Определение по дело №395/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 15
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20223000600395
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Йовчев
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е определение № 547/08.11.2022 г. на Окръжен
съд Варна, постановено по ЧНД № 1093/22 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено постановление на прокурор в съответната окръжна прокуратура
за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 248/20 г. на ОД
МВР Варна. Въззивното производство е образувано по жалба от Б. Х., с която
се иска отмяна на съдебния акт и прокурорското постановление.
По досъдебното производство са се разследвали обстоятелства, касаещи
прострелването на жалбоподателя от А.А. С постановление от 27.07.2022 г.
прокурор в Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното
производство, като е приел, че изстрелът, произведен от А. не е бил насочен
към жизненоважни части на тялото, а причиненото нараняване не е създало
опасност за живота на Х., съответно че липсва пряк умисъл, при което
привличането на обвиняемия по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр.чл.115, вр.чл.18
от НК е било необосновано. Приел е също така, че продължаването на
производството за престъпление по чл.129 от НК е изключено, тъй като
обвиняемият е причинил нараняванията при неизбежна отбрана, без да е
налице превишаване на нейните предели.
В проверяваното определение първостепенният съд е възприел
становището на компетентната прокуратура за наличието на обстоятелства на
1
започнало и неприключило противоправно нападение от страна на
пострадалия спрямо обвиняемия, и поведение на последния, изразяващо се
единствено в отбранителни действия, които не излизат от рамките на нужните
за отблъскването му предели.
В жалбата си до въззивния съд пострадалият твърди, че съдебният акт е
неправилен и необоснован, че съдът е приел безрезервно защитната теза на А.
при неизчерпателност на действията по разследването.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, и по същество е
основателна, макар и не точно по конкретно изложените в нея съображения.
Събраните в хода на разследването доказателства очертават накратко
следната фактическа обстановка:
Пострадалият Х. и обвиняемият А. не се познавали преди инцидента, а
поотделно с всеки от тях се познавал свидетелят М.. Докато отношенията на
последния с обвиняемия били конфликтни по повод конкурентния им бизнес,
връзката му с пострадалия била приятелска. На инкриминираната дата
23.04.2020 г. пострадалият бил със свидетеля М. до към 20:30 часа, когато се
разделили, като всеки се придвижвал самостоятелно с автомобила си. В
движение свидетелят М. забелязал автомобила на обвиняемия, последвал го и
го застигнал, след което го изпреварил, и като се установил в лентата пред
него, намалил и спрял. Обвиняемият също преустановил движението си,
разположен в близост до задната му броня. Тогава зад него приближил, и
съответно също спрял, пострадалият Х. със своя автомобил. Свидетелите М. и
Х. слезли и се приближили до колата на обвиняемия, като застанали от лявата
й страна, първият - срещу вратата на водача, а вторият – в близост до задната
врата. Обвиняемият отворил вратата си, но не слязъл. Последвала размяна на
реплики между свидетеля М. и обвиняемия, продължила около минута, след
което последният произвел два изстрела с боен пистолет и ранил свидетеля
Х..
Убедително изводими от наличната доказателствена съвкупност са само
горните факти. Наред с тях, за да се произнесе за прекратяване на
наказателното производство, разследването е приело, че:
- свидетелите М. и Х. са спрели колите си така, че са възпрепятствали
възможността на обвиняемия да продължи движението си напред, или чрез
заобикаляне,
2
- свидетелят М. е отишъл при колата на обвиняемия с нож в ръка, а
свидетелят Х. е имал на врата си чантичка, и за времето, което са прекарали
до колата, първият е държал ръката с ножа /дясната/ вдигната, и е замахвал с
нея към А. а с лявата е блъскал и дърпал шофьорската врата, докато вторият,
към края на периода, е посегнал към висящата на гърдите му чантичка,
отворил я е, и е бръкнал вътре, със заканата, че сега ще покаже какво е
пистолет,
- че обвиняемият е възпроизвел един изстрел с вдигната вертикално
ръка, определен като предупредителен, и още един, определен като насочен
„към крака на Х.“.
Пространният иначе доказателствен анализ на прокурора се е
съсредоточил върху обстоятелства, които не са най-съществените за предмета
на доказване, особено с оглед възприетите прекратителни основания. Така
възприетото не почива на убедителни доказателства, и е извлечено почти
изцяло от обясненията на обвиняемия, за които обаче съвсем правилно е
отбелязано, че не следва да се приемат безкритично с оглед процесуалното му
качество и правата, гарантирани от НПК. В подкрепа са посочени и
показанията на свидетеля П.И. който, извън факта, че е единственият
свидетел, разпитан в това качество след писмена молба на защитата, е заявил
само, че при преминаване по дясната лента, съответно в дясно от трите
спрени към средата на платното автомобили, е забелязал, че лицето, което
стои до лявото странично огледало на джипа, държи нещо в дясната си ръка.
Въпреки направената уговорка, обясненията на обвиняемия са
кредитирани, без подобен подход да е обосновано защитен. Разбира се, той не
се изключва от процесуалните правила, но е допустим едва след изчерпване
на всички доказателствени възможности, което в случая не е сторено. При
предходното разглеждане на производството по същия ред, състав на
въззивния съд е имал повод да отбележи съществуващата оценъчна празнота,
обуславяща доказателствен дефицит в подкрепа на изводите за
противоправното нападение срещу А. и неговите конкретни характеристики.
Независимо от извършените допълнителни следствени действия след
предходното връщане, все още не е постигната необходимата категоричност,
и фактическата обстановка остава ненапълно изяснена, при което
производството не може да приключи законосъобразно с възприетия от
3
прокуратурата резултат.
За отстраняване на противоречията и непълнотите, съществуващи в
гласните доказателства, отбелязани както в определението на АС Варна по
ВЧНД № 23/22 г., така и коментирани пространно в предметното
прокурорско постановление, което само може да позволи вземането на
обосновано и правилно решение по делото, и в частност относно действията
на участниците в инцидента, следва наново да бъдат използвани специални
знания и да бъдат събрани допълнителни доказателства.
От видео техническата и лицево идентификационна експертиза става
ясно, че трите автомобила са навлезли в обхвата на камерата, при това още в
движение, в 21:14:57 часа, а в 21:16:20 часа пострадалият вече е прострелян.
Очертава се един период от една минута и двадесет и три секунди, който
допълнително ще бъде скъсен от времето за установяване на място на първа и
трета кола, и от времето за придвижване на техните водачи до автомобила на
обвиняемия, в рамките на който скъсен период, според прокуратурата, се
разменят реплики, размахва се ножа, блъска се и се дърпа вратата,
обвиняемият отправя предупреждения – първо устно, после чрез изстрел във
въздуха, после агресията срещу него продължава, и тогава той стреля втори
път, в крака на пострадалия. Дали това е било така, разследването може да
установи не като се позовава единствено на обясненията на обвиняемия, а
като постави допълнителни задачи към видео техническата експертиза, за да
установи точното време, в което всеки от свидетелите М. и Х. застава до
автомобила на обвиняемия, точното време, в което се визуализира всяко едно
от двете проблясвания, възможно ли е да се отграничат действия на някое от
лицата между първото и второто проблясване, както и за да се потвърдят или
отхвърлят твърденията:
-че броните на трите коли са почти опрели – с помощта на
фотограметрията би могло да се изчисли действителното разположение и
отстояние между трите автомобила, респ. да се съди за възможността вторият
автомобил да заобиколи първия в ляво, или в дясно по широкото пътно
платно с четири ленти,
-че свидетелят М. държи голям нож в ръка /обща дължина 44 см/, че се
приближава към предна лява врата с вдигната дясна ръка и ножа в нея, че
размахва ръката с ножа, че с лявата си ръка блъска и дърпа полуотворената
4
шофьорска врата,
-че свидетелят Х. посяга към висящата на гърдите му чантичка, отваря я
и бърка вътре.
Всеизвестна и без нужда от коментар е практиката, че за умисъла се
съди не по обясненията на обвиняемия, а по обективните факти, за това
решението за разположението и отстоянието на пострадалия при
поразяването му, и накъде е бил насочен всеки от двата изстрела,
произведени от А. следва да се търси не единствено в протоколите за разпит
на последния, а с помощта на балистиката, за каквато експертиза са налице
достатъчно обективни находки.
За пълнота, при факта, че се налага допълнително разследване, гласните
доказателства относно обстоятелствата на инцидента могат да бъдат
проверени и чрез приобщаване на записите от телефонен номер 112 /в делото
са налице данни за поне две обаждания/, в чието съдържание е възможно да
се съдържат значими факти.
Допълнителни доказателства за изясняване на отношенията между
участниците в инцидента, установяващи мотива, посредством решението и
целта, събирането на каквито вече е било указано с предходно определение на
въззивния съд, могат да се съдържат в материалите по преписките, известни
по делото за сега единствено под съответни номера, поради което същите
следва да бъдат приобщени, както и да се изяснят обстоятелствата във връзка
с твърдяното от адвокат Николов обезпечение на бъдещ иск, с уточнен
входящ номер на молбата, при предявяването на 01.06.2022 г.
По изложените съображения следва извод за необоснованост и
незаконосъобразност на предходните актове, с които е взето решение за
прекратяване на наказателното производство, респ. възниква необходимостта
да бъдат отменени както обжалваното пред въззивната инстанция
определение на съда, така и относимото в производството прокурорско
постановление, след което делото следва да се върне на прокуратурата за
продължаване на предварителното разследване, поради което съставът на
Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ определение № 547/08.11.2022 г. по ЧНД № 1093/22 г. на
Окръжен съд Варна, и постановление от 27.07.2022 г. на прокурор в окръжна
прокуратура Варна, за прекратяване на наказателното производство по д.п. №
248/20 г. на ОД МВР Варна, и връща делото за допълнително разследване
съгласно указанията.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6