№ 49
гр. Смолян, 02.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:В.а Т. Бошнякова Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от В.а Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20245400900033 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Р. В. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В.
П., редовно преупълномощен с представено в днешно съдебно заседание
пълномощно.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД –
гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От
същия е постъпила Молба с вх. № 2042 от 27.05.2025 г., чрез юрк. Б. Д., в
която е посочено, че представител на дружеството не може да се яви в
днешното съдебно заседание и е изложено становище по хода на делото.
Третото лице-помагач З. К. Х., редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. В. П., с пълномощно по делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Също моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Адв. П.: Поддържам исковата молба, поддържам и допълнителната
искова молба, ведно с направените доказателствени искания и твърдения.
Нямам възражения по доклада. Имам доказателствени искания за уточняване
1
на исковата молба.
Адв. П.: Госпожо Съдия, от името на доверителя си, поддържам изцяло
изложените в отговора съображения срещу исковата молба. Своевременно сме
запознати с проекта за доклад, нямаме възражения по него.
Съдът намира, че следва да се пристъпи към доклад на делото и затова
ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение №
46/21.03.2025 г.
Съдът докладва постъпило Писмо с вх. 1528/16.04.2025 г. от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, ведно с приложени документи към него.
Адв. П.: Да се приемат.
Адв. П.: Също, госпожо Съдия, своевременно сме запознати, не
възразявам да бъдат приети.
Съдът намира, че представените с исковата молба и допълнителния
писмен отговор писмени документи под опис, както и постъпилите от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив писмени документи, приложени към Писмо с
вх. № 1528/16.04.2025 г. се явяват допустими, относими и необходими, поради
което същите следва да бъдат приети и приложени като доказателства по
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото писмените документи
под опис, представени с исковата молба, с допълнителния писмен отговор и
приложените към Писмо с вх. № 1528/16.04.2025 г.
Адв. П.: Имам доказателствени искания, свързани с допълване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно: в следствие
на пътното произшествие са налице увреждания в областта на крака на ищеца,
поради което все още той изпитва затруднение в движението на този крак. Във
връзка с това представям и моля да се приеме, с копие за насрещната страна,
документация за неврологично изследване на ищеца, извършено на 14.04.2025
г. Моля да допуснете и прилагане по делото на следните доказателства,
свързано със състоянието на ищеца и възстановителния му процес, които да
послужат на вещите лица за изготвяне на поисканата медицинска експертиза
(с копие за ответната страна). Считам, че ще са от полза на вещите лица,
затова ги предлагам. Те са с по-задна дата. Считам, че в първото по делото
2
съдебно заседание мога да ги представя и ще са от полза на вещите лица за
поставената им задача. Касаят периода след ПТП-то и понеже сме в първо
заседание по делото, мога да ги представя.
Адв. П.: Госпожо Съдия, считам, че по отношение на първия представен
амбулаторен лист с дата от 14.04.2025 г. няма пречка същият да бъде
представен като доказателство по делото, което да бъде анализирано вероятно
по-късно от вещото лице, което ще изготви експертизата. По отношение обаче
на втория амбулаторен лист, който датира от 1.08.2024 г. се противопоставям
на приемането. Те са всъщност са четири такива, поради настъпила преклузия.
Ищецът е имал възможността да събере и да ангажира доказателства,
фигуриращи и налични към момента на депозиране на исковата молба,
каквито несъмнено са ангажираните писмени доказателства, поради което аз
смитам, че към настоящия момент е настъпила преклузия във връзка с
представянето им.
Адв. П.: Причината да не ги представим по-рано е че те не бяха
достояние до преди първото заседание по делото. Не ни бяха предоставени от
ищеца на нас - адвокатската кантора. Но след като е първо заседание, считам,
че могат да се приемат тези документи, макар и да са с по-раншна дата. Тъй
като ответната страна, не се противопостави срещу приемането на първия
документ, който представих във връзка с неврологичното състояние на ищеца,
считам, че това е основание за извършването на комплексна експертиза така,
както сме заявили в исковата молба, като в нея следва да бъде включен и
невролог/неврохирург. Поддържам така направеното искане.
Съдът намира, че представеният в днешно съдебно заседание
Амбулаторен лист от 14.04.2025 г., ведно с изследванията към него, се явяват
допустими, относими и необходими доказателства, поради което следва да
бъдат приети и приложени като такива по делото. Що се отнася до останалите
амбулаторни листи, представени от ищцовата страна в днешно съдебно
заседание, издадени на 01.08.2024 г., 15.07.2024 г., 03.06.2024 г. и 08.04.2024
година, Съдът намира, че за същите към настоящия момент вече е настъпила
преклузия, тъй като те са издадени преди депозиране на исковата молба, респ.
на допълнителната искова молба. Съдът намира, че ищцовата страна не сочи
обективни причини, препятстващи представянето им с исковата молба или с
допълнителната искова молба, поради което с настъпването на поетапната
3
преклузия, същите се явяват пеклудирани към настоящия момент и не следва
да бъдат приети като доказателства по делото, а само да бъдат приложени на
гърба на кориците на настоящото дело и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото Амбулаторен лист от
14.04.2025 г., ведно с приложените към него изследвания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за приемане
и прилагане като доказателства по делото на Амбулаторен лист от 01.08.2024
г., Амбулаторен лист от 15.07.2024 г., Амбулаторен лист от 03.06.2024 г. и
Амбулаторен лист от 08.04.2024 година, издадени на Р. В. К.. Същите да се
приложат на гърба на кориците на делото с отбелязване, че не са приети като
доказателства по делото в днешното съдебно заседание.
Адв. П.: Днес не водя свидетелите, които са ни допуснати, тъй като от
кориците на делото не установих, че исканите свидетели са призовани.
Предоставен е адрес за призоваване, но тъй като не видях да са призовани, не
водя нашите свидетели. Ако колегата не възразява да не бъдат разпитани в
това заседание, аз нямам против.
Адв. П.: Напротив, възразявам. Свидетелите са отпреди. Считам, че
ответната страна не е извършила необходимите процесуални действия да
уведоми и осигури исканите свидетели. Моля Съда да не дава на отсрещната
страна възможност да шиканира процеса.
Адв. П.: Разберете. Просто останах с впечатление, че са при режим на
призоваване и след като призовем всички тогава ще се разпитват. Очевидец е
лицето, което е било вътре в автомобила на доверителя ми, но в момента не
мога да го посоча. В двата автомобила е имало по един пътник, това не е
спорен факт.
Адв. П.: Нашият свидетел-очевидец Кр. Атанасов К., въпреки че не е
призован, ние успяхме да го осигурим. Моля да бъде допуснат до разпит.
Водим двама свидетели и един очевидец. Не държа на едновременното
разпитване на свидетелите - от наша страна и от страна на третото лице -
помагач. Водим свидетелите и моля да бъдат разпитани днес.
Адв. П.: Не възразявам да се разпитат сега водените от ищеца свидетели.
Съдът намира, че искането на ищцовата страна за допускане до разпит
4
на свидетел-очевидец е направено в срок и касае събирането на допустими,
относими и необходими доказателства, затова воденият свидетел - очевидец
следва да бъде допуснат до разпит за установяване на обстоятелства, касаещи
механизма на процесното ПТП и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до разпит водения от ищеца свидетел-очевидец за
установяване на обстоятелства, касаещи механизма на процесното ПТП.
В съдебната зала бяха въведени водените свидетели за снемане на
самоличността им.
Съдът сне самоличността на свидетелите както следва:
Ел. Б. К.А, 52 години, българска гражданка, семейна, неосъждана, майка
на Р. К.. ЕГН **********.
В. Д. К., 56 години, български гражданин, семеен, неосъждан, баща на Р.
К., ЕГН **********.
Кр. Ат К., 20 години, български гражданин, несемеен, неосъждан,
далечен братовчед на Р. К. - 3 или 4 братовчед. ЕГН **********.
Съдът напомни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което същите обещаха да говорят истината.
Св. ЕЛ. К.а: Желая да свидетелствам.
Св. В. К.: Ще свидетелствам.
Св. Кр. К.: Желая да свидетелствам.
Свидетелите ЕЛ. К.а и Кр. К. бяха изведени от съдебната зала.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля В. К. – баща на ищеца.
Св. К.: Аз съм баща на Р. К.. С много болка, с много страдание се понесе
това нещо от сина ми и очаквам край на това нещо. Говоря за пътния
инцидент с него. Беше много сложна ситуацията. Доста травми са при него -
има счупване на дясната ръка, на две места - в лакътя, в раменната кост,
контузия на главата, счупени ребра, счупен таз, нещо страшно беше. Правени
са му две операции, с промеждутък, защото е недопустимо да се направи на
един път, като с едната операция се отстраняват две травми - на раменна кост
и на подлакътна кост. Другата операция беше след 10-12 дена, за да се
възстанови малко тялото, на таза. Няма смяна на стави. Има използване на
5
медицински пирони, на медицински планки. Основно аз и съпругата ми се
грижехме за него по време на оперативната и след оперативната част. Заедно
живеем, макар че той е работещ. Беше в чужбина, беше си дошъл за
празниците – за Коледа и за Нова година, и се случи тази беля, и след това при
нас си живее. И преди това си живееше при нас, но работеше в Англия. Той - Р.
няма семейство официално, от скоро живее с приятелката си. След инцидента
живее с приятелката си. След произшествието първо го приеха в бърза помощ
в с. Баните и от там ми се обадиха, след това го изпратиха в бърза помощ в
Смолян, по спешност с линейка. В Смолян екипа прецени, че нещата са много
сериозни и ни пренасочиха за болница „Пирогов“ – София или „Св. Георги“ в
Пловдив. Ние се добрахме до „Св. Георги“ и останахме там. Приеха го. Не ми
позволиха да се кача в линейката. Бях с кола, карах след него, сле линейката. В
болницата бях след първата операция на ръката, която се проточи доста време.
Наложи се втора упойка да му бият, защото имаше две травми. Доста време
почакахме там. Инцидентът се случи на 24-ти в ранните часове, а
транспортирането беше след обяд на 24-ти. Аз го видях в опиянено състояние,
почти неадекватен. Позна ме. Наложи се да използват допълнително кислород
и казаха, че не могат да го събудят, защото втори път го упояваха за втората
травма. Напълно обездвижен беше, в безпомощно състояние. Травмите бяха
много, целия беше подут, в синини, счупени ребра. Имаш фрактура на главата.
Изписването стана след 20 дни. В самата болница беше обездвижен на
екстензия, с шина беше на ръката, на лакътя и едно специално средство, една
кърпа, която да придържа ръката към тялото, защото не сложиха гипс. И на
таза имаше сложена шина. Придвижваше се с помощта на приятели и
лекотоварен бус. Беше продължително време на легло. С помощта на мен, на
жена ми ставаше. Той беше на легло, обслужвахме го ние. Близо 4-5 месеца го
обслужвахме. С памперси беше. Аз, майка му, сестра му му сменяхме
памперсите. През това време се налагаше да му помагаме и за хранене.
Поради счупванията, които имаше на дясната ръка, а тя му е основна за
боравене, заради тези счупвания той не можеше да ползва помощни средства,
като патерица, проходилка. Затова се наложи да ползваме инвалидна количка.
Лекарите казаха, че не може счупената ръка, счупената раменна кост да се
натоварва, защото има пирон сложен, планки, а и е болезнено. Млад мъж,
горделив, със самочувствие, може ли да си представите в такова състояние да
му сменяме памперси, да го мием. Не сме засичали колко време е ползвал
6
помощните средства, но близо месец е ползвал количка. Той е млад мъж и по
всякакъв начин започна да се опитва да ползва първо една патерица, после и
втора, и малко по малко с раздвижване, с физиотерапия. Сега е сравнително
по-добре. Ходи сам. Не работи след инцидента, той работеше в Англия,
наложи се да си прекрати бизнеса, беше таксиметров шофьор в Англия, в
Лондон, наложи се да си продаде колата и да прекрати бизнеса там. Не работи.
Скоро беше на преглед, имаше неразположение. Установи се, че има
увреждане на нерв на крака, който е свързан явно с травмата от таза.
Ограничава движението на крака, даже е доста сериозно положението,
прогресиращо е това нещо. Винаги гледа да му са под ръка патериците.
Опитва се да шофира колата. Ползва една патерица. В момента може да
шофира, трудничко, но шофира. Това му е в кръвта. След произшествието
стана по-затворен, по-неразположен, иначе беше весел млад мъж, в разцвета
си. Това му се отрази, след толкова травми, как да го кажа. Почти не е
прекратявал рехабилитация, посещава физиотерапевтичен център в Пловдив
за раздвижване на ръката, на таза. В деня на случката аз видях, когато Р. излезе
от нас. Живея в с. В., общ. Баните. Р. беше при нас. Излезе надвечер. Бяхме
заедно през деня. Ловджии сме, бяхме на лов. Прибрахме се. Той не ми каза
къде отива. Излезе, да се види с приятели, работи в чужбина, много време не
ги е виждал. Впоследствие разбрах, че е бил в едно от заведенията на с.
Баните. Не ми е известно да е употребил алкохол в това заведение. Не сме
говорили на тази тема. Той е отговорен мъж. С това си е вадил хляба.
Адв. П.: Свидетелят е допуснат за установяване на имуществени вреди.
Св. К.: Синът ни ми е споделял, че си е закарал приятелката и си е
тръгнал да се прибира за в къщи и там отсечката е къса, аз познавам района.
Видял е, че отсреща идват светлини и е предположил, че е в неговото платно.
Не съм бил свидетел на произшествието. Прибрал се е плътно в дясно до
бордюра. Когато бяха следователите там и аз бях там, гледах. Отсреща
водачът, който е излязъл, е влезнал в неговата лента. С приятелката живеят
заедно, не съм засичал от кога са заедно, но примерно от Нова година, от
декември месец 2024 г. От тогава живеят в Пловдив. Рехабилитацията не е
спирала. В Пловдив е осъществявана тази рехабилитация. Той живее в
Пловдив постоянно. Ако не всяка седмица, почти през седмица са на гости
при нас. Преди това сме го транспортирали, физиотерапията там е
провеждана. Изцяло в Пловдив е провеждана. На първата физиотерапия аз
7
лично го закарах. След това сестра му го е карала. Имаше периоди ходеше
всеки ден на рехабилитация. След като го изписана от болницата, дъщеря ми
живее в едно пловдивско село, едно известно време стоя там. Ние бяхме
постоянно с него. Ние стояхме там също. Същият ден, когато се случи
инцидента, ние събрахме чантите със съпругата ми и сме живели плътно с
него, където и да е. Работех. Взех си отпуск. Няма кой да се грижи за него.
Постоянно съм бил с него. Не съм си записвал колко често е посещавал
рехабилитация. Имаше период, в който всеки ден беше на рехабилитация.
Поне десетина дена в началото. След това започна да се раздвижва.
Рехабилитацията беше за всичко. Аз не съм влизал вътре и не знам точно за
какво. Карал съм го до двора, където са го поемали служителите. С инвалидна
количка се придвижваше до вътре. Може би от новата година - 2025 г. започна
да шофира. Когато заживяха заедно с приятелката си, той започна да шофира.
Преди това аз съм го транспортирал, сестра му като се наложи го е
транспортирала. От с. Баните е идвала да го вземе, за да го закара в Пловдив.
Дори и сега в момента се притеснява да шофира. Той с приятелката си вече
идват на гости всяка седмица. Не сме уреждали нищо със З. Х.. Точно след
инцидента, като бяха следователите – снимаха, разследваха, се появиха
родителите и на З.. Ние сме от един край, познаваме се. Не сме си казвали
нищо. Просто ни съчувстваха, изразиха съчувствие и след това веднъж
майката звънна по телефона, като бяхме в болницата в Пловдив. За
състоянието му попита майката, веднъж, точно след инцидента, като бяхме в
болницата. След това нямаме контакт. Не съм отказвал контакт с тях, но явно
разстоянията … Проявиха в началото разбиране и съчувствие и веднъж
звънна и попита за състоянието на Р..
В съдебната зала бе призована за разпит свидетелката ЕЛ. К.а.
Св. К.а: Знам за инцидента. На 24.12.2023 г. в късните часове се обадиха
от Бърза помощ. Тогава таткото (моят съпруг) ходи на Бърза помощ, аз не
ходих. Аз директно в Пловдив го видях след операцията. Р. беше в шок. Не
знам той дали ме вида, обаче аз като го видях, беше нещо неописуемо. После
го закараха в ОАРИЛ. Всеки ден ходихме да търсим информация и то
минимална, това е цяла седмица без да го видим. Не ни пускаха. Това е всеки
ден аз да не мога да го видя. После го качиха в отделение. Там го видях по-
добре. Беше в безпомощно състояние, ужасна гледка. Правиха две операции -
8
на ръката и на таза. В Пловдив в УМБАЛ „Св. Георги“ ги правиха. Той имаше
счупване на ръката на две места, на таза, счупени ребра, на главата контузии и
по цялото тяло натъртвания. След болницата 5 месеца беше на легло. Ние го
обслужвахме. Заедно живеем. Сега в момента той е в Пловдив, иначе живеем
заедно. От скоро е в Пловдив, от преди 2-3 месеца. С приятелката си живее
там. Ние със съпруга ми се грижихме за него - сменяхме му памперсите, той
въобще не можеше да става, помагахме му за хранене. Може да си
представите едни млад човек как се е почувствал - за него да се грижи
родител. Той ползваше количка, защото патерици не можеше да ползва,
заради ръката и до скоро си ползваше патерици. Гледа да са до него. Дясната
ръка му е водеща, с нея борави. Преди произшествието той беше в Англия,
таксиметров шофьор. След това той не работи. Причината да не работи е
произшествието. Имаше поставени шини на ръката и на крака. Р. вече не е
същият. В крака има засегнат нерв и постоянно има болки, не може да се
движи. Той ми го е споделял това. Той не шофира. Той патерици сега не
ползва, но гледа патериците да са постоянно до него. Той не се е качвал още да
шофира. Постоянно идва на гости, всяка седмица Приятелката му шофира.
Приятелката си има апартамент и живеят заедно. Ние му помагаме. Продаде
си таксито в Англия и имаше спестени пари, от това живее без да работи. Не
може да упражнява друга дейност. Двадесет дена беше в болницата. След това
бяхме в Маноле, един месец и след това в къщи в с. В.. По-късно предприе
рехабилитация. Докато бяхме в Пловдив, е воден на рехабилитация, но много
по-рядко, защото не можеше да се движи. Той ходеше в Пловдив на
рехабилитация, ние го карахме Не си спомням колко често. Мисля, че в
седмицата веднъж сме го карали в Пловдив. Баща му го караше. И
приятелката му, и баща му го караха. През това време приятелката му си беше
в Пловдив. Тя пътуваше и се е връщаше. Когато ходеше на рехабилитация,
понякога е оставал там, понякога се е връщал. При приятелката си е оставал.
От скоро започна да се вижда с приятели. След петия месец идваха на гости
разни приятели, той не можеше да излезе навън. Не знам същата вечер на
инцидента дали е бил приятели, с кой е бил. Той си е закарал приятелката на
съседното село и се е връщал, и тогава се е случило това ПТП. Същата вечер
излезе рано, към 19-20 ч. Каза, че отива с приятелката на кафе. Не ми е
споделял да е употребявал алкохол. Не ми е споделял нищо в тази връзка. Той
е много отговорен и когато шофира, не употребява алкохол. Той тогава с
9
колата излезе от къщи. Преди много повече излизаше с приятели, сега вече не
е същият. Когато си спомни за катастрофата, след това 2-3 дена въобще не
говори.
В съдебната зала бе призован за разпит свидетеля-очевидец Кр. К..
Св. К.: Бяхме се събрали на 23 декември 2023 г. вечерта в една механа в
с. Баните. Беше пълна, много хора имаше, много хора се бяха събрали за
празниците. И аз също бях там. Р. беше на друга маса, не беше с нашата
компания. З. Х. го познавам. И той беше там. По-късно бяхме на една маса със
З.. Първо бяхме разделени, след като се поизпразни малко, седнахме на една
маса със З.. Р. не е идвал при нас. Той беше на другата маса. Мисля, че горе-
долу от 20:30 ч. до към 1:30 ч. бяхме там. Аз пийнах малко. Р. и З. не знам
дали са пили, защото те бяха на различни маси. Когато З. дойде на нашата
маса, мисля, че една чашка пийна през това време. Ние не бяхме много заедно,
не повече от 30 минути. З. пиеше или мастика, или водка, нещо такова да е
било. Не мога да си помня точно какво е пил. З. остана на масата, вече се
поизпразни кръчмата и видях, че Р. си тръгна, понеже той живее по същия
маршрут, в който и аз, и го попитах дали може да ме закара. Видимо беше
адекватен, не съм се съмнявал, че е употребявал нещо, при условие, че и
приятелката му беше с него. Той каза, че може да ме закара, но първо ще
остави неговата приятелка и тогава ще се приберем ние. Казах му, че съм
съгласен и няма проблем. Аз се качих в неговата кола. Беше към 1:30 ч. Колата
е с десен волан. Аз седнах отзад, Приятелката му беше отпред. Тъй като
колата е с десен волан, аз бях точно зад него – отзад зад него. Тръгнахме,
оставихме приятелката му в с. Оряховец, това е почти до с. Баните. Тръгнахме
да се прибираме, мен да ме остави и той да се прибере. По пътя всичко беше
нормално, нямаше някакви проблеми с пътната обстановка като цяло – нито
да ни занесе, нито да вали сняг, нито да вали дъжд. Времето беше мрачно и
студено, най-много слана да имаше. Нямаше сняг, на 100% съм сигурен. В
късните часове по това време винаги има нещо такова като слана. Аз стоях
отзад и си цъках на телефона, той караше. По едно време само извика: „Ще ни
ударят. Дръж се!“ и аз докато погледна, само видях отсреща два фара и
последва силен удар. Точно като излязохме от завоя, вече бяхме на прав
участък, следваше ляв завой. Точно излязохме от завоя и той каза: „Дръж се!
Ще се ударим“. Нещо такова каза и погледнах нагоре, само видях два фара
срещу нас. Не мога да кажа точно къде е бил другият автомобил. На правия
10
участък стана ПТП-то. Сблъсъкът беше в нашата лента. Ударът направо си
беше челен, като по-голямата част от удара беше в по-дясната част на нашия
автомобил. Ударът беше от страната на шофьора, автомобилът е с десен
волан. Там беше силно увредена. Предполага се, че е бил на къси светлини,
защото този прав участък е осветен. Там има лампи, има сервиз, който свети.
Не мога да кажа с дълги или къси светлини е бил отсрещният автомобил, но
светлината беше доста силна. Когато погледнах нагоре, само ме удари
светлината. Автомобилът малко се завъртя от самият удар, малко по в дясно
ни удари, автомобилът малко се измести. Имаше завъртане около оста.
Нямаше преобръщане. Нито сме се удряли в мантинели или бордюри. Само с
колата се ударихме. Другият автомобил беше завъртян. След сблъсъка може
би имаше половин метър разстояние между двете коли. Не бяха залепени.
Нашият автомобил се беше установил вече на самата осева линия. Участъкът
е с две срещуположни ленти и има маркировка - непрекъсната бяла линия.
Със сигурност Р. беше с колан, защото колата пищеше, аз това си го спомням
като се качих, и каза на неговата приятелка да си дръпне колана, и си го
закопча и той. Р. не караше бързо. Аз не съм гледал километража, пак казвам
цъках си на телефона, но със сигурност беше нещо около 40-50 км/ч. Аз също
съм шофьор. Със сигурност скоростта беше съобразена с условията, от наша
страна. От другата страна, не съм експерт не мога да кажа. Не е карал бързо.
Когато сме в компания, винаги се гледа ако има такива, които пият, да има
такъв на масата, който не пие, за да може да се приберем. По принцип знам, че
Р. употребява алкохол по поводи - рождени дни и такива поводи, не е масово.
Същата вечер не мога да кажа нищо дали е пил или не. Нито съм си давал
„Наздраве!“, нито съм бил на тяхната маса. Те са по-големи. Нямам много
познати от тяхната компания, не съм забелязал. Р. като каза, че ще се ударим,
аз само си изправих погледа и видях как фаровете идват срещу нас и горе-
долу една-две секунди трябваше да се ударим. Самата светлина ми взе
погледа. Видях колата, тя колата е в другото платно и не се заслепява, в
смисъл такъв не заслепява шофьора. Нашата кола не беше навлязла в другата
лента, сигурен съм. Аз усещам кога и къде се намирам, дори и без да гледам. Р.
може би само със спирачки реагира. Друга реакция не мога да кажа дали е
имал. Аз също бях се ударил и за момента бях в шок след удара, и доста от
нещата не можех да кажа. Аз си бях заклещил крака под неговата седалка.
Като тръгнах да мърдам, усетих, че кракът ми е заклещен и по някакъв начин
11
го изкарах. След удара Р. беше адекватен, знаеше абсолютно всичко. Аз бях
по-неадекватен от него. Аз когато вече си бях в акъла, така да го кажа, Р. вече
си беше вънка. Аз си изкарах крака, видях че няма никой около мен, че сме се
ударили, вече разбрах какво се е случило, слязох от колата. През същото
време З. и неговият спътник Атанас от другата кола и те бяха излезли, може
би по едно и също време излязохме другите трима. Р. вече беше вън и беше на
земята, легнал. Не съм видял нито как слиза, нито дали е паднал. Просто беше
на земята, когато слязох. Никой не се обади на Бърза помощ. Всички бяха в
шок. В момента, в който се ударихме, горе-долу след една минута дойдоха
коли, които се движат по пътя и спряха, за да укажат помощ. Като видяха Ради
на земята, направо слязоха и го качиха. През това време само видяхме, че идва
и пожарната. Това много бързо се случи, да кажем в рамките на 4 (четири)
минути след удара дойде пожарната. Казаха, че е подаден сигнал на тел. 112.
Аз не съм подавал сигнал. Аз телефона впоследствие си го намерих. Когато
ние си тръгнахме от заведението, и други хора започнаха да си тръгват, в
смисъл такъв имаше движение по пътя и Р. го качиха хора от селото. Аз през
това време говорих по телефона, за да викам помощ, в смисъл такъв да дойдат
и други хора. Телефонът го намерих по-късно. Вече като видях какво се е
случило, вече дойдоха тези хора, които помогнаха на Р. да го закарат до Бърза
помощ, в това време аз намерих телефона и започнах да звъня на тези
приятели, с които бяхме в заведението, за да дойдат и те, защото аз не знаех
какво се случва, в смисъл, че бях в шок. Не съм се обаждал на никой да дойде
да го вземе. Случайно минаваха хора с кола. Знам при кого се е качил Р. -
Натали се казва жената, която го качи. Те са мъж и жена. Фамилията на мъжа е
М.. Името сега не мога да си спомня. Аз не съм помагал да го качат Р. в колата.
Аз през това време звънях по телефона, бях на страни. Въобще не видях
момента, в който те го вземат и го качват. Видях къде отиват. Само с М.
говорих. Каза само, че отива до Бърза помощ. Попитах къде е Ради и ми
казаха, че са го качили и ще го закарат до Бърза помощ. И те тръгнаха. През
цялото време бяха З. Х. и Атанас Гълъбов на произшествието. Първо дойде
пожарната. Ние всички бяхме там, бяха дошли още 2-3 коли. Казаха, че е
подаден сигнал към тел. 112. След това мисля, че линейка не е идвала на
мястото. Не съм сигурен. Полиция дойде със сигурност, дойдоха полицаи. З.
Х. беше там, когато дойдоха полицаите. Мисля, че след това вече е отишъл в
Бърза помощ за преглед. Правиха му тестове за алкохол. На Р. на място не му
12
правиха тестове. В Бърза помощ или линейката ако са му правили. След Бърза
помощ в с. Баните мисля, че с линейка е транспортиран. От 5 до 10 минути
след удара Р. стоеше на земята. След като го качиха в колата не съм го виждал.
Закараха го в Бърза помощ в с. Баните, горе-долу на 3 минути разстояние от
местопроизшествието. По-късно не съм контактувал с Р., след инцидента. Аз
съм комуникирал само с родителите му. На него не съм се обаждал. Имах
нараняване по крака и аз. Ходих на преглед в Бърза помощ и на другия ден
отидох на преглед в Смолян. Имах травми, имах и следи от охлузвания по
главата. Когато видях Р. на земята, той пъшкаше, беше ме страх, неприятно
беше. Аз се уплаших. Затова го питах: „Добре ли си? Можеш ли всичко да си
мърдаш?“ Каза: „Не мога да си мърдам ръцете и крака.“ Аз бях претърпял
друго ПТП с мотоциклет и си бях счупил прешлен и мислех, че има нещо
увредено по гръбнака и не смеех нито да го пипам, нито каквото и да е. З. и
Атанас бяха тама, но нищо през това време не правеха. През това време те
също бяха в шок. Особено З., той беше в шок много. З. имаше на коленете
рани, явно от таблото, където се е ударил. Познаваше ни, но не знаеше какво
се е случило, в смисъл такъв, че той си мислеше, че ние сме го ударили. Той
каза: „За какво ме ударихте? Нормални ли сте? Какви сте?“ Той започна нас
да ни напада. Ние сме приятели, аз нямам нищо лошо към него. Той си
мислеше, че ние сме го ударили и ни викаше: „Виж къде са колите! Нормални
ли сте?“ и такива неща. Нямаше агресивно поведение. Трябваше някой с
камион да ги мърда тези коли. Нямаше никакви опити да се преместват. Не са
мърдани колите, останаха така, както бяха, когато дойдоха полицаите. Аз като
видях колите бях в шок. Аз не си мислех, че сме се ударили до такава степен.
