Р Е Ш Е Н И Е
№………./…..06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка
Микова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 417 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32
от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.
8 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от
„БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК121830616,
гр. София, ул. „Московска" №19, представлявано от В.С. Д.М., действащи
чрез ю.к. И., сл. адрес *** срещу „КОРЕКТ
ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК148071093, гр. Белослав, ул. Синчец 13,
представлявано от М.Г., Б.С.Н., ЕГН **********
и Ц.Г.Н., ЕГН ********** ***, действащи и тримата чрез общ пълномощник
адв. Т.Д.(ВАК), служ. адрес ул. Ж. Кюри 33 ет.2, като субективно съединена
претенция на заявител за установяване по
реда на чл. 422 ГПК по отношение на солидарни длъжници (издател и авалисти)
изискуемо вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
15702/2015г. на ВРС, 25 състав за плащане на сума от 35 300,33 евро,
претендирана като ЧАСТ от главница по запис на заповед, ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство, на осн. чл. 538 ал.1 ТЗ.
Заявителят
(търговска банка) основава претенцията си на издаден запис на заповед от първия
ответник за сума от 215 710 евро, платима на ищеца без разноски и протест при
предявяване и авалирането й от ответниците – физически лица. Позовава се
неизпълнението на задължението за заплащане на каквато и да е сума по ценната
книга, която е била предявена чрез връчване на нотариална покана за плащане на
всеки от длъжниците на 14.12.12г, в рамките на уговорения срок за
предявяване(до 10.06.2017г.). Допълнително признава, че записът е бил издаден
по повод съществуващи правоотношения между издателя и поемателя, във връзка
гарантиране на изпълнението на задълженията му като кредитополучател по договор
за предоставяне на кредитна линия за рефинансиране и оборотни средства на
„КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, както и че поради неизправността на
кредитополучателя е предприел спрямо него принудително изпълнение по неоспорена
заповед за изпълнение, издадена въз основа на извлечение от сметката по кредита
за задължения за връщане на главница от 185 416,69 евро, просрочена договорна
лихва в размер на 1390,61евро, такса за закъснение в размер на 211,79 евро и
заемна такса от 7148,79 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 04.08.2010г и общо 11842,79 лв разноски в полза на кредитора. Сочи, че в
хода на делото за принудително изпълнение са били изнесени на публична продан
имоти на дружеството, но получените принудително плащания чрез съдебен
изпълнител не са били достатъчни за погасяване на задължението, поради което кредиторът
е упражнил права по ценната книга само за непогасена част без да е търсил
двойно плащане.
В писмено становище по съществото на спора
юрисконсултът на ищеца поддържа, че наличието на непогасен остатък от
обезпеченото кредитно правоотношение е доказано като изискуемо вземане,
гарантирано в цялост с издадената редовно ценна книга. Моли съда да потвърди
изцяло съществуването на търсената част от главницата по записа на заповед, до
размера предявен при наличие на основание за ангажиране на солидарна отговорност
на издателя като кредитополучател по банковия кредит и неговите авалисти.
Ответникът
„КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, възразява за недопустимост на иска, като се позовава
на липса на интерес от установяване на права идентични с вече признато в
изпълнително основание вземане за пълния размер на обезпечения с ценната книга
дълг. Възражението за липса на положителна процесуална предпоставка се поддържа
и в пледоарията по същество на преупълномощената адв. К. и е обосновано
подробно в писмени бележки с позоваване на съдебна практика. Допълнително се
поддържа и като евентуално възражение по същество, но доколкото издателят на
записът е пропуснал да предяви каквито и да е правоизключващи и правопогасяващи
възражения в срока за отговор по исковата молба, а възражението му по чл. 414 ГПК е изцяло бланкетно, защитата по същество основана по какъвто и да е начин
на възражение за гаранционен характер на записа и обоснована с обезпечено
каузално отношение е изцяло преклудирана.
Ответниците
Б.С.Н. и Ц.Г.Н., чрез общ пълномощник, оспорват претенцията за ангажиране на личната
им отговорност като авалисти с възражения относно недобросъвестно упражняване
на правата на кредитора по гаранционна ценна книга и удовлетворяване на
кредитора чрез получените от принудителното изпълнение суми от проведени
продани на ипотекиран и свободни от обезпечение имоти. Твърдят, че към
12.12.2015г задължението по кредита е изцяло погасено с осъществени от длъжника
частични плащания и получените от принудителното изпълнение суми. В подробните
писмени бележки по същество, преупълномощената да представлява тези ответници адв.
К. излага доводи за злоупотреба от страна на поемателя по отношение на
погасените вече части от задължението.
Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Страните претендират
насрещно определяне на разноски, като само ответникът е конкретизирал
претенцията си по размер в списък по чл.
80 ГПК(л.176).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№ 4010/13.12.2016г(л.106). Съдът е изложил
мотиви относно неоснователността на възражението на първия ответник, към които
намира за необходимо да добави и съображения по повод посочената в писмените
бележки на адв. К. съдебна практика. Както вече е посочил, съдът отчита като
задължителна за прилагане практиката, установена с Решение № 230 от 11.08.2014
г. на ВКС по т. д. № 383/2012 г., II т. о., ТК. Според дадените по реда на чл.
290 ГПК разяснения поради формалното различие в притезанията, следва да се
приема за допустимо предприемането едновременно по съдебен ред на установяване както
на вземането на кредитор, основано на абстрактна сделка, така и по каузалното
правоотношение, обезпечено с менителничен ефект. Именно такъв е настоящият
случай, тъй като банката първоначално е получила заповед за изпълнение за
всички дължими според извлечение от сметка вземания по банковия кредит, която е
останала неоспорена от търговеца –кредитополучател по ч. гр.д. 11992/10г на ВРС
16 с-в. Тази стабилна заповед е посочена и като изпълнително основание за
издадения изпълнителен лист, по който са провеждани принудителните способи,
насочени срещу имотите на ответника „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД. Доколкото в
настоящия процес предмет на установяване е отговорност, породена от
неизпълнение на абстрактна сделка, не е налице идентичност в предмета, който да
изключва интереса от стабилизирането на друго изпълнително основание. Подобна е
и съдебната практика по казуси, в които кредиторите първо са използвали ценната
книга, а в последствие са предявили и обезпечени с нея права (Решение № 231 от
25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 226/2009 г., II т. о., ТК). Посочената от
ответника практика(решение № 214/22.07.2013г по в.т.д. 380/13г на Апелативен
съд – Варна) от една страна е посочена некоректно като споделена в определение
на ВКС (но в приложения акт изрично е посочено, че частта от решението с което
производството е било прекратено като недопустимо не е била изобщо обжалвана и
е извън преценката на касационния състав), а от друга страна становището е било
формирано преди постановяването на задължителния акт на ВКС, поради което
изобщо не може да се приема като утвърдена постоянна практика.
Към
настоящия момент съдът не намира основание да ревизира преценката си относно
наличието на правен интерес от воденето на установителен иск, независимо от
наличната вече легитимация на същия ищец с изпълнителен титул на друго
основание. За пълнота на изложението по допустимостта, съдът приповтаря и
констатациите си относно предпоставките за надлежното упражняване на правото на
иск от ищеца: предметът на установяване е изцяло идентичен с
заявеното по реда на чл. 417 ГПК право на вземане за сума от 35300,33 евро,
претендирана като част от главница по
запис на заповед, издаден от дружеството и авалиран от физическите лица, които
своевременно са оспорили този солидарен дълг с три бланкетни възражения по чл.
414 ГПК; ищецът е спазил указания срок за предявяване на претенцията и спорната
заповед продължава да съществува (макар изпълнението и да е спряно по силата на
закона).
В първо
съдебно заседание(л. 129) е утвърден устен доклад по проекта и допълнението към
него, обявени с определение № 4010/13.12.16 и 52/06.01.2017г (л.109 и л.118),
съдържащи мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, по-подробно изложение на релевантните към предмета на спора
твърдения и възражения, вкл. по преюдициалните отношения. При този доклад, съдът изрично е изключил
преклудираните за първия ответник лични възражения за недобросъвестност на поемателя,
предявил ценна книга въпреки знание за отпадане на гаранционната й функция
поради легитимирането му с изпълнителен титул за обезпеченото вземане. Като
неотносими към предмета на делото(ограничен до дължимост на част от главницата
по записа и възражението на авалистите за недобросъвестност на поемател,
предявил книгата въпреки погасяването на отговорността на главния длъжник),
съдът е изключил с доклада си доводите, черпени от поведението на ищеца като
взискател по воденото срещу кредитополучателя изпълнение, съответно и тези
доводи (приповторени в становището на ответниците по съществото на спора) не
следва да се обсъждат.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението
си за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът е основал на запис на
заповед, приложен в заверено копие (на л. 6 от заповедно производство), чиято
автентичност не е оспорена.
