Р Е Ш Е Н И Е  №  52

 

гр. Сливен, 31.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 328 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от К.Й.Т. с ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуален представител, против НП № 5 от 08.02.2019 год., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 105, ал. 1 от ЗЗР.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира направените разноски в производството.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва по жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.02.2018 год. по сигнал на РУ - МВР - Сливен и Пожарна безопасност - Сливен за наличие на отровни изпарения от гараж в жилищна сграда, служители на ОДБХ - Сливен извършили инспекция на гараж в жилищна сграда, находящ се в *****, стопанисван от К.Й.Т., при която било установено, че физическото лице е съхранило в гаража си царевица в чували с обем около 1500 кг. и е използвало продукт за растителна защита от 1-ва професионална категория за употреба за фумигация на зърното срещу складови наематели, при което причинил здравословни проблеми на живеещи хора по етажите на кооперацията. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 000141/05.02.2018 год., в който било отразено, че лицето няма право да извършва тази дейност съгласно чл. 105 от ЗЗР, тъй като не притежава сертификат по чл. 83 и е нарушил изискванията по чл. 113 от ЗЗР за прилагане на ПРЗ при фумигация. С Констативния протокол било издадено нареждане за съставяне на акт на нарушителя (л. 14 – 15 от делото).

На 06.02.2018 год. бил съставен АУАН № 000008РЗ против жалбоподателя за това, че на 04.02.2018 год. в ***** в гараж към жилището на лицето, при извършена проверка по сигнал на РУ-МВР- Сливен за наличие на задушливо вещество в гараж към жилищна сграда, находяща се в *****, било установено, че лицето съхранява в гаража царевица в чували (1500 кг.) и е извършило третиране (фумигация) на зърното с продукт за растителна защита от І-ва категория на употреба, като изпаренията от препарата са достигнали в жилищните помещения на кооперацията. В акта било отразено, че лицето е в нарушение на ЗЗР, тъй като за извършване на третиране с ПРЗ от І-ва професионална категория на употреба трябва да притежава сертификат съгласно чл. 83 от ЗЗР в присъствието на лице, контролиращо дейността съгласно чл. 113 от ЗЗР. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 105 от ЗЗР. Актът бил връчен лично на 06.02.2018 год. (л. 12 – 13 от делото).

С Постановление на РП – Сливен от 23.01.2019 год. било прекратено досъдебното производство № 189/2018 год. по описа на РУ-Сливен, пор. № 165/2018 год., вх. № 442/2018 год. по описа на РП - Сливен, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 350, ал. 2 от НК, и е постановено препис от постановлението да бъде изпратено на ОБДХ – Сливен за налагане на административно наказание на жалбоподателя (л. 10 – 11 от делото).

Въз основа на съставения АУАН и Постановление на РП – Сливен, било издадено НП № 5 от 08.02.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗР за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР и чл. 105, ал. 1 от ЗЗР. НП било връчено чрез обратна разписка на 15.02.2019 год. (л. 8 – 9 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РП – Сливен се установява, че Постановлението на РП – Сливен от 23.01.2019 год. било обжалвано и отменено, като незаконосъобразно с Определение от 18.03.2019 год. по ЧНД № 176/2019 год. по описа на СлРС, потвърдено с Определение № 165/08.04.2019 год. по ВЧНД № 178/2019 год. по описа на СлОС. В справката е посочено, че ДП е висящо и по същото не са привличани лица, в качеството им на обвиняеми (л. 38 – 46 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РП – Сливен се установява, че на жалбоподателят бил привлечен, като обвиняем за извършено престъпление по чл. 352, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, както и че с Постановление на РП – Сливен от 04.11.2019 год. било частично прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 350, ал. 2 от НК и досъдебното производство продължавало за престъпление по чл. 352, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (л. 66 – 76 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РП – Сливен се установява, че Постановлението на РП – Сливен за частичното прекратяване на наказателното производство било обжалвано и жалбата била оставена без разглеждане с Определение от 22.11.2019 год. по ЧНД № 1639/2019 год. по описа на СлРС, потвърдено с Определение № 7/09.01.2020 год. по ВЧНД № 664/2019 год. по описа на СлОС. В справката е посочено, че по посоченото ДП било изготвено споразумение за решаване на наказателното производство (л. 82 – 87 от делото).

От приложената по делото служебна справка от СлРС се установява, че по НОХД № 60/2020 год. по описа на СлРС е одобрено сключеното между представителя на РП – Сливен, защитника на подсъдимия и подсъдимия споразумение за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 352, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (л. 90 – 92 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай от съдът констатира, че е налице различна квалификация на нарушението в АУАН и в НП, като в акта е посочена разпоредбата на чл. 105 от ЗЗР, а в НП - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР и чл. 105, ал. 1 от ЗЗР. Следователно от една страна с НП административнонаказващият орган е направил различна квалификацията на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил съставян акт за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР, а от друга и изследвайки съдържанието на разпоредбата на чл. 105 от ЗЗР, съдът констатира, че същата не съдържа алинеи, а три различни хипотези, които законодателят е посочил в т. 1, т. 2 и т. 3 от разпоредбата, като не е посочено нито в акта, нито в НП коя точно точка от чл. 105 от ЗЗР е прието, че е нарушена от жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че дадената квалификация на нарушението по чл. 105 от ЗЗР в акта и в НП е непълна, доколкото не са посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената разпоредба, което води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение.

В издаденото НП са описани и квалифицирани две нарушения на жалбоподателя, а именно, че няма право да извършва такава дейност съгласно чл. 105, т. 1 от ЗЗР и че е нарушил изискванията за прилагане на ПРЗ при фумигация съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР, като същевременно му е наложено само едно административно наказание на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗР, като не е ясно за кое от двете нарушения е наложено същото. Освен това законодателят е предвидил разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗЗР да се налага за няколко вида нарушения на ЗЗР и доколкото в НП са квалифицирани две нарушения на жалбоподателя, не става ясно за кое от тях е наложено административното наказание на жалбоподателя. По този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за кое от посочените в НП две нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност – за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗЗР или за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а именно не посочване на вида и размера на наказанието за всяко констатирано от административнонаказващия орган нарушение от жалбоподателя. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание. След като административнонаказващият орган е приел, че са извършени две нарушения, а е наложил едно административно наказание, е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за кое от изброените нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски. Видно от материалите по делото към жалбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил договореното възнаграждение в размер на 150,00 лева (л. 4 от делото). От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна не е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което съдът следва да осъди ОДБХ – Сливен да заплати на жалбоподателя направените разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5 от 08.02.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ – Сливен, с което на К.Й.Т. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗР за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 105, ал. 1 от ЗЗР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОДБХ – Сливен да заплати на К.Й.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева), представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: