Решение по дело №146/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. А. Ф. – гражданин на Сирия, против Решение № 12561/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му.

Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил направен, позовавайки се на изготвени от отдел Международна дейност на ДАБ при МС справки, които видно от датата на изготвяне и на съдържащата се в тях информация, били неактуални към момента на вземане на решение по молбата на оспорващия за закрила.

Излагат се доводи, че макар административният орган формално да цитирал информация за ситуацията в Сирия, същият пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, според която „Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му“. Не било обсъдено също и дали тези събития не обосновават основателното предположение, че спрямо него няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в Сирия.

Ноторно известно обстоятелство за административния орган била влошената обстановка в страната на произход на жалбоподателя, настъпила през последните 20 дни. За случващото се там се изнасяла ежедневно нова информация във всички средства за масово осведомяване. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението "Хаят Тахрир аш-Шам", бивше подразделение на „Ал Каида“, превземането на редица ключови градове в цяла Сирия и свалянето на президента Б. А., довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в Сирия. Единственото сигурно нещо било, че от всеки конфликт най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Поради обстановката в Сирия, евентуалното завръщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни неотменими права като правото на живот и свобода, както и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства.

Считат се за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, като се сочи, че в тази част решението не съдържа позоваване на относима информация относно Сирия въз основа, на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл. 8, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС - дали кандидатът има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Актуалната информация относно Сирия след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергавало приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Цитира се позицията на Върховен комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република.

 

Сочат се и доводи, че в оспореното решение административният орган не бил спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение или с държавата по произход или с възможността на оспорващия да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Излагат се и доводи, че административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

Назначеният процесуален представител на жалбоподателя пледира, че преценяйки индивидуалната бежанска история на жалбоподателя, интервюиращият орган направил своите изводи, воден единствено от данните в справките за обстановката в Сирия. С оглед на това обаче, че обстановката там се променяла много динамично, било трудно въз основа само на тези данни да бъде дадена обективна оценка относно това дали районът, в който е живял жалбоподателят, действително е спокоен и дали там действително са налице условия за неговия безопасен и нормален живот.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез представителя си в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена. При прегледа на разказаната бежанска история ясно се виждало, че жалбоподателят обосновава молбата си за международна закрила с общата обстановка на несигурност, лошото икономическо положение, както и негови вътрешни опасения да не бъде мобилизиран за отбиване на редовна военна служба. Не били налице обаче условията нито по чл. 8, нито по чл. 9 от ЗУБ. Подробни съображения излага в писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на решението.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, счита, че жалбата е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-34340/30.08.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3037/30.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-*****/30.08.2024 г., в който е вписан с имената М. А. Ф., от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, Сирия, с идентичен постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност - ***, религия – ***, с основно образование, професия -***, семейно положение - неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, сестри, с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-34340/04.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М. А. Ф. молба за закрила. В писмо с рег. № 17429/17.10.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 09.09.2024 г., в което същият е потвърдил данните, заявени от него при регистрацията. Не бил използвал други имена или псевдоними. Не притежавал друго гражданство освен сирийско. Нямал роднини в държава – членка на Европейския съюз. Не можел да представи документи за самоличност. Не бил [семейно положение]. Роден бил в [населено място] А. А., общ. Манбидж, обл. Халеб, откъдето напуснал Сирия. Напуснал Сирия нелегално на 18.07.2024 г. и влязъл в Турция, където останал 21 дни, след което потеглил за България. Не му били издавани документи в Турция. Влязъл в Република България нелегално на 10.08.2024 г. през „зелена граница“, заедно с още 17 души. След преминаването на българска територия, групата останала 8 дни в гората, след което се придвижила с микробус към сръбската граница, но по пътя била задържана от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз. Подавал молба за международна закрила за първи път. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. По етническа принадлежност бил арабин. Не бил имал проблеми поради етническата си принадлежност. Изповядвал ислям – сунитско течение. Не бил имал проблеми поради религията си. Не членувал в политически партии, организации или религиозни общности. В Сирия се намирали майка му, баща му и двете му сестри. Притежавал основно образование. Работил като шивач. Не бил отбивал редовна военна служба. Напуснал Сирия поради военните действия и несигурността в района, където живеел и където все още имало сражения между кюрдите и Свободната сирийска армия. Бил в наборна възраст, но не желаел да воюва и да носи оръжие. Кюрдските сили също настоявали да служи при тях, поради което решил да напусне страната. Преди да влезе в Турция, бил задържан в [населено място] от Свободната сирийска армия за 25 дни, като за освобождаването му била поискана сума от 5000 щатски долара. Баща му заплатил сумата и той бил освободен. Поради влошената икономическа обстановка в страната, липсата на редовен достъп до вода и електричество, както и невъзможността да се препитава, взел решение да напусне Сирия и да замине за Европа в търсене на по-добри условия за живот. Не бил издирван от властите за изпълнение на военната служба, тъй като родното му село се намирало под контрола на кюрдските сили. Не бил ставал свидетел на въоръжени сблъсъци, но чувал за такива, както и за извършвани бомбардировки. Не били отправяни лични заплахи към него или към неговото семейство. Върху него не било оказвано насилие, не бил задържан или арестуван. Срещу него не било възбуждано съдебно производство. Нямал близки роднини или познати, които да са пострадали в резултат на военните действия. В района му често имало бомбардировки и сражения. Нямало представители на международни организации. Посочва, че не би се завърнал в Сирия, тъй като не очаквал условията там да се подобрят. Подал молба за международна закрила в Република България, тъй като бил задържан на територията на страната и не разполагал с друга възможност. Първоначалната му цел била да достигне до Германия или Австрия, където имал братовчеди.

С Решение № 12561/03.12.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 09.01.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 17.01.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-34340/17.01.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

 

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

 

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени конкретни обстоятелства за преследване от страна на кюрдите или редовната армия. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба и възможността евентуално да бъде призован да служи. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже в административното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, включително и, че именно резултат от призоваването е напускането на Сирия. В конкретния случай жалбоподателят не представя доказателства за своите твърдения, включително и в настоящото съдебно производство. Същият не е бил и политически ангажиран, не е бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. В този смисъл неправилно жалбоподателят се позовава на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, той е напуснал Сирия заради войната, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист неговите родители и сестрите му са останали да живеят в Сирия. Напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца, дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Сирия. Молителят не изразява намерения за завръщане в Сирия, въпреки че там се намира неговото семейство. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

 

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

 

Извършена е и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение, в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но молителят не се яви в съдебно заседание, за да разкаже бежанската си история и да заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, включително и доколкото семейството му остава да живее в Сирия. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Сред новините за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на Сирия за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и данни, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока Сирия, поради което и Турция е обявила отварянето на граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и Сирия от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно Сирия е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в Сирия, вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца. За отношението на Турция спрямо Сирия, коментирано по-горе, и влиянието й на политическата сцена се съдържат данни в справката от 31.01.2025 г., видно от която Анкара смята да играе ключова роля при възстановяване на разрушената страна и да сключи множество изгодни сделки, като влиза в сътрудничество в сектори като енергетика, стоманодобив, строителство, текстил, производство на мебели, химия, хранителни продукти, с цел да се увеличат търговията и инвестициите.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в Сирия от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на Сирия. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на Израел е временна.

Горното се потвърждава и от представените справки от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справките, включително и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, включително и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като тази криза не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

Предвид горното за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Жалбоподателят, доколкото твърди, че е избягал от военна служба, то той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в Сирия от началото на месец декември 2024 г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – семейството на молителя все още е в Сирия, същият не се яви в проведеното открито съдебно заседание, в което да изложи личната си бежанска история, да заяви и да представи доказателства, да формира доказателствени искания, включително и, че е напуснал адреса на настаняване, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

В този смисъл оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ф. – гражданин на Сирия, против Решение № 12561/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.