РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня С.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10559 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са субективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищците С.И.В. и Е.И.С. твърдят, че на 09.10.2014 г., около 15:45 ч.,
на ПП І-6, между гр. Кюстендил и с. Ябълково, е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********, управляван след употреба на алкохол от Д.Т.П.
и велопедиста И.П.С.. Сочат, че в резултат на произшествието е причинена
смъртта на водача на велосипеда. Поддържат, че И.П.С. е техен баща, като и
двамата ищците изключително тежко понасят смъртта на своя родител, който е бил
любящ баща, опора за своите деца, живеел е в една къща със сина си Е.С. и
се е виждал ежедневно с дъщеря си С.В..
Сочат, че и двамата ищци са били изключително привързани към своя родител,
помагали са и са се грижили взаимно, като ритъмът им на живот е изцяло подчинен
на скръбта от загубата, която ще продължи до края на дните им.
Сочат, че към момента на инцидента за управляваното
от делинквента моторно превозно средство е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.К.Л.И.“ АД, полица № 091120002848841, от
17.12.2012 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажирането отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата
от по 160 000 лв. (общо 320 000 лв.) - застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законна лихва от датата на
ПТП до окончателното му изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З.К.Л.И.“ АД, оспорва по основание и размер исковата молба,
като оспорва сочения в нея механизъм на пътнотранспортното произшествие, като
поддържа, че причина за същото е поведението на велосипедиста И.П.С., който при
наличен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е навлязъл в
кръстовището, образувано между ПП І-6 и път 3230. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, включително и за възнаграждение на юрисконсулт.
Третото
лице помагач Д.Т.П. оспорва исковете като неоснователни, като поддържа, че не е
налице причинно – следствена връзка между поведението му и настъпването на
вредоносния резултат. Моли исковете да бъдат отхвърлени, с оглед липсата на деликт.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното моторно превозно
средство. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват
най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от
25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител.
Видно
от представеното удостоверение за наследници от община Кюстендил, ищците С.И.В.
(дъщеря) и Е.И.С. (син) са наследници по закон на И.П.С., починал на 11.10.2014
г.
С
протоколно определение от 17.10.2016 г., постановено по н.о.х.д. № 1681/2016 г.
на РС- Кюстендил, е одобрено споразумение, видно от което Д.Т.П., се признава
за виновен в това, че на 09.10.2014 г., по първокласен път (І-6) между гр.
Кюстендил и с. Ябълково, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло", с per.
№
********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 ‰, а именно 1.4 ‰,
престъпление по чл. 343б, ал.1 (в ред. ДВ 50/1995 г.), във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, като му е наложено наказание
пробация (пробационните мерки са за 6 месеца) и лишаване от право на управление
на МПС за 24 месеца.
От
приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие,И. С. П. е получил тежка съчетана черепно -
мозъчно, шийно - гръдно и коремна травма и на опорно - двигателния апарат,
довели до развитието на остра кръвозагуба, травматичен и хеморагичен шок и
мастна емболия в белия дроб, обусловили
непреодолима многоорганна недостатъчност, представляващи причина за
настъпилата смърт.
Въз
основа на събраните по делото гласни доказателства (разпит на свидетеля Ш.Д.У.
и В.Ш.Д.), протокола за оглед на местопроизшествието, фотоснимки и от заключението
на автотехническата експертиза, се установява следния механизъм на
произшествието:
На
09.10.2014 г., около 15.45 часа на първокласен път І -6, Кюстендил
- София, в участъка между гр. Кюстендил и с. Ябълково към Т-образното
кръстовище с пътя в дясно за с.Жабокрът в лявата пътна лента, се е движил лек автомобил
„Фолксваген Поло", с per. № ********, управляван от Д.Т.П. със
скорост около 90 км/ч, с алкохол в кръвта 1,40‰ . Той е изпреварвал автомобил „Фиат
Пунто“, като в същото време от пътя вдясно в кръстовището е навлязъл И.П.С.
(със скорост на движение 11.5 км/ч), на 81 години, пътуващ с обикновен
велосипед със скорост около 11,5 км/ч при наличие на пътен знак Б1-„Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Тъй като към момента, м който велосипедиста
навлиза в кръстовището, пресичайки стоп – линията си, автомобилът е бил на
60.26 м., ударът за водача на лекия
автомобил е бил непредотвратим, чрез аварийно спиране, поради което лекият
автомобил „Фолксваген Поло“ е ударил с предната си дясна част лявата страна на
велосипеда и велосипедиста. При удара велосипедистът е бил качен на предния
капак и с глава се е ударил в челното стъкло, като го е пробил, а
тялото му се е вдигнало високо във въздуха и се е ударил в предната част на
покрива. Платното за движение в посока към с. Ябълково и София е с 2 ленти,
разделени с единична прекъсната линия, дясна лента е с широчина 3,50 м и лявата
– с 4,0 м. Според вещото лице, тъй като
мястото на произшествието е равнинно и двамата участници са имали възможност да
се видят взаимно от далечно разстояние, във всички случаи над 100 метра, което
е повече от опасната зона за спиране на автомобила. Спрямо момента, в който
велосипедистът пресича стоп-линията си и навлиза в кръстовището, водачът на
автомобила е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП, ако се е
движил със скорост до 77 км/ч, а спрямо момента, в който велосипедистът навлиза
в платното за движение на главния път І-6 при скорост на движение до 63 км/ч.
Вещото лице формира извод, че причината за настъпване на
произшествието е в навлизане на велосипедиста в кръстовището и главния път при
опасна близост на автомобила. Ако
за момент на възникване на опасността се приеме момента, на виждане на
велосипедиста на отстояние 2 и повече метра преди стоп-линията му, закъснялата
реакцията на водача за спиране е в причина връзка с настъпилото ПТП.
При
така събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че не е доказано
наличието на деликтно поведение от страна на водача на процесния лек автомобил,
довело до вредоносния резултат. По делото безспорно е установено, че
деликвентът е управлявал автомобила след употреба на алкохол (за което е
образувано наказателно производство, приключило със споразумение), но не се
установява наличието на причинно - следствена връзка с настъпилия резултат,
като от значение са действията на водача по управление на автомобила, довели до
настъпване на самото произшествие. Съгласно експертното заключение, П. е
управлявал автомобила със скорост около 90 км/ч., като в момента, в който
велосипедистът е предприел пресичане на дясната лента, ударът е бил
непредотвратим за него, защото е попадал в опасната му зона. Конкретната пътна
обстановка не е била усложнена (било е ясно, видимостта е отлична, пътният
участък е прав), поради което не се е налагало водачът да избере скорост на
движение не по-висока от 63 км/ч, при която ударът би бил предотвратим, спрямо
момента в който велосипедиста навлиза в платното за движение на главния път.
Съдът намира, че момента на възникване на опасността не е момента, в който
велосипедиста е на разстояние 2 и повече метра от стоп-линията му (тогава
според заключението ударът е предотвратим), доколкото опасността възниква в
момент, в който участник в движението създава реални предпоставки за настъпване
на произшествието. Съдът намира, че не може да се вмени в задължение на водача
на автомобила да намали скоростта, предвид обстоятелството че е видял велосипедист,
движещ се по път без предимство, т.е. да
очаква отнемане на предимство, още преди да е започнало същото, защото това
означава всеки участник в движението да се третира като опасност, доколкото би
могъл във всеки момент да предприеме неправомерно движение.
С
оглед формирания от съда извод за липса на сочения в исковата молба деликт,
съдът намира че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства,
касаещи останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.)
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника „З.К.Л.И.“ АД, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ
размер на сумата от 255 лв., за експертизи и депозит за свидетели, и 5 лв. - за
издаване на съдебно удостоверение, и сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от С.И.В. с ЕГН ********** и Е.И.С. ЕГН **********, чрез адв. Р.М. ***, срещу
„З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********гр. София, бул. „********, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
за сумата от по 160 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.П.С.,
настъпила в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 09.10.2014
г.,
на първокласен път І -6, Кюстендил -
София, в участъка между гр. Кюстендил и с. Ябълково, по вина на Д.Т.П., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта - 09.10.2014 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН ********** и Е.И.С. ЕГН **********, чрез адв. Р.М. ***, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК на
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********гр. София, бул. „********, сумата от общо 225 лв.,
представляваща разноски за настоящото производство и сумата от 300 лв. , представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.Т.П., ЕГН **********,***, трето
лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: