Определение по дело №831/2020 на Окръжен съд - Варна

           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../03.07.2020 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова,

ч.т.д. № 831/2020 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 414, ал. 1 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 19433/06.03.2020 г. от М.Н.С., ЕГН **********,  с местожителство *** срещу Разпореждане № 7788/24.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 389/2020 г. на ВРС, IХ с., с което е върнато подаденото от длъжника възражение вх. № 3300/15.01.2020 г. срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 8241/19.10.2012 г., по ч.гр.д. № 15201/2012 г., на ВРС, XVI с. (унищожено).  

Частният въззивник, оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на надлежно връчване на издадената заповед и изтичане на срока за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК. Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 42 ГПК съобщенията се връчват от служител на съда и по изключение по искане на страната и след разпореждане на съда, от ЧСИ. Сочи, че и в двата случая съставената за удостоверяване на връчването, разписка се връща в съда веднага след съставянето й. За да имала обвързваща доказателствена сила, разписката следвало да бъде представена по делото, а не тепърва да се изисква от ЧСИ. Излага още, че не са налице данни страната да е поискала връчването да се осъществи чрез ЧСИ, ЧСИ не е представил доказателства на коя дата е върната разписката в съда, нито дали връчителя – Руслав Павлов, е бил служител при ЧСИ. С изложените доводи прави извод, че не може да се направи еднозначен извод за спазване на процедурата по връчване. По същество, отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт. 

Частният въззиваем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София”, № 5, в границите на срока не депозира писмен отговор.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

От материалите съдържащи се в ч.гр.д. № 389/2020 г., на ВРС, IX с., се установява, че по ч.гр.д. № 15201/2012 г., на ВРС, XVI с., в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 8241/19.10.2012 г. срещу М.Н.С., ЕГН **********, който в качеството на кредитополучател е осъден да заплати сумата 1949.32 лв., дължима главница, сумата 349.27 лв., договорна лихва, за периода 07.11.2011 г. – 16.10.2012 г., сумата 15.15 лв., наказателна лихва за просрочени главници за периода 07.11.2011 г. – 16.10.2012 г., всички дължими по силата на Договор за издаване на кредитна карта № 4333250166743139/27.04.2005 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 17.10.2012 г. до окончателното плащане, както и направените в заповедното производство разноски. Делото е било унищожено на 23.08.2019 г. след Протокол за унищожаване № 8642/26.07.2019 г.

По служебен път са изискани писмени доказателства от изп.д. № 20127110401110, на ЧСИ № 711, касателно връчване на покана за доброволно изпълнение от длъжника на задълженията му по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. От постъпилите се установява, че на 02.11.2012 г. до длъжника М.С. е изпратена ПДИ на адрес ***, към която са приложени заверени за вярност преписи от Изпълнителен лист от 23.10.2012 г. и Заповед по чл. 417 ГПК от 19.10.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 15201/2012 г., на ВРС, XVI с. От представената разписка се установява, че на посочения адрес на 17.11.2012 г. е залепено уведомление. В него връчителят е удостоверил, че по сведение на съседи длъжникът не живее на адреса, че е продал жилището преди 5-6 месеца и новият му адрес им е неизвестен. След като в границите на 14-дневния срок книжата не са били получени, на 01.12.2012 г., ЧСИ е приел поканата за редовно връчена.

Видно от извършената служебна справка в НБД е, че адресът ул. „Д-р Головина“, № 7, ет. 5, ап. 15 е регистриран като постоянен и настоящ на длъжника на 09.04.2003 г.  и е продължил да бъде такъв до 06.02.2013 г., когато е регистриран нов постоянен и настоящ адрес ***.

Видно е от материалите по делото още и, че на 15.01.2020 г. срещу издадената Заповед е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК.

След извършена преценка, на 24.02.2020 г. заповедния съд постановил атакувания съдебен акт, с който върнал като просрочено депозираното на 15.01.2020 г. възражение вх. № 3300.

Така постановеното разпореждане е законосъобразно и правилно.     Съобразно действалата към момента на осъществото връчване разпоредба на чл. 414 ГПК, (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.)  длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в 2-седмичен срок от връчването й като обосноваване на възражението не се изисква. Срокът не може да бъде продължаван. От коментираните по-горе писмени доказателства, се налага извода, че с изтичането на срока за получаване на книжата на постоянния и настоящ адрес на длъжника, издадената срещу него заповед се счита за редовно връчена нему и това е датата – 03.12.2012 г. (доколкото 01.12.2012 г. е бил неработен ден), по силата на приложимата фикция, съдържаща се в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, приложима по силата на ал. 7 от същият текст. Поради което срокът за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на 17.12.2012 г. като в границите на този срок не са налице данни, а и твърдения от страна на длъжника правото на възражение срещу заповедта да е било упражнено, поради което и то е било преклудирано.

Неоснователни са оплакванията във въззивната частна жалба, свързани с нередовности по призоваването на длъжника. Принципно, изложените от частния въззивник доводи по приложението на чл. 42 ГПК и чл. 44, ал. 4 ГПК се споделят и от въззивния състав. Тези разпоредби обаче не намират приложение в конкретния случай, доколкото законодателят е предвидил специална разпоредба досежно връчването на издадена заповед по чл. 417 и изпълнителен лист, а именно чл. 418, ал. 5 ГПК, която в приложимата си към процесния времеви отрязък редакция от 2010 г., гласи че Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

Неоснователно е и оплакването за липса на доказателства, че връчителя Руслав Павлов, действително е бил служител на ЧСИ, тъй като подобни изисквания Законът не въвежда.

От друга страна, длъжникът не релевира твърдения да не е пребивавал на адреса или това да не е постоянният му и настоящ адрес.

Междувпрочем, при наличие на осъществено връчване на издадената заповед, макар и по реда на залепване на уведомление, на надлежен адрес на длъжника, всички доводи и оплаквания по спазване на процедурата  и редовността на такова връчване имат касателство към производството по реда на чл. 423 ГПК, както правилно е отбелязал и първостепенния съд.

По изложените съображения, настоящият състав на ВОС, счита че постановеното от ВРС разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7788/24.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 389/2020 г. на ВРС, IХ с.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

          

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.