Решение по дело №341/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 83
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20207120700341
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 29.04.2021 год.

 

                                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….

съдебно заседание на тридесет и първи март ……..………………………..….…………………..…….

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….……………….………………….…. Мелиха Халил ……………………………………………

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .............................. 

административно дело ……….. №341 ......... по описа за ……………........ 2020 година .......

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 - „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 година.

Образувано е по жалба от М.Ю.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник С.С.М. – адвокат от АК - ***, със съдебен адрес:***, против: Акт №*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007 - 2013 год., респ. т.4.4, б.„б” и т.4.7, във връзка с т.4.21 от Договор №*** от *** год. и чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя М.Ю.С. е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя М.Ю.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорения индивидуален административен акт, в частта му по т.II., с която административният орган му определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** год., за нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК, а в частта му по т.I. от акта, с която административният орган му отказва изплащането на финансова помощ общо в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения за това, като твърди, че оспореният в настоящото производство АУПДВ № *** от *** год./Изх.№01-090-6500/530 от 02.11.2020 год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, в частта му по т.II., е нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК, тъй като е постановен в противоречие с влезлите в сила Решение №52 от 26.02.2019 год., постановено по административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №14337 от 25.10.2019 год., постановено по адм. дело №4788/2019 год. по описа на Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение. Сочи, че с посочените съдебни актове е отменен предходно издаден му и почти със същото съдържание АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., издаден от същия административен орган и на същите основания, като твърди, че с повторно издадения му и оспорен в настоящето производство АУПДВ №*** от *** год. с изключение на частта му по т.I., му е определено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на която част с влезлите в сила и посочени по-горе съдебни решения е прието, че е незаконосъобразна. Твърди също, че и двата АУПДВ, с изключение на частта по т.I. от втория, са издадени на едни и същи фактически и правни основания, като във втория издаден му акт, предмет на настоящото производство, административният орган се позовал и на посочените по-горе и влезли в сила решения на Административен съд - Кърджали и на Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, но в противоречие със същите и че в двата издадени му АУПДВ, с изключение на частта по т.I. от втория, е налице обективна и субективна тъждественост. Излага довод, че с двата акта, с посоченото изключение, му е определено задължение - подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева, като задължението /подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, наложено е повторно издаденият му АУПДВ №*** от *** год. вече е било налагано с първоначално издаденият му такъв - АУПДВ № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., преди последният да бъде отменен от съда. Счита, че с повторно издадения му акт, в едно приключило административно производство, чиято висящност не е възобновена с влязло в сила решение на съда, административният орган е пререшил разрешения със сила на присъдено нещо спор, както и счита, че се касае за същото административно производство, чието начало е поставено с писмо изх.№01-090-6500/328 от 17.05.2017 год., с което е открито производството по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.26, ал.1 от АПК и което административно производство е приключило с постановеното по административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали Решение №52 от 26.02.2019 год., оставено в сила с Решение №14337 от 25.10.2019 год., постановено по административно дело №4788/2019 год. по описа на ВАС - Осмо отделение.

Жалбодателят счита за незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, АУПДВ № *** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, в частта му по т.I., с която административният орган му отказва изплащането на финансова помощ, общо в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор № *** от *** год. Сочи, че съгласно чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект, изпълнителният директор на РА със заповед одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ по заявката за второто плащане. Жалбодателят счита, че извършеният от страна на ответника анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект и изводите му в акта за неизпълнение на договорни и нормативни задължения са неправилни, тъй като бил извършил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора, в срока до 12.02.2013 год. Сочи, че посоченото в АУПДВ - че при извършване на административни проверки преди второ плащане били установени нарушения, предвид разпоредбите на т.4.4, б.„б” и т.4.7, във връзка с т. 4.21 от Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год.(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФСР), респ. чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., с които мотиви, ако се приеме, че се отнасят и за тази част от акта, административният орган му отказвал изплащането на второто плащане по Договор №*** от *** год., също били неправилни, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона и не отговаряли на истината, което обстоятелство се установявало и от водените между него и ответника и приключили административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали, административно дело №4788/2019 год. по описа на Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, административно дело №171/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали и административно дело №14463/2017 год. по описа на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение. С оглед изложеното и на основание чл.172, чл.173 и чл.177, ал.2 от АПК, моли съда да постанови решение, с което да обяви АУПДВ № *** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, в частта му по т.II., с която административният орган му определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** год., за нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК, както и да отмени АУПДВ №*** от *** год., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, в частта му по т.I., с която административният орган му отказвал изплащането на финансова помощ, общо в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., като незаконосъобразен и да върне в тази му част преписката на административния орган за произнасяне по Заявката му за второ плащане №*** от *** год., с надлежен акт по чл.26 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл.143 от АПК, в жалбата моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят М.Ю.С., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.С.С.М. от АК – ***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в същата доводи и съображения. На основание изложените съображения в жалбата, както и с оглед събраните по делото доказателства и на основание чл.172, чл.173 и чл.177, ал.2 от АПК, моли съда да постанови решение, с което да обяви АУПДВ №*** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, включително в частта му по т.II., с която административният орган определил на жалбоподателя, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** год., за нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК, както и да отмени обжалвания АУПДВ №*** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, в частта му по т.I., с която административният орган отказвал на жалбоподателя изплащането на финансова помощ, общо в размер на *** лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., като незаконосъобразен и да върне в тази му част преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявката му за второ плащане №*** от *** год., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.174, моли съдът да определи срок за това. На основание чл.143 от АПК, моли съда да осъди ответната страна да възстановени на жалбоподателя направените по делото разноски, за които представям списък, на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.80 от ГПК. В предоставен от съда срок представя и писмена защита, в която развива подрони доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.К. И., която оспорва изцяло жалбата и счита същата за неоснователна. Излага аргументи за това, като сочи най-напред, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, тъй като по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, това била Разплащателна агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2 от същия закон, се изпълняват от ДФ „Земеделие”. Сочи, че по делото е представена Заповед №03-РД/286 от 01.02.2017 год., издадена от изпълнителния директор, за делегирането на правомощия, както и че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни основания, мотивирали издаването на процесния административен акт. На следващо място сочи, че жалбоподателят С. е сключил договор с ДФ „Земеделие” на 02.12.2010 год., което съответствало на стопанската 2009 – 2010 год., продължаващ до 30.09.2012 год. и че първата календарна година изтича на 12.02.2011 год., а първата стопанска 2010 – 2011 год., заложена в Таблица №9 от бизнес-плана, посочена лично от жалбоподателя, който е подписал договора и бизнес-плана, изтичала на 30.09.2011 год., съответно третата календарна година по същата таблица, изтичала на 12.02.2013 год. Сочи, че на база проведен годишен риск анализ, ДФ „Земеделие” има право по договор и по наредба, за мярка 112, да извършва всякакви проверки по всяко време на всички бенефициент и че по този риск анализ, жалбоподателят попадал за проверка на място, преди подаване на заявка за второ плащане, което било извършено на 27.07.2012 год. от експерти на отдел „РТА” на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали. Твърди, че било установено е, че  на парцел №***, посочен лично от жалбоподателя, в землището на ***, земята била напълно необработваема и липсвали каквито и да е било растителни остатъци от домати. Сочи, че М.Ю.С. подал заявка за второ плащане на 21.02.2013 год., в рамките на нормативно определения срок в договора и че при извършване на административни проверки на подадената заявка за плащане и като се вземел предвид и контролния лист от посещение на място, безспорно било установено, че ползвателят не отглежда никакви култури на площта, с която трябва да увеличава икономическия размер на стопанството си. Твърди, че жалбоподателят единствено представил като доказателство приемо-предавател протокол от 26.07.2012 год., за предаване на домати – реколта 2012 год. и че видно от извършено на 27.07.2012 год. посещение на място, на което присъствал и самият жалбоподател и подписал контролния лист без забележки – парцелът, посочен като такъв за реализиране на това инвестиционно намерение, бил необработваем и липсвали растителни остатъци от домати. Сочи на следващо място, че на 21.11.2013 год. била извършена още една проверка на място в стопанството на жалбоподателя от отдел „РТИ” на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, като проверката на място била извършена в рамките на стопанската 2013 - 2014 год. и в стопанството били установени растителни остатъци от зелен фасул – 9 декара, както било заложено по бизнес-плана. Твърди, че при изчисляване на икономическия размер на стопанството били взети предвид резултатите от извършената на 21.11.2013 год. проверка на място от отдел „РТИ” – град Кърджали, а именно 9.00 декара зелен фасул и че като се вземат предвид тези данни се установявало, че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя към момента на проверка на изпълнението на индивидуалния бизнес – план било 1.22 ИЕ и следователно ръстът на стопанството намалял с 0.88 ИЕ, спрямо първоначалните 2.10 ИЕ. Поради тези съображения моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде оставен в сила оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба от М.Ю.С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, както и моли да бъде присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. Също така, на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, в зависимост от изхода на делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14 - дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ №*** от *** год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ „Земеделие” пред административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат. В случая, екземпляр от оспорения Акт №*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, на който е поставен и Изх.№01-090-6500/530 от 02.11.2020 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.15-л.16/, е изпратен на жалбодателя С. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод ***/л.17/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №*** от *** год., с Изх.№01-090-6500/530 от 02.11.2020 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е получена на датата 04.11.2020 год., лично от жалбодателя, за което е положен и саморъчен подпис на известието за доставяне. Жалбата против АУПДВ №*** от *** год. е подадена по предвидения в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, на датата 18.11.2020 год., регистрирана в деловодството на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” с на същата дата/л.6/.

От горното следва, че жалбата против АУПДВ №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали при ДФ „Земеделие” е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия му се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год. и му се определя подлежащо на възстановяване от същото лице публично държавно вземане, в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят М.Ю.С. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП.

На 12.02.2010 год. между ДФ „Земеделие” и жалбоподателя, като ползвател,  е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на *** лева, по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007-2013 год./л.265-л.272/, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана, приложение 1 към договора. Според т.3.1 от сключения договор, ползвателят се задължил да извърши  инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана, до годината на проверката, в срок до 12.02.2013 год. В т.2.1. от договора е регламентирано, че безвъзмездната финансова помощ в размер на *** лева, е за период от пет години, като съгласно т.2.2., помощта се изплаща на два етапа: т.2.3. първо плащане, в размер на *** лева и т.2.4. второ плащане, в размер на *** лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 6 икономически единици/ИЕ/. В договора изчерпателно са регламентирани случаите, при които фондът може да откаже второ плащане, както и да изиска възстановяването на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва. Съгласно приложения бизнес план/БП/л.274-л.290/, жалбоподателят е избрал време за проверка на изпълнението – в рамките на месец след края на третата година от сключване на договора, като е поел задължение икономическият размер на стопанството, към годината на проверка, да нарастне на 8.42 ИЕ, при посочен първоначален размер от 2.10 ИЕ. В  раздел III, т.1 от бизнес плана е посочено намерението на кандидата, през годината на кандидатстване да отглежда 1.500 дка градински домати, при което икономическия размер на стопанството му ще бъде 2.10 ИЕ. През първата година от изпълнението на БП е заложено отглеждането на общо 9 дка зеленчуци/картофи, зеле и лук/, през втората - 9 дка зелен фасул; през третата и петата - 6 дка градински домати; през четвъртата - 9 дка зелен фасул.

По делото не се спори, че на 23.04.2010 год., жалбоподателят С. е получил първото плащане, в размер на 24446 лeва, съобразно предвиденото в т.2.3, вр. с т.4.12 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Видно от приложените доказателства – Контролен лист ОП 1-ПМ за посещение на място/л.255-л.264 от делото/, на 27.07.2012 год., преди подаване на заявката за второ плащане, експерти в отдел „РРА” – град Кърджали извършили посещение на място, като в този контролен лист отразили, че резултатът от посещението налага извършване на проверка на място, тъй като ПИ №*** в землището на ***, предвиден за засаждане на 6 дка градински домати, бил необработваем, липсвали растителни остатъци от домати, а тракторът, обект на инвестицията, не бил наличен на място.

На 21.02.2013 год., жалбоподателят М.Ю.С. подал Заявка – приложение 4, по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери”, с №***, за второ плащане/окончателно/, до ДФ „Земеделие”/л.159-л.170/, като е представил и доказателства за изпълнение на задълженията и изискванията, за извършване на второто плащане/л.175-л.254/.

С Уведомително писмо Изх.№01-093-6500/266 от 28.03.2013 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.156-л.157/, на жалбоподателя е указано да отстрани констатирани нередовности, в т.ч. да представи доказателства за закупуване на посадъчен материал, торове и препарати за растителна защита, извършването на агроекологични мероприятия във връзка с извършена земеделска дейност, както и за реализация на произведената продукция. В изпълнение на това уведомително писмо, с придружително писмо с Вх.№01-093-6500/266-1 от 16.04.2013 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.109/, жалбоподателят е представил фактура №**/*** год. за закупени семена и препарати за растителна защита, копие от протокол от 26.07.2012 год. за предаване на домати, реколта 2012 год., както и други, изискани му документи.

С докладна записка на директора на ОАД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Изх.№05-2-090 от 07.11.2013 год., до директора на дирекция „ТИ” при Държавен фонд „Земеделие” – София/л.98-л.99/, е поискано да бъде разпоредено извършването на проверка на място на ползвателя М.Ю.С., с УРН ***, от отдел РТИ на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, като в тази връзка, със Заповед №257458 от 19.11.2013 год., издадена от началник отдел на Регионален технически инспекторат/л.81/, е наредено извършване на проверка на място, на кандидата с УРН ***, като е определена начална дата на проверката – 20.11.2013 год. и крайна дата за извършване – 06.12.2013 год. От приложения по делото/л.68-л.78/ контролен лист за проверка на място, извършена на 20-21.11.2013 год. е видно, че при тази проверка е установено, че през проверяваната стопанска година, кандидатът е отглеждал заявените площи зелен фасул – установени са растителни остатъци от зелен фасул, като в контролния лист е отразено, че кандидатът притежава професионални умения и познания, декларирани при кандидатстване, както и че транспортното средство, обект на инвестицията – колесен трактор ЮМЗ-6Л, е в експлоатация и е регистрирано на негово име.

На 05.03.2014 г., със Заповед №03-090-РД/25 от 05.03.2014 год./л.61-л.62/, Вр.И.Д директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е постановил отказ да се изплати финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год. и връщане на полученото първо плащане по договора, като на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., е постановил прекратяване на сключения между страните договор. По преписката няма доказателства или въобще някакви данни, тази заповед да е била връчена или съобщена на ползвателя.

На 05.03.2014 год., Вр.И.Д директор на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” е издал и Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/л.57-л.59/, за отказ да се изплати заявената финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., за възстановяване на изплатените суми – полученото първо плащане по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и за прекратяването му, поради недоказано нарастване на земеделското стопанство с 3 икономически единици, към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана. Против това уведомително писмо, получено от жалбоподателя С. на 06.03.2014 год., видно от известието за доставяне/л.60/, е било подадено в срок възражение с Вх.№01-090-6500/16#1 от 11.04.2014 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.54/. По повод това възражение е издадено Уведомително писмо с Изх.№01-093-6500/16#5 от 28.04.2014 год. на директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.51-л.52/, с което подаденото възражение не е било уважено. Предвид това, от жалбоподателя С. е била подадена жалба против Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500 от 05.03.2014 год., до Административен съд – Кърджали/л.34-л.38/, като с Решение №175 от 06.11.2017 год., постановено по образуваното административно дело №171/2017 год. по описа на АдмС – Кърджали/л.309-л.312/, оставено в сила с Решение №12204 от 11.10.2018 год. по адм.дело №14463/2017 год. по описа на ВАС – Четвърто отд./л.313-л.314/, това Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията е обявено за нищожно, а преписката е изпратена на компетентния административен орган, за ново произнасяне по подадената заявка за окончателно плащане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

Междувременно, с писмо с Изх.№01-090-6500/328 от 17.05.2017 год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.42-л.45/, жалбоподателят М.С. е бил уведомен, на основание чл.26, ал.1 от АПК, за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като това писмо е   получено от адресата на 25.05.2017 год., видно от приложеното известие за доставяне/л.46/. Впоследствие, от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., с Изх.№01-090-6500/403 от 22.06.2017 год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.30-л.32/, с който, на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на жалбоподателя С. е определено задължение в размер на *** лева, представляваща полученото първо плащане по сключения Договор №*** от *** год., поради допуснати нарушения на т.4.4, б.„б” и т.4.7, във вр. с т.4.21 от същия Договор №*** от *** год., респ. на чл.33, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9/03.04.2008 год. Този АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год. е бил получен от жалбоподателя на 26.06.2017 год., видно от приложеното известие за доставяне/л.33/, като против същия е била подадена в срок жалба от М.С., до Административен съд – Кърджали/л.20-л.26/. По повод тази жалба, в Административен съд – Кърджали е било образувано административно дело №187/2017 год. по описа на съда, като по това дело е постановено Решение №52 от 26.02.2019 год./л.315-л.320/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, с който, на жалбоподателя М.Ю.С. е било определено задължение в размер на *** лева и е осъден Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция – град София, с ЕИК ***, да заплати на М.Ю.С., ЕГН **********, от ***, разноски по делото, в размер на 2699 лева. Против това решение е била подадена в срок касационна жалба до Върховния административен съд, по повод която е било образувано административно дело №4788/2019 год. по описа на ВАС – Осмо отд. С постановеното по това административно дело Решение №14337 от 25.10.2019 год. е оставено в сила Решение №52 от 26.02.2019 год., постановено по административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд – Кърджали и е осъден Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция – град София, с ЕИК ***, да заплати на М.Ю.С., ЕГН **********, от ***, разноски за касационното производство, в размер на 1700 лева.

Така, в крайна сметка, без от страна на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” да са извършвани или предприемани някакви други действия или да са изискани от жалбоподателя допълнителни документи, е издаден и оспореният в настоящото производство АУПДВ№*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на посочените в него основания, с т.I, на жалбодателя М.Ю.С. е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя М.Ю.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година. АУПДВ е мотивиран от фактическа страна, като в същия са изложени фактите и обстоятелствата, които, според административния орган, са обусловили издаването му. В мотивите е посочено, че с писмо с Изх.№01-090-6500/328 от 17.05.2017 год., ДФ „Земеделие” е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл.26, ал.1 от АПК и че производството е открито във връзка с констатациите, направени по подадената от жалбоподателя заявка за плащане №*** от *** год. по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Посочено е, че при извършване на административни проверки преди второ плащане са установени нарушения, предвид разпоредбите на т.4.4, б.„б” и т.4.7, във връзка е т.4.21 от Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФСР), респ. чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007 - 2013 год. В мотивите е описано, че нa 12.02 2010 год., между М.Ю.С. и ДФ „Земеделие” е сключен Договор №*** за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и че съгласно Договора, ползвателят е поел задължение да изпълни всички инвестиции, основни дейности и цели предвидени в бизнес плана до годината на проверка и предмет на Договора в срок до 12.02.2013 год., както и да увеличи икономическия размер на стопанството си с минимум 3 икономически единици (ИЕ) към периода, избран за проверка на изпълнение на бизнес плана, както и че съгласно одобрения индивидуален бизнес план, икономическият размер на стопанството на ползвателя следва да бъде увеличен от 2.10 ИЕ на 8.42 ИЕ, чрез отглеждане на 6 дка градински домати, като е отбелязано, че на ползвателя е извършено първо плащане, в размер на *** лева, на 23.04.2010 год.

В мотивите е посочено, че в избраната от ползвателя година за проверка на изпълнението на индивидуалния бизнес план, а именно стопанската 2011/2012 година, ползвателят е заложил да отглежда домати – градински, с обща площ 6.00 дка и че на база проведен годишен риск анализ преди подаване на заявка за второ плащане, ползвателят е избран за посещение на място, което е извършено на 27.07.2012 год. от служители на отдел „РРА” на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали, при което било установено, че парцел №*** в землището на ***, посочен от ползвателя, е необработваем и липсват растителни остатъци от домати. Посочено е, че ползвателят е подал заявка за второ плащане с №09/112/04377/3/01 на 21.02.2013 год., в рамките на нормативно определения срок, като е приложил изискуемите документи по Наредба №9 от 03.04.2008 год. и че съгласно Таблица 1 - Данни за земята в земеделското стопанство на Приложение 4 - Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ (финално) плащане, същият посочил, че отглежда 6.00 дка градински домати в имот №*** в землището на ***, ***. В мотивите е описано, че при извършване на административни проверки на подадената заявка за плащане е установено, че ползвателят не отглежда никакви култури на площта, с която трябва да увеличава икономическия размер на стопанството си. Посочено е, че съгласно чл.26, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. и акредитираните процедури за работа на Дирекция „ОППМРСР”, до ползвателя било изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности, с Изх.№01-093-6500/266 от 28.03.2013 год., в което била указана възможността да представи в срок документи, доказващи закупуване на посадъчен материал, торове, препарати за растителна защита и извършени агротехнически мероприятия във връзка с изпълнението на земеделска дейност, включително и такава удостоверяваща реализация на произведена продукция. Посочено е, че е представена е фактура №*** от *** год. за закупени семена и препарати за растителна защита, като от страна на ползвателя било изложено твърдението, че фактурата е издадена много по-късно, но касаела изпълнението на земеделска дейност, развивана през стопанската 2011/2012 год.

Във връзка с това, в мотивите е посочено, че съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато стоката се документира с протокол по чл.117 от този закон и че предвид разпоредбата на ал.4 и ал.5 на чл.113, фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, като независимо от ал.4, при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл.51, ал.1, което означавало, че представената фактура е издадена много време след изтичане на посочените срокове.

В мотивите е отбелязано, че е представен и приемо-предавателен протокол от 26.07.2012 год. за предаване на домати - реколта 2012 год., но че видно от извършеното на 27.07.2012 год. посещение на място, на което присъствал и самият ползвател и подписал контролния лист без забележки, парцелът, посочен като такъв за реализиране на това инвестиционно намерение, бил необработваем и липсвали растителни остатъци от домати. Посочено е също, че на 21.11.2013 год. е извършена проверка на място в стопанството на ползвателя от отдел „РТИ” на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали, която проверка на място била извършена в рамките на стопанската 2013/2014 година и при която, в стопанството на ползвателя били установени растителни остатъци от зелен фасул - 9 декара, за стопанската 2012/2013 год., както било заложено по бизнес план. В мотивите е отразено, че при изчисляване на икономическия размер на стопанството са взети предвид резултатите от извършената на 21.11.2013 год. проверка на място от отдел „РТИ” град Кърджали за стопанската 2012/2013 год., а именно – 9.00 декара зелен фасул и като се вземат предвид тези данни се установявало, че икономическият размер на стопанството на ползвателя към момента на проверка на изпълнението на бизнес план бил 1.22 ИЕ и следователно, ръстът на стопанството намалял с 0.88 ИЕ спрямо първоначалните 2.10 ИЕ.

В мотивите е посочено, че с оглед изложеното, както и поради факта, че на ползвателя била дадена възможност да докаже твърдението за наличен размер на земеделското стопанство от 8.42 ИЕ, а същото не се доказвало, това водело до заключението за необоснованост на твърденията му за производство на домати, съобразно заложеното по бизнес план, като е прието, че икономическият размер на стопанството на ползвателя не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана, което било неизпълнение на договорно и нормативно задължение и вследствие на това бил определен размер на задължението – *** лева (*** лева).

В мотивите към АУПДВ е посочено също, че общият размер на задължението е определен на *** лева (*** лева), от които ползвателят следва да възстановите *** лева (*** лева), представляващи първо плащане по Договор №*** от *** год.        Отбелязано е също, че писмо с Изх.№ 09/112/04377/3/01/22/01 от 17.05.2017 год., с което на ползвателя е предоставена възможност да предостави в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, му е връчено на 25.05.2017 год., като в указания 14-дневен срок не постъпили документи или доказателства, относими към производството по издаване на АУПДВ.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно заседание, проведено на 23.02.2021 год., е допуснат един свидетел - Н. А. С. от ***. В показанията си същият сочи, че познава М.С. от *** години и че самият той работи като *** и нивите му се намират близо до нивите на М., като пояснява, че живее в *** и че близо до тях минава малка река, а от другата страна на реката са нивите, които обработвали, като същите се намирали в местността „***”. В показанията си свидетелят сочи, че М. кандидатствал по Европейски програми и че през 2012 год., свидетелят се занимавал с ***, а М. бил засял домати без колове, но поради сушата, същата година реколтата била слаба и както тютюна, така и доматите изсъхнали, а храстите използвали за храна на животните. На поставен въпрос от съда отговаря, че не напоявали нивите от реката с помпи и маркучи, тъй като тази река била съвсем малка и през лятото пресъхвала бързо и че М. нямал с какво да полива доматите и те изсъхнали. На друг поставен въпрос отговаря, че М., изчистил изсъхналите домати от мястото, като изсъхналите домати ги дали на животните. На следващ, поставен от съда, въпрос, свидетелят отговаря, че през същата 2012 год., М. засадил само домати и друга култура не засаждал, а през следващата година, след доматите, той засадил фасул, но тогава имало дъждове и изкарал добра реколта от фасула. На следващ въпрос отговаря, че към настоящия момент, тази нива не се обработва. На поставен въпрос от процесуалния представител на ответника, а именно – дали през 2012 год., когато изсъхнали доматите, жалбоподателят е положил някакви грижи, за да се възстановят доматите и дали е посял други домати, свидетелят Н. С. отговаря, че до нивата на М. имало гьол, но той се пълнел само ако завали дъжд и че М. направил опит да възстанови доматите, но тъй като не винаги имало вода, гьолът пресъхвал бързо, а без вода нищо не се получавало.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1. Кои години се явяват 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та стопански години, съгласно бизнес плана и сключения между страните договор? 2. Извършената проверка - посещение на място в стопанството на ползвателя на 27.07.2012 год., в коя стопанска година попада? 3. В коя стопанска година попада извършената проверка - посещение на място в стопанството на ползвателя на 21.11.2013 год.? 4. С колко икономически единици, спрямо първоначалното състояние, се е увеличил икономическият размер на земеделското стопанство на жалбоподателя към третата стопанска година, определена като период на проверката за изпълнение на бизнес-плана?

Вещото лице – икономист счетоводител Й.Т.К., след запознаване с материалите по делото и основно със сключения договор между страните, бизнес плана по години, както и с доказателствените документи по делото и с действащите през проверявания период нормативни документи имащи отношения към делото, е представило мотивирано заключение/л.336-л.340/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 31.03.2021 година/л.348/.

В констативната част към заключението вещото лице е посочило, че в т.3.2 от договора е записано, че срокът за изпълнение започва да тече от датата на подписването му, т.е. от 12.02.2010 год. и че съобразявайки се с т.3.2 от договора, определя: - първа стопанска година от 12.02.2010 год. до 12.02.2011 год. - отглеждане на картофи; - втора стопанска година от 12.02.2011 год. до 12.02.2012 год. - отглеждане на зелен фасул; - трета стопанска година от 12.02.2012 год. до 12.02.2013 год. - отглеждане на градински домати; - четвърта стопанска година от 12.02.2013 год. до 12.02.2014 год. - отглеждане на зелен фасул и - пета стопанска година от 12.02.2014 год. до 12.02.2015 год. - отглеждане на домати. Вещото лице е отбелязало, че е ясно, че посочените от него години се разминават с определението за една стопанска година, съгласно §2, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието, където е определен периода от 01.10 на текущата година до 01.10 следващата година, но че определено счита, че следва да се съобрази с т.3.2 от договора, т.е. че срокът започва да тече от 12.02.2010 год. В констативната част на експертизата вещото лице е посочило, че запознавайки се с приложения към договора бизнес план е установило, че 2.1 ИЕ са определени на база засети 1.5 декара домати през 2009 год., а за периода на проверката/определен в договора т.3.1 - 12.02.2013 год./, икономическият размер на стопанството трябва да достигне 8.42 ИЕ, отново на база засети градински домати, но вече 6 декара. Отбелязало е, че избраното време за проверка на изпълнението на бизнес плана е в рамките на един месец след края на третата година, т.е. след 12.02.2013 год./стр.275 от делото/ и че по тази причина счита за необходимо да установи, за изпълнението на бизнес плана, дали М.Ю. е засял 6 декара с градински домати, с което да увеличи размера на стопанството си със 6.32 ИЕ. В тази връзка вещото лице е посочило, че на стр.146 от делото е приложен дневник за проведени химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, който дневник е заверен в ОДБХ през 2012 год. и в него, на страница 147, са отразени проведените химични обработки върху засята с градински домати площ от 6 дка, както и че разглеждайки като цяло подпечатаният с мокър печат и подписан от служител на ОДБХ, приложен към делото дневник/стр.148 до стр.155 от делото/, приема това като доказателство, че през 2012 год. земеделският производител е изпълнил поетия ангажимент да засее 6 дка площ с домати и по тази причина изчислява, че същият е постигнал 8.42 ИЕ, каквото е и изискването по бизнес плана. На следващо, в констативната част вещото лице е посочило, че по отношение на извършената проверка – посещение на място в стопанството на ползвателя на 27.07.2012 год. определя, че същата е извършена през третата стопанска година, а не както е посочено в бизнес плана след края на третата стопанска година и че не е съгласно с констатациите, че през 2012 год. земеделската земя е необработваема, защото от приложените към делото документи, заверени от Областната дирекция за безопасност на храните с печат „Вярно с оригинала” и подпис, става ясно, че през 2012 год. са третирани с препарати и торове 6 дка градински домати, а наред с това, в инструкцията за попълване на таблицата за изчисление на ИЕ изрично е посочено, че за изчисляване на икономическия размер на стопанството се включват само площите, засети с определената култура/в случая с градински домати/ и не се изисква посочване на добито количество, защото е определено в самата таблица и това отново потвърждава убеждението на вещото лице, че ИЕ в бизнес плана се определят на база засети площи, а не на база добито количество продукция, т.е. че се търси икономическият размер на стопанството. На следващо място, в констативната част вещото лице е описало, че използвайки Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделско стопанство по мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” - валидна към 27.12.2008 год., определя постигнатият размер през 2012 год. на 8.42 ИЕ, тъй като е доказано, че са засети с домати 6 дка площ, като вещото лице е счело за необходимо да отбележи, че е излишно земеделският производител да доказва с фактури покупка на семена и препарати, защото това не е залегнало в приложения към договора бизнес план за посевите на градински домати, а само за посевите през първата година на декара картофи/стр.282 и 283 колона А от делото/.

Вещото лице, в констативната част към експертизата, е изразило несъгласие и с констатациите в Акт за установяване на публично държавно вземане №09/112/04377/3/01/04/02/ от 02.11.2020 год. в частта му, в която се твърди намаление на размера на стопанството с 0.88 ИЕ, като е посочило, че причината за това е, че в никакъв случай не може да се прави съпоставка при изчислението на ИЕ на засети декари с градински домати с тези, засети със зелен фасул и че ако по приетата таблица за изчисляване размера на стопанството се приеме, че засятата площ от 1.5 дка през предходната година не е с градински домати, а със зелен фасул, тогава ИЕ ще бъдат 0.20, а през четвъртата година, при засети 9 дка, ИЕ ще са 1.22, т.е. отново ще има ръст на стопанството с 1.02 ИЕ или пет пъти по голямо спрямо 2009 год. Вещото лице е отбелязало, че ръстът, който се изисква за получаване пълният размер на помощта, е постигането на четири пъти увеличение на размера на стопанството/8.42 : 2.1 = 4/ и че по тази причина е категорично в извода си, че са постигнати поставените цели съгласно договора и приложения към него бизнес план.

Така, след направените констатации и изчисления, в заключението по така поставените задачи на експертизата, вещото лице, на поставения му първи въпрос е отговорило, че определя като: - първа стопанска година от 12.02.2010 год. до 12.02.2011 год. - отглеждане на картофи; - втора стопанска година от 12.02.2011 год. до 12.02.2012 год. - отглеждане на зелен фасул; - трета стопанска година от 12.02.2012 год. до 12.02.2013 год. - отглеждане на градински домати; - четвърта стопанска година от 12.02.2013 год. до 12.02.2014 год. - отглеждане на зелен фасул и - пета стопанска година от 12.02.2014 год. до 12.02.2015 год. - отглеждане на домати. По поставения му втори въпрос, вещото лице в заключението е отговорило, че извършената проверка - посещение на място в стопанството на ползвателя на 27.07.2012 год. попада в третата стопанска година за периода 12.02.2012 год. - 12.02.2013 год., а не както е предвидено в бизнес плана - един месец след края на третата година/стр.275 от делото/. Вещото лице изразява несъгласие с констатациите на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, че земята е необработваема, защото това противоречи на доказателството на Областна дирекция по безопасност на храните, които са водили Дневник през 2012 год. и в който дневник са отразили проведени химични обработки и употребени торове върху 6 дка засята площ с градински домати/стр.146 до стр.155/. Вещото лице не счита за необходимо земеделският производител да доказва с фактура закупуването на семена и препарати защото: - няма поставено условие за закупуване на семена и препарати в приложеният към договора бизнес план; - доказателството за засети 6 декара градински домати е представено от Областна дирекция по безопасност на храните, с приложения към делото и воден от тях дневник. По поставения му втори въпрос, вещото лице в заключението е отговорило, че извършената проверка - посещение на място в стопанството на жалбоподателя на 21.11.2013 год. попада в четвъртата стопанска година за периода 12.02.2013 год. – 12.02.2014 год. И тук вещото лице отново не приема като констатацията от страна на ДФ „Земеделие”, отразена в АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/02/ от 02.11.2020год., че размерът на стопанството е намалял с 0.88 ИЕ, като причината за това е, че съпоставянето е направено на база 1.5 дка градински домати, при което са изчислени 2.1 ИЕ, със засети 9 декара зелен фасул където ИЕ са 1.2. това, според вещото лице, е пълен абсурд и в никакъв случаи не доказва намаление на икономическия размер на стопанството с 0.88 ИЕ, защото са съпоставени различни посевни култури/градински домати със зелен фасул/ и че това противоречи на всички нормативни актове, имащи отношение към казуса. На поставения му четвърти въпрос, в заключението вещото лице е отговорило, че запознавайки се с мярка 112, същината на сключеният договор, както и представените по делото доказателства, е направило изчисление с приетата за целта таблица за установяване икономически размер стопанството и определя увеличение на икономическият размер на стопанството на М.Ю.С. от първоначално залегналите в бизнес плана 2.1 ИЕ, на база засети 1.5 дка градински домати, на 8.42 ИЕ, на база засети 6 дка от същата култура през третата стопанска год., т.е. с 6.32 ИЕ т.е. повече, отколкото е изискването и целта на сключения от него договор с ДФ „Земеделие”.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, което е изготвено и представено, като на поставен му въпрос отговора, че на няколко пъти се запознало с материалите по делото и не приема констатацията на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, отразена в акта. Пояснява, че жалбоподателят има сключен договор с ДФ „Земеделие” и в него е отразено, че срокът за изпълнението започва да тече от датата на подписването му, т.е. от 2010 год. и няма как ИЕ да се преизчисляват по друг начин, защото един земеделски производител няма да бездейства цяло лято и да чака да дойде м.октомври и тогава да започне да ползва земята, а ще ползва земята под аренда и затова изчисленията са извършени по този начин, както и че в случая приема, че стопанската година е от 12.02.2010 год. до 12.02.2011 год., което е посочено в заключението и след като договорът е подписан през м.февруари, това означава, че земята е била изорана. На друг поставен въпрос вещото лице отговаря, че се е запознало с констатациите от двете извършени проверки, като пояснява, че ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е посочила в акта 0.88 ИЕ, като е съпоставила 2009 год., на база на която са дадени 2.1 ИЕ, за засети домати, като са приравнени на 9 декара засят зелен фасул, но счита, че размерът на стопанството не е намалял, т.к. по никакъв начин не може да се направи съпоставка при изчисление на ИЕ на засети декари с градински домати, с тези, засети със зелен фасул. На трети поставен въпрос, вещото лице пояснява, че е посочило само, че е абсурдно да се приравняват две различни култури, като за засетите градински домати се дават 3292 ИЕ, а за засетия зелен фасул 319 ИЕ и че счита, че ако жалбоподателят беше засял 20 декара със зелен фасул, отново нямаше да му стигнат ИЕ. На следващ поставен му въпрос, във връзка с първата проверка, извършена през м.юли, при която са констатирани 0 дка засети домати, вещото лице отговаря, че не счита, че това е констатирано правилно, тъй като се говори за мярка 112, която касае размера на стопанството и че ако трябваше да се констатира, дали са засети площите, е следвало проверката да се извърши по-рано, но ДФ „Земеделие” са приели бизнес-плана, в който е отразено, че един месец, след третата година, може да се извърши проверка и тогава нивата е щяла да бъде изорана и нищо нямало да се намери. Уточнява, че жалбоподателят, заради сушата, се е принудил наведнъж да продаде всички домати, като преди това също е продавал и не може да приеме, че само 4 тона домати са продадени, както е видно от материалите по делото, като счита, че той е обрал в последните дни доматите, за да може да махне посевите. Отново сочи, че по делото са приложени резултати от проверката на ОДБХ, от л.148 до л.155, което е отразено в заключението и не може да приеме, че данните са неверни, тъй като през 2012 год. е имало засети домати.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, в т.ч. и при преценка на оплакванията в жалбата и направеното в нея искане за обявяване на нищожността на оспорения АУПДВ в частта му по т.II, от правна страна съдът намира следното:

При действието на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми ... – чл.162, ал.2, т.8/в приложимата й редакция/ от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ, бр.51/2019 год., в сила от 28.06.2019 год., със създаването на ал.5 и ал.6 на чл.20а, ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл.27, ал.5, изр.І/първо/преди редакцията от ДВ, бр.51 от 2019 год./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт/а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция, като изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция/чл.20а, ал.1 от ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА/арг. чл.20а, ал.2 от ЗПЗП/. Със създаването на ал.5 (Нова – ДВ, бр.2 от 2018 г., изм., бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и ал.6 (Нова – ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) към чл.20а от ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази своя компетентност той може да делегира на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Нормата на ал.5 на чл.20а от ЗПЗП регламентира, че изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а нормата на ал.6 на същия текст изрично регламентира, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид цитираните по-горе разпоредби на чл.20а, ал.2 и ал.6, във вр. с ал.5 от ЗПЗП, като с представената по делото и приета като доказателство Заповед №03-РД/2700 от 24.07.2019 год./на л.18-л.19/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, с т.І от същата, е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, по отношение на ползватели и бенефициенти на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. С т.ІІІ от посочената заповед, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е определил и териториалната компетентност на директорите на областни дирекции на ДФ „Земеделие”, като в т.ІІІ.11. е посочено, че директорът на Областна дирекция – Кърджали издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекция Кърджали и Смолян на ДФ „Земеделие”, а в т.ІV е от заповедта е посочено, че същата се прилага по отношение и на ползватели и бенефициенти, подали заявления за подпомагане по реда на Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007 - 2013 година, какъвто всъщност е и настоящия жалбодател.

Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява издаден от административен орган, действащ при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

При неговото издаване обаче, в частта му по т.ІІ, е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът намира, че в нарушение на чл.177, ал.1 от АПК, административният орган не е съобразил обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение №52 от 26.02.2019 год., постановено по административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №14337 от 25.10.2019 год., постановено по адм. дело №4788/2019 год. на ВАС - VIII отд., която, като проява на държавна правосъдна власт, следва да бъде служебно зачетена от настоящия съдебен състав, съобразно нормата на чл.297 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. С посоченото по-горе и влязло в сила решение на АдмС – Кърджали е отменен, като незаконосъобразен, предходен Акт за установяване на публично държавно вземане №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, с който на жалбоподателя М. Ю. С. е определено задължение, в размер на *** лева, което всъщност представлява същата сума, на полученото първо плащане по сключения от него Договор №*** от *** година. В мотивите към посоченото решение на АдмС – Кърджали подробно е обосновано, защо изводите в този АУПДВ са неправилни и защо посочената сума, представляваща полученото първо плащане по сключения от жалбоподателя М.Ю.С. Договор №*** от *** год., не подлежи на възстановяване, респ., защо това получено първо плащане по договора не следва и не може да му бъде определено като задължение, представляващо публично държавно вземане. За да остави в сила това първоинстанционно решение, Върховният административен съд в своето решение е възприел и е споделил съображенията и доводите, направени от Административен съд – Кърджали и съответно и изводите за незаконосъобразност на Акта за установяване на публично държавно вземане №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”.

Независимо от наличието на  тези съдебни решения обаче, с т.II от оспорения в настоящото производство АУПДВ, същият административен орган отново и същевременно в пълно противоречие с тези съдебни решения, при абсолютно същите факти и обстоятелства, без да извърши каквито и да е други действия или да направи каквито и да е нови констатации, пак е определил на жалбоподателя М.Ю.С. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по сключения от него с ДФ „Земеделие” Договор №*** от *** година. Изводът, който може да се направи е, че независимо от наличието на това влязло в законна сила съдебно решение на АдмС - Кърджали, с което е бил отменен, като незаконосъобразен, предходно издадения АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., административният орган – директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” просто е решил да не съобрази с него и да издаде отново АУПДВ, за същото идентично задължение на жалбодателя – подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в абсолютно същия размер от *** лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по сключения с ДФ „Земеделие” Договор №*** от *** година. В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че при извършено сравнение на мотивите на отменения АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год., с мотивите на АУПДВ №*** от *** год., предмет на настоящото съдебно производство, се констатира, че тези мотиви са почти напълно идентични, т.е. мотивите на отменения с влязлото в сила съдебно решение АУПДВ са буквално са копирани и пренесени като мотиви на настоящия АУПДВ. Единственото, констатирано при сравнението, различие е на стр.2 от мотивите, където, след четвъртото изречение е добавено едно единствено ново изречение, със следното съдържание: „Съгласно Таблица 1 - Данни за земята в земеделското стопанство на Приложение 4 - Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ (финално) плащане, ползвателят е посочил, че отглежда 6.00 дка градински домати на имот №*** в землището на ***, ***.”, а в предходното изречение/четвърто на стр.2 от АУПДВ/ е добавен изразът: „ …, като е приложил изискуемите документи по Наредба №9 от 03.04.2008 год.”. В останалата част, мотивите на процесния АУПДВ са абсолютно идентични с мотивите на отменения с влязлото в сила съдебно решение, т.е. в тях не се съдържан абсолютно никакви нови констатации, нито някакви различни изводи.

Така, предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, съгласно която норма, актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността и да поиска от съда да я обяви, т.е. съдът намира за основателен довода, изложен в жалбата и в представената писмена защита за това, че атакуваният АУПДВ, в частта му по т.II, е нищожен в частта му, с която, на жалбоподателя М.Ю.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в същия размер от *** лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по сключения от него с ДФ „Земеделие” Договор №*** от *** год. Съдът счита че това е така, тъй като в тази му част – по т.II, процесният АУПДВ пряко противоречи на влязлото в сила Решение №52 от 26.02.2019 год., постановено по административно дело №187/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №14337 от 25.10.2019 год., постановено по административно дело №4788/2019 год. по описа на ВАС - VIII отд., с което влязло в сила решение е отменен АУПДВ №09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, имащ за предмет определяне, като подлежащо на възстановяване, на същото публично държавно вземане и в същия размер. В случая, жалбодателят М.Ю.С. безспорно е заинтересован и се е позовал на това противоречие, съобразно нормата на чл.177, ал.2 от АПК, предвид което, с решението по настоящото дело, процесният Акт №*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, следва да бъде обявен за нищожен в тази му част, т.е. в частта му по т.II.

По отношение т.I от оспорения АУПДВ №*** от *** год., издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, съдът намира, че не  са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от същата, т.к. и в тази част оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, обективиран е в предписаната от закона писмена форма, съдържа и всички изискуеми за един индивидуален административен акт реквизити, съобразно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени възприетите от органа конкретни фактически основания за издаването му в тази част, както и са посочени са и правните основания за издаването на акта в тази му част, с това съдържание.

Видно от мотивите, актът е издаден във връзка с констатации за неизпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ №*** от *** год., от страна на бенефициента, като съгласно трайната практика на ВАС, доколкото фактическите основания, свързани с констатирани случаи на неизпълнение на договора, са относими както към отказа на второто плащане, така и към изискването за възстановяване на полученото първо плащане, то няма процесуална пречка отказът да бъде обективиран в АУПДВ. Същевременно обаче, разпоредбата на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., в приложимата й, а и действаща понастоящем редакция, изрично предвижда, че одобряването или мотивираното отказване на изплащането на финансовата помощ се извършва в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл.6, т.2, със заповед на изпълнителния директор на РА, след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. В настоящия случай, както бе описано и по-горе, от Вр.И.Д директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.26, ал.1, т.3, във вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., е била издадена Заповед №03-090-РД/25 от 05.03.2014 год./л.61-л.62/, с която Вр.И.Д директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е постановил отказ да се изплати финансовата помощ, на ползвателя М.Ю.С., с УРН ***, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., както и е постановил и прекратяване на сключения между страните договор. Както бе посочено, по преписката няма доказателства или въобще някакви данни, нито пък се твърди от страна на ответника по жалбата, тази заповед да е била връчена или съобщена по някакъв начин на ползвателя. Може да се предположи, че същата не му е съобщена или връчена, тъй като е била издадена от некомпетентен орган, т.е. издадена е била много преди изменението и допълнението на чл.20а от ЗПЗП(ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и създаването на новата ал.6 от същия текст, с която бе регламентирана възможност, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, респ. на Разплащателната агенция, да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Казано по друг начин, Законът за подпомагане на земеделските производители, действал към датата на издаване на тази заповед - 05.03.2014 год., не е предвиждал възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на РА правомощия на подчинени на него лица. Затова горепосочения административен акт от една страна не е породил своите правни последици, тъй като е издаден от некомпетентен орган и е нищожен, а от друга страна не е влязъл в сила, тъй като нито е бил връчен, нито е бил съобщен по някакъв начин на жалбоподателя М.С. Последваща заповед, съгласно изискването на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., по повод заявката за второ плащане по Договор №*** от *** год., не е издавана, а издаденото на 05.03.2014 год., от Вр.И.Д директор на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с Изх.№01-093-6500/л.57-л.59/, за отказ да се изплати заявената финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., за възстановяване на изплатените суми – полученото първо плащане по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и за прекратяването му, поради недоказано нарастване на земеделското стопанство с 3 икономически единици, към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана, е било обявено за нищожно с влязлото в сила на 11.10.2018 год. Решение №175 от 06.11.2017 год., постановено по административно дело №171/2017 год. по описа на АдмС – Кърджали, като последващо уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, по повод заявката за второ плащане по договора, също не е издавано. Така всъщност, по направената от жалбоподателя С. заявка за второ плащане и до момента липсва надлежно произнасяне, с издадена мотивирана заповед, съобразно изричното изискване на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007 - 2013 год., като вместо това, директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по тази заявка с т.I от оспорения АУПДВ и то без в същия АУПДВ да се съдържа волеизявление за прекратяване на Договор №*** от *** година.

Съгласно мотивите на ТР  №8 от 11.12.2015 год. на ВАС, по т.д. №1/2015 год. - ОСС, I и II колегия, заповедта по чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., която е свързана с отказ да се извърши второ плащане, а също така и актът по чл.33 от същата Наредба за прекратяване на договора и връщане на вече платените суми, представляващ по същество последващ отказ за подпомагане, са административни актове, с които е решават посочените въпроси между страните и по силата на властническо разпореждане пораждат промени в правната сфера на получателя на помощта. При това положение и същевременно, предвид изричната регламентация, дадена в Наредба №9 от 03.04.2008 год., съдът намира, че законосъобразното развитите на правоотношението, с оглед регламентираните административнопроизведствени правила, изисква в настоящия случай издаването на два отделни административни акта – мотивирана заповед по чл.26, ал.1, т.3 от Наредбата, за отказ да се извърши второ плащане по Договор №*** от *** год. и съответно акт, какъвто следва да е АУПДВ, издаден на основание чл.33, ал.1 от Наредбата, за връщането на вече изплатени суми, заедно със законните лихви към тях. Това в случая не е сторено, като директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по подадената заявка за второ плащане с т.I от оспорения АУПДВ, без никъде в същия този АУПДВ да е посочена, като правно основание за постановяването на тази част, разпоредбата на чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че оспорения АУПДВ №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” в тази му част – по т.I, е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което съставлява достатъчно основание за отмяната му в тази част.

Независимо от изложеното по-горе, по отношение материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, в частта му по т.I, съдът намира следното:

Оспореният АУПДВ е издаден на основание т.4.4., б.„б” и т.4.7., във връзка с т.4.21. от Договор №*** от *** год., респ. чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по ПРСР за периода 2007 - 2013 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Цитираната норма на чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата и т.4.4., б.„б” от договора регламентират, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл.6, т.2 в случаите, когато: 1. всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок; 2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4.5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Съгласно чл.6 от същата Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., изплащането на помощта се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане: 2. второ плащане, в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1.5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл.21, ал.2. Съгласно нормата на чл.26, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), т.3 от Наредбата, в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл.6, т.2, РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА, след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект.

От посочените от страна на административния орган констатации в оспорения АУПДВ №*** от *** год., а именно - че при извършване на административни проверки преди второ плащане са били установени нарушения, предвид разпоредбите на т.4.4., б.,,б” и т.4.7., във връзка с т.4.21 от Договор № *** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФСР), респ. чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. (стр.1, абзац предпоследен от АУПДВ) и че на база проведен годишен риск анализ преди подаване на заявка за второ плащане, ползвателят е бил избран за посещение на място, което е било извършено на 27.07.2012 год. от служители на отдел „РРА” на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали, при което, по данни на административния орган, е било установено, че парцел №*** в землището на ***, посочен от ползвателя, е бил необработваем и липсвали растителни остатъци от домати (стр.2, абзац 3 от АУПДВ). При тези мотиви, ако се приеме, че се отнасят и за тази част от акта, т.е. и за т.I, административният орган отказва на жалбоподателя С. изплащането на второто плащане по Договор №*** от *** год., като същите съвсем ясно показват, че този отказ на административния орган за изплащането на второ и окончателно плащане по договора, е основан пряко и единствено на извършената на 27.07.2012 год. проверка на място и установените, според данните на административния орган, нарушения на сключения договор, респ. на Наредба №9 от 03.04.2008 год., а не както императивно повеляват разпоредбите на чл.6, т.2 и чл.26, ал.1, т.3 от същата Наредба №9 от 03.04.2008 год. - на проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер, след края на третата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ и на извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. Тези констатации в АУПДВ, за неизпълнение от страна на жалбоподателя, на договорно и нормативно задължение, включително и тези за икономическия размер на земеделското му стопанство, не кореспондират и със събраните по делото доказателства, а се и опровергават от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от Й.К. - вещо лице при Окръжен съд - Кърджали, приета като доказателство по делото и което заключение съдът кредитира в пълна степен, като компетентно и безпристрастно изготвено. От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на СИЕ, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е увеличил както икономическия размер на земеделското си стопанството спрямо първоначално залегналите в бизнес плана 2.1 ИЕ, на база засети 1.5 дка градински домати, на 8.42 ИЕ, на база засети 6 дка от същата култура през третата стопанска година, т.е. с 6.32 ИЕ повече, а така също е изпълнил и всички други поети договорни и нормативни задължения по договора, включително и да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора, така, както са разписани в самия Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР за периода 2007 - 2013 год. и както е заложено в бизнес плана, което води и до извода, че оспорения АУПДВ № *** от *** год. е постановен и без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без служебно да са събрани относимите към спора доказателства, които задължения на административния орган произтичат от разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК.

Така, предвид всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав се налага извода, че не са налице фактическите обстоятелства, посочени в оспорения АУПДВ като основание за издаването му, в частта му по т.I, т.е. не са осъществени юридическите факти, който да породят правото на административния орган да издаде административен акт с това съдържание в тази му част.

Казано по друг начин, не са налице фактическите основания, за да се приеме, че посочените в АУПДВ условия – неизпълнение, респ. нарушение, на разпоредбите на т.4.4., б.,,б” и т.4.7., във връзка с т.4.21. от Договор № *** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФСР), респ. на чл.33, ал.1, във връзка с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., за да се приеме, че на жалбоподателя С. е следвало да се откаже второ плащане по сключения от него с ДФ „Земеделие” Договор №*** от *** год. С оглед установените по делото факти, въз основа на приобщените по делото доказателства, анализирани по-горе и предвид цитираните норми от Наредба №9 от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, съдът в настоящия състав намира, че в случая административният орган не е действал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и намира, че при издаването на акта не са приложени правилно и относимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на оспорения АУПДВ, в частта му по т.I, е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а с оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че актът е издаден и в несъответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същия е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваният Акт №*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в частта му по т.I е незаконосъобразен, т.к. в тази му част същият е издаден от материално и териториално компетентен административен орган и с определеното от закона съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, като при това положение същият се явява несъобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на т.I от същия, според настоящия съдебен състав, са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Поради изложеното, съдът намира, че жалбата на М.Ю.С., с постоянен адрес: ***, се явява основателна и доказана, а оспореният Акт №*** от *** год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в частта му по т.I, следва да бъде отменен с решението по настоящото дело. В съответствие с разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на директора на Областна дирекция – Кърджали към Държавен фонд „Земеделие”, за ново произнасяне по подадената от жалбодателя М.Ю.С. заявка за второ плащане с №*** от *** год., направена по реда на Наредба №9 от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., по Договор №*** от ***  год., при съобразяване с мотивите, дадени в настоящото решение.

Така, с оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбодателя М.Ю.С., изразена в жалбата и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство. Така, на същия следва да бъдат присъдени заплатената от него държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представеното и приложено по делото преводно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от *** год. на Банка „Юробанк България” АД – интернет банкиране, за сумата 10.00/десет/ лева/л.9/, заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, сер.**, №** от *** год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.10/, както и заплатеното възнаграждение за назначеното по делото вещо лице, възлизащо общо в размер на 721.50/седемстотин двадесет и един лв. и 50 ст./ лева, съгласно представените преводно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от *** год. на Банка „Юробанк България” АД – интернет банкиране, за преведена сума в размер на 400.00/четиристотин/ лева/л.332/ и преводно нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от *** год./л.351/ или, на жалбоподателя С. следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 2731.50/две хиляди седемстотин тридесет и един лв. и 50 ст./ лева.

По отношение направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното по настоящото административно дело №341/2020 год. по описа на съда адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Делото, според настоящия съдебен състав, е от вида административни дела с определен материален интерес, като в случая, материалният интерес се изразява в отреченото право – отказаната финансова помощ по заявката за второ плащане, подадена от жалбоподателя, възлизаща в размер на *** лева, от една страна, а от друга – и в определеното му за възстановяване публично държавно вземане, също в размер на *** лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по договора или, материалният интерес по настоящото административно дело възлиза общо в размер на ***/***/ лева. Предвид това, следва най-напред да се вземе предвид приложимата редакция на нормата на чл.8, ал.1(изм. с Решение №5419 на ВАС на РБ – ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., нова, бр.68 от 2020г.), т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма в приложимата й редакция регламентира, че за защита по дела с определен материален интерес от 10000 до 100000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева, т.е. в конкретния случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в размер на 1996.76 лева/830 лева + 3% върху 38892.00 лева – 1166.76 лева = 1996.76 лева/. От това следва, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по настоящото дело надвишава само с 3.24/три лв. и 24 ст./ лева минималният размер на същото, определен съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.4 от №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не може да се приеме, че е налице прекомерност на същото. От друга страна, по делото са проведени общо три открити съдебни заседания, като и в трите ангажираният адвокат се е явил и е участвал активно в процеса, направил е относими доказателствени искания, представил е относими писмени доказателства, участвал е активно при изслушването на назначеното по делото вещо, като е задавал относими въпроси, изложил е съображения в хода по същество и е изготвил и представил и писмена защита. Предвид изложеното съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като в полза на жалбоподателя следва да бъде присъден пълния заплатен от него и претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2000.00/две хиляди/ лева.

При това положение, предвид горното, на жалбоподателя М.С., с решението по делото следва да бъдат присъдени така направените деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 2731.50/две хиляди седемстотин тридесет и един лв. и 50 ст./ лев, като за плащането на разноските по делото следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие”, който, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, е юридическо лице на бюджетна издръжка и в чиято структура се намира административния орган, издал нищожния, съответно незаконосъобразен административен акт.

Така, поради изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ и предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

 Р     Е     Ш     И :

 

         ОБЯВЯВА за нищожен Акт №09/112/04377/3/01/04/02 от 02.11.2020 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, В ЧАСТТА МУ по т.ІІ от същия, с която, на М.Ю.С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 24446.00/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лева, съгласно таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** година.

ОТМЕНЯ Акт №09/112/04377/3/01/04/02 от 02.11.2020 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, В ЧАСТТА МУ по т.І от същия, с която, на М.Ю.С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, Е ОТКАЗАНО изплащането на финансова помощ, общо в размер на 24446.00/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лева, представляваща второ плащане по Договор № *** от *** година.  

ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие” - РА, за ново произнасяне по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен № *** от *** год., по Договор № *** от *** год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.Ю.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, с адрес - ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.С., с постоянен адрес ***, направените деловодни разноски, възлизащи на общо в размер на 2731.50/две хиляди седемстотин тридесет и един лв. и 50 ст./ лева.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                   С Ъ Д И Я :