Имаше масло от картера и на двете коли. Като го видях маслото…
Въздушните възглавници в нашата кола се бяха отворили. Има много
въздушни възглавници - те са на таблото, на волана, отстрани и на тавана.
Отпред бяха отворени със сигурност. И на двете коли бяха отворени
аърбеците. И на двете коли, и от двете страни бяха отворени. При голям удар
дори и да няма пътник, се отварят аърбеците. Ако има слаб удар, ще се
отворят само на волана, но при силен удар се отварят всички.
Адв. П.: Госпожо Председател, поддържам си доказателствените
искания за допускане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, както сме заявили и допускане на съдебна психологическа
експертиза.
13
Адв. П.: Госпожо Съдия, аз ще Ви моля да ми бъде дадена възможност в
следващото заседание да водим допуснатите ни вече трима свидетели. Също
така с оглед факта, че в днешно съдебно заседание от разпитания последен
свидетел се установи, че първият човек, оказал помощ на пострадалия Р. К., е
мъж с фамилия М.. Аз считам, че в случая, с оглед разкриване на обективната
истина, още повече с оглед направените възражения както от
застрахователното дружество, така и от наша страна, за това, че Р. К. е
употребил алкохол, с оглед на което е направено възражението за
съпричиняване, считам, че в случая следва да бъде призован този свидетел, с
оглед установяване на неговото състояние и факта дали той веднага е
приведен в спешна помощ, дали е направено изследване на момента.
Предложено ли е да му бъде извършена кръвната проба, изобщо какво е било
поведението на Р. К. непосредствено след инцидента. Поддържам всички
искания за експертизите, но ще Ви моля да не се произнасяте в днешно
съдебно заседание, както е посочено е във Вашето определение - след
събиране на всички гласни и писмени доказателства, с оглед експертите да
имат възможността да съобразят и тях.
Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, по отношение на последното
искане на насрещната страна за допускане на експертизите след събиране на
всички доказателства, не се противопоставям, но категорично се
противопоставям да бъдат разпитани каквито и да е било свидетели във връзка
с това какво е било поведението на пострадалия. Моля Съдът все пак да
отчете обстоятелството, че има категорично доказателство за концентрацията
на алкохол в кръвта у пострадалия. Всякакви гласни доказателства, които да
установяват каквото и да е било съдържание на алкохол и употреба на
алкохол, са неотносими. Моля да не се утежнява процеса, защото те няма да
доведат до установяването на каквото и да е категорично обстоятелство по
отношението на употребата на алкохол.
Съдът намира, че искането на третото лице в производството по делото
за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето М., което е
транспортирало ищеца до болницата в деня на инцидента, не се явява
необходимо, тъй като по делото са представени като доказателства писмени
документи, касаещи въпросът за концентрацията на алкохол в кръвта на ищца.
Освен това, третото лице има и доказателствено искане за съдебна експертиза,
14
по която Съдът ще се произнесе след събиране и на останалите гласни
доказателства, поради което разпит на свидетеля М. не се явява необходим и
затова
О П Р Е Д ЕЛ И:
Оставя без уважение искането на третото лице-помагач за допускане до
разпит в качеството на свидетел на лицето М. за установяване на
обстоятелства във връзка с въпроса за наличие или липса на алкохол в кръвта
на ищеца и поведението му по отношение на вземането на кръвна проба.
Съдът намира, че следва да отложи делото за нова дата, с оглед
предоставяне на възможност за събиране на допуснатите гласни
доказателства, а именно: разпит на свидетелите, поискани от третото лице-
помагач и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага делото и го насрочва за 10.07.2025 г. от 11:00 часа, за които дата
и час страните са редовно уведомени в днешно съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
15