Решение по дело №366/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 225
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20181510200366
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.06.2018г

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

30.04

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 366

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-5310-000659/05.01.2017г.., издадено от началник група „КПДДГПА“към ОДМВР гр.Кюстендил,с което е наложено административно наказание и  „глоба” в размер на 1500лв. за нарушение по чл.179,ал.3,т.2 ЗДвП  на М.Е.И. с ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ :М.Е. Георгиев      , обжалва наказателно постановление  № 17-5310-000659/05.01.2017г.., издадено от началник група „КПДДГПА“към ОДМВР гр.Кюстендил,с което му е наложено административно наказание и  „глоба” в размер на 1500лв. за нарушение по чл.179,ал.3,т.2 .  Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е извършил нарушението.

         Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-  показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: 

                   На 16.12.2017 г.жалбоподателят управлявал специален  автомобил с прикачено ремарке за лек автомобил  по   от  първокласен  път Е-79  посока гр.София-гр.Дупница. На км.322+400 ,същият бил спрян  за проверка  от служители във въззиваемата страна, при която му   бил съставен АУАН за нарушение по   чл.139,ал.5 ЗДвП – тъй като състава от пътни превозни  средства е бил без валиден винетен стикер за 2017г.

При предявяване на акт, жалбоподателят направил възражение,че за автомобила има заплатена винетна такса, но не знае дали има такава за ремаркето.Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с  на осн.чл.179,ал.3,т.2 ЗДвП е наложено посоченото по-горе административно наказание.

                   От представените писмени доказателства се установи,че за автомобила има платена пътна такса и съответно издадена годишна винетка К3 от 26.01.2017г.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и отмени наказателното постановление, по следните съображения.

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  8121з-952/20.07.2017г., издадена от министъра на вътрешните работи.

         Събраните по делото  доказателства установиха,че в процедурата по установяване на нарушението и съответно налагане на административното наказание, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42т.4 и т.5  ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават признаците от състава на чл.179,ал.3,т. ЗДвП. Този текст ангажира отговорността на водачите, ако са осъществили някоя от двете форми на изпълнително деяние- управление на МПС ,за което не е платена винетна такса или  на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното, като  в т.1-4  са предвидени различни размери на глобите, съобразно вида  на пътното  превозно средство.  Като изпълнително деяние в АУАН е посочено,че жалбоподателят е управлявал без платена винетна такса за състава от ППС- специален автомобил и ремарке. В случая обаче липсват каквито и да било факти и обстоятелства,  описващи вида на този състав. Чл.10а, ал.1от ЗП изрично регламентира диференциация на размера на винетните такси/ а това от своя страна води  и до диференциация на санкциите за неплащането им по ЗДвП/, в зависимост от вида пътно транспортно средство, като в ал.7,т.1-3 от същия текст са категоризирани  различните видове превозни средства, характеризиращи се с определени параметри-брой места за пътници, брой оси ,тонаж и т.н. В Случая нито в АУАН, нито в НП е направено описание на пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, което да съдържа визираните  в чл.10а,ал.7 т.1-3 характеристики,за да може от една страна нарушителя да разбере в какво точни нарушение е обвинен и каква е била дължимата винетна такса, а от друга, съдът да извърши преценка за правилното приложение на материалния закон. Посочената правна норма-чл.179,ал.3,т.2 ЗДвП съдържа санкция за управление без платена винетна такса на   няколко различни вида ППС, посочени със съответните им характеристики, които не съответстват на нито една от тези, посочени в АУАН-„пътно превозно средство, образувано от специален автомобил и ремарке за лек автомобил“.  С оглед обвинителната функция на последния ,описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да обосновават всички обективни и субективни признаци от състава на последното,тъй като очертава обема на защита на нарушителя.

         Макар и визираното по-горе нарушение да обосновава отмяната на НП, без съдът да се произнася по същество, следва да се отбележи,че нарушението е недоказано.Нито в АУАН, нито в НП е посочено,че за  пътния участък, в който е извършено нарушението се дължи винетна такса по чл.10,ал.1,т.1 ЗДвП,доколкото това се обозначава с пътен знак Д25, а в случая не са изложени факти за наличие на такъв знак и дали нарушението е извършено в обсега му на действие.

         С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.