Решение по дело №55292/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2556
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110155292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2556
гр. С., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110155292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от
СТ. Г. К. срещу С.О. за заплащане на сумата 9622,60 лв. за главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени л.а. Ф.П. 2.0 ТДИ, с рег. №№, при пътно-
транспортно произшествие настъпило на 14.02.2021 г. в гр. С., в резултат на преминаване
през несигнализирана опасност – пътна настилка с извадени павета и затрупани със сняг,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.09.2021 г. до изплащане на
вземането.
Ответникът оспорва иска и счита, че вредоносният резултат не е настъпил по
посочения от ищеца начин. Прави възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване, така
щото ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е съобразил скоростта на
движение с атмосферните условия и релеф на местността. Счита, че се касае за жилищна
зона, в която ППС следва да се движи със скорост, че водачът да е в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие и намира, че следва да се изследва въпроса за скоростта
предвид обема на щетата по автомобила.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че процесният участък, където е
настъпило произшествието – гр. С., пред бл.56 в кв. „П.“, представлява местен общински
път. Това обстоятелство се подкрепя и от Писмо № РМЛ20-КЦ01-2034/03.08.2020 г. на
кмета на р-н „М.“, С.О., от което се установява, че поради разрушена настилка пътят е
следвало да бъде включен в Програмата за текущ ремонт и поддръжка на уличната мрежа и
съоръжения на територията на район „М.“ за 2020 г.
От Свидетелство за регистрация част I за лек автомобил „Ф.П. 2.0 ТДИ“, с рег. №№ се
установява правнорелевантния факт, че ищецът е собственик на вещта.
1
От Протокол за ПТП №1785562, съставен от Стефан Стефанов – СДВР, се установява,
че на 14.02.2021 г. в 16:30 часа е настъпило пътно-транспортно произшествие при движение
в гр. С., кв. П., пред бл. 56 лек автомобил марка „Ф.П. 2.0 ТДИ“ с рег. №№, управляван от
СТ. Г. К., попада в пътна настилка с извадени павета на улицата, затрупани със сняг.
Протоколът за произшествието, издаден от служител на МВР е официален свидетелстващ
документ, съдът цени по реда на чл. 179 от ГПК и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от
длъжностното лице факти при огледа. От документа се установява, че длъжностното лице е
посетило мястото на настъпването на произшествието и отразило относимите обстоятелства
за определяне на механизма на произшествието, като местоположението на МПС, участници
в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировка на мястото на
произшествието, наличието на неравност по пътя – в конкретния случай повдигнати и
извадени павета, затрупани с 15 см сняг, възпроизведени в схема на пътя. Вярно е, че
произшествието не е станало в присъствие на длъжностното лице, но протоколът за ПТП,
анализиран и преценен заедно и поотделно със събраните гласни и писмени доказателства,
както и заключение на съдебна техническа експертиза, еднозначно доказва твърденията на
ищеца.
Разпитан св. О.Д. изяснява, че живее от 7 години на ет.2 в бл. 56, кв. „П.“ и
потвърждава, че улицата била заснежена. Липсвало означение за неравност на пътя, което
кореспондира и с показанията на св. В.П.. При преминаване през неравността,
представляваща пропадане на пътя, където паветата били извадени, предницата на
автомобила паднала в дупка на пътя. Свидетелят Д. изяснява още, че улицата е павирана и
образуван канал в средата около 1 метър, където липсват павета, поради което многократно
е ставал свидетел на подобни произшествия. Разпитана, св. П. изяснява, че ищецът
управлявал автомобила изключително внимателно, тъй като тогава била бременна. Съдът
възприема показанията на свидетелите-очевидци за достоверни, тъй като преценени по
правилата на чл. 172 от ГПК, са непротиворечиви, последователни и житейски логични.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202
от ГПК и неоспорена от страните, се установява, че уврежданията по автомобила, с
изключение на изваден ляв стоп, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие, а тяхната стойност, изчислена при средни пазарни цени към
датата на процесното ПТП, настъпили в резултат от него възлиза на 9622,69 лв.
Не се установи твърдяното от ответника нарушение на правилата за движение от
страна на водача на увредения автомобил, във вр. чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Страната не ангажира
доказателства, въпреки дадените й указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК. За пълнота
следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване
за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето
защо съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила, е състоянието на пътя.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост,
2
имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно С.О. като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да
организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и
да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като
осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като
общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена
работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по общинските
улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигури
безпрепятствено движение по пътя на автомобилистите. Безспорно по делото е
обстоятелството, че са причинени имуществени вреди на л.а. с рег. №№ от попадане в
процесната неравност на пътния участък, стопанисван от ответника, като пътната настилка
не е контролирана и не е поддържана в изправно състоянието, нито сигнализирано
незабавно препятствието, нито отстранено във възможно най-кратък срок. Предвид това
предявеният иск подлежи на уважение по основание и размер. Търсеното парично
задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски за платени държавни такси, възнаграждение на вещо
лице и на адвокат за сумата общо 1545 лв.
Водим от горното, съдът


РЕШИ:

ОСЪЖДА С.О., Булстат: .........., седалище и адрес на управление: (адрес), да заплати
на СТ. Г. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: (адрес), на основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, сумата 9622,60 лева за главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени л.а. „Ф.П. 2.0 ТДИ“, с рег. №№, при пътно-транспортно произшествие от
14.02.2021 г. в гр. С., кв. „П.“ пред бл.56, настъпило в резултат от попадането на автомобила
в несигнализирана опасност - пътно платно с извадени павета и затрупани със сняг, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
3
ОСЪЖДА С.О., Булстат: .........., седалище и адрес на управление: (адрес), да заплати
на СТ. Г. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 1545,00 лева – съдебни разноски .
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4