РЕШЕНИЕ
№ 2389
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120103298 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ”Бигбанк
АС” Естония, с код от естонския търговски регистър ........................ чрез клона
„Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, ЕИК ........................, със седалище и адрес
на управление: ....................................... против Д. С. Т., ЕГН **********, с
адрес: ................................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми, претендирани на основание договор за потребителски кредит
№ .............................. от 04.01.2022г.: 4291,83 лева главница, сумата от 337,53
лева договорна лихва за периода от 05.12.2022г. до 15.08.2023г., сумата от
422,30 лева мораторна лихва за периода от 05.01.2023г.до 09.02.2024г., сумата
от 20 лева – компенсация за действия по възстановяване на вземане, сумата от
40 лева – компенсация на разходи за предоставена услуга по уведомяване,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 12.02.2024г. до изплащане на сумата, които
вземания съставляват предмета на Разпореждане № 3838/02.04.2024г. по ч. гр.
д. № 2074/2024г. на БРС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника и заявлението на ищеца
е отхвърлено. Претендират се сторените разноски в настоящото производство,
както и тези в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че по силата на договора за потребителски
кредит на ответницата е отпуснат кредит в размер на 5000 лева, който е
следвало да бъде погасен за 120 месеца, в срок до 05.01.2027г. Поради
преустановяване плащането на вноските за главница и лихва и изпадането в
1
забава на ответницата, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
15.08.2023г., като уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е
изпратено на ответницата на посочения от нея електронна поща при подаване
на заявлението за сключване на договора за кредит. Моли се исковете да се
уважат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се признават предявените искове. Излага се, че между страните е
постигнато извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на вземанията.
В съдебно заседание, ищецът, заявява, че е направено частично плащане
на сумата в размер на 2300 лв. от ответницата и се иска същата да бъде
осъдена след приспадане за остатъка от задълженията й.
Ответницата не се явява лично в съдебно заседание, а с писмена молба
взема становище, като заявява че е договорила разсрочено плащане с ищеца,
заявява че е заплатила сумата в размер на 2300 лв. пред съдебното заседание и
не оспорва предявените искове.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и
чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, които са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение за претендираните вземания е отхвърлено от
заповедния съд и са дадени указания за предявяване на осъдителни искове
срещу длъжника, като същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не се спори относно съществуването на сключен договор за
потребителски кредит № .............................. от 04.01.2022 г. между ищцовото
дружество и ответницата, като кредитополучател. Същият е приложен по
делото и е видно че е подписано от ответницата с КЕП. Според него на
ответницата са предоставени в заем 5000 лв., за текущи нужди като тя се е
задължила да върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва
съобразно погасителен план до 05.01.2027г. Ответницата не оспорва
получаването на сумата по кредита.
Представено е уведомление с което е обявена предсрочната изискуемост
на кредита, като същото е изпратено на ответницата по електронна поща и е
получено от нея на 15.08.2023 г. Приложен е и документ за физическото
връчване на уведомлението.
Страните не спорят а ищеца изрично признава, че в хода на процеса
ответницата е заплатила 2300 лв. на ищеца, което обстоятелство следва да се
счита за установено по делото на основание чл. 175 ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение касае
процесните вземания и същото е отхвърлено от заповедния съд. Дадени
2
указания за предявяване на осъдителни искове срещу длъжника, са изпълнени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което исковете са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Не са налице неравноправни клаузи, които да водят до
частична нищожност на договора. Уговорената възнаградителна лихва е в
допустимите от закона размери. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК
относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК.
По делото е установено, че кредиторът е упражнил правото си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, като изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост са връчени на длъжника.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. ЗПК дава възможност на кредитодателя да
събира такси и комисиони за допълнителни услуги, само ако са свързани с
договора за потребителски кредит. Затова вземането за месечна такса за
уведомяване и таксата за възстановяване на вземането са дължими, като
уговорките относно тези задължения не противоречат на императивни правни
норми.
В заключение, от събраните доказателства по делото се установява, че
ищецът е изпълнил договорното си задължение като е предоставил заемната
сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му
заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в
договора. По делото се установи заплащане от страна на ответницата в хода на
процеса на сумата в размер на 2300 лв., като това следва да се съобрази от
съда като нов факт по смисъла на чл. 147 ГПК. Доколкото не е посочено кое
вземане се погасява претендираните суми са се погасили според реда на чл.
76, ал. 2 ЗЗД, като лихвите и таксите са изцяло погасени, а от главницата
остава непогасена сумата в размер на 2811,66 лв. При това положение следва
да се уважи като основателен иска за главницата за непогасеният размер, а
исковете за погасените суми да се отхвърлят като неоснователни, поради
установено плащане в хода на процеса.
3
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски за исковото и заповедното дело,
съобразно уважената част от исковете. Видно от доказателствата ищецът е
направил разноски единствено за държавна такса. Ответницата не е поискала
присъждането на разноски, поради което не следва да се присъждат такива
съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 415, ал. 1, т. 3 ГПК Д. С. Т. с ЕГН **********
да заплати на ”Бигбанк АС” Естония, с код от естонския търговски регистър
........................ чрез клона „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ с ЕИК
........................ сумата от 2811,66 лв. /две хиляди осемстотин и единадесет лева
и шестдесет и шест стотинки/ главница по договор за потребителски кредит
№ .............................. от 04.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 12.02.2024г.
до изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата над присъденият размер от 2811,66
лв. до пълният предявен размер от 4291,83 лв., за сумата от 337,53 лева
договорна лихва за периода от 05.12.2022г. до 15.08.2023г., за сумата от 422,30
лева мораторна лихва за периода от 05.01.2023г.до 09.02.2024г., за сумата от 20
лева – компенсация за действия по възстановяване на вземане, за сумата от 40
лева – компенсация на разходи за предоставена услуга по уведомяване, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 12.02.2024г. до изплащане на сумата, които вземания
съставляват предмета на Разпореждане № 3838/02.04.2024г. по ч. гр. д. №
2074/2024г. на БРС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника и заявлението на ищеца
е отхвърлено.
ОСЪЖДА Д. С. Т. с ЕГН ********** да заплати на ”Бигбанк АС”
Естония, с код от естонския търговски регистър ........................ чрез клона
„Бигбанк АС – клон България“ КЧТ с ЕИК ........................ сумата в размер на
204,42 лв. /двеста и четири лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4