№ 626
гр. Плевен, 29.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело
№ 20224430201782 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.244 АЛ.5 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба по реда на чл.244
ал.5 НПК от страна на Т. С. С. от С.***, ОБЛ.ПЛЕВЕН против Постановление
на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 17.08.2022г., с което на
основание чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното
производство по досъдебно производство пр.пр.№7399/2021 година по описа
на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
В атакуваното Постановление, наблюдаващият прокурор приел, че
се касае за престъпление по чл.133 НК; преценил, че съобразно чл.161 ал.2
НК, този вид престъпление е от частен характер. На тази основа, спрял
наказателното производство и дал възможност на пострадалия Т. С. да подаде
частна тъжба на основание чл.80 и сл. от НПК, пред РС-ПЛЕВЕН.
От друга страна, в сезиращата Съда жалба се оспорват тези
изводи на РП-ПЛЕВЕН, като С. счита, че извършеното престъпление следва
да бъде квалифицирано като такова по чл.129 НК. На тази основа, моли за
отмяна на Постановлението за спиране на наказателното производство, като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице и в срока,
предвидени в чл.244 ал.5 НПК, поради което е допустима.
След задълбочено обсъждане на приобщените в хода на
досъдебното производство доказателствени материали, по нейната
1
основателност, Съдът намира следното:
Досъдебно производство пр.пр.№7399/2021 година по описа на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е образувано с Постановление на
съответен прокурор от 20.12.2021г. – за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1
НК. В хода на досъдебното производство са събрани писмени доказателства,
извършен е разпит на свидетелите Т. С. С., Г.П, Ц.Н., О.А. К.В., М.П., И.Е.А.,
Д.В., Д.Т.В., Н.Г., М.В., следствен експеримент, приобщени са заключения по
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи. Въз основа на така
проведеното разследване, наблюдаващият прокурор приел, че на 28.11.2021 г.
около 01:00 часа, след посещение в питейно заведение в гр.ДОЛНИ
ДЪБНИК, възникнало словесно пререкание между непълнолетните Т. С. С. и
Д.Т.В.; в определен момент, двамата напуснали заведението и се отправили
към паркинг, находящ се в близост до сградата на ОБЩИНА ДОЛНИ
ДЪБНИК. На посоченото място, върху паважа имало поставени метални
ограничители против паркиране. С. и В*** продължили словесното си
пререкание, при което В*** блъснал с ръце С. в гърдите, последният
залитнал, десния му крак му се усукал при движение назад в един от
металните ограничители, при което пострадалият паднал на земята и получил
вътреставно счупване на костите на глезена на десен крак.
Следва да бъде отбелязано, че единствените доказателствени
материали, събрани в хода на досъдебното производство, отличаващи се с
последователност, изчерпателност и несъмнена достоверност, са всъщност
заключенията по съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи.
От тях се установява, че на Т. С. действително е причинено телесно
увреждане, което се квалифицира като трайно затрудняване движението на
десен долен крайник, т.е. – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1
НК, както и че Д*** В***, макар и непълнолетен, е бил вменяем към датата
на д***ието, не е действал при условията на увлечение или лекомислие,
макар и да е бил налице известен, предопределен от възрастовите особености,
отслабен самоконтрол, поради интензивни емоционални преживявания,
надхвърлящи обичайните нива на фрустрация, провокирана от обида,
свързана със значима за него психотравма /израстване без майчина грижа/. От
друга страна, приобщените гласни доказателствени средства, не само са
противоречиви, но и проведените разпити на свидетели в хода на досъдебното
производство, не се отличават с необходимата задълбоченост и не са
2
способствали в достатъчна степен за изясняване обстоятелствата на случая; не
са били проведени и очни ставки за полагане на усилия за отстраняване на
редицата противоречия, касаещи процесното д***ие; за отстраняване на тези
противоречия обаче не е способствал и извършеният следствен експеримент
за проверка позициите както на С., така и на В***, а отделен е въпроса, че
изготвения по този случай Протокол, не е и достатъчно четлив. Заслужава да
бъде отбелязано обаче, че възприетата от РП-ПЛЕВЕН фактическа
обстановка, предадена накратко по-горе, съвсем не е безспорна. Тя се
основава на показанията на свидетелите Т. С., М.П., М.В., Ц.Н., К.В., И.Е.А..
От друга страна, според показанията на свидетелите Г.Н.П., О.А. Д.В., Д***
В***, Н.Г., Д*** В***, пострадалият С. не само се е държал напълно
непристойно спрямо В*** /отправил многократни псувни, в т.ч. – на майка,
показвал му среден пръст, бил във видимо нетрезво състояние/, но и не е бил
блъскан от негова страна, след което да е паднал. Показанията на тази втора
група свидетели е в посока на това, че В*** е ударил шамар на С., при което
пострадалият не е губил равновесие и не е падал, но непосредствено след
това, настъпила суматоха и взаимно нанасяне на удари от две приятелски
компании, именно при което С. паднал на земята. Видно е, че и този
механизъм на получаване на телесното увреждане напълно съответства на
заключението по представената съдебно-медицинска експертиза, но
същевременно, прокурорът не е обсъдил този възможен механизъм, нито пък
е обосновал решението си да кредитира едни свидетелски показания, вместо
други. Впрочем, в показанията на разпитаните свидетели се посочват и други
лица /например А.С.Г., Г.М. М.А/, които са присъствали на място,
предполагаемо имат възприятия по случая, но не са били разпитани в хода на
досъдебното производство като свидетели. Наред с това, в хода на
разследването е изискана педагогическа характеристика за Д.Т.В., която е с
преобладаващо позитивен характер, но не е изискана такава за пострадалия Т.
С., а това се явява наложително, предвид наличието на доказателства за
провокиращо поведение на пострадалия спрямо В***, предшестващо
ситуацията помежду им пред сградата на ОБЩИНА ДОЛНИ ДЪБНИК.
Събрани са известни доказателства за нанесен от страна на Т. С. побой
спрямо свидетеля Д.В. /удар с бутилка в главата, юмручни удари, загуба на
съзнание/, преди инцидента му с Д*** В***, но в тази насока изобщо не е
проведено разследване, а е било наложително, тъй като ситуацията между
3
Д*** В*** и Т. С. не може да се разглежда изолирано, а в контекста на
предшестващите я събития, каквото е и стълкновението между С. и Д.В..
Ето защо, не могат да бъдат възприети нито фактическите, нито –
правните съображения, изложени в Постановлението за спиране на
наказателното производство. Видно е, че въпреки продължителността си,
досъдебното производство /и в частност – проведеното разследване/, не се
отличава с необходимото качество, тъй като не са спазени процесуалните
принципи за пълнота, обективност и всестранност. На настоящия етап, не
само не са събрани доказателства за престъпление по чл.133 НК, както счита
наблюдаващият прокурор, а дори изобщо не са налице достатъчно
доказателства за ангажиране наказателната отговорност на конкретно лице, в
това число – Д.Т.В.. В този смисъл, прокурорското произнасяне е извършено
въз основа на непълно, необективно и лишено от всестранност разследване,
т.е. обжалваното Постановление за спиране на наказателното производство,
се явява незаконосъобразно.
Налице е обаче и друго, не по-малко съществено основание,
обуславящо незаконосъобразността на атакувания прокурорски акт. Както
беше отбелязано, наблюдаващият прокурор е приел, че се касае за
престъпление по чл.133 НК, което по негово виждане, е такова от частен
характер. Последното виждане обаче, не е съобразено с изискванията на
Закона. Следва да бъде напомнено, че според чл.161 ал.1 НК, „За лека
телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5, за лека и средна
телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 –
148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на
възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия.“. Видно е, че престъплението по чл.133
НК може да бъде такова от частен характер само ако телесната повреда е
„причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра“, а настоящият
случай съвсем не е такъв. От друга страна, съобразно чл.161 ал.2 НК, „За
телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат
или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 –
141 и чл. 144а, ал. 1 наказателното преследване от общ характер се
възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се
прекрати по негово искане.“. С други думи, престъплението по чл.133 НК,
когато не са налице предпоставките по чл.161 ал.1 НК, е такова от частно-
4
публичен характер, а не от частен характер. При положение, че наказателното
производство е образувано още на 20.12.2021г., с Постановление на РП-
ПЛЕВЕН, същата понастоящем е лишена от възможността да се позовава на
липсата на тъжба на пострадалия до Прокуратурата, тъй като такава вече не е
необходима за възбуждане на наказателно преследване, а дори самият
пострадал вече се явява лишен от процесуална възможност да иска
прекратяване на започналото наказателно производство от общ характер.
Следователно и погледнато от този аспект, спирането на наказателното
производство, само по себе си, се явява незаконосъобразно, независимо от
изложените по-горе съображения на Съда.
Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното
Постановление за спиране на наказателното производство, като
незаконосъобразно, следва да отменено; делото следва да бъде изпратено на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за извършване на разследване по
реда и в срока на чл.244 ал.7 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 244 ал.5 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 17.08.2022г., с което на основание
чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното производство по
досъдебно производство пр.пр.№7399/2021 година по описа на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
ИЗПРАЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, за
извършване на разследване по реда на чл.244 ал.7 НПК, при съобразяване на
мотивите на настоящото Определение, което е окончателно. За същото да
бъде съобщено на жалбоподателя, а делото да бъде незабавно върнато на РП –
ПЛЕВЕН, по принадлежност и за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5