Р Е
Ш Е Н
И Е
N260164
гр.Русе, 22.12 .2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N688 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Т.Д.Д.- Ц. *** пълномощника й адв.Е.Т. *** против решение №260080/04.09.2020
г., постановено по гр.д. №6595/2020 г. на
Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./ над сумата от 1000 лв. до размер на
4 000 лв., в частта за лихвата за забава, както и в частта за разноските.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ЗД
„Бул инс“ АД- гр.София счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от жалбоподателката против застрахователното
дружество пряк иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./- за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., частично от
8000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта.
От фактическа страна е
установено, че на 20.05.2015 г. в гр.Русе Д. Ц. управлявал лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № *** като на предната
дясна седалка се возила жалбоподателката. Автомобилът се движил по път І-2 в
посока към гр.Варна, приближавайки кръстовището до магазин „Джъмбо“. Управляваният от Ц. автомобил се престроил,
за да се подготви за завиване наляво по път П-23 към с.Червена вода. По това в
обратна посока се движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***,
управляван от А. Т. Последният се движил с превишена скорост, след употреба на
алкохол и при преминаването през кръстовището, навлязъл в насрещното платно, ударил
се в управлявания от Ц. автомобил. В резултат на ПТП, виновно причинено от А. Т.
същият починал, а на Ц. и Ц. били нанесени леки телесни повреди.
За ПТП било образувано ДП
№364/2015 г. по описа на РОП, прекратено с постановление от 18.12.2015 г.
поради смърт на дееца.
Към момента на ПТП за
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** е имало сключена валидна
застраховка „ Гражданска отговорност при ответника по жалбата.
В резултат от ПТП
жалбоподателката получила леки телесни повреди- кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, които са й причинили болка и страдание в рамките на от три
до пет денонощия. Установените при нея травматични увреждания не изисквали
болнично лечение. За период от 14 дни същата е била във временна
неработоспособност.
Установено е, че около
седмица след инцидента Т.Д.- Ц. е била в шок, изпитвала силни болки, имала
промени в настроените, не говорела, затворила се в себе си, престанала да
шофира, защото се страхувала и това наложило децата й да бъдат транспортиране
от нейния баща до училище и детска градина. През този период същата изпитвала и
силни болки, оплаквала се и майка й помагала.
Жалбаподотелката подала
заявление до ответника по жалбата, при когото била образувана щета
№1820/10.05.2016 г. и на 30.03.2017 г. на Ц. с платежно нареждане било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 350 лв.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил претенцията на жалбоподателката до размер на
1000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума. При определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съд е съобразил характера и тежестта на
вредите, възстановителния период, възрастта на жалбоподателката, както и
липсата на остатъчни последици от травмите.
Първоинстанционният съд
е присъдил законната лихва върху обезщетението след приспадане на платената
сума от 350 лв., считано от 01.11.2016 г. като е приел за основателно
възражението за погасяването по давност на вземането за периода от датата на
деликта до 01.11.2016 г.
Решението в обжалваните
части е неправилно.
По делото е установено
по категоричен начин, че в резултат на виновно поведение на водач на МПС,
застраховано при ответното застрахователно дружество към момента на деликта, на
жалбоподателката са били причинени неимуществени вреди- кръвонасядания и охлузвания
по тялото и крайниците, които са й причинили болка и страдание, както и
психически травми. Правилно първоинстанционният съд е приел, че претърпените от
нея неимуществени вреди подлежат на обезщетяване и е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователното дружество.
Неправилно обаче е
определен размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В този см. решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК.
В настоящият случай
неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото обезщетение
като не е съобразил изцяло обстоятелствата, при които същите са причинени, вида
на получените травми, преживеният стрес и периодът на пълно възстановяване на
жалбоподателката, не е съобразил и конкретните икономически условия и не е
ползвал като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към момента
на деликта.
Въззивният съд като отчита
начина на причиняване на вредите- в резултат на ПТП от навлязъл в насрещното
платно автомобил, движещ се с висока скорост, вида на телесните увреждания и
интензитета на болките и страданието, обстоятелството, че жалбоподателката е
била във временна неработоспособност за период от 14 дни, през което време е
изпитвала силни болки по тялото и крайниците си, като отчита преживения шок,
довел да страх от шофиране и необходимостта от ползването на чужда помощ при
обслужването си, както и за транспортиране на децата си до съответните учени
завадения, съобразявайки и икономическите условия в страната, както и
съответните нива на застрахователно покритие към момента на ПТП, приема, че
справедливия размер на обезщетението възлиза на 4350 лв.
Установено е по делото,
че застрахователното дружество е заплатило на жалбоподателката обезщетение в
размер на 350 лв., с което е погасило задължението си до размер на 4000 лв.
Няма доводи и доказателства сумата от 4000 лв. да е платена, поради което искът
се явява основателенв претендирания размер. Това обуславя неправилност на
решението в частта, с която искът за заплащане на обезщетение е отхвърлен над
сумата от 1000 лв. до размер на 4000 лв. , поради което в тази част решението
следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което искът се
уважи до размер на 4000 лв.
Съгласно чл.84 от ЗЗД
лихва за забава се дължи от датата на деликта- 22.05.2015 г. Правилно
първоинстанциинният съд е приложил нормата на чл.111, б.в от ЗЗД и е определил
началния момент, от който същата се дължи. Лихвата за забава обаче се дължи
върху целият размер на обезщетението, което не е погасено – т.е върху сумата от
4000 лв., което обуславя неправилност на решението и в тази част и същото
следва да бъде отменено и вместо него лихвата се присъди върху целия размер на
дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на
чл.78 от ГПК и с оглед изхода на спора жалбоподателката има право на
направените от нея разноски за двете инстанции, поради което ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да й заплати общо сумата в размер на 450 лв. разноски за двете инстанции.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№260080/04.09.2020 г., постановено по гр.д. №6595/2020
г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т.Д.Д.-
Ц. ***“ АД-София иск заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ над сумата от 1000
лв. до размер на 4 000 лв., в частта за лихвата за забава, както и в
частта за разноските и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД-
София да заплати на Т.Д.Д.- Ц. *** сумата в размер на 3000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на
450 лв. разноски за производството.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: