РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500231 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК. Образувано е по
жалба от Р. С. К. от *** - длъжник в изпълнителното производство, чрез адв. Богоева,
против действията на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд Царево,
извършени по изп.д.№140/21г., изразяващи се в Постановление за приемане на
разноски от 29.12.21г. и покана за доброволно изпълнение, в частта, с която се
претендира заплащане на такси в изпълнителното производство, в размер на 65.00
лева.
Жалбоподателят излага съображения, че не е дала повод за образуване на
изпълнителното производство; заявява недоволство от размера на определените такси и
разноски, доколкото по делото не са провеждани изпълнителни действия; не е ясно
какви действия следва да се предприемат и др.
Евентуално заявява възражение за прекомерност на възнаграждението,
доколкото не са извършвани конкретни изпълнителни действия.
Взискателят П. С. С., чрез адв. Трифонова представя писмени възражения по
реда на чл.436, ал.3 ГПК. С тях оспорва допустимостта на жалбата, поради това, че
длъжникът не е направил искане пред ДСИ с възражение за прекомерност, поради
което не може да обжалва постановлението, без произнасяне на ДСИ по
прекомерността. Заявява, че макар страните да са постигнали спогодба относно
1
разпределението на ползването на дворното място, длъжникът К. не изпълнява
спогодбата, а държи свои вещи в частта на взискателя, с което е дала повод за
образуване на делото. Заявява, че размерът на адвокатското възнаграждение е в
законовите рамки.
Държавен съдебен изпълнител при ЦРС Елена Анастасова излага
хронологията на извършените действия.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ДСИ при Районен съд Царево, е образувано изп.д. №140/21г., по молба
на П. С. С., чрез процесуален представител адв. М.Трифонова, против длъжника Р. С.
К..
Представен е изпълнителен лист от 09.11.2021г., издаден от Районен съд
Царево по гр.д.№441/20г., Протоколно определение по гр.д.№441/20г. относно
постигната спогодба и препис от заключението на съдебно – техническа експертиза,
относно избрания вариант на разпределение.
Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
видно от които е договорено и заплатено в брой възнаграждение в изпълнителното
производство, в размер на 450 лева – за образуване и процесуално представителство.
На 29.12.21г. е постановено разпореждане за образуване на изпълнителното
производство. Приети са и разноски по делото, в размер на 450 лева - адвокатско
възнаграждение. Сумата е посочена в поканата за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 14.01.22г. Посочена е и сумата 20 лева – разноски и такса по чл.53 от
Тарифа за ДТ по ГПК – 45.00 лева по сметка на Районен съд Царево.
На 27.01.22г. е постъпила настоящата жалба.
Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е допустима. Съобразно
тълкуванията на закона, развити в т.2 от ТР №3/10.07.2017г. по ТД №3/2015г., на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в
който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението. Законът и ТР не препращат към нормата на чл.248 ГПК (чието
систематично място е в част втора – общ исков процес, а не в част първа – общи
правила), нито част пета – изпълнително производство съдържа аналогична норма.
Поради това не е необходимо възраженията срещу разноските да се заявяват първо
пред съдебния изпълнител, чийто акт да се обжалва по реда на чл.435 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че същите са правилни и законосъобразни.
Съобразно нормата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е
2
дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Тази норма, касаеща исковото производство няма аналог в разпоредбите на чл.79 ГПК,
регламентираща разноските в изпълнителното производство. Следователно липсата на
извънсъдебно оспорване на съдебно признато вземане или притезание от страна на
длъжника, не го освобождава от разноските в изпълнителното производство, освен от
тези, посочени в нормата на чл.79, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. След влизане в сила на
съдебното решение, за ищеца съществува правото да се снабди с изпълнителен лист и
да пристъпи към принудително изпълнение. В настоящия случай, доколкото
изпълнителният лист е издаден в производство по спорна съдебна администрация,
всяка от страните има право да поиска издаване на изпълнителен лист за изпълнение на
постигнатата помежду им спогодба. Съдебният изпълнител не следва да извършва
проверка дали кредиторът е поканил длъжника да изпълни, респ. – дали длъжникът
изпълнява доброволно; той няма право на преценка, нещо повече - длъжен е да
образува изпълнително дело, да отправи покана за доброволно изпълнение и в
зависимост от това да пристъпи или не към принудително изпълнение. А
извършването на тези действия води и до право и отговорност на свързаните с тях
разноски.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано с
твърдението, че една от страните по споразумението не изпълнява задълженията си по
него. Поради това се следва заплащане на дължимите за образуването и воденото на
делото държавни такси и разноски, които по изричната разпоредба на чл.79 ГПК са за
сметка на длъжника.
По възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение: Съгласно нормата на чл.10 от Наредба №1/09.07.04г. на ВАдвС, за
образуване на изпълнително дело се дължи минимално възнаграждение, в размер на
200 лева, а за водене на делото и извършване на действия, извън посочените в т.2 и 3 –
200 лева. Заплатеното възнаграждение от 450 лева не е прекомерно, предвид
обстоятелството, че е в минимално предвидените размери. Освен това, процесуалното
представителство се извършва и за действия по водене на делото, които в настоящия
случай, с оглед предмета на делото, ще съставляват извършване на разпределението на
място от съдебния изпълнител, с помощта на вещо лице, за очертаване на пределите на
частите, които всяка от страните ще ползва съобразно споразумението.
Ето защо действието на ДСИ, съставляващо постановление за приемане на
разноски – адвокатско възнаграждение, е правилно и законосъобразно. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 250.00 лева,
съобразно представяния договор за защита и съдействие.
3
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Р. С. К. от *** - длъжник в
изпълнителното производство, чрез адв. Богоева, против действията на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд Царево, извършени по изп.д.№140/21г.,
изразяващи се в Постановление за приемане на разноски от 29.12.21г. и покана за
доброволно изпълнение, в частта, с която се претендира заплащане на такси в
изпълнителното производство, в размер на 65.00 лева.
ОСЪЖДА Р. С. К. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на П. С. С. ЕГН
**********, СУМА, в размер на 250 лева – съдебно –деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4