и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 76/03.07.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 306/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Огнян Огнянов Стоянов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 03.04.2006 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 20 метра телена оградна мрежа на стойност 40 лв. от владението на Юсеин Хамди Джебир от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.„б", във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг" режим на изтърпяването, на основание чл.47 отЗИН. С присъдата е осъден подсъдимия Огнян Огнянов Стоянов да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 25 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Огнян Огнянов Стоянов от гр.Кърджали, който лично и чрез назначения му защитник, я обжалва като неправилна – необоснована, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. В жалбата се излагат съображения, че обжалваната присъда не кореспондирала със събраните по делото доказателства, тъй като от същите не можел да се направи категоричен извод, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което бил предаден на съд. Твърди се, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд не е взел предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и ниската стойност на инкриминираната сума, като нямало пречка при определяне на наказанието съдът да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, поради наличието на посочените смекчаващи отговорността му обстоятелства. Счита също, че така определено, наказанието ще съответства на тежестта на извършеното престъпление и с него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Моли съда да отмени обжалваната присъда, като бъде постановена нова оправдателна такава. Алтернативно прави искане за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наказанието. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, подс.Стоянов поддържа жалбата си така, както е предявена. Моли да бъде оправдан. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. Наложеното наказание намира за законосъобразно и справедливо.Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, възможни и сочени от страните доказателства, поради което не се налага събирането на нови такива и извършването на други процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка: Подс.Огнян Огнянов Стоянов е роден на 08.05.1977 год. в гр.Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено основно образование. Не е женен, не работи, многократно осъждан. На 03.04.2006 год. подс.Стоянов влязал в двора на недвижим имот, находящ се на ул."Морава" №77 в гр.Кърджали, стопанисван от св.Юсеин Джебир, и от намиращата се там барака взел два топа оградна мрежа, навита на рула, съответно с дължина от 8 метра и 12 метра, или общо с дължина 20 метра. За пренасяне на мрежата, подсъдимият извикал св.Йорданов, когото помолил да му помогне да пренесат мрежата до мястото, където живеел, като обяснил на свидетеля, че мрежата е собственост на майка му. Св.Йорданов се съгласил и двамата със Стоянов пренесли двата топа мрежа до дома на подсъдимия на ул."Морава" № 145, като оставили вещите на тавана на жилището на последния. Същия ден св.Джебир установил липсата на оградната мрежа и подал жалба в полицията. При проведените оперативно издирвателни мероприятия били установени подсъдимия и св.Йорданов, като около 19.35 ч. на 03.04.3006 год. бил извършен оглед на местопроизшествието, а след това било посетено и жилището на подс.Огнян Стоянов, който с протокол за доброволно предаване предал на разследващите складираните на тавана на жилището му два топа оградна мрежа, за които обяснил, че му били донесени от св.Бисер Йорданов. С постановление на наблюдаващия прокурор от 02.05.2007 год. оградната мрежа била върната на св.Джебир. От писменото заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетата оградна мрежа възлиза на сумата в размер на 40 лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Стоянов, дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд св. Бисер Йорданов, Халил, Джебир, Тасим и Тодор Йорданов, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Демерджиев по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, прочетено и приобщено към доказателствените материали по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, което съдът кредитира; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на дадените пред първоинстанционния съд обяснения на подс.Стоянов, в частта им, в която установява, че св.Бисер Йорданов бил изкарал оградната мрежа от бараката на св.Джебир и му я бил дал, за което подсъдимия му заплатил 5 лв. и обещал да му плати още 15 лв.; както и в частта им, в която твърди, че мрежата преди случая била открадната от св.Бисер Йорданов и Тодор Йорданов, като двамата я били продали на св.Джебир. Обясненията на подс.Стоянов в посочените части са нелогични и противоречиви, като същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин. Така, от една страна подсъдимият твърди, че знаел, че посочените двама свидетели били откраднали мрежата от бензиностанцията до общинската горичка и я били продали на св.Джебир, а от друга страна веднъж заявява, че знаел, че мрежата си е на св.Бисер Йорданов, впоследствие – че за него мрежата си е била на бензинджията, като не дава смислено обяснение защо св.Бисер Йорданов е решил да я даде на него, още повече, че сам признава, че не е имал пари да му я плати. Обясненията на подсъдимия в тÕзи части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Джебир, от които се установява, че мрежата е негова собственост от повече от 6-7 години, а не я е купувал от св.Бисер Йорданов няколко дни преди датата на инкриминираното деяние; както и от показанията на св.Бисер Йорданов и Тодор Йорданов, които категорично отричат да са откраднали двата топа мрежа от бензиностанцията до общинската горичка. Всъщност, св.Бисер Йорданов не отрича, че е участвал в пренасянето на двата топа мрежа до дома на подсъдимия, но установява, че направил това, тъй като подс.Стоянов го помолил да му помогне, както и му казал, че мрежата е на майка му. С оглед изложеното, настоящата инстанция споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд, с които не е кредитирал обясненията на подсъдимия в посочените части; както и направеният от съда извод- че тези обяснения представляват защитна версия на подсъдимия, целяща да го оневини. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Стоянов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК - на 03.04.2006 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 20 метра телена оградна мрежа на стойност 40 лв. от владението на Юсеин Хамди Джебир от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи – два топа оградна мрежа, от владението на св.Джебир, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги свои, е видно от поведението на подсъдимия – изкарването им от бараката на св.Джебир, пренасянето им до дома на подсъдимия и складирането им в таванското помещение на жилището му/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Стоянов от обективна и субективна страна - относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил съображенията си кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, като тези съображения и мотиви настоящата инстанция споделя и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Правилно е прието от съда, че съвкупността от преки и косвени доказателства, събрани по делото, установяват фактическата обстановка така, както е приета от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция, като по несъмнен начин установяват авторството на деянието, като в тази връзка настоящата инстанция намира оплакването на жалбодателя с въззивната жалба за неоснователно. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда относно квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – за извършване на кражбата от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти /пет пъти/, с влезли в сила присъди на наказание “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, по две от които изпълнението на наложените му наказания не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК и не е изтекъл срока по чл. 30 от НК за никое от тях, поради което същите са от значение за квалификацията на деянието като извършено при условията на „опасен рецидив”: присъда № 127/2002 год. по НОХД № 127/2002 год. по описа на Военен съд-София, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, при първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието, за извършено престъпление по чл.377 ал.1 от НК, като присъдата е влязла в сила то 08.10.2002г.; и присъда № 99/18.02.2005 год. по НОХД № 600/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване на наказанието, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 отНК, като присъдата е влязла в сила на 07.11.2005 год. ПрÞ налагане на наказанието на подсъдимия, обаче, първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което наложеното му наказание се явява явно несправедливо.Така, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската обществена опасност на деянието, предвид осъществения престъпен резултат /40 лв./; а като отекчаващи отговорността такива – обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му характеристични данни, като е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което е постановил да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим, с оглед и на наличието на пречки за приложението на института на условното осъждане – миналите осъждания на подсъдимия на наказания „лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер. Първоинстанционният съд, обаче, неправилно е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия Стоянов, тъй като същото, както и високата поради това обществена опасност на дееца, са елемент от квалифициращият признак на състава на престъплението, в което е обвинен и признат за виновен – при условията на опасен рецидив, и не би могло да се счита и като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Още повече, че кражбата не е осъществена при наличието на други квалифициращи деянието обстоятелства, напр. чрез разрушаване или повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използуване на техническо средство или МПС и др. /изключвайки обстоятелството, че е осъществена при условията на опасен рецидив, за което са изложени мотиви по-горе в решението/, което наред с изключително ниската абсолютна стойност на настъпилият престъпен резултат /40 лв./ налага извода, че в случая е налице изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, т.е. наложително е приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наказанието на подсъдимия следва да бъде определено под най-ниския предвиден в закона размер. Или, с оглед изложеното по – горе, следва да се направи извода, че определеното от първоинстанционния съд наказание на подс.Стоянов – “лишаване от свобода” за срок от 2 години, е неоправдано тежко и очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, както и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е. наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Съдът намира, че в конкретният случай и при приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година на подсъдимия Стоянов напълно би отговаряло на тежестта на извършеното от него деяние, както и че същото би било в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК. Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия Стоянов наказание, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК същото бъде намалено от 2 /две/ години на 1 /една/ година “лишаване от свобода. В тази връзка следва да се отбележи, че искането на защитника на подс.Стоянов, изложено в жалбата му – на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, е неоснователно, тъй като предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК е с предвиден минимум /две години лишаване от свобода”/, при което при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства може само да бъде определено наказание под предвидения минимум по чл.55 ал.1 т.1 от НК, но не и замяната на лишаването от свобода с друго по вид, по-леко наказание, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК /който е приложим тогава, когато предвиденото наказание няма определен минимален размер/. В останалата й част, извън наложителното изменение в частта й относно размера на наложеното на подс.Стоянов наказание, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 76/03.07.2008 год. по Н.о.х.дело № 306/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й , с която на Огнян Огнянов Стоянов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършеното престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. “б” от НК, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, на основание чл.47 от ЗИН, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 2 /две/ години на 1 /една/ година. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |