РЕШЕНИЕ
№ 957
Сливен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИГЛИКА ЖЕКОВА |
При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700133 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172 ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от К. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000053/12.02.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, с молба за отмяна на същата. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с някои от визираните в акта наказателни постановления.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Хр. Х. от АК – [област], който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. От доказателствата се установявало, че едно от наказателните постановления не е влязло в законна сила, като обжалвани във висящ съдебен процес пред Районен съд – Сливен. Същото не било връчено на жалбоподателя, а на неговата н. с., която не му го предоставила. Моли съда за отмяна на атакувания административен акт.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на явилата се страна и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което се преценява като процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.02.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП с № 25-0804-000053, в която мярката е обективирана като: „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП“. Видно от съдържанието на акта, в периода 2020 г. – 2024 г. с издадени на водача М. наказателни постановления са отнети общо 54 контролни точки, с протокол от 25.11.2023 г. са възстановени 13 контролни точки, точките са отнети със следните наказателни постановления: 1. с НП № 20-0804-000533/06.03.2020 г. са отнети 12 контролни точки, като НП е връчено на 06.07.2020 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; 2. с НП № 21.0455-000283/25.11.2021 г. са отнети 6 контролни точки, връчено на 08.12.2021 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; 3. с НП № 22-0455-000018/04.02.2022 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 02.04.2022 г., обжалвано, потвърдено и влязло в законна сила; 4. с НП № 22-0455-000031/25.02.2022 г. са отнети 6 контролни точки, връчено на 11.04.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; 5. с НП № 23-0804-007494/15.01.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 12.02.2024 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; 6. с НП № 24-0455-000895/17.12.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 27.12.2024 г., не е обжалвано и влязло в сила. За всички упоменати НП е отбелязано, че са връчени лично. Същите са приложени по преписката и приобщени по доказателствата по делото, като се установява, че НП № 23-0804-007494/15.01.2024 г. не е връчено лично, а на Р. П. И., посочена като с..
Видно от приобщена по доказателствата справка от Районен съд – Сливен, по жалба на К. И. М. против НП № 23-0804-007494/15.01.2024 г. по описа на посочения съд е образувано АНД № 330/2025 г., същото е висящо, с насрочено по делото открито съдебно заседание на 24.04.2025 г.
По делото е разпитана като свидетел Р. П. И. – с. на оспорващия, която заявява, че НП № 23-0804-007494/15.01.2024 г. е връчено лично на нея към момент, когато е била н., а б.й К. М. се е намирал извън страната; прибрала документа, но пропуснала да уведоми както него, така и родителите си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспорената заповед е надлежно мотивирана, издадена от материално компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона писмена и предметна форма, което обуславя извода за нейната валидност. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че атакуваният акт е постановен в отклонение от разписаните правила в относимите и приложими материалноправни норми, при следните съображения:
В оспорения акт административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. Нормата на чл. 3 ал. 1 от цитираната наредба указва, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
При горните нормативни изисквания с оглед разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган е следвало да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед. В процесния случай ответникът е приел, че в периода 2020 г. – 2024 г. срещу оспорващия М. са издадени и влезли в сила шест наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети 54 к.т., т. е. изчерпани са всички контролни точки, поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС на основание чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Видно е от събраните по делото доказателства, че заповедта е издадена при липса на фактическо основание за това, доколкото не е доказана първата изискуема предпоставка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед. Според представените по делото справки от Районен съд – Сливен, по описа на този съд е образувано висящо към момента съдебно производство – АНД № 330/2025 г. по обжалване на НП № 23-0804-007494/15.01.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен. С това наказателно постановление се отнемат общо 10 контролни точки, а съдебното производство към настоящия момент е висящо. Това налага извода, че процесното наказателно постановление не е влязло в законна сила, поради което не е налице соченото в оспорената заповед от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен фактическо основание за прилагане на ПАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки. Така при отнети общо 54 контролни точки, възстановени 13 к.т. и 10 к.т., по отношение на които не е влязло в сила НП, водачът към датата на постановяване на оспорената заповед е с 31 контролни точки. При тези фактически данни не е възникнало и задължение за М. по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС и в т.см. не е налице законовата предпоставка за прилагане на чл. 171 т. 4 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и това налага нейната отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000053/12.02.2025 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП по отношение на К. И. М. е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
| Съдия: | |