№ 499
гр. Варна, 29.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500361 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 361/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби срещу части от решение
№ 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд и по две частни въззивни жалби срещу
части от определение по чл. 248 ГПК № 26003/10.01.2023 г., постановено по
същото дело, както следва:
-По въззивна жалба на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. (вх. №
3222/28.04.2023 г. на ВАпС; № 266546/11.11.2022 г. на ВОС) против
решение 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата С.А.Г. е собственик на
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в в гр. Варна, ул.
„Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. Варна и върху 13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор №
10135.1506.310.1.59 по КК на гр. Варна с площ от 146.90 кв.м., при граници:
обекти с идентификатори с № № 10135.1506.310.1.48, 10135.1506.310.1.47,
10135.1506.310.1.50, 10135.1506.310.1.49, 10135.1506.310.1.53,
10135.1506.310.1.54, 10135.1506.310.1.56, 10135.1506.310.1.55,
10135.1506.310.1.39, 10135.1506.310.1.38, 10135.1506.310.1.42, обособени като
паркомясто № 5, придобит по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018
г., съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; И Л. И. М., В.
Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. са ОСЪДЕНИ да предадат на С.А.Г.
ВЛАДЕНИЕТО му, на основание чл. 108 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата С.А.Г. е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот: ПИ № 10135.2510.2014 по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева
чешма“ с площ от 777 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2510.545,
1
10135.2510.2015, 10135.2510.385, 10135.2510.384, 10135.2510.378,
10135.2510.9027 по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г.,
съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; на основание чл.
124 ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л. И.
М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата С.А.Г. е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот: ПИ № 10135.2510.2015 по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева
чешма“ с площ от 661 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2510.548,
10135.2510.385, 10135.2510.9114, 10135.2510.2014, 10135.2510.545 по силата
на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр.
София, поч. на 11.08.2018 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. И. М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Т. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. И. М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Б. Ч. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
Въззивниците са навели оплаквания за недопустимост на решението,
предвид постановяването му от местно некомпетентен съд (отхвърлено било
възражението им за неподсъдност на делото с оглед последното
местоживеене на починалия наследодател в гр.София), както и за
неправилност, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила (съдът дал указания, че възражения за
2
унищожаемост на завещанието не следва да се разглеждат при допустимост
на такива съгл. чл. 43, ал.1 и ал.2 ЗН; отхвърлил исканията им по
доказателствата за установяване на съмненията им за унищожаемост на
завещанието) и в противоречие с материалния закон (погрешно приел, че
размерът на обезщетението се определя от размера на средния пазарен наем,
при липса на правна регламентация за това), като са молили за обезсилване на
решението, евентуално – за неговата отмяна с отхвърляне на исковете и
отмяна на осъждането им за разноските. Позовано на посоченото процесуално
нарушение от окръжния съд, са поискали допускане на доказателствените
искания по отговорите на исковата молба, които са били отхвърлени с
определението на съда от 28.05.2021 г.
Въззиваемата С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко
от оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потърждаване на
решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.
-По въззивна жалба (вх. № 3223/28.04.2023 г. на ВАпС;
№266611/14.11.2022 г., уточнена с молби от 05.12.2022 г. и от 10.01.2023 г.)
на Е.Х.Ф. и К.Х.М. (въззивната жалба в частта, подадена от останалите
въззивници: В.И., К.Г.И., М.Г.К. и В.Х.Т. е върната с влязло в сила
разпореждане 261360/09.12.2022 г.на ВОС) против решение
260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съответно съдът:
ОСЪЖДА Е.Х.Ф. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Х.М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю
Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр.
Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда –
05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
Двете въззивници Е.Х.Ф. и К.Х.М. са настоявали, че в обжалваните му
части, решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно,
постановено в противоречие с чл. 59 ЗЗД, тъй като не са лишили ищцата от
ползването на апартамента. Молили са за отмяна на решението в посочените
обжалвани части и за редуциране на осъждането им за разноските с оглед
този резултат.
Въззиваемата С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на
оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потвърждаване на
решението в обжалваната част и за присъждане на разноските.
-По частна въззивна жалба (вх.№ 3225/28.04.2023 г.на ВАпС; №
3
260486/23.01.2023 г. на ВОС), подадена от С.А.Г., чрез адв. С.В., уточнена
с молба вх. № 264455/30.08.2023 г., против определение №
26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на
чл.248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 260101 от
20.06.2023 г. в частта, с която е отхвърлена молбата й за изменение на
решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за
2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските, за
горницата над уважения размер 8753,73 лв. до 9 203,73 лв. (отхвърлянето за
горницата над 9203,73 лв. до 9359,75 лв. не е обжалвано), т.е. за сумата от 450
лв., представляваща сторени разноски за вписване на исковата молба.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно,
като е молила за отмяната му в обжалваната (за 450 лв.) отхвърлителна част и
уважаване на искането й по чл. 248 ГПК с присъждане на сумата от 450 лв.
Оплакванията са, че разноските за вписване на исковата молба от 450 лв.
представляват разноски по делото и следва да бъдат включени в
отговорността за разноските на другата страна.
Е.Х.Ф. и К.Х.М. са подали писмен отговор на частната жалба, с който
са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение.
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., вскички чрез адв. С.С., са подали
писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и по
съображения за неоснователността й (сочили са липсата на представен списък
по чл. 80 ГПК за искането по чл. 248 ГПК), са молили за оставянето й без
уважение.
-По частна въззивна жалба (вх. № 3226/28.04.2023 г. на ВАпС; вх.№
260710/30.01.2023 г. на ВОС) на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч.,
подадена чрез адв. Спасов, против определение № 26003/10.01.2023 г. по
гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е
уважена молбата на С.А.Г. за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд в частта на осъждането им за разноските над 8613,11 лв. – до
8753,73 лв. Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е
недопустимо, предвид липсата на депозиран от ищцата, до приключване на
делото в последното открито съдебно заседание на 29.09.2022 г., списък по
чл. 80 ГПК, като са молили за обезсилването му, евентуално – за отмяната му
с отхвърляне на искането.
С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е оспорила
частната въззивна жалба и по съображения за неоснователността й е молила
за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски.
Всички жалби са в срок и изхождат от лица с правен интерес от
обжалване на съответните актове в посочените части и след поправяне и
уточняването им във връзка с производствата по 247 ГПК и 262 ГПК, са
редовни и допустими.
Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищцата в
отхвърлителните му части по исковете по чл. 59 ЗЗД, както и не е обжалвано в
осъдителните части по исковете по чл. 59 ЗЗД срещу ответниците В.Х.Т.,
Н.А.Ч., В.И., К.Г.И. и М.Г.К. (Николай Ч. изобщо не е подал въззивна жалба,
а въззивната жалба на В.И., К.Г.И., М.Г.К. и В.Х.Т. срещу осъдителното
решение по исковете по чл. 59 ЗЗД е била върната с влязло в сила
разпореждане 261360/09.12.2022 г.на ВОС) и в тези части е влязло в сила.
4
По доказателствените искания на въззивниците Л. И. М., В. Б. Т., Б.
И. М. и А. Б. Ч.:
С определение № 260186/28.05.2021 г., окръжният съд е оставил без
уважение исканията на част от ответниците за допускане на доказателства по
т.2.1, 2.2 и 2.4 от отговора на Л. И. М. като неотносими към правния спор.
Тези искания са за: допускане на четирима свидетели за установяване на
отношенията между завещателя и ищцата; за издаване на удостоверения за
пред НЗОК за представяне на всички налични медицински документи на
починалия Д.Д. със съображения, че починалият споделял за свое заболяване,
за лечението на което се преместил да живее в гр.София, но не споделял,
обаче самите заболявания; за издаване на удостоверение за пред Комисията за
регулиране на съобщенията за оператора, която след като установи
лицензирания оператор, предоставял услуги за посочения телефонен номер
(на починалия) през периода от 19.06.2018 г. до 11.08.2018 г. да бъде
задължен да представи по делото разпечатка на телефонните номера, към
които има изходящи повиквания и съобщения в периода (с начален момент
датата на завещанието и краен – смъртта на завещателя) с оглед установяване
наличието на поддържани контакти и техния интензитет между починалия и
ищцата. Всички искания са били за установяване на факти-неотносими към
предмета на спора и направените от ответниците възражения с оспорвания на
завещанието, заявени в отговорите им (за неавтентичността му -текст и
подпис; неизпълнение на условие в него; дата на завещанието; и изявлението,
че съставянето на завещанието от Димитров не било в резултат на свободно
формирана и свободно изразена воля). Няма заявено в срока възражение за
унищожаемост на завещанието, поради неспособност на завещателя да
завещава, заради конкретно заболяване и няма твърдения в тази връзка, за да
се иска събиране на всички документи за здравето му (напротив ответниците
са сочили, че не знаят от какво е боледувал наследодателя), а общо
отношенията с ищцата и контактите им по телефона не са релевантни за
спора обстоятелства.
При това положение, окръжният съд не е допуснал процесуално
нарушение и не са налице предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК за уважаване
на исканията. Те следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът като извърши служебна проверка намира, че исковата молба
е нередовна, тъй като липсват изложени от ищцата твърдения за
придобивните основания за собствеността на завещателя Д.Д.Д. върху
твърдяните като придобити от нея по силата завещанието му имоти:
апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5
с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна; 13.80 ид.ч. от
подземен гараж с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по КК на гр. Варна с
площ от 146.90 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2014 по КК на гр. Варна, с.о.
„Добрева чешма“ с площ от 777 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2015 по КК на гр.
Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 661 кв.м.
Както е посочено в решение №13 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 2081/2018
г., I г.о., цитирано в определение № 463 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр.д. №
2391/2020 г., I г.о., по исковете за защита на правото на собственост
позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на
исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от
значение за изясняване на предмета на делото. Съгласно чл. 77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
5
начини, определени в закона; наследяването не е предвидено в закон като
самостоятелен способ за придобиване на вещни права. При позоваване на
наследствено правоприемство наследникът следва да посочи конкретен
придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото,
предмет на спора.
В настоящия случай няма спор между страните, че завещателят Д.Д.Д. е
бил собственик на процесните имоти, но предвид липсата на твърдения от
ищцата за придобивните му основания, се касае до нередовност на исковата
молба по чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, за която съдът следи служебно. Затова, на
осн. чл. 129, ал.2 от ГПК съдът следва да остави без движение исковата
молба, като даде на ищцата указания и едноседмичен срок за поправянето й,
а именно да изложи обстоятелства и посочи поотделно за всеки имот:
апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5
с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна; 13.80 ид.ч. от
подземен гараж с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по КК на гр. Варна с
площ от 146.90 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2014 по КК на гр. Варна, с.о.
„Добрева чешма“ с площ от 777 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2015 по КК на гр.
Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 661 кв.м.) придобивното основание по
смисъла на чл. 77 от ЗС за правото на собственост на завещателя Д.Д.Д.,
както и да посочи и представи доказателства за собствеността му в тази
връзка, с оглед разпределението на доказателствената тежест за нея.
Част от ответниците по делото, срещу които са уважени исковете за
собственост на С.А.Г. по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК, а именно В.Х.Т., Е.Х.Ф.,
К.Х.М., Н.А.Ч., В.И., К.Г.И. и М.Г.К. не са подали въззивни жалби срещу
решението на окръжния съд в частите му по исковете по чл. 108 ЗС и чл.124
ГПК, но като обикновени другари на въззивниците Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М.
и А. Б. Ч., на осн. чл. 265 от ГПК имат правото да се присъединят към
въззивната жалба на последните (вх. № 3222/28.04.2023 г. на ВАпС; №
266546/11.11.2022 г. на ВОС) само в частта й срещу решението на окръжния
съд по исковете за собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК (без тези по чл. 59
ЗЗД) в срок не по-късно от първото заседание пред настоящата инстанция с
писмена молба с преписи според броя на страните, за което съдът следва да
им даде указания.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивниците Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. за: допускане на четирима
свидетели за установяване на отношенията между завещателя и ищцата; за
издаване на удостоверения за пред НЗОК за представяне на всички налични
медицински документи на починалия Д.Д. със съображения, че починалият
споделял за свое заболяване, за лечението на което се преместил да живее в
гр.София, но не споделял, обаче самите заболявания; за издаване на
удостоверение за пред Комисията за регулиране на съобщенията за оператора,
която след като установи лицензирания оператор, предоставял услуги за
посочения телефонен номер (на починалия) през периода от 19.06.2018 г. до
11.08.2018 г. да бъде задължен да представи по делото разпечатка на
6
телефонните номера, към които има изходящи повиквания и съобщения в
периода (с начален момент датата на завещанието и краен – смъртта на
завещателя) с оглед установяване наличието на поддържани контакти и
техния интензитет между починалия и ищцата, предвид липсата на
предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частите по предявените
искове за собственост по чл. 108 ЗС и 124 ГПК, като определя на ищцата
С.А.Г. едноседмичен срок от получаване на съобщението: да изложи
твърдения за придобивното основание (по смисъла на чл. 77 от ЗС) за правото
на собственост на завещателя Д.Д.Д. поотделно за всеки от имотите, предмет
на исковете: апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски”
№ 11А, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна;
13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по КК
на гр. Варна с площ от 146.90 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2014 по КК на гр.
Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 777 кв.м.; ПИ № 10135.2510.2015 по
КК на гр. Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 661 кв.м.); както и предвид,
че носи доказателствената тежест от неустановявяне на този факт, дава
възможност в същия срок да посочи и представи доказателствата си в тази
връзка (нотариални актове и др.).
Съдът предупреждава ищцата, че в случай на неотстраняване на
неревдовностите в срока, ще прекрати производството по делото и ще
обезсили първоинстанционното решение в посочената и обжалвана част.
УКАЗВА на ответниците В.Х.Т., Е.Х.Ф., К.Х.М., Н.А.Ч., В.И., К.Г.И. и
М.Г.К., че имат правото по чл. 265, ал.1 от ГПК в срок не по-късно от първото
съдебно заседание пред настоящата инстанция, с писмена молба с преписи
според броя на страните, да се присъединят към въззивната жалба на Л. И. М.,
В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. ( вх. № 3222/28.04.2023 г. на ВАпС; №
266546/11.11.2022 г. на ВОС) в частта й срещу решението на окръжния съд по
исковете за собственост по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК (без тези по чл. 59 ЗЗД).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8