извършено със заповед № РД 25-1 от 09.01.2020г., допълнена със
заповед № РД 25-2/15.01.2020г. и заповед № РД 25-3/22.01.2020г. на ректора
на С. у. „Свети К. О.“ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.1,
т. 1 КТ, уволнението на В. ЕМ. М., ЕГН **********, извършено със заповед
№ РД 25-2/15.01.2020г. и заповед № РД 25-3/22.01.2020г. на ректора на С. у.
„Свети К. О.“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
неявяване на работа на основание чл.195, ал.1 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.126,
т.1 КТ в периода 16.10.2019 г.-19.11.2019 г.
ОСЪЖДА С. у. „Свети К. О.“, да заплати на В. ЕМ. М., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1740.00 лв. -
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции – СРС
и СГС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8