Процесната
ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички
съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поети
задължения от ответното дружество и двама авалисти – физически лица за
заплащане на сума от 215 710 евро
при предявяване, с фиксиран срок
за това до 10.06.2017г. При липса на падеж изискуемостта настъпва при
предявяване (чл. 486 ал.1 т.1 ТЗ има съответно приложение при записа на осн.
чл. 537 ТЗ). Издателят не е поел задължение за плащане на определен срок след
предявяване, а е продължил срока, в който може да се извърши предявяването.
Касае се за допустима уговорка в отклонение от диспозитивната норма по чл. 487 ТЗ. Видно от нотариални покани рег. № 3725, т.2 акт №17 от 10.12.2012г на нотариус № 332 РС – Варна и рег. № 3731,
т.2 акт №20 от 10.12.2012г на нотариус №
332 РС – Варна ( л.7 – 15 от заповедно
дело), ценната книга е предявена на адресатите – издател и авалисти на
14.12.2012г. Считано от тази дата задължението за главница по записа на
предявяване е станало изискуемо. Редовността на това нотариално действие не е
оспорена.
Същественото съдържание на предприетата от
ответниците обща защита се концентрира върху възражението за гаранционен
характер на абстрактната сделка, като сключена за обезпечаване на облекчен ред
за събиране на вземане, възникнало от конкретен договор за оборотно търговско
кредитиране, съответно за осуетяването
на възможността за ползване на записа след снабдяването на кредитора с
изпълнителен титул срещу кредитополучателя и след погасяване на обезпечения
дълг в резултат на принудителното изпълнение.
Между страните е безспорно, че процесната
ценна книга е била не само издадена от „КОРЕКТ
ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, но и авалирана от Б.С.Н. и Ц.Г.Н.(тогава управляващи същото
дружество), по повод обезпечаване на
отговорност на кредитополучател в
изпълнение на изрична клауза по чл. 17.2 от договор от 10.05.2008г., с който
банката е следвало да предостави като кредитна линия сума за оборотни средства
на дружеството в размер на 200 000 евро за срок от 9 години. Въз основа на тази уговорка, съдът приема,
че позоваването на абстрактен характер било на основното задължение, било на
авала би представлявало злоупотреба от кредитора, който несъмнено при поемането
на записа се е ангажирал да го използва именно и само за обезпечаване на
изпълнението на кредитополучателя, чрез разширяване на възможностите за
удовлетворяване от имущество и на физическите лица. Доколкото авалистите са
управители на платеца, авалирането е следвало да стимулира и функциите им по
организиране на дейността на предприятието по начин, гарантиращ изпълнението
към кредитора. Съдът преценява, че в конкретния случай на безспорно гаранционен
характер на абстрактното задължаване, авалистите ще могат да упражнят и всички
възражения на длъжника, черпени от каузалното отношение по кредитирането.
От
заключението на допуснатата от съда експертиза, кредитирано като обективно и
резултат от приложени специални знания при оглед на банковата документация и
съобразяване на счетоводни данни от изпълнително производство, се установява,
че кредитът е бил усвоен до размер от 200 000 евро до 18.08.2008г(л.140), като
обслужването на погасителния план за връщането му е било със забава и вноските
са отчитани за погасяване на задълженията за неустойки за просрочие(такса
закъснение), такси за управление и начислени възнаградителни лихви според
плаващия лихвен процент и съответни падежирали вноски за главницата.
Съпоставените записвания с изчисленията на вещото лице потвърждават, че до последното
извършено плащане на 25.12.2009г. банката е отчитала намаляване на дълга в съответствие
с договорените условия(л.168), Съответно към момента на предявяване на
претенцията за пълно плащане на главницата в заявлението от 04.08.2010г е била
натрупана забава, която е била достатъчна за да обоснове предсрочна
изискуемост, а липсата на възражение на длъжника срещу издадената въз основа на
сметката за предсрочно изискуема главница се приравнява на признание и за
надлежно обявяване на тази изискуемост на длъжника преди сезирането на съда.
Вещото лице не е установило заявяване от банката в извлечението от кредитната
сметка на дълг, надхвърлящ резултата от неговите изчисления.
Няма спор
между страните, че стабилизираната поради неоспорване заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д. 11992/2010г на ВРС, 16 с-в срещу
кредитополучателя „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД е приведена в изпълнение
за събиране на предсрочно изискуем остатък от главница в размер на 185 416,69
евро, както и начислена договорна лихва до 03.08.10г. в размер на 7148,79 евро,
такса за закъснението до 03.08.2010г в размер на 211.95 евро и дължима годишна
заемна такса в размер на 1390.61евро, като към тези суми допълнително са били
присъдени и 11 842,79 лв разноски по снабдяването на кредитора с
изпълнително основание в заповедното производство.
След
удостоверяването на тези размери в заповедта (по извлечение от кредитната
сметка) банката е получила плащане на сума от 1000 евро, която е била отчетена,
според констатацията на вещото лице (л. 168)
за намаляване на дълга по таксата (включена в изпълнителния лист).
В хода на
изпълнителното производство по дело № 20127120400061, образувано по този
изпълнителен титул, взискателят е насочил изпълнение върху имоти на
дружеството, като според удостоверението, издадено от съдебен изпълнител (л.
114) са били довършени две публични продани, от които е постъпила обща сума от
440 492,50 лева като внесени от купувачите цени. Други постъпления за
удовлетворяване на взискателя не са били реализирани. При проверката си, вещото
лице е констатирало, че част от сумите, събрани по изпълнението са били
насочени към взискател, присъединен по право за публични задължения и за привилегировани
общински вземания за данъци и такси за имота(общо в размер на 121 664,36
лв), както и за покриване на разноски по изпълнението, останали неавансирани от
взискателя(разходи по подготовка на проданта чрез оценка от вещо лице, справки
в имотен регистър и кадастър), и дължими от длъжника пропорционални такси,
които не следва да се авансират(общо в размер на 14 960.56лв). След изплащане
на суми за присъединените взискатели, респективно задържане за дължимите в
полза на ЧСИ плащания, целия остатък от общо 303 867,578лв е бил преведен
за удовлетворяване на банката взискател. Този размер, макар и да е съответствал
на по-малка равностойност, при отчитане на курс продава на банката към момента
на получаването на преводите (през февруари и декември 2013г) е бил остойностен
в евро до 155 257,51 евро и е бил разпределен от банката за погасяване на
следните задължения: остатък от присъдена такса за управление и застрахователни
премии(установени от вещото лице на л. 142) в общ размер 1197,02 евро;
направени разноски и юрисконсултско възнаграждение (присъдени и авансирани в
изпълнителното производство) в общ размер от 12 826,94 евро; присъдените възнаградителни
лихви и мораторна неустойка (такса за закъснение) в общ размер 7360.74евро;
присъдената законна лихва към всеки от дните на постъпило плащане в общ размер
68 890,01 евро и част от главница в размер на 64 982,80евро. Вещото
лице е съпоставило размерите на тези задължения с наличните документи за
направени разходи и издадените сметки от съдебния изпълнител, като е
установило, че осчетоводените от банката законни лихви се разминават
незначително (с около 340 евро), както и че към присъдената такса за управление
по кредита са добавени и допълнително суми, съответни на премии по застраховане
на имуществото на длъжника платени за сметка на кредитополучателя на осн. чл.
15 б.л. от договора при служебно подновяване на застраховката (в размер от
651.02 евро според таблица 4.1. на стр. 142), които не фигурират в
изпълнителния лист. В таблица 4.3 към първо заключение (л. 142) вещото лице е
посочило точния начин на формиране на размерите на погасените разноски при
осчетоводяване на отделните разходи на кредитора, като след присъдените по
ч.гр.д. 11992/2010г на ВРС суми (начислени на 06.08.2010 и 19.08.2010г)
са били добавени и разноски, осчетоводени като извършени през 2012г, с посочено
основание „такса за установителен иск“ в размер на 7 501,50 лв. По делото ищецът е признал изрично, че
първата заповед по извлечение от сметка срещу длъжника е била стабилизирана без
възражение, поради което липсва основание за такъв разход по установяване на
вземанията. Съответно и погасяването на такъв дълг с постъплението от
публичните продани не може да се обоснове. Разноските, направени по настоящия
процес, основан на ценната книга не са били отразявани към погасените, тъй като
са били начислени задбалансово и то след постъпването на последния превод от
ЧСИ.При отчитане на основанията на погасените вземания съдът приема, че и подлежащата на погасяване сума като разноски
следва да бъде намалена с около 3800евро, или общо горницата, с която
главницата е можело да се погаси извън възприетите размери от банката ще
възлезе на около 5200евро(необосновани разходи и неприсъдени премии и начислена
в повече законна лихва).
Това
отклонение обаче (дори и да бъде завишено до пълния размер на всички погасени
разноски и премии или до близо 13500 евро) би било незначително за настоящия процес,
тъй като не може да промени значително крайните изводи относно дължимите
остатъци от задълженията на кредитополучателя. Както вещото лице е изчислило
при отчитане на всички начислени задължения (вкл. и непредявените за
принудително събиране застрахователни премии), и всички получени плащания (вкл.
доброволно внесените и принудително събраните суми), общия размер на дълга към
момента на предявяване на ценната книга за плащане( 14.12.2012г) е възлизал на 253 059,07 евро от които
само главницата е 185 416,69 евро, и този размер е намален в резултат на
принудителното изпълнение спрямо кредитополучателя само до 120 433,89 евро
(или поне не под 106 933,89 евро, дори и ако не се отчита никакво
погасяване на разноски и премии) към подаването на заявлението за издаване на
процесната заповед. Липсват погасявания на задължения след този момент, поради
което и понастоящем отговорността на кредитополучателя се простира поне до този
размер (като следва да нараства с натрупването на законната лихва и понасянето
на разходи за установяване и събиране на дълга).
При така
установеното съдът прави извод за основателност на предявените претенции, по
следните съображения:
Съобразно
разрешенията, дадени в т. 17 от ТРОСГТК № 4/2013, предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
При редовен от външна страна запис на заповед, какъвто се устоняване по
настоящото дело, ищецът се легитимира изцяло като кредитор с неудовлетворено на
падежа от платеца и авалистите вземане в предявения размер от
35 300,33евро.
Възражението за
погасяване на обезпеченото с авал по ценна книга вземане на кредитополучател,
макар и допустимо поради признатия от поемателя гаранционен характер както на
задължението на платеца, така и на авалистите
(Решение № 230 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 383/2012 г., II т. о.,
ТК,) остана недоказано. Действително, в резултат на проведено принудително
изпълнение част от обезпечения дълг е погасен, но остатъчното задължение е в
размер, който значително надхвърля упражнените по ценната книга права на
кредитора. Изцяло неоснователен е доводът за механично приспадане на получените
при проданта суми само към главницата на обезпеченото вземане, тъй като в
изпълнението се зачитат привилегии на други лица и се начисляват и лихви, а между
страните е уговорена поредност на прихващане на недостатъчните погашения в реда
такси, лихви и последно главница (чл. 14.2 от договора). За постъпленията от
принудителното изпълнение следва да се отчете законоустановения ред на
приспадане на плащането по чл. 76 ал.2
ЗЗД(Решение № 86 от 14.08.2014 г по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о. на
ВКС, ГК), като обаче следва да се зачита че получената от принудително
изпълнение сума е предназначена само за погасяване на задълженията по конкретно
изпълняемия лист, към който се добавят само присъдени, но неопределени по
размер законни лихви и разноски по конкретното изпълнение. Макар, че в случая
кредиторът е нарушил този ред, като е използвал постъплението и за погасяване
на други вземания (суброгационна претенция по платени за сметка на длъжника застрахователни
премии и разноски, несвързани с това изпълнение), дори и след правилно
прилагане на реда на прихващането на изпълнението отново би се стигнало до
остатък значително надхвърлящ процесната сума. В случая на частична
претенция(каквато е предявена от заявителя още при сезирането на заповедния
съд), предмет на делото е съществуването на основанието, пораждащо задължение
поне до предявената част, като пълния размер на притезанието на ищеца не се
изследва и по него не се формира сила на пресъдено нещо. Едва при бъдещо предявяване
на горница над вече присъдена част би се поставил въпроса за действителния
точен остатък от обезпеченото с авала задължение на платеца, в качеството му на
кредитополучател, респективно едва в бъдещ процес ще може да се установи дали
съществува и неприсъдена още горница и съответно от какви задължения е
формирана. За целите на настоящия процес обаче, установеният (макар и
приблизително) размер е напълно достатъчен за да обоснове добросъвестност на
кредитора, пристъпил към използване на даденото му като гаранция право да се
позове на ценната книга до размер от 35 300,33 евро.
Не може да
обоснове недобросъвестност на поемателя и установения факт на налична вече
легитимация на кредитора с изпълнителен лист спрямо главния длъжник. Този
изпълнителен титул не би могло да се противопоставя на лица, спрямо които не
може да се разпростре изпълнителната му сила( чл. 429 ГПК). Ето защо само по
себе си второто искане за издаване на заповед за изпълнение, но вече по
авалираната ценна книга, не е насочено към повторно събиране на вече изпълняем
дълг, а към реализация на гаранция, дадена от други лица. Дори и по отношение
на самия платец недобросъвестно поведение на кредитора не се доказа, тъй като е
видно, че освен присъдените по извлечението от сметка суми, кредиторът
разполага и с други вземания по същия кредитен договор(например платените за
сметка на кредитополучателя премии по застраховане на имуществото му или
неустойката за забава надхвърляща законна лихва), а дали снабдяването му с
втори изпълнителен лист за друга сума ще надхвърли общия обем на материалните
му права и ще доведе до някакво двойно плащане този ответник не може да
установява, поради преклузия на възраженията му.
В
заключение, съдът приема за установено, че при заявяването на притезанието на
кредитора по предявена ценна книга, гарантирания с нея дълг за изискуеми
задължения на кредитополучател по банков кредит за оборотни средства е
съществувал до поискания размер, поради което и претенцията, предявена на
основание абстрактната сделка следва да се уважи спрямо всички солидарни
длъжници.
Разрешението
на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните
последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК, съответно да се установи добавянето на законната лихва към основателното
вземане и да се потвърди понасянето на отговорността за направените от
кредитора разноски в производството.
Ищецът е
формулирал изрични претенции за присъждане на направени от тях разходи, без да
е посочил размер в списък по реда на чл. 80 ГПК, поради което съдът съобразява
само наличните по делото доказателства за разходи по заплащане на държавна
такса в размер на 1380,83лв и както и съответно дължимо възнаграждение на
юрисконсулт в рамките на нормативно предвиден лимит (чл. 78 ал.8 ГПК), възлизащ
на 150 лв, определен по чл.25 ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.
чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на оспорващите длъжници(издател и
авалисти), че вземането удостоверено по заповед за незабавно
изпълнение № 7842/14.12.2015г, издадена
по гр.д. 15702/15г на ВРС 25 с- в, СЕ
ДЪЛЖИ солидарно в размер на сумата
от 35 300,33 евро (тридесет и пет хиляди и триста евро и тридесет и
три евроцента), представляваща изискуема част от главница по запис на заповед
издаден на 10.05.2008г в гр. Варна, ведно със законна лихва от 12.12.15г до
окончателно плащане на дълга, на осн.
чл. 538 ал.1 ТЗ по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК
от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
********* гр. София ул. Московска 19, представлявано
от В.С. Д.М., срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК148071093, гр. Белослав, ул.
Синчец 13, представлявано от М.Г., Б.С.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА „КОРЕКТ
ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК148071093, гр. Белослав, ул. Синчец 13, представлявано от
М.Г., Б.С.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН ********** *** общо да заплатят на „БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК ********* гр. София ул. Московска 19
сумата от 2946,44лв( две хиляди деветстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение №
7842/14.12.2015г, издадена по гр.д.
15702/15г на ВРС 25 с-в, на осн. чл. 81 ГПК, както и сумата 1530,82лв(хиляда петстотин и тридесет лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
основателни искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: