Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 24.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2491
по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Ж.Б.З.,
ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Ж.З. – Маринела“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Любимец“ № 41, чрез
адв. М. П. – Б. против ЗКПУ „Златно поле“, ЕИК
*********, представлявано от Р. Л. М., седалище и адрес: с. Лозно, общ.
Кюстендил.
В
молбата се сочи, че на 13.11.2019 г. срещу ищеца било образувано изпълнително
дело № 1160/2019 г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742, район на действие –
Окръжен съд – гр. Кюстендил, на основание 3 бр. изпълнителни листа, а именно:
изпълнителен лист от 13.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. 1160/2012 г. по описа на
КРС за сумата в размер на 6000 лева, представляваща неплатени месечни наеми за
периода м. 11.2010 г.
– м. 06.2012 г.
вкл., всеки в размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г.,
ведно със сторените разноски в размер на 120,05 лв.; изпълнителен лист от 19.11.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. 793/2013 г. по описа на КРС за сумата в размер на 2700 лева,
представляваща неплатени месечни наеми за периода м. 07.2012 г. – м. 03.2013 г. вкл., всеки в
размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2013
г., както и сторените разноски в размер на 54,00 лв. и изпълнителен
лист от 10.03.2014
г., издаден по гр.д. 1470/2012 на КРС – за сумата от 149,51 лв.,
представляваща сторени по делото разноски. По горепосоченото изпълнително дело
не били извършвани плащания.
Ищецът
сочи, че задължението му към ответника, като периодично плащане, се е погасило
с кратката тригодишна давност, както следва: за вземането по изпълнителен лист от
13.05.2014 г.,
издаден въз основа на влязла в сила на 30.04.2014 г. заповед за изпълнение № 683/13.06.2012 г.,
давността била изтекла на 30.04.2017 г.; за вземането по изпълнителен лист от 19.11.2014г.,
издаден въз основа на влязла в сила на 13.11.2014 г. заповед за изпълнение № 510/16.03.2013 г.,
давността била изтекла на 13.11.2017 г. и за вземането по изпълнителен лист от 10.03.2014 г.,
издаден въз основа на влязло в сила решение № 695/27.12.2013 г. по гр.д. 1470.2012 г. на КРС,
давността била изтекла на 19.02.2017 г.
Вземането
за законна лихва също се погасявало с кратка тригодишна давност, а доколкото
главното вземане било погасено, то погасени били и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла. Задължението
за разноски, които били присъдени в заповедното производство, се погасявало с
общата пет годишна давност.
Алтернативно,
ищецът сочи, че в случай, че съдът приеме, че вземането е установено със
съдебно решение, то давността всякога е пет години и започва да тече от
влизането му в сила, а влязлата в сила заповед за изпълнение била приравнена на
съдебно решение по см. на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Така, петгодишният давностен
срок за вземането по изпълнителен лист от 13.05.2014 г., издаден въз основа на
вляза в сила на 30.04.2014
г. заповед за изпълнение № 683/13.06.2012 г. бил изтекъл на 30.04.2019 г.;
за вземането по изпълнителен лист от 19.11.2014 г., издаден въз основа на вляза в
сила на 13.11.2014
г. заповед за изпълнение № 510/16.04.2013 г. – на 13.11.2019г. и
за вземането по изпълнителен лист от 10.03.2014 г., издаден въз основа на влязло в
сила на 19.02.2014
г. решение № 695/27.12.2013 г. – на 19.02.2019 г.
С
оглед горното, образуваното на 13.11.2019 г. изпълнително дело № 1160/2019 г.
по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742, било образувано след като вземанията по
гореупоменатите изпълнителни листа били погасени по давност.
Ето защо се поддържа искане
да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено
спрямо ЗКПУ „Златно поле“, ЕИК *********, представлявано от
Р. Л. М., седалище и адрес: с. Лозно, общ. Кюстендил, че вземането по изпълнителен лист от 13.05.2014 г., издаден въз основа на
влязла в сила на 30.04.2014
г. заповед за изпълнение № 683/13.06.2012 г. в производството по
ч.гр.д. 1160/2012 г. по описа на КРС за сумата в размер на 6000 лева, представляваща
неплатени месечни наеми за периода м. 11.2010 г. – м. 06.2012 г. вкл., всеки в
размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със сторените
разноски в размер на 120,05 лв.; вземането по изпълнителен лист от 19.11.2014 г.,
издаден въз основа на влязла в сила на 13.11.2014 г. Заповед за изпълнение № 510/16.04.2013 г.
по ч.гр.д. 793/2013 г. по описа на КРС за сумата в размер на 2700 лева,
представляваща неплатени месечни наеми за периода м. 07.2012 г. – м. 03.2013 г. вкл., всеки в
размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2013
г., както и сторените разноски в размер на 54,00 лв. и вземането по
изпълнителен лист от 10.03.2014 г., издаден въз основа на влязло в сила на 19.02.2014 г.
Решение № 695/27.12.2013
г. по гр.д. 1470/2012 на КРС – за сумата от 149,51 лв,
представляваща сторени по делото разноски са погасени по давност и правото на
ответника да пристъпи към принудително изпълнение на същото не съществува, тъй
като е изтекъл специалният тригодишен срок или алтернативно – пет години
съгласно чл. 117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
С молба на
ответника вх. № 00435/2015 г. до ЧСИ В. Александрова, за вземането по
изпълнителен лист от 13.05.2014 г. било образувано изпълнително дело №
20157420400089 на 04.03.2015г.,
по което били извършени действия, които прекъсвали давността, а именно: вписана
на 28.04.2015 г.
възбрана на недвижим имот, както и извършен на 26.05.2015 г. опис не недвижим имот.
Последната вноска направена от ищеца-длъжник по посоченото изпълнително дело в
размер на 200 лева, била направена на 14.09.2015 г. Всяко от посочените действия –
вписване на възбрана, опис на недвижим имот и извършено от длъжника плащане,
прекъсвало давността и започвала да тече нова петгодишна давност.
С молба на ответника
вх. № 00058/2016 г. до ЧСИ В. Александрова, за вземането по изпълнителен лист
от 19.11.2014 г.
и изпълнителен лист от 10.03.2014 г. било образувано ИД № 20167420400004 на 12.06.2016.,
същото присъединено към ИД 20157420400089 с Постановление от 20.01.2016 г.
Посочените
изпълнителни дела № 20157420400089 и №20167420400004 били перемирани на осн.
чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК на 13.11.2019 г., респ. на 18.11.2019 г. Така, за вземанията по
процесните изпълнителни листове по молба на ответника било образувано ново
изпълнително дело № 20197420401160 по описа на ЧСИ В. А., по което дело в
Поканата за доброволно изпълнение изх. № 11253/20.11.2019 г. било посочено, че на
длъжника е наложена възбрана и е насрочен опис на възбранения имот на 10.12.2019 г.
За процесните
вземания важала общата 5-годишна давност, която започвала да тече от датата на
влизане в сила на съответното съдебно решение (решение по гр.д. 1470/2012 г. по
описа на КРС, Решение от 24.01.2014 г. по гр.д. 1026/2013 г. по описа на КРС, потвърдено
с Решение от 07.11.2014
г. по в.гр.д. № 393/2014 г. по описа на КОС). Освен това, давността
се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение, каквито в
случая били налице, поради което нова петгодишна давност за процесните вземания
започнала да тече на 14.09.2015 г. Молбата за образуване на изпълнително дело №
20197420401160 по описа на ЧСИ В. Александрова била подадена преди изтичането
на този петгодишен срок, считано от 14.09.2015 г. и същата прекъсвала давностния
срок по чл. 110 от ЗЗД, доколкото съдържала искане да бъде приложен определен
изпълнителен способ.
Предвид изложеното
се иска да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Претендират се и
сторените разноски по делото.
В с. з. исковата молба се поддържа
от ищеца и оспорва от ответника.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е приложено заверено копие от изпълнителен лист, издаден на 13.05.2014 г.,
по ч.гр.д. 1160/2012 г. по описа на КРС за сумата в размер на 6000 лева,
представляваща неплатени месечни наеми за периода м. 11.2010 г. – м. 06.2012 г. вкл., всеки в
размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със сторените разноски
в размер на 120,05 лв. на него са
отбелязани постъпили плащания.
Приложен
е също и изпълнителен лист от 19.11.2014 г., издаден по ч.гр.д. 793/2013 г.
по описа на КРС за сумата в размер на 2700 лева, представляваща неплатени
месечни наеми за периода м. 07.2012
г. – м. 03.2013 г. вкл., всеки в размер на 300 лв.,
дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2013
г., както и сторените разноски в размер на 54,00 лв., както и
изпълнителен лист от 10.03.2014 г., издаден по гр.д. 1470/2012 на КРС – за
сумата от 149,51 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Приложени
са и ч.гр.д. 1160/2012 г. по описа на КРС ч.гр.д. 793/2013 г.
За
вземането по изпълнителен лист от 13.05.2014 г. било образувано изпълнително
дело № 20157420400089 на 04.03.2015 г., при ЧСИ В. Александрова.
Не се спори между
страните, че по молба на ответника вх. № 00058/2016 г. до ЧСИ В. А., за
вземането по изпълнителен лист от 19.11.2014 г. и изпълнителен лист от 10.03.2014 г.
било образувано ИД № 20167420400004 на 12.06.2016., същото присъединено към ИД
20157420400089 с Постановление от 20.01.2016 г.
По
горепосоченото изпълнително дело с молба на длъжника от 10.12.2019 г. е заявено
желание за отлагане на насрочен за 10.12.2019 г. опис.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които се възприеха за допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск срещу взискателя за
установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение,
с правно основание по чл. 439 ГПК. Посочената правна норма дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти
(погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след издаването
му. Настоящият иск се основава именно на твърдения за факти, възникнали след
издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК - ищецът основава претенцията си на изтекла в негова полза
погасителна давност, който факт не е
релевиран в двуседмичния срок за възражение по чл. 414 ГПК
по висящото заповедно производство във КРС. Това обстоятелство обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.
Според общоприетото и господстващо становище в правната
теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение
от 04.01.2001 г.
по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен
институт, изтичането на която не води до погасяване на самото вземане. То
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение
по чл. 118 ЗЗД.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
От ангажираните по делото
доказателства се установява, че ответникът
се легитимира като кредитор на процесното задължение по изпълнително
дело № 20157420400089/2015 на ЧСИ В. Александрова.
Не е спорно по делото, че
посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителни листа,
издадени в производство по реда на чл. 410 от ГПК, след като вземанията са били
установени в производство по реда на чл. 422 от ГПК.
В този смисъл следва да се вземат предвид разясненията в
т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, според които, доколкото новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, давността
не се счита прекъсната с депозирането на заявлението. Действително заповедта за
изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, заради което във всички случаи
срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (така решение
№ 45 от 30.03.2017г.
на ВКС по т.д. № 61 273/2016г., ІV г.о., решение № 42 от 26.02.2016г. на
ВКС по гр.д. № 1812/2015г., ІV г.о., решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 943/2009 г., I т. о. и други, която практика е актуална и за заповедта за
изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение, дори и да е влязла в сила
в хипотезата на чл. 416 ГПК).
От изложеното следва, че вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК, след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД,
давността се прекъсна с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането.
Според разрешенията в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непосения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В контекста на горното по делото бе
установено, че първоначалното изпълнително дело, е образувано на 04.03.2015 г.
по молба на взискателя, в която последният е посочил изпълнителните способи по
чл. 18 от ЗЧСИ за събиране на вземането си.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 02903/27.04.2015 г., получена
от длъжника на 28.04.2015
г., в която освен поканата за доброволно изпълнение се сочи, че е
наложена възбрана върху имоти на длъжника, като е насрочен и опис на движими
вещи.
Постъпили са преводи на 10.06.2015 г., 08.07.2015 г. и на 14.09.2015 г.
Възбраната е била вписана по искане на ЧСИ с изх. №0204/27.04.2015 г.
С молба на длъжника с вх. № 01045/26.05.2015 г. е заявено намерение за
доброволно изплащане на сумите, при посочена схема за това, като е заявено
искане за отлагане на насрочения опис на движими вещи.
Постъпилите плащания по изпълнителното дело
не са извършени доброволно по см. на задължителните разяснения по т.13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Според тези разяснения под „доброволно погасяване на вземането“ се имат
предвид плащания от длъжника на кредитора (без сумите първоначално да са
постъпили по сметката на съдебния изпълнител), както и осъщественото погасяване
чрез други погасителни способи – прихващане, даване вместо изпълнение,
опрощаване. В т.см. е и съдебната практика (вж. решение № 139 от 28.08.2013 г.
на ВКС по т. д. № 98/2012 г., II т. о., ТК), която приема, че извършеното по
изпълнителното дело плащане не представлява нито признание на вземането по чл.
116, б. „а“ от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД. Така и
определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о.,
ГК. И т.к. в случая постъпилите плащания са по
сметката на ЧСИ, не са действия, които могат да прекъснат давността, то с
вписване на възбраната на 27.04.2015
г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност. Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и до неговата отмяна на 25.06.2015
г.
давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително производство,
респ. новата давност би изтекла на 26.06.2020 г.
Новото изп.д. №
2197420401160 е образувано по молба на взискателя с вх. № 18.11.2019 г. Тя е била редовна, доколкото съдържа възлагане
на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, респ. прекъсва
давността – спр. т.10 от Тълкувателното решение. Така до 18.11.2019 г. не е изтекъл петгодишният срок,
способен да заличи вземането за главниците на основание чл. 110 от ЗЗД. Нещо
повече, с тази молба съгласно тълкуването възприето в т.10 от ТР № 2/2013 г.,
се прекъсва давността и започва да тече нова петгодишна давност.
Разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД както вече се
посочи, приема, че при вземания, установени със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Така претенцията за законна лихва,
представляваща допълнително акцесорно вземане, също не е погасена на основание
чл. 111 ЗЗД. В т.см. дължимите разноски също следва да се понесат от длъжника,
доколкото те също не са погасени по давност.
Поради посочените мотиви предявеният иск
се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По разноските по
делото:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора на ответника следва
да се присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски в общ
размер на 800,00 лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и съответно материалния интерес е основателно.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 781,17 лв. Настоящото
производството съдът счита, че не се отличава с фактическа и правна сложност и
предвид липсата на процесуални действия по събиране на допълнителни
доказателства, то на основание т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по т.д. № 6 от 2012 г.
по описа на ВКС, ОСГКТ, заплатеното възнаграждение следва да се намали до
размер близък до предвидения в Наредбата минимум, а именно: до размера от 780
лв., която ще бъде възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исковата претенция на Ж.Б.З., ЕГН: **********, в качеството си на ЕТ „Ж.З. –
Маринела“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул. „Любимец“ № 41, чрез адв. М. П. – Б. против ЗКПУ
„Златно поле“, ЕИК *********, представлявано от Р. Л. М., седалище и адрес: с.
Лозно, общ. Кюстендил, за признаване
на установено в отношенията между страните, че вземането по изпълнителен
лист от 13.05.2014
г., издаден въз основа на влязла в сила на 30.04.2014 г. заповед за
изпълнение № 683/13.06.2012
г. в производството по ч.гр.д. 1160/2012 г. по описа на КРС за
сумата в размер на 6000 лева, представляваща неплатени месечни наеми за периода
м. 11.2010 г.
– м. 06.2012 г.
вкл., всеки в размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г.,
ведно със сторените разноски в размер на 120,05 лв.; вземането по изпълнителен
лист от 19.11.2014
г., издаден въз основа на влязла в сила на 13.11.2014 г. Заповед за
изпълнение № 510/16.04.2013
г. по ч.гр.д. 793/2013 г. по описа на КРС за сумата в размер на 2700
лева, представляваща неплатени месечни наеми за периода м. 07.2012 г. – м. 03.2013 г. вкл., всеки в
размер на 300 лв., дължими по договор за наем от 17.02.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2013
г., както и сторените разноски в размер на 54,00 лв. и вземането по
изпълнителен лист от 10.03.2014 г., издаден въз основа на влязло в сила на 19.02.2014 г.
Решение № 695/27.12.2013
г. по гр.д. 1470/2012 на КРС – за сумата от 149,51 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, са погасени по давност и правото на
ответника да пристъпи към принудително изпълнение на същото не съществува, тъй
като е изтекъл специалният тригодишен срок или алтернативно – пет години
съгласно чл. 117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА Ж.Б.З., ЕГН: **********, в качеството си на
ЕТ „Ж.З. – Маринела“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кюстендил, ул. „Любимец“ № 41, чрез адв. М. П. – Б., да заплати на ЗКПУ „Златно поле“, ЕИК *********, представлявано от Р. Л. М., седалище и
адрес: с. Лозно, общ. Кюстендил, сумата от 780.00 лв. (седемстотин
и осемдесет лева нула стотинки), представляваща
направени в производството деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: