№ 3075
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110124385 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Б. В. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: АДРЕС, срещу Етажните собственици на общи части на жилищна
сграда в режим на етажна собственост, намираща се в АДРЕС, представлявано от
управителя Е.З.Д. иск за отмяна на решение за определяне размера на месечната вноска
по чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и поддържане на общите
части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022 г., които са взети на общо събрание,
проведено на 01.04.2022 г.
Ищецът Б. В. Г. извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
собственик на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на Етажна
собственост на адрес АДРЕС. Твърди, че на 01.04.2022 г. е проведено общо събрание
на етажните собственици, на което са взети решения за определяне размера на
месечната вноска по чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и
поддържане на общите части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022 г. Счита, че
определените месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС не са
определени съобразно правилото на чл.51, ал. 1 ЗУЕС, без да се вземе предвид броя на
собствениците, броя на ползваните от тях самостоятелни обекти, броя на ползвателите
и обитателите. Същевременно счита, че незаконосъобразно в месечната вноска са
включени разходи за съдебни разноски по дела срещу ЕС и извънредни разходи, които
не са разходи за управление и поддръжка на общите части на ЕС, съгласно §1, т. 11 от
ЗУЕС.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват
иска при твърдения, че направеното от ищеца оспорване срещу решенията на общото
събрание, уточнено с молба от 25.07.2022 г. е извън срока по чл. 40 от ЗУЕС. Излага
съображения, че общото събрание е проведено законосъобразно и решенията са взети с
мнозинство 100 % от представените на заседанието идеални части от общите части на
сградата, които съставляват 57,291 % от идеалните части. Сочат, че таксата за
1
управление е определена, съобразно броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ищцата Б. В. Г. е собственик на самостоятелни
обекти, находящи се в сграда в режим на Етажна собственост на адрес АДРЕС.
Представена е покана за свикване на общо събрание от 24.03.2022 г., с която
управителят на етажна собственост с адрес АДРЕС е свикал общо събрание на
01.04.2022 г. от 19:30 ч. на партерния етаж на сградата, като съгласно дневния ред е
предвидено да се решат три въпроса, сред които: т. 2 - определяне на размера на
месечната вноска по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поемане на разходите за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост и т. 3 - приемане на бюджета на
ЕС за 2022 г.; към т. 3 от дневния ред е приложен проекто-бюджет за 2022 г.
На същата дата управителят на ЕС в присъствието на свидетелите В.М. и Я.Д. е
съставил протокол, с който е удостоверено, че поканата за свикване на общото
събрание ведно с проекто-бюджетът е поставена на информационното табло от
вътрешната страна на входната врата на 24.03.2022 г. в 22:00 ч.
Представен е протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в
сграда в режим на Етажна собственост на адрес АДРЕС. Видно от протокола и от
приложение № 1 към него на 01.04.2022 г. се е състояло общо събрание по обявения
дневен ред, като в 19:30 часа са се явили следните собственици: Я.Д. и З.Д., чрез
пълномощник В.М. – 14,255 % ид. ч.; Е.Д. – 11,537 % ид. ч.; Т.Т., чрез пълномощник
Е.Д. – 11,673 % ид. ч.; Б.П., чрез пълномощник Е.Д. – 19,826 % ид. ч. Констатирано е,
че общият брой представени идеални части е 57,291 %, като поради липса на кворум
общото събрание е отложено за 20:30 часа, в който час отново са се явили същите
лица. По т. 2 от дневния ред е прието единодушно решение да се събира ежемесечна
такса за поддръжка и управление на ЕС в размер на 12 лв. По т. 3 от дневния ред
единодушно е приет следният бюджет на ЕС за 2022 г.: 1/ Разходи: такса абонаментно
обслужване на асансьор – 872 лв. годишно; абонаментна такса касиер – 960 лв.
годишно; абонаментно почистване на общите части – 720 лв. годишно; електроенергия
асансьор – 170 лв. годишно; електроенергия общи нужди – 140 лв. годишно;
електроенергия гаражи – 105 лв. годишно; такси и комисионни банкови сметки – 70 лв.
годишно; извънредни разходи – 120 лв. годишно; съдебни разноски по дела срещу ЕС
– 2900 лв. годишно; 2/ Приходи: месечни вноски за поддръжка и управление на ЕС –
6057 лв. годишно; месечни вноски за ремонт и обновяване – 1200 лв. годишно.
Със съобщение от 07.04.2022 г. управителят на етажната собственост уведомява
етажните собственици, че протоколът от проведеното на 01.04.2022 г. общо събрание е
изготвен. Управителят на ЕС е съставил протокол, подписан от свидетелите В.М. и
Я.Д., съгласно който съобщението за изготвения протокол от ОС е залепено на
информационното табло, находящо се в дясно след входната врата, на 07.04.2022 г. в
19:50 ч.
Между страните не е спорно, че копие от протокола от проведеното ОС е
връчено на ищцата Б. Г. на 13.04.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Искът е допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна в 30-дневния
2
преклузивен срок по чл. 40, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Това е така, доколкото не е
спорно между страните, че протоколът от проведеното ОС е получен от ищцата на
13.04.2022 г., като исковата молба е депозирана в съда на 10.05.2022 г. Възражението
на ответника, че е недопустимо да се разглеждат наведените от ищцата в молба вх. №
156916/27.07.2022 г. основания за незаконосъобразност на процесните решения на ОС,
тъй като същата е депозирана след преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, е
неоснователно. Тази молба е депозирана във връзка с указания на съда, дадени с
Разпореждане № 60321/04.07.2022 г., да се посочат основания за незаконосъобразност
на атакуваните решения на ОС, тъй като съдът е приел, че с предходната молба от
29.06.2022 г. указанията в тази им част не са изпълнени. Това разпореждане е получено
на 18.07.2022 г., като молба вх. № 156916/27.07.2022 г. е депозирана по пощата на
25.07.2022 г. – в предоставения от съда едноседмичен срок. В цитираната молба не се
сочат нови основания за незаконосъобразност, а в изпълнение на указанията на съда се
конкретизира първоначално подадената искова молба.
По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи: 1) че е собственик на обект в
режим на ЕС; 2) приемането на оспореното решение на ОС на ЕС на посочената дата и
с посоченото съдържание. В тежест на ответниците е да установят при пълно и главно
доказване процесуалната и материалната законосъобразност на атакуваните решения,
като установят настъпването на положителните факти, от чието осъществяване зависи
тази законосъобразност и които положителни факти ищецът отрича.
По делото не е спорно, че ищцата Б. В. Г. е собственик на самостоятелни обекти,
находящи се в сграда в режим на Етажна собственост на адрес АДРЕС.
В производството се установи и страните не спорят, че на 01.04.2022 г. е
проведено общо събрание на ЕС, на което са приети следните решения: по т. 2 от
дневния ред е прието единодушно решение да се събира ежемесечна такса за
поддръжка и управление на ЕС в размер на 12 лв., а по т. 3 от дневния ред единодушно
е приет следният бюджет на ЕС за 2022 г.: 1/ Разходи: такса абонаментно обслужване
на асансьор – 872 лв. годишно; абонаментна такса касиер – 960 лв. годишно;
абонаментно почистване на общите части – 720 лв. годишно; електроенергия асансьор
– 170 лв. годишно; електроенергия общи нужди – 140 лв. годишно; електроенергия
гаражи – 105 лв. годишно; такси и комисионни банкови сметки – 70 лв. годишно;
извънредни разходи – 120 лв. годишно; съдебни разноски по дела срещу ЕС – 2900 лв.
годишно; 2/ Приходи: месечни вноски за поддръжка и управление на ЕС – 6057 лв.
годишно; месечни вноски за ремонт и обновяване – 1200 лв. годишно.
Спорен по делото е въпросът за законосъобразността на двете приети решения.
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да
проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват
основанието на предявения иск. Във всички случаи тези нарушения следва да са
конкретно посочени и именно те определят спорния предмет /в този смисъл Решение
№ 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о. на ВКС/. С оглед исковия характер на
производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл.
6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени
в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото
3
събрание на етажните собственици на процесната сграда на 01.04.2022 г.
Следователно, на първо място, в настоящия случай съдът следва да прецени дали
при приемането на решението на ОС по т. 2 е нарушен чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и дали
размерът на вноската за поддръжка и управление на общите части е определен
незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав приема, че това решение е
законосъобразно – приета е вноска в размер на 12 лв. месечно, като не се установява
някой собственик, ползвател или обитател да е третиран по различен начин и за него да
е определена вноска в различен размер; решението обвързва всички, поради което
всеки следва да заплаща така определената месечна вноска. ЗУЕС не поставя изискване
при гласуването на решението за определяне на таксата за поддръжка и управление да
се изследва изрично въпросът за броя на собствениците и ползваните от тях обекти,
както и броя на ползвателите и обитателите, като доводите на ищеца в тази насока са
неоснователни. В закона няма изискване като предпоставка за при приемане на
решение за такава вноска да се представят документи за действителните разходи – след
като същото е прието на редовно свикано ОС с необходимото мнозинство, то е
законосъобразно, като евентуални аргументи за нецелесъобразността на решението не
могат да се преценяват от съда, а е следвало да бъдат изтъквани на проведеното
събрание на ЕС. Общото събрание свободно определя размера на вноската за
поддръжка и управление, стига тя да е равна за всички, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и
да не включва компоненти, извън посочени в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, според който
"разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Според настоящия
съдебен състав съдебните разноски, които се извършват при дела от и срещу етажната
собственост, също представляват разходи, необходими за управлението на общите
части, тъй като без тяхното заплащане защитата на етажните собственици в
производствата би била невъзможна или крайно затруднена. На съда е служебно
известно, че преди провеждане на процесното общо събрание срещу ответната страна
са водени съдебни дела, поради което и съответните разноски законосъобразно са
включени към вноската за управление на общите части. Доводите на ищцовата страна
в обратната насока са неоснователни, като е въпрос на последващи отношения между
етажните собственици какво ще се случи със съдебните разноски, които вбъдеще ще се
присъдят на етажната собственост, респ. – ще бъдат заплатени от нея, по реда чл. 78
ГПК. Съдът не споделя доводите на ищеца, че към месечните вноски за поддръжка и
управление на общите части незаконосъобразно били причислени т. нар. извънредни
разходи. Не е задължително такива разходи да се събират само към фонд "Ремонт и
обновяване" по чл. 50, ал. 1 ЗУЕС за разходване по реда на чл. 48 и чл. 49 ЗУЕС – т. е.,
в случаите на ремонт, обновяване, поддържане, необходим и неотложен ремонт.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР ЗУЕС "неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване
разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации
или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации,
водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите
и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради, а
според § 1, т. 8 от ДР ЗУЕС „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата,
на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания
за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с
оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на
4
сградата и самостоятелните обекти в нея. Възможно е обаче етажната собственост да
не се нуждае от такива ремонти, а да има необходимост от извънредни разходи за
справяне с други възникнали затруднения, свързани с управлението и поддръжката на
общите части – изброяването на възможните разходи в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС не е
изчерпателно. Въпросът за фактическото разходване на така определените извънредни
разходи е ирелевантен, като при липса на нарочен фонд за тях и законоустановен ред за
тяхното събиране няма пречка същите да бъдат включени към месечната вноска за
поддръжка и управление на общите части.
Възражения по отношение на свикването и провеждането на общото събрание
както и по реда, по който е прието решението, не са наведени, поради което тези
въпроси не следва да се обсъждат от съда.
На второ място, следва да се прецени законосъобразността на решението по т. 3
от протокола на проведеното на 01.04.2022 г. ОС, с което е приет бюджетът на ЕС за
2022 г. По делото не се установява това решение да е прието в нарушение на
законовите изисквания, а сочените от ищеца основания не се доказват и не могат да
обосноват незаконосъобразност на така приетото решение. От установените факти по
делото се доказа, че проведеното на 01.04.2022 г. Общо събрание е свикано редовно -
при спазване на чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14 ЗУЕС и при наличието на
изискуемия по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум, като е проведено в съответствие с чл. 16
ЗУЕС. Решението за годишния бюджет попада в компетентността на ОС, съгласно чл.
11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, като за приемането на същото липсва изискване за квалифицирано
мнозинство, поради което законосъобразно същото е прието единодушно от
присъстващите лица – чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Доводите на ищеца, че приетият бюджет не е
представен преди ОС, че не кореспондира с действително направените разходи, че е
изчислен произволно и без да са представени разходо-оправдателни документи, както и
че не следвало да съдържа разходи за съдебни разноски и извънредни разходи не могат
да се преценяват от настоящия съдебен състав, тъй като не касаят законосъобразността
на решението. Следва да се посочи, че в закона не са уредени изрично компонентите,
които следва да съдържа бюджетът на ЕС – съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС ОС
приема бюджет за приходите и разходите, като няма ограничения за тяхното естество и
няма изискване същият да се състои само от разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
Евентуални възражения за целесъобразността на решението за бюджета, за неговите
компоненти и за съответствието му с действителните разходи и парични задължения е
следвало да се обсъдят на проведеното общо събрание, като при законосъобразно
провеждане на последното и при наличие на изискуемото мнозинство следва да се
счита, че решението е прието в съответствие с нормативните изисквания - не са налице
други законови предпоставки или ограничения, за да се приеме, че бюджетът на ЕС е
приет незаконосъобразно. Доводът на ищеца, че бюджетът не е бил представен преди
ОС, е неоснователен, тъй като проектът му е бил приложен към т. 3 от дневния ред на
самата покана за свикване.
С оглед гореизложеното, предявените искове с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор, само ответната страна има право на разноски.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като се
представят и доказателства за реално заплащане на тази сума. Предвид изложеното
5
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
АДРЕС, срещу Етажните собственици на общи части на жилищна сграда в режим на
етажна собственост, намираща се в АДРЕС, представлявана от управителя Е.З.Д. иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение за определяне размера на
месечната вноска по чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и
поддържане на общите части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022 г., които са взети
на общо събрание, проведено на 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС да заплати на
Етажните собственици на общи части на жилищна сграда в режим на етажна
собственост, намираща се в АДРЕС, представлявана от управителя Е.З.Д. на основание
чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата от 1200,00 лв., представляваща сